Решение по дело №1524/2013 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 11.07.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, І ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на втори юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

 

при участието на секретаря Евдокия – Мария П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1524 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно и субективно съединени  искове съответно с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ и чл.86 ЗЗД, а в условията на евентуалност – чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата – С.А.А., твърди, че на 26.10.2011 г., около 19.50 ч., в гр. С., е настъпило ПТП между лек автомобил марка „О.”, модел „К.”, рег. № ******** и пешеходци, при което ищцата е пострадала като пешеходец. Лекият автомобил е управляван от С.Л. К. и се е движил по площада в с. О. с посока от ул. „А.Д.Л.” към ул. „Е.Ч.” и срещу ул. „18-та” е реализирал ПТП с ищцата, която пресичала отдясно наляво. На ищцата била оказана спешна медицинска помощ. Била извършена операция, като след изписването й от болницата лечението й продължило амбулаторно с препоръка да не стъпва на левия крак в продължение на 5 месеца. Проведена била също така и рехабилитация. Твърди, че т травматичните увреждания е претърпяла болки и страдания за период от 8 месеца, като през първите 3 месеца болките са имали интензивен характер. Към момента се оплаквала от периодично явяващи се болки в оперирания крак и най-вече в лявата колянна става, която понякога блокирала. Получила също така и остатъчен оперативен белег с размери 7/1 см. и 12/1 см., като счупената бедрена кост е зараснала окончателно. Твърди, че след една година предстои извършването на нова операция за изваждане на поставената метална плака, което ще й причини допълнителни болки и страдания. Към датата на ПТП не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” за посочения лек автомобил. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2011 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. В случай, че съдът приеме, че сключената за лекия автомобил застраховка „Гражданска отговорност” е била валидна към момента на ПТП и отхвърли предявения иск спрямо предпочитания ответник, да се произнесе по отношение на евентуалния ответник – ЗК „Л.И.” АД.             

Ответникът – Г. Ф., е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като с решение от 04.07.2012 г. на СРС, НО, 110 състав, постановено по НАХД № 414/2012 г. водачът на лекия автомобил марка „О.”, модел „К.”, рег. № ******** С.Р. К. е била призната за невиновна за процесното ПТП и съответно е оправдана по повдигнатото обвинение. Съдът е приел, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. В случай, че съдът приеме, че е налице виновно поведение на посочения водач, то за лекия автомобил е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗК „Л.И.” АД, действала към датата на ПТП, което обстоятелство изключва отговорността му. В условията на евентуалност прави възражение, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – ЗК „Л.И.” АД, е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Прави възражение, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на ищцата, в какъвто смисъл е постановеното съдебно решение на наказателния съд. Твърди, че ищцата внезапно е навлязла на платното за движение с бърз ход и не се е съобразила с разстоянията до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение. Ищцата е попаднала в опасната зона на лекия автомобил, поради което ударът е бил непредотвратим. Позовава се на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В случай, че съдът приеме, че е налице виновно поведение  на водача на лекия автомобил, прави възражение за съпричиняване от ищцата. Излага съображения, че претендираното обезщетение е завишено по размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на ответника ГФ – С.Л.Р. (К.), чрез процесуалния си представител адв. С., оспорва предявения иск. Твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение при управление на лекия автомобил марка „О.”, модел „К.”, рег. № ******** при настъпилото на 26.10.2011 г. ПТП, поради което е била оправдана с решение на наказателния съд. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение от 04.07.2012 г., постановено по НОХД № 414/2012 г. по описа на СРС, НО, 110 състав С.Л.Р. (К.) е призната за невиновна в това, че на 26.10.2011 г., около 19.50 ч., в гр. С., при управление на лек автомобил марка „О.”, модел „К.”, рег. № ********, в кв. „О.”, по ул. „А.Д.Л.”, с посока на движение към ул. „Е.Ч.”, в района на площада в кв. „О.” и срещу ул. „18-та”, е нарушила правилата за движение по пътищата, като не намалила скоростта и не е спряла при възникване на опасност за движението – поява на пешеходци на пътното платно и не била внимателна и предпазлива към пешеходците и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С.А. Алексанрова, изразяваща се в междукондилно счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по – дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл.378, ал.4,т2 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК, вр. с чл.20, ал.2, изр.2 и чл.116 ЗДвП. Липсва спор между страните, че решението е влязло в сила.

От представената справка от базата данни на Информационен център към Г. Ф.” се установява, че за периода 02.06.2012 г. – 01.06.2013 г. за лекия автомобил марка „О.”, модел „К.”, рег. № ********, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника ЗК „Л.И.” АД. По делото е ангажирана и застрахователната полица за сключената застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил марка „О.”, модел „К.”, рег. № ******** – Ася Ангелова Г. и ответното дружество.

