Решение по дело №449/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на Г. А. З., от гр. Ветово, обл. Русе, чрез адвокат Е. М. от АК Русе, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3022/12.06.2025 г., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе /ООАА – Русе/, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) е постановено временно спиране от движение на МПС - лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на ППС част втора № *********, както и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 3, вр. чл. 106а, ал. 7 и ал. 8 от същия закон временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон и неговата цел. Поддържа съображения за несъразмерност на наложените мерки с оглед извършеното нарушение, като счита, че е налице противоречие с разпоредбата на чл. 6 от АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед, в условията на евентуалност се прави искане за изменение на срока на приложената ПАМ, като същият бъде определен на срок, не по-дълъг от пет месеца. Претендира се присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата - началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, в писмено становище с вх. № 3477/22.07.2025 г. по описа на АС – Русе оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на оспорената ЗППАМ. Намира за безспорно доказан факта, че с процесното МПС е извършен международен обществен превоз на пътници, за което няма издадено заверено копие към лиценз на Общността за такъв превоз. Направено е възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира в размер по-висок от този определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Административен съд - Русе, след като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По фактите:

При извършване на проверка на 11.06.2025г. около 21:00 часа в гр. Русе, в района на ГКПП „Дунав мост“, изход Р България от ИА „Автомобилна администрация“, при съвместна акция с органите на РД „Гранична полиция“ – Русе и НАП, било установено, че водачът Г. А. З., извършва международен обществен превоз на 2 /двама/ броя пътници срещу заплащане и икономическа облага, с маршрут Република България — К. Н., с моторно превозно средство (МПС) лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, брой места 6+1, от категория M1, с peг. № [рег. номер], регистриран в Р България на дата 28.01.2025 г., собственост на водача Г. А. З.. От направената справка в информационните масиви на ИА „Автомобилна администрация“ контролните органи установили, че международният обществен превоз на пътници се извършва без за МПС с рег. № [рег. номер] да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият да е вписан в списъка на МПС към лиценз, издаден от МТС и без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. При тези данни проверяващите са приели, че се извършва нерегламентиран превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Срещу водача Г. З. е съставен АУАН № 334545/11.06.2025 г. /л.4 от преписката/, предявен и подписан от него с отбелязване „имам възражение“ на същата дата – 11.06.2025 г., което е отразено в самия акт. При проверката са снети саморъчни обяснения от пътуващите в посочения автомобил лица – А. С. С. и Б. И. К.. В съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от АПК сведенията са приподписани от служителите на ИААА, пред които са дадени.

От снетите при извършената контролна проверка на пътя сведения, се установява, че пътуващите в автомобила А. С. С. и Б. И. К. са служители на Национална агенция по приходите, извършващи проверка за нерегламентиран превоз на пътници, възложена им с резолюция № 0-03000325019862-ОПР-001/08.05.2025 г., съгласно която са осъществили контакт в социалните мрежи - „Фейсбук“ и „Месинджър“ с профила на водача Г. З. - „Г. А.“. Съгласно проведената комуникация, бил договорен транспорт на двама души до [населено място], Кр. Нидерландия, срещу заплащане на сумата от 150 евро на човек - общо 300 евро, която впоследствие била променена - превалутирана на 600 лева. В профила на лицето „Г. А.“ в социалната мрежа „Фейсбук“, проверяващите са установили множество обяви за транспорт до Холандия и обратно. Съгласно проведената от А. С. С. комуникация в социалните мрежи и постигнатата уговорка за транспорт до Кр. Нидерландия на дата 11.06.2025 г., на територията на бензиностанция с № 6705, стопанисвана от „Петрол“ АД с ЕИК *********, служителите на НАП, А. С. и Б. К., около 18:10 часа са заплатили лично на шофьора на лек автомобил с peг. № [рег. номер] - Г. З., сумата от 600 лева в брой за транспорт до Кр. Нидерландия, [населено място].

При тези данни и предвид констатациите, съдържащи се в АУАН, е издадена оспорената ЗППАМ № РД-14-3022/12.06.2025 г. от Началник ООАА – Русе.

