РЕШЕНИЕ

 

Номер  661/25.04.12 г.                                        Година  2012                       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд                                              ІV граждански  състав

На 13.03.2012 Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: П.С.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 1093 по описа за 2011 година

намери за установено следното:

Иск с правно основание чл. чл.29, ал.3 СК.

         Ищeцът – С.К.П. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. Н. А.,*** твърди, че с ответницата Д.Б.Ч. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен със влязло в законна сила решение от 27.09.2010г. по описа на ПРС – І бр.с. по бр.д. № 9787/2010г. Сочи, че по време на брака им, сключен на ***г. придобили недвижими имоти и движими вещи на обща стойност 155 900 лв., както следва:

Апартамент № 11, находящ се на третия етаж от масивната жилищна сграда /изградена в груб строеж/ в ****, състоящ се от дневна – трапезария – кухня, две спални, две тераси, коридори и сервизни помещения със застроена площ от 89.65 кв.м., при съседи: ул. „****” и ателие № 12, от североизток – ателие № 12, коридор и ап.10, югоизток – ап.10 и двор, югозапад – калкан, отдолу – ап.5 и отгоре – ап.17, заедно с мазе № 11с площ от 5.573 кв.м., при съседи: мазе № 4, коридор на мазетата и паркинг на паркоместата, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ ХVІ – 452, целия с площ от 778.60 кв.м., кв.330 в по плана на гр. ****, местността „****”. Коментирания имот е закупен на името на ответницата с НА № 3, том ІІ от 02.03.2005г. на Нотариус Й. Л., рег. № 253 на НК – СРС за сумата от 31 800 лв.

Паркомясто № 4, намиращо се в сутерена на описаната по-горе жилищна сграда в ****  с площ от 12.50 кв.м. при съседи – северозапад – паркомясто № 2 и № 3, североизток – паркинг, югоизток – паркомясто № 5, югозапад – калкан, отгоре – дворно място, ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху посоченото по-горе дворно място, който имот е закупен с НА № 2, том ІІ от 02.03.2005г.  на Нотариус Й. Л., рег. № 253 на НК – СРС за сумата от 6900 лв.

Правото на строеж на апартамент № 5, на ІІ жилищен етаж от намиращата се в строеж жилищна сграда в гр. ****, ЖК ****, УПИ ІV – 805, 806 кв.1033 по плана на гр. ****, местността „****”, който апартамент е с площ от 61.09 кв.м. и се състои от антре, баня – тоалетна, коридор, дневна – столова с кухненски бокс, спалня, складово помещение и две тераси, при граници: улица, вътрешен двор, ап.6, коридор и ап.4, заедно с 2.78 % ид.ч. от общите части на сградата, който права са придобити чрез възмездна сделка покупко – продажба, обективирана в НА № 151, том І от 07.09.2010г. на Нотариус С. В. с рег. № 236 на НК, район СРС за сумата от 50 000 лв.

Лек автомобил, марка АУДИ А4 2.0 TDI DPF, дизел с рег. № САН 004974, кожен салон, който автомобил е закупил в ново състояние на 25.03.2009г. за сумата от 67 200 лв.

Ищецът твърди, че приносът му за придобиване на описаното по-горе имущество значително надхвърля този на ответницата, тъй като е получавал възнаграждения и хонорари по сключени от него трудови договори като *** в няколко професионални *** за периода 2003г. – 2009г. и доходи, получени като хонорари от *** за участието му в националния отбор на *** през за 2003г. и за 2004г. Освен това сочи, че е вложил средства в закупуване на описаното имущество, получени от продажба на собствените му МПС-та. Ищецът твърди, че ответницата не е работила, нито е реализирала доход от някаква друга дейност, не е полагала и грижи по отглеждането на деца, тъй като съпрузите не са имали такива. Като съвместен принос ищеца сочи сумата от 10 000 лв., получена от родителите на съпрузите и вложена в придобиване на жилището на ул. „****”  и сумата от 9800 лв., получена като подаръци за сватбата им. Ищецът твърди, че през 2006г. е взел в заем сумата от 15 000 лв. от трето лице, която сума е възстановил с получаваните от него средства до 2008г. Сочи още, че правото на строеж за жилищна сграда в гр. **** е закупено от него за сумата от 50 000 лева и по време на фактическата раздяла между съпрузите. Затова и като счита, че приносът му в придобиване на описаното имущество е 70%, а този на ответницата 30%, настоява съдът да постанови решение, с което да признае за установен този факт. Претендира разноски.          