От заключението на вещото лице д-р Б.Б. по изслушаната съдебно – медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че в резултат от настъпилото на 26.10.2011 г. ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: контузи и подкожен хематом на дясната челна област на главата; кръвонасядане на горния очен клепач; мозъчно сътресение; навяхване на шийните прешлени; транс – интеркондилно счупване на лявата бедрена кост; контузия на дясното коляно; оток и охлузване на дясната подбедрица. На ищцата е оказана спешна медицинска помощ, като е била оперирана- На 07.11.2011 г. ищцата е била изписана от болницата, като лечението е продължило амбулаторно с периодични контролни прегледи, предписан режим лекарства. В продължение на 5 месеца на ищцата не е било разрешено да стъпва на левия си крак, след което са били предписани физиолечение и рехабилитация. За периода 28.05.2012 г. – 04.06.2012 г. ищцата е провела курс физиотерапия, рехабилитация и балнеолечение СБР-НК Павел баня. Общо лечебният и възстановителен период при ищцата е приключил за срок от 8 месеца, през които ищцата е търпяла болки и страдания. През първите 3 месеца болките са били с интензивен характер, след което болките са продължили да се проявяват периодично при преумора на левия долен крайник и при промяна на времето. През разглежданите периоди ищцата е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. През първите 5 месеца ищцата е имала значителни затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието, тъй като не й е било позволено да натоварва левия крак и тя се е придвижвала с помощта на патерици. Към момента здравословното състояние на ищцата е стабилизирано. От травмите на главата не са останали трайни негативни неврологични последици. На лявата бедрена област, в средната част, е налице остатъчен оперативен белег с размери 7 см. на 1 см., а на външната област на лявата коленна става – остатъчен белег от извършената костна операция с размери 12 см. на 1 см. Счупената бедрена кост е зараснала окончателно. На 25.09.2013 г. е извършена нова операция на ищцата, при която металната плака е извадена. Обемът и силата на лявата коленна става са почти възстановени, но са все още болезнени. Движението флексия е с дефицит от 15 градуса. Ищцата се придвижва самостоятелно, но с леко накуцваща походка. Вещото лице е установило налични артрозни изменения, които при вътреставни увреждания се задълбочават.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка А.Й. Н. се установява, че познава ищцата от малка, били съседи. Когато се връщала от работа към 19.30 ч. – 19.45 ч., в средата на м.10. Стигнала на площада на кв. „О.”. Вървейки по тротоара, се насочила към площада. Минали няколко коли. Свидетелката се пазела да не я изпръскат колите от образувала се локва и чула звук от използвани спирачки. Видяла две сенки. Приближила се и видяла, че ищцата е на земята и сестра й, която се опитвала да стане и да отиде при нея. Съблякла връхната си дреха и я подложила под главата на ищцата. Тя много се оплаквала, че я боли. На десетина метра от мястото, на което била ищцата, имало кола и една жена, която я управлявала. По - късно дошли близките на пострадалите. На площада имало много хора. Дошла бърза помощ и полицаи. На площада в кв. „О.” нямало никаква маркировка, включително и пешеходна пътека. Ищцата била в дясната част на платното, но не на платното за движение, а сестра й – в лявата страна.

От показанията на разпитания по делото свидетел К.Ц.З. се установява, че си спомня за настъпилото на 26.10.2011 г. ПТП. В този момент той бил на бензиностанцията в кв. „О.”. Купил си цигари, обърнал колата в обратна посока и изчакал. Пред него минал лекия автомобил марка”О.”, модел „К.” и свидетелят тръгнал със своя автомобил след него. Малко след това видял, че водачът на автомобила пред него набил спирачки. Водачката слязла от автомобила и вдигнала едно момиче от пътното платно и тогава разбрал, че е настъпило ПТП. Слязъл от автомобила и видял, че имало още един паднал човек. Отишъл при пострадалата. Обадили се на КАТ и на Бърза помощ. Настилката била суха. Инцидентът настъпил към 18.30 ч. - 19.00 ч., било тъмно. Свидетелят не е видял пешеходките откъде са предприели пресичане. В последствие разбрал, че са пресичали отдясно наляво. Свидетелят се е движил с 40-50 км/ч., каквато е била и скоростта на лекия автомобил марка „О.”, който го подминал, а инцидентът настъпил на 50-100 м. след разминаването. Свидетелят видял, че първо са светнали стоповете, след което автомобилът тръгнал и тогава спрял. На мястото на удара нямало маркировка.  

По делото е разпитана свидетелката Л. И.А., майка на ищцата. От показанията й се установява, че видяла ищцата след самото произшествие. Лежала и пищяла от болка. Била в тежко състояние, не можела да се движи. Лявото й око било затворено от хематом, а главата й била изкривена. След като дошла линейката, я откарали в Пирогов. Свидетелката останал с нея през нощта. Поставили й обезболяващи и ищцата била почти неадекватна, през цялото време спяла. Престоят в болницата бил 20 дни, през които не можела да става. Ищцата й помагала в обслужването, включително и след изписването й от болницата. Изпитвала трудности при ставането. Придвижвала се с помощта на две патерици, тъй като не трябвало да стъпва на контузения крак в продължение на 4 месеца по препоръка на лекуващия лекар. След това е последвала нова операция за изваждане на металната плака. Тогава 5 дни е била в болница и 1 месец - на легло. Налагало се е ищцата да ползва обезболяващи. След инцидента ищцата не смеела да се качи в кола. Трудно заспивала, събуждала се през нощта, била притеснена, плашела се от коли, които приближавали. В момента имала затруднения при качване и слизане на стълби. Не можела да тича, да кляка, а сгъването на крака й било все още ограничено. Все още изпитвала болки. В крака на ищцата имало още импланти, поради което й предстояли още операции. Свидетелката разбрала за инцидента от сестрата на ищцата, която й се обадила по телефона. Имало много хора.

Съдът възприема показанията на свидетелките, тъй като същите имат преки наблюдения относно обстоятелствата, за които са разпитвани. Показанията им са логични и последователни и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

От заключението на вещото лице инж. Х. Е. по изслушаната авто – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 26.10.2011 г., около 19.00 часа, пешеходките С. и Р.А. са пресичали площада на с. О. в посока от север на юг, като са пресичали платното на ул. „Д.Л.”, като мястото на пресичане е било срещу средата на ул. „18-та”. Лекият автомобил марка „О.”, модел „К.”, рег. № ********, се е движила по ул. „Д.Л.” към ул. „Е.Ч.”. Пешеходките, достигайки десния край на пътното платно спират, за да пропуснат идващия лек автомобил марка „О.”, като в този момент се държали за ръка. Водачката забелязала пресичащите пешеходки и намалила скоростта си на движение. Забелязвайки това, двете пешеходки предприели пресичане на пътното платно, но автомобилът не преустановил движението си, при което с предна дясна част лекият автомобил нанесъл удар на намиращата се откъм автомобила пешеходка С.А. в областта на лявата подбедрица. Вследствие на този удар тялото на ищцата се завъртяло и отъркало по предния десен калник, като се наклонило косо към автомобила. При това накланяне настъпил удар на главата на пострадалата в долната дясна част на предното стъкло на автомобила. В последващи момент тялото на пострадалата откъртва дясното странично огледало и пада от дясната страна на терена. В динамиката на удара на ищцата, тя е завъртяна и отхвърлена към лявата лента, където е паднала на терена. ПТП е настъпило на около 10 м. вдясно от ления край на  пътното платно, считано за посоката на движение на лекия автомобил по ул. „Д.Л.” към ул. „Е.Ч.”. , а по дължина на пътното платно – срещу левия тротоар на ул. „18-та”, гледано към площада. Вещото лице приема, че водачката е забелязала пресичащите пешеходки, поради което е намалила скоростта на движение, но не е спряла окончателно и да пропусне пешеходките. С това си действие е заблудила пешеходките да продължат пресичането. Ако водачката при забелязване на пешеходките е предприела спиране, е могла да спре и да пропусне пешеходките. Скоростта на автомобила е била 50 км/ч., а към момента на удара – 42 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране  при определената скорост е 30, 40 м. При движение на къси светлини пред десния фар осветеността напред е на около 70 м. и на около 4 - 5 м. вдясно. С оглед на това водачката на лекия автомобил е била в състояние да възприеме пресичащите пешеходки и да може да спре в рамките на осветеността на фаровете и скоростта й на движение е била съобразена с пътните условия. При конкретните пътни условия не е имало ограничение на видимостта на мястото на настъпване на удара.  Не е налице вертикална маркировка. Хоризонталната маркировка е прекъсната линия, отделяща лявата лента от дясната. От дясно не е констатирана линия, отделяща пътното платно от площада. Остоянието на автомобила от мястото на удара в момента, когато пешеходките са били видими за водачката, е 40, 17 м. При опасна зона за спиране от30, 40 м., ударът е предотвратим посредством аварийно спиране. Вещото лице приема, че основната причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водачката на лекия автомобил, която е имала възможност да възприеме пресичащите пешеходки и да предприеме действия за намаляване на скоростта на движение, да спре и да ги пропусне. Пир огледа на местопроизшествието не е констатирано наличието на пешеходтна пътека на мястото, на което са пресичали пешеходките. След намаляване на скоростта до 42 км/ч., ударът е непредотвратим посредством аварийно спиране.             

По иска с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ:

На 26.10.2011 г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „О.”, модел „К.”, рег. № ******** и ищцата като пешеходец.

Съгласно нормата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ  Г. Ф. изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В случая се установи, че към момента на ПТП е налице валидно сключена застраховка между собственика на посочения лек автомобил и ЗК „Л.И.” АД, поради което не са налице регламентираните в нормата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ предпоставки за ангажиране на отговорността му. С оглед на това предявеният иск спрямо предпочитания ответник е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед осъществяване въведеното от ищцата вътрешно процесуално условие – отхвърляне на иска спрямо предпочитания ответник, съдът следва да се произнесе по същество по предявения в условията на евентуалност иск.

По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ:

От ангажираните по делото доказателства се установи, че за периода 02.06.2012 г. – 01.06.2013 г. гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка „О.”, модел „К.”, рег. № ********, е покрита от ответното дружество ЗК „Л.И.” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ.

Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая водачът е управлявал посоченото моторно превозно средство от собственика и съответно се ползва от застрахователната закрила.

През време на действието на застрахователния договор – на 26.10.2011 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника.

С постановеното от наказателния съд решение по чл.78а НК е установено по съдебен ред, че водачката на посочения лек автомобил не е виновна за процесното ПТП, поради което е оправдана по повдигнатото й обвинение. Постановеното решение има обвързваща сила по чл.300 ГПК за гражданския съд. Това е така, защото с решението по чл.78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси, по които и с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността му и за вината. Налице е разлика единствено във вида на отговорността. В хипотезата на освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание деянието остава престъпление, а не административно нарушение, поради което решението на наказателния съд по чл.78а НК, е приравнено на влязла в сила присъда. Понятието „присъда” в чл.300 ГПК следва да се тълкува като съдебен акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно или невиновно в извършването на престъпно деяние. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, т.15. Ето защо и на основание чл.300 ГПК решението на наказателния съд, постановено по чл.78а НК, е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските  последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и разпоредбата на чл.413, ал.2 НПК.

В случая с постановеното решение по чл.78а НК е установено, че водачът на лекия автомобил марка „О.”, модел „К.”, рег. № ********, няма вина за настъпилото с негово участие на 26.10.2011 г. ПТП. След като деянието не е извършено виновно, то не са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на водача на посочения лек автомобил. При това положение не е налице осъществен застрахователен риск по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност”, поради което предявеният в условията на евентуалност пряк иск се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Предвид обстоятелството, че главните искове са неоснователни и с оглед акцесорния характер на предявените искове за заплащане на лихва за забава, същите се явяват неоснователни.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника Г. Ф. следва да се присъди сумата от 200 лв., представляваща сторени по делото разноски

На основание чл.78, ал.8 ГПК и доколкото ответникът Г. Ф. е представляван от юрисконсулт, на същия следва да се присъди сумата от 1 450 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на САК, в приложимата към момента на упълномощаването редакция.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника ЗК „Л.И.” АД следва да се присъди сумата от 150 лв. – разноски по производството, а на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъди сумата от 1 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по посочения по – горе ред. 

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С.А.А., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес гр. С., ул. „Т.У.” № **, ет.* – адв. Г.Ч., срещу Г. Ф., ***, съответно с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 26.10.2011 г. ПТП, ведно със законната лихва от 26.10.2011 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес гр. С., ул. „Т.У.” № **, ет.* – адв. Г.Ч., да заплати на Г. Ф., ***, сумата от 200 (двеста) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, както и сумата от 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени в условията на евентуалност от С.А.А., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес гр. С., ул. „Т.У.” № *, ет.* – адв. Г.Ч., срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***********, с адрес гр. С., бул. „Ч. В.” № **, съответно с правно основание чл.266, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 26.10.2011 г. ПТП, ведно със законната лихва от 26.10.2011 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес гр. С., ул. „Т.У.” № *, ет.* – адв. Г.Ч., да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК **********, с адрес гр. С., бул. „Ч. В.” № **, сумата от 150 (сто и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, както и сумата от 1 450 (хиляда четиристотин и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника ГФ – С.Л.Р. (К.), ЕГН **********, с адрес гр. С., кв. „О.”, бл.**, вх*, ет.*, ап.**.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                         

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: