РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Благоевград, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200840 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Ц. К., с ЕГН **********, с адрес гр.Б******, ул.“Д******,
подадена чрез адв. Б. Д., със съдебен адрес гр. С******, ул. „Н******** срещу Наказателно
постановление № 15-КХ 5/28.05.2024г. на ИФ Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните гр.Благоевград (ОБДХ), с което за нарушение на чл. 4, ал.1 от
Закона за храните, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2000лв. на основание чл.128, ал.1, т.1 от ЗХр.
В жалбата се излагат основания за отмяна на наказателното постановление, като се твърди,
че посоченото в НП не отговаря на фактическото положение, както и че са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. Излагат се доводи за нарушение на чл.51, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, неяснота
относно субекта на отговорност, както и на фактическото обвинение. Иска се отмяна на
процесния акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат,
който поддържа жалбата по същество излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при ангажиране на отговорност, моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира
разноски. Административнонаказващия орган, редовно призован се явява лично и с
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП, излага доводи.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура -Благоевград, редовно и своевременно призовани, не
ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
1
На 07.02.2024г. след получен сигнал от колегите им в Гоце Делчев, св. З. и К., инспектор
към“Контрол на храните“ при ОДБХ посетили обект за съхранение и търговия на дребно с
храни и доставки до други обекти за търговия на дребно, като странична локална и
ограничена дейност, стопанисван от фирма „С******, находящ се в гр. Б*****, ул. ..А****“
№*. Складът бил заключен, поради което свидетелките уведомили К. М., към онзи момент
началник – отдел „Контрол на храните“ към ОБДХ, която заедно със св.Т. пристигнали на
място. Била осъществена връзка с представител на дружеството и на място пристигнал
жалбоподателят, който според представени заповед и длъжностна характеристика отговарял
за склада. В негово присъствие била извършена проверка на склада, при която било
установено, че на дървени палети се съхраняват храни от неживотински произход, а именно:
- глюкозен сироп 100 процентов, L8848, най-добър до 27.12.2023г„ в опаковки пласмасови
кофи ОТ I г к,.. 3 количество 21 6р.. дистрибутор “Савея Комерс” ЕООД:
-глюкозо-фруктозен сироп. L7, най-добър до 06.08.2023г. в опаковки пластмг 43 кг„ в
количество 18 бр„ дистрибутор „Савея Комерс 2002” ЕООД;
-салатен микс/маслина най –добър до 19.05.2023г., 14 бр. опаковки по 1 л., дистрибутор
„Савея Комерс 2002” ЕООД;
-сухо мляко пълномаслено L263-1, най-добър до 17.06.2023г., 2 броя хартиени чували по 20
кг., дистрибутор ..Савея Комерс 2002” ЕООД;
-L XT продукт за готвене L22118, най-добър до 28.04.2023г., производител „Кремио” ЕАД; -
рафинирано слънчогледово олио L221223, най-добър до 22.12.2023г. 10 бр. туби по 10 литра,
производител „Растителни масла” ЕООД гр.Плевен;
-ванилия. L16122020, най-добър до 15.12.2023г. - 2 бр. по 1 кг., дистрибутор „Савея Комерс
2002" ЕООД;
-шарена сол. L2288, най-добър до 06.01.2024г. 1 бр. по 1 кг., произход България;
-емулсия портокал L1500217110. най-добър до 01.12.2022г., 1 бр по 1 л.;
-емулсия бА.н, L1500217120, най -добър до 17.012.2022г. 1 бр по 1 л.;
Емулсия зелена ябълка L1500218121. най-добър до 18.12.2023г. 1 бр. по 1 л.
Въз основа на тези констатации е направен извод, че К. е допуснал да се съхраняват храни, с
изтекъл срок на годност. На място бил съставен констативен протокол и е указано на
отговорното лице за обекта да се яви в управлението на ОДБХ Благоевград за съставяне на
акт за установеното нарушение.
На 21.02.2024г. по седалище на наказващия орган се явил К. и в негово присъствие и на
свидетелите К. и М. св.З. съставила АУАН№000458 в който констатираното било
квалифицирано, като нарушение на чл.4, ал.1 от ЗХр. В акта било посочено, че се съставя
против К., „С****** и е връчен на жалбоподателя в качеството му на пълномощник. Същия
бил подписан без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на акта на 28.05.2024г. д-р К. М. в качеството и на ИФ Директор на Областна
дирекция по безопасност на храните гр.Благоевград (ОБДХ) е издала Наказателно
2
постановление № 15-КХ 5/28.05.2024г. на ИФ Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните гр.Благоевград (ОБДХ), с което за нарушение на чл. 4, ал.1 от
Закона за храните, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 2000лв. на основание чл.128, ал.1, т.1 от ЗХр.
Наказателното постановление е връчено на 29.05.2024г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите З., К., Томов
и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства:
Съдът кредитира показанията на посочените свидетелите с оглед тяхната хронологична
издържаност, непротиворечивост и подкрепата им от приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на служителите на ОДБХ са доказателствен източник за
времето, мястото на извършената проверка и направените при нея констатации, както и
детайли около съставяне и връчване на АУАН.Като изясняващи релевантни към предмета на
делото обстоятелства, районният съд кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност.
При така установеното от фактическа стрА., съдът прие от правна стрА. следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
РазгледА. по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като
в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е ангажирА. при
допуснати особено съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяна на
атакуваното наказателно постановление на процесуално основание.
На първо място според настоящия съдебен състав атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, б. "б" от ЗАНН. Съгласно посочената
разпоредба не може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и
3
в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е съставило акта за
нарушението или е свидетел по него. В случая видно от атакуваното наказателно
постановление, същото е издадено от д-р К. М. в качеството и на ИФ Директор на ОДБХ, а
видно от съставения АУАН същата фигурира и като свидетел на неговото съставяне, а от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че същата е и свидетел на
установяване на вмененото на жалбоподателя нарушение. При тези данни по делото
настоящата съдебна инстанция приема, че макар и притежаваща компетентност да издава
наказателни постановления, с оглед изменението на служебното й правоотношение и
Заповед № ОСПП-060/09.04.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ, недопустимо М. е
съвместила две процесуални качества в рамките на едно административно-наказателното
производство– това на административнонаказващ орган и свидетел при установяване на
нарушението. Изхождайки от разпоредбата на чл.51,ал.1, б.“Б“ от ЗАНН лицето е следвало
да се отведе в какъвто смисъл е ал. 2 на чл. 51 от ЗАНН. Като е решил въпросът за
отговорността на жалбоподателя при наличие на презумирани от закона основания за
предубеденост, административнонаказващият орган в лицето на М. е нарушил правото на
защита на наказаното лице, което е опорочило процесното НП, което представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна.
То е издадено от предубеден административнонаказващ орган, взел становище по
обстоятелствата по случая още при установяване на нарушението, преди получаване на
надлежно образувА. административнонаказателна преписка.
Съгласно чл. 52, ал.4 от ЗАНН, основно задължение на
административнонаказващия орган в производството по налагане на административни
наказания е, преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а
когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Недопустимо е
органът да е формирал своето становище преди образуването на
административнонаказателното производство, както и да свидетел по установяване на
административното нарушение. Именно тези обстоятелства водят до извода за наличие на
особено отношение на наказващия орган към евентуалния нарушител, което поражда
основателни съмнения в неговото безпристрастие, по смисъла на чл. 51, ал.1, б."б" и б."в" от
ЗАНН.
Налице е безспорно неизпълнение на императивно вменено задължение на
органите на администрацията по провеждане на законосъобразно и справедливо
административнонаказателно производство, при ясно разграничаване на участващите в него
длъжностни лица, с техните обособени задължения и компетентност. При така
констатираното неспазване на разпоредбата на чл.51, ал.1, б.“б“ от ЗАНН според съда е
налице основание за отмяна на атакуваното наказталено постановление.
На следващо място настоящата инстанция намира, че съществува неяснота,
относно приетото от наказващия орган по отношение на субекта на отговорност. Видно от
АУАН същия е съставен срещу „Г. К., С*************“. В обстоятелствената част е
4
описано, че отговорното лице на обекта /без посочване на име/ е допуснало съхранение на
храни с изтекъл срок на годност. Акта е връчен на К. в качеството му на упълномощено
лице, а с НП е санкциониран Г. К. за допуснато нарушение на чл.4, ал.1 от ЗХр. Налице е
пълна неяснота кое според наказващия орган е отговорното лице, дали физическото лице -
отговорник на обекта без посочени имена, на което между другото е връчен акта, но в
качеството на упълномощено лице или дружеството, стопанисващо обекта.
Съгласно нормата на чл. 24 от ЗАНН, административно-наказателната отговорност
е лична, като за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятие, учреждение или организация, отговарят работниците и служителите, които са
ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат
извършени. В казуса според съда не става ясно както на жалбоподателя, така и на съдебният
състав, кой отговорник/кое физическо лице–служител/ в провереният обект и/или в
процесното дружество е "допуснало" съгласно съдържанието на НП и АУАН, извършването
на твърдяното нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗХ на процесната дата и в провереният обект, за
да се прецени дали следва да се ангажира неговата отговорност за такова деяние или ако е
служител на процесното дружество, да се прецени ангажиране на отговорността на
последното за "допустителство" на предприятието по чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо тази
неяснота, според съдебният състав сочат на порок и липсващ задължителен реквизит в
обжалваното постановление по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5, предл. 1 и предл. 3-то от
ЗАНН. Такъв порок от своя стрА. и съгласно съдебната практика, винаги обуславя
съществено нарушаване в правото на защита и налага отмяна на НП.
Макар посочените пороци да се явяват самостоятелно основание за отмяна, съдът
следва да посочи, че от показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства
се установява и друг съществен порок в атакуваното наказателно постановление.
Основният законодателен акт на ЕС по отношение дължимата информация за
храните е Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 г. за предоставяне на информация за храните на потребителите. Съгласно чл.
24, § 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, съответният срок се представя съгласно Приложение
X.
Съгласно т. 1 от Приложение X, срокът на минимална трайност се посочва с
означението "най-добър до" – когато в датата е посочен определен ден, както и с
означението "годен за употреба до края на" – във всички остА.ли случаи. Съгласно т. 2 от
Приложение X, "срокът на годност" се посочва с означението "използвай преди", което се
съпровожда от самата дата или от препращане към мястото на етикета, където е посочена
датата.
Така в регламента са посочени два вида означения на датите, а именно:
- "най-добър до" - е означение, което се отнася до срока на минимална трайност на
хрА.та или това е срокът, в който при подходящо съхранение хрА.та запазва специфичните
си свойства. Този срок е свързан с качеството на храните. Някои храни като пресни плодове,
5
зеленчуци, вина, сол, захар, оцет, дъвки, съгласно разпоредбите на регламента, са
освободени от изискването за посочване на срок на минимална трайност ("най-добър до"), и
- "срок на годност" или "използвай преди" е означение, което се изисква за храни,
които са бързо развалящи се от микробиологична гледна точка и по тази причина след
кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за здравето на
хората. Срокът на годност е свързан с безопасността. След изтичането на този срок се счита,
че хрА.та не може да бъде пусната на пазара, тъй като не отговаря на изискванията за Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 24, § 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011– "Срок на
минимална трайност, срок на годност и дата на замразяване", за храните, които от
микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и по тази причина след кратък период
от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, "срокът на
минимална трайност" се заменя със "срок на годност". След крайната дата на "срока на
годност" се счита, че дадена хрА. не отговаря на изискванията за безопасност в съответствие
с чл. 14, параграфи 2-5 от Регламент (ЕО) № 178/2002.
Според чл. 9, § 1, б. "е" и чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 и Приложение X, т.
1 и т. 2 се изисква върху етикета на хрА.та да се посочи или срокът на минимална трайност
(датата "най-добър до"), или датата "използвай преди" ("срока на годност").
Видно от НП и АУАН, както и според показанията на разпитаните по делото
свидетели, върху етикетите на констатираните в проверявания обект храни, датата – знакът,
указващ срока, в който тези храни могат да бъдат използвани по безопасен и оптимален
начин, е обозначена като "най-добър до", т. е. посочен е срока на минималната трайност на
храните, в който срок, при подходящо съхранение, разумно може да се очаква хрА.та да
запази специфичните си свойства. Това означава, че тези храни, макар и с влошено качество
от гледна точка на техните микробиологични, химични или физически свойства, може все
още да са безопасни за консумация дори след датата "най-добър до". Изложеното показва, че
единствено и само в случаите на изтичане на срока на годност, а не на срока на минимална
трайност, храните могат да бъдат определени като негодни за консумация и опасни за
човешкото здраве.
При формулиране на административнонаказателното обвинение наказващият
орган не е взел предвид обстоятелството, че върху етикетите на процесните храни срокът, в
който тези храни могат да бъдат използвани по безопасен и оптимален начин, е обозначен с
"най-добър до", като вместо това директно е направен извод, че предлаганите в обекта
храни са негодни за консумация и са опасни за човешкото здраве. В случай, че органът е
счел, че приложима по отношение на процесните храни е разпоредбата на чл. 24, § 1 от
Регламент (ЕС) № 1169/2011 и "срокът на минимална трайност" следва да се замени със
"срока на годност", то същият е следвало да изложи съответни мотиви в тази насока,
вземайки предвид вида на предлаганите храни и начина, по който същите се съхраняват,
доколкото това са обстоятелства от съществено значение за приложението на посочената
разпоредба. Такива данни обаче липсват в наказателното постановление. В този смисъл,
наказателното постановление е издадено в нарушение и при неправилно приложение както
6
на вътрешното (националното) законодателство – чл. 4, ал. от ЗХ и чл. 128, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 1 от ЗХ, така и в противоречие с европейското законодателство в областта на храните -
Регламент (ЕС) № 1169/2011 и Регламент (ЕО) № 178/2002.
Всичко изложено обуславя извод, че с атакуваното наказателно постановление
незаконосъобразно е ангажирА. отговорността на жалбоподателя, поради което същото
следва да бъде отменено.
При този изход на спора право на разноски възниква за жалбоподателя, който претендира
такива в размер на 550 лв. С оглед липсата на възражение от ответната стрА. в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 550 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДБХ,
което е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател
на оспореното наказателно постановление.
По отношение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на
спора същото се явява неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 15-КХ
5/28.05.2024г. на ИФ Директор на Областна дирекция по безопасност на храните
гр.Благоевград (ОБДХ), с което за нарушение на чл. 4, ал.1 от Закона за храните, на Г. Ц. К.,
с ЕГН **********, с адрес гр.Б*****, ул.“Д****** е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лв. на основание чл.128, ал.1, т.1 от ЗХр.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Областна Дирекция по безопасност на храните
Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ц. К., с ЕГН **********, с адрес гр.Б*******, ул.“Д******
сумата в размер 550 лева (петстотин и петдесет лева), представляваща направени в хода на
съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Благоевград
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7