Със ЗППАМ на жалбоподателя са приложени следните принудителни мерки: по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗАвПр - временно спиране от движение на МПС - лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година; по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от с. з. - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № [рег. номер] до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В мотивите на заповедта органът е приел, че водачът Г. З. извършва превоза срещу заплащане и икономическа облага, без да са спазени нормативните изисквания за извършване на международен обществен превоз на пътници, а от събраните от пътуващите лица сведения има достатъчно данни за извършвания превоз, за неслучайния и нееднократен характер на същия, както и за заплащане на превоза, поради което случаят не може да се квалифицира като "споделено пътуване".

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В тази връзка, ответната страна е представила по делото заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. (л.9 от делото), с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е упълномощил изброени в пет точки длъжностни лица, сред които по т. 4 фигурира и началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна иснпекция“, да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП. Такава длъжност заема и авторът на обжалваната ЗППАМ № РД-14-3022/12.06.2025 г., която е издадена в електронен вид и подписана с квалифициран електронен подпис от В. Ш., началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе в Главна дирекция „Автомобилна иснпекция“ при ИААА в посоченото му длъжностно качество. Предвид това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия при хипотеза на изрично упълномощаване, допустимо от разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.59, ал.2 от АПК, включително са посочени фактически и правни основания. Същата се позовава и препраща и към съставен АУАН за извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя, в качеството на водач и собственик на процесното МПС.

При извършената служебна проверка съдът не установи съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до ограничаване правата на адресата на акта и да представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 146, т. 3 АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

По приложената хипотеза в т. 1 от ЗППАМ на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2, т. 1 от ЗАвП е предвидено, че за преустановяване на административните нарушения се прилага мярката временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността.

По приложената хипотеза в т. 2 от ЗППАМ на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвП е предвидено, че за преустановяване на административните нарушения се прилага мярката временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;

Прилагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви "б" и "в"; отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - в случаите по ал. 1, т. 4 и 5; В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство, иззети по реда на ал. 3, се връщат след отстраняването на нарушението или изтичането на срока по ал. 1, т. 1 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

Според чл. 7, ал. 1, изр. второ от ЗАвтП за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство.

Безспорен факт по делото е, че на 11.06.2025 г. жалбоподателят Г. А. З. е управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, категория М1, рег. № [рег. номер], негова собственост (видно от свидетелство за регистрация част ІІ, приложено на л. 6 от преписката), като в същото са пътували и 2 бр. пътници. Жалбоподателят не оспорва и констатацията, че за управляваното от него МПС няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС.

Нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП съдържа легална дефиниция на понятието "обществен превоз", а именно: превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП, "международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП дейността на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, представлява превоз на пътници по смисъла на закона. В нормата на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтП е дефинирано за целите на същия закон понятието "икономическа облага", която е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.

От анализа на тези разпоредби следва изводът, че международният превоз на пътници е вид обществен превоз на пътници, за извършването на който се изисква лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, а за МПС, с което се извършва превозът, трябва да има издадено съответно заверено копие на лиценза на Общността.

В случая, от писмените сведения на пътниците, се установява, че осъществявания превоз е с маршрут от Република България до К. Н., т. е. налице е превоз, при който се преминава държавна граница по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП, като обстоятелството, че проверката е осъществена в района на [населено място] и същият е преустановен преди да достигне крайната си дестинация (К. Н.) не променя неговия характер, като обществен и международен превоз, с оглед уговорката.

За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство се установява несъмнено по делото. Видно от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на административното производство по смисъла на чл. 40 от АПК от Б. И. К. и А. [населено място], органи по приходите, извършили плащането на превоза от [населено място], България до [населено място], Нидерландия в размер на 600 лева. По делото няма доказателства, които да опровергават или поне да разколебават установения факт на извършване и заплащане на превоза. При съставянето на АУАН, не е дадено писмено възражение/обяснение за установеното нарушение. В хода на адм. производство тези доказателства не са оборени по предвидения процесуален ред, респективно, развитите от жалбоподателя доводи в жалбата до съда са несъстоятелни. Ето защо сведенията на превозваните лица представляват редовно събрани в хода на административното производство доказателство, същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда. Видно от тях не е налице т.нар.“ споделено пътуване“, поради предварителното заплащане на цена на услуга превоз, а не последствие разделяне на разходи за гориво и пътни такси. За такава уговорка липсват доказателства. Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, поради което заплащането на услугата, води до извод, че е за превоз на пътници по смисъла на ЗАвтП. След като има постигнато съгласие по предмета на договора, а уговореното превозно възнаграждение е заплатено, не може да се приеме тезата за липса на допуснато закононарушение, като основание за прилагане на ПАМ.

Фактическият състав на нарушението, при чието осъществяване се прилага предвидените в закона ПАМ, включва кумулативното наличие на една положителна – извършване на превоз на пътници по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗАвПр, и една отрицателна предпоставка – липса на изискуемото разрешение и/или предпоставки за извършване на дейността.

След като фактическите основания, посочени в разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“ от ЗАвП са безспорно установени и са били налице към момента на издаване на оспорената заповед, с която са наложена предвидените в нея ПАМ, то заповедта е материално законосъобразна.

Неоснователно е възражението за несъразмерност на наложените мерки с оглед извършеното нарушение. За да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е законово определен и 12 - месечен краен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, т. е. законът предоставя на нарушителя 12 месеца, за да отстрани нарушението, като при предсрочно изпълнение на така предвиденото предписание, ще настъпи и прекратяване действието на приложените му ПАМ. Така формулирани, посочените разпоредби не предоставят на органа възможност за преценка. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на съответната норма, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ и то за посочения срок, като следва да се отбележи, че и за съда не съществува законова възможност сам да определя или изменя неговата продължителност.

Безспорно с приложените с процесната заповед мерки се преустановява факта на извършване на нарушението от страна на водача и с конкретното моторно превозно средство. Следва да се има предвид обаче, че освен преустановителната цел на мерките спрямо извършването на нарушение, мерките имат и качествените характеристики на превантивни, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания. Ето защо с кумулативното прилагане на двете мерки – едната отнасяща се до временно спиране от движение на моторното превозно средство, с което е извършван превоза, а другата, изразяваща се в отнемане на Свидетелството за управление на МПС на водача, с което се препятства за определен период възможността същият да извършва нарушението с друго превозно средство, също не се нарушава целта на закона или принципа на съразмерност, защото административната принуда в двете хипотези има различен предмет.

За да е налице несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. След като в хипотезите на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“ от ЗАвтП органът разполага с една възможност за законосъобразно произнасяне, а именно – при констатация на предвидените в хипотезата на посочените норми юридически факти да приложи предвидената в закон ПАМ за срок до отстраняване на нарушението, но не повече от една година и законът е приложен правилно, то заповедта съответства и на целта на закона. Както се посочи, в тази хипотеза органът действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с оперативна самостоятелност. Следователно, в частта относно срока на мярката, органът не е нарушил изискването за мотивираност на волеизявлението си, а е изпълнил точно нормативното предписание. Не е необходимо и допълнително указване в какво се състоят действията, които следва да приеме адресатът, за да се счита, че е настъпило визираното в цитираната разпоредба прекратително условие. Достатъчно ясна индиция за това е описанието на извършеното нарушение и характера на наложената ПАМ, насочена към превенция на нарушенията и отстраняване на вече започнали такива. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение № 8026 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3040/2024 г., VII о, решение № 13723 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9765/2024 г., VII о. и решение № 11126 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2023 г., VII о.

Действително е налице и практика на ВАС, че законодателно решение в посочените хипотези по отношение на срока на ПАМ се поставя в зависимост от поведението на нейния адресат и не съответства на целите по чл.6 ал.2 АПК/ Решение № 8825 от 23.07.2021 г. по адм. дело № 5045/2021 г. на ВАС, Решение № 7663 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 5911/2021 г. на ВАС, Решение № 6454 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 13522/2020 г. на ВАС, Решение № 7662 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 4579/2021 г. на ВАС/, но фактологията на разглежданите казуси е различна. Целите на закона обаче са свързани с осигуряване на безопасността на пътниците и отговорността на превозвача е регламентирана в чл. 42 и сл. от ЗАвтП и тя е свързана с определени обстоятелства и изисквания по чл.7 от закона.

Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Разноски от органа не се претендират, поради което не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. А. З., от [населено място], обл. Русе, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3022/12.06.2025 г., издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.