Ответникът – Д.Б.Ч. ЕГН ********** *** оспорва предявения иск и конкретно твърдяния от ищеца значителен принос,  като твърди, че за закупуване на правото на строеж на апартамента в гр. **** с площ от 61.09 кв.м.   баща й предоставил сумата от 30 000 лв., както и че за довършването и обзавеждането на същия средствата отново били предоставени от нейния баща. Оспорва твърденията за това, че ищеца е вземал заем и твърди, че липсата на дете от брака е било общо решение на двамата съпрузи, което не може да обоснове липсата й на принос. Настоява да й бъдат присъдени разноски.  

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Няма спор между страните, че сключения на ***г. брак между Д.Б.Ч. и С.К.П. е прекратен със съдебно решение, постановено на 27.09.2010г. по гр.д. № 9787 по описа за 2010г., с което е утвърдено постигнато между тях споразумение по чл.51 СК / л.6/.

Не се спори, а същото се установява и от приложените НА № 2, том ІІ, рег. № 1152, н.д № 178/2005г. от 02.03.2005г. на Нотариус Й. Л. /л.7/, НА № 3, том ІІ, рег. № 1153, н.д. № 179/2005г. от 02.03.2005г. на Нотариус Й. Л. /л.8/, НА № 151, том І, рег. № 3180, н.д. № 131 от 2010г. /л.10/, договор за продажба на фабрично нов автомобил № 003019/2009г. /л.12/, че по време на брака си страните са придобили следното имущество:

- Апартамент № 11, находящ се на третия етаж от масивната жилищна сграда /изградена в груб строеж/ в ****, състоящ се от дневна – трапезария – кухня, две спални, две тераси, коридори и сервизни помещения със застроена площ от 89.65 кв.м., при съседи: ул. „****” и ателие № 12, от североизток – ателие № 12, коридор и ап.10, югоизток – ап.10 и двор, югозапад – калкан, отдолу – ап.5 и отгоре – ап.17, заедно с мазе № 11с площ от 5.573 кв.м., при съседи: мазе № 4, коридор на мазетата и паркинг на паркоместата, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ ХVІ – 452, целия с площ от 778.60 кв.м., кв.330 в по плана на гр. ****, местността „****”. Коментирания имот е закупен на името на ответницата с НА № 3, том ІІ от 02.03.2005г. на Нотариус Й. Л., рег. № 253 на НК – СРС за сумата от 31 800 лв.

- Паркомясто № 4, намиращо се в сутерена на описаната по-горе жилищна сграда в ****  с площ от 12.50 кв.м. при съседи – северозапад – паркомясто № 2 и № 3, североизток – паркинг, югоизток – паркомясто № 5, югозапад – калкан, отгоре – дворно място, ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж върху посоченото по-горе дворно място, който имот е закупен с НА № 2, том ІІ от 02.03.2005г.  на Нотариус Й. Л., рег. № 253 на НК – СРС за сумата от 6900 лв.

- Правото на строеж на апартамент № 5, на ІІ жилищен етаж от намиращата се в строеж жилищна сграда в гр. ****, ЖК ****, УПИ ІV – 805, 806 кв.1033 по плана на гр. ****, местността „****”, който апартамент е с площ от 61.09 кв.м. и се състои от антре, баня – тоалетна, коридор, дневна – столова с кухненски бокс, спалня, складово помещение и две тераси, при граници: улица, вътрешен двор, ап.6, коридор и ап.4, заедно с 2.78 % ид.ч. от общите части на сградата, който права са придобити чрез възмездна сделка покупко – продажба, обективирана в НА № 151, том І от 07.09.2010г. на Нотариус С. В. с рег. № 236 на НК, район СРС за сумата от 50 000 лв.

- Лек автомобил, марка АУДИ А4 2.0 TDI DPF, дизел с рег. № САН 004974, кожен салон, който автомобил е закупен от ищеца в ново състояние на 25.03.2009г. за сумата от 67 200 лв.

Няма спор между страните и досежно факта, че същите нямат родено от брака си дете.

От представената и неоспорена от ответника служебна бележка изх. № 124 от 12.01.2010г. от *** АД /л.14/ е видно, че за 2001г. ищеца е реализирал доход от трудово и/или приравнено към трудово правоотношение в размер на 9039.35 лв., за 2002г. съответно същия е имал  доход в размер на 19 931.06 лв. /вж. служебна бележка № 124/02.01.2010г. – л.13/, а за 2003г. в размер на 13 605.06 лв. /л.15/ и съответно за 2004г. С.К. е имал доход от 6823.26 лв. /л.16/. За периода от 01.07.2004г. до 31.01.2008г. ищецът е бил в трудово правни отношения с „***” АД, по което е получил брутно възнаграждение в размер на 7730 лв. и съответно чисто такова в размер на 6 739.23 лв., видно от представената служебна бележка изх. № 04/14.01.2010г. /л.17/. По силата на граждански договор /л.18/ ищецът е поел задължението да играе *** в *** срещу насрещното задължение на *** да му заплати гарантирана нетна сума в размер на 250 000 евро, разпределена за срока на договора от подписването му до 30.06.2010г., съгласно чл.3, б.а от същия. Уговорено е сключения договор да влезе в сила на 11.01.2008г. Ищецът е реализирал доходи и от получени хонорари от ***, както следва в размер на 10 197.21 лв. за 2003г. /л.20/, в размер на 11 473лв. за 2004г. /л.19/, в размер на  10 765.12 лв. за 2005г. /л.21/, в размер на 10 835.29 лв. за 2006г. /л.22/ и  в размер на 8605.64 лв. за 2008г. /л.23/.

Не следва да се приемат като доход на ищеца средствата по предоставен му заем. От една страна не се проведе пълно и главно доказване на получаване на тези средства по налично заемно правоотношение, като данни за това могат да се почерпят единствено от декларираните такива от С.П. пред НАП, с което не може да се приеме, че е проведено пълно и главно доказване на този факт, но дори и да се приеме, че това е сторено, то следва да се има предвид, че съгласно чл.25 от СК от 1985г. солидарно задължени за изплащането на този заем са и двамата съпрузи. 

Като средства на ищеца следва да се приеме и получената цена по договора за покупко – продажба на МПС от 15.01.2007г. в размера на 700 лв. /л.25/, а като обща на съпрузите следва да се приеме реализираната цена по договора за покупко – продажба на МПС от 04.08.2009г. /л.26/ в размер на 1200 лв.

В хода на настоящото производство не се установи ответницата да е реализирала някакъв доход.

Събраните по делото гласни доказателствени средства и конкретно показанията на св. К.П., които съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира като преки, непосредствени и подкрепящи се от приобщените писмени доказателства, установяват, че през целия семеен живот на С. и Д. само С. е работил като *** в *** ****, *** ****, а сега и в ****. Свидетелят твърди, че средствата вложени в покупката на недвижимите имот в гр. **** и МПС-то са осигурени от С., което обяснява с факта, че „...Д. не е работила и няма от къде да ги вземе...”. Твърди, че сина му е осигурявал паричните средства за имота в **** като е давал лично на ответницата пари „на ръка”, а когато е бил в **** й е превеждал суми в „Райфайзен банк”, които тя е теглила и с тях е плащала цената. Сочи, че ответницата е заминала с ищеца за ****, когато той започнал работа там, но след три месеца си с дошла в България „...уж да си оправя апартамента...” и повече не върнала при него. Сочи, че на сватбата съпрузите са получили подаръци, но уточнява, че „... суми никой не е давал да си купят апартамент...”, както и че съпрузите живяли на квартира.

Другият разпитан по делото свидетел Б.Ч., чиито показания съдът преценява с приложението на чл.172 ГПК установяват, че страните имат два апартамента в ****, единия купен през 2004г. – 2005г. по – голям като квадратура и един по – малък. Свидетеля сочи, че за първия апартамент съпрузите събрали пари от сватбата, а той лично им дал 15 000 лв. за обзавеждане. Твърди, че през 7-8 месеца им давал по 5000 лв., на три пъти, за вноските за втория апартамент, тъй като „...не им стигали парите”. От една страна, коментираните показания съдът приема за не достоверни, тъй като страните са сключили граждански брак през 2001г., а жилището е закупено през 2005г. или твърдението на свидетеля, че същото е закупено единствено със средства, получени като подаръци на сватбата звучи нелогично, съпоставено с значителния период от време между двете събития. От друга страна показанията на свидетеля сочат на дарствени намерения у същия насочени към задоволяване семейни нужди на бившите вече съпрузи, а не за надаряване на единия от тях, което да обоснове и личния характер на средства, съгласно чл.22, ал.1 СК.

Представените от ответницата писмени доказателства предварителен договор за покупко – продажба от 13.09.2009г. и три броя квитанции /л.57-59/ не установяват вложени лични средства от ответницата, тъй като каза се вече дори и да се приеме, че това са средства, предоставени от баща й св. Б.Ч., то от показанията на същия не може да се приеме, че тези средства са били дарени на Д.Ч.. Всъщност подобни твърдения не са наведени и от самата ответница.  

Изложеното до тук сочи, че е оборена презумпцията за равенство на дяловете на съпрузите от съпружеската общност при прекратяването й /чл.28 СК/, която се основава на презумпцията за съвместен принос. Разпоредбата на чл. 29, ал.3 СК допуска определяне на по-голям дял в полза на съпруга, който докаже, че има значително по-голям принос в придобиването на общото имущество. Законодателя има предвид цялото имущество, придобито възмездно по време на брака, както движимо, така и недвижимо, а приносът се изразява в осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. Разбира се, на никой от тези проявни форми на принос не следва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите, съгласно чл.17 СК е с взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи,  да осигурят благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. В този смисъл и значителността на приноса, която е основание за определяне на по – голям дял се отнася за всяка от проявните му форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност, без да се дава приоритет на някоя от формите, тъй като каза се същите са равнопоставени. В този смисъл е и Решение № 237 от 27.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 931/2010г., І гр. отд. ГК, постановено в производство по чл.290 ГПК и задължително за настоящия съд. Така и след направените разяснения следва да се посочи, че ищеца за периода на брачно съжителство е реализирал доход от трудови и приравнени на трудови правоотношения в размер на около 500 000 лв., установени с писмени доказателства или налице е изключителност в приноса на същия. По отношение на ответницата липсват данни за реализиран доход от трудови правоотношения, не се доказаха и вложени лични средства на същата в придобитото семейно имущество. Страните нямат родено от брака дете, поради което и подобна грижа не следва да се отчита в приноса на Д.Ч.. По отношение на ответницата следва да се приеме за наличен единствено приноса, изразяващ се в грижа за семейството и работа в домакинството, за който не се установи да е в степен на изключителност. Така след, като се съпоставят доходите на страните и останалите форми на принос и като се отчете диспозитивното начало в гражданския процес, съдът счита, че предявения иск е изцяло основателен и следва да се постанови удовлетворително за ищеца решение.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, които съгласно представения списък на разноските /л.74/ възлизат на сумата от 1905 лв.

При този изход на спора на ответницата не се дължат разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОПРЕДЕЛЯ на С.К.П. ЕГН ********** *** по –голям дял от придобитото по време на брака с Д.Б.Ч.  ЕГН ********** ***, сключен на ***г. и прекратен с развод със съдебно решение, влязло в законна сила на 27.09.2010г., имущество в размер на 70 % на основание принос, значително надхвърлящ приноса на другия съпруг – Д.Б.Ч..

ОСЪЖДА  Д.Б.Ч.  ЕГН ********** *** да заплати на С.К.П. ЕГН ********** *** сума в размер на  1905 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.

 

             

                                                        Съдия: