№ 131
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Светлозар Николаев Чераджийски (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601825 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по жалба на адв.ЕР. Х., защитник на обв.В.П., срещу решение
№736 от 04.06.2021г по АНД №7922/2020г на Районен съд – Пловдив. С решението
първоинстанционният съд е признал обв.П. за виновен в извършване на престъпление
по чл.296, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК го
освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Глоба
в размер на 2500лв.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че съдът не е дал вяра на посочените от
защитата доказателства, което е в разрез според защитата със законоустановените
правила. Изтъква се като самостоятелно основание за нарушаване на принципа за
равнопоставеност това, че посочените свидетели от защитата не са били разпитани още
на досъдебното производство, както е било поискано. Сочи се, че жалбоподателката
непрекъснато е имала контакти с обвиняемия, с което показвала, че издадената заповед
за защита няма правно и фактическо значение за нея.
1
В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и
законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитникът и обвиняемият
поддържат жалбата и изложените в нея доводи. Представят писмени доказателства за
финансови задължения на обвиняемия. Излагат се съображения за едностранчива
оценка на доказателствата. Твърди, се че обвиняемият е невинен и се иска той да бъде
оправдан. Алтернативно се иска намаляване на размера на присъдената глоба, като се
изтъква влошеното материално положение на обвиняемия.
В последната си дума обвиняемият твърди, че е невинен и че няма възможност
да заплати глоба в присъдения размер.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на решението,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения
срок. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА единствено по въпроса за размера на
наложеното на обвиняемия наказание.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият В. ТР. П. и свидетелката А.П. сключили и граждански брак на
11.02.2011г., от който се родило детето им В.В.П. Във времето отношенията между
съпрузите постепенно се влошили, поради което се стигнало и до фактическата им
раздяла през месец август 2019г. когато свид. А.П. отишла да живее в дома на майка си,
находящ се в гр. П. на ул. „***“ № ***. Влошените отношения между съпрузите били
съпроводени от постоянно вербално и физическо насилие от страна на обвиняемия към
свид. П., поради което на 29.08.2019 г. тя подала молба до Районен съд - Пловдив по
реда на Закона за защита от домашното насилие за издаване на Заповед за защита
срещу обв. П.. Било образувано гр.дело № 14067/2019г. по описа на Районен съд -
Пловдив, като въз основа на Решение № 4187/ 04.11.2019г., постановено по посоченото
гражданско дело, влязло в законна сила на 19.11.2019г., Районен съд - Пловдив, VIII
гр.състав, постановил издаването и издал Заповед за защита № 190 от 04.11.2019г., с
която обвиняемият П. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на свид. П., да приближава свид. П. и жилището й находящо се
в гр. П., ул. „***“ № ***, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, за
срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 04.11.2019г. Обв. П. бил запознат с тази
заповед и произтичащите от нея задължения по съответния ред от органите на 04 РУ
при ОД на МВР-Пловдив на 13.11.2019г. Междувременно съпрузите били в процес на
развод.
В новогодишната нощ на 31.12.2019г. свид. П. празнувала със свои приятели в
2
гр. Пловдив. Около 02.30ч. на 01.01.2020г., след като се прибрала в дома си на ул.
„***“ № *** в гр.П., тя отишла до автомобила си, паркиран в двора на кооперацията на
посочения адрес, за да стартира двигателя му, с цел да поработи на място, поради
опасенията й, че на сутринта автомобилът може да не запали. Докато била в купето на
автомобила на ул. „***“ до № *** в гр. П. се намирал и обв. П., който забелязал свид.
П.. Въпреки че обв. П. следвало да съобразява действията и поведението си със
Заповед за защита № 190 издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение № 4187/
04.11.2019г., постановено по гр.д. № 14067/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив,
с чието съдържание бил запознат, той се приближил до лекия автомобил, в който била
свид. П. и започнал да блъска по стъклото на предната дясна врата на автомобила,
опитвайки се и да я отвори. Свид. П. веднага подала сигнал на тел. 112, тъй като не
искала да излезе от автомобила си, защото изпитвала страх обвиняемият да не й
навреди. На място бил изпратен автопатрул на 04 РУ при ОДМВР-Пловдив, в чийто
състав бил и свидетелят С.Б.- полицейски служител при 04 РУ при ОД на МВР-
Пловдив, но при пристигане на патрулния автомобил, обвиняемият не бил установен
на място.
Около 18.00 ч. на 19.01.2020 г. свидетелите А.П., С.Н., П.С. и С.К. се намирали в
заведение „Спортен бар 311“, находящо се в гр.П. на бул. „Христо Ботев“ № 105А,
където се били събрали, за да гледат футболен мач. При престоя си в заведението свид.
П. забелязала, че обв. В.П. бил застанал на тротоара от другата страна на бул. „Христо
Ботев“ и гледал заплашително към нея, със свити юмруци и клатейки заплашително
главата си. Малко по-късно, въпреки че обв. П. следвало да съобразява действията и
поведението си със Заповед за защита от домашно насилие - Заповед за защита № 190,
издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение № 4187/ 04.11.2019г., постановено по
гр.д. №14067/2019г. по описа на РСПловдив, с чието съдържание бил запознат обв. П.
влязъл в заведението и се насочил към мястото, където се били настанили свид. П. и
компанията й. Тъй като в същото това време свид. П. била до тоалетната, обв. П.
хванал дамската й чанта, оставена на стола й и се опитал да я вземе, при което бил
спрян от свид. Н.. В същия този момент свид. П. се врънала от тоалетната и възприела
случващото се. Забелязвайки я от своя страна, обвиняемият пуснал дамската й чанта и
започнал да пита свидетелите Н., С. и К. „кой е с жена му“, като тонът и поведението
му били агресивни. Обв. П. хванал свид. С. за тила и го попитал дали той е с жена му,
като С. отговорил отрицателно. След това обвиняемият накарал свид. К. да излезе с
него от заведението, питайки го през цялото време дали той е с жена му. Зад тях
вървяла и свид. П., която молела обвиняемият да ги остави намира. Обвиняемият от
своя страна напуснал заведението, а свид. П. и приятелите й останали там. След като
изгледали мача, свидетелката П. и свидетелят Н. излезли от заведението, като П.
предложила на свид. Н. да го закара до дома му. В изпълнение на това, свид. П. се
качила в лекия си автомобил и го привела в движение по ул. „Добри Войников“ в гр.
3
Пловдив. По същото това време в ОДЧ при 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив се получил
сигнал за това, че свид. П. управлява лекия си автомобил след употреба на алкохол.
Малко по-късно управляваният от свид. П. лек автомобил бил спрян за проверка от
служители на 04 РУ при ОД на МВРПловдив, сред които и свидетелят А.М.. Тъй като
полицейските служители установили, че действително свид. П. управлявала лекия си
автомобил след употребата на алкохол, й съставили АУАН, а впоследствие се
наложило да демонтират и регистрационните табели на автомобила. Докато
полицейските служители изпълнявали тези си задължения, към тях, а и към
свидетелите Н. и П., се приближил обвиняемият В.П., който отново влязъл в словесен
конфликт с Н., но след направена му забележка от страна на свидетеля М. си тръгнал.
Във вечерта на 07 срещу 08.06.2020г., около полунощ, свид. П. и свид. И.К., се
намирали пред кооперацията на ул. „***“ № *** в гр. П.. Двамата стояли в автомобила
на К. и разговаряли. По същото това време и на същото място се намирал и обв. П.,
който забелязал П. и свид. К., но вместо да изпълни задължението си да не приближава
А.П. и да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея,
вменено му по силата на Заповед за защита №190 издадена на 04.11.2019г., въз основа
на Решение № 4187/04.11.2019г., постановено по гр.д. №14067/2019г. по описа на
РСПловдив, обвиняемият се приближил до автомобила на К., блъснал го умишлено с
велосипеда си и започнал да нанася удари по него включително и по прозореца на
вратата на автомобила, от страната до която стояла свид. П.. Нанасяйки удари по
автомобила и опитвайки се да отвори вратите му, обв. П. отправял обидни думи и
закани към П.- „***“, „ша та убия“, „***“. Изплашена от случващото се, А.П. накарала
свидетеля К. да потегли, като същият насочил автомобила в посока дома си на бул.
„Константин Величков“ № 63 в гр.П., от където А.П. подала сигнал на тел.112. На
сигнала се отзовал автопатрул на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в чийто състав бил
свидетелят Д.Б. - полицейски служител в 04 РУ при ОДМВР-Пловдив. А.П. разказала
за случилото се на полицейските служители, които я придружили до дома й и които
направили обход на района, но обвиняемият П. не бил установен.
Три дни по късно - около 22.30ч. на 10.06.2020г., свид. К. и свид. П. се намирали
в двора на кооперацията на ул. „***“ № *** в гр. П. и разговаряли. По същото това
време в близост до кооперацията, на улицата пред нея, се намирал и обв. П., който
забелязал П. и свидетеля К., но отново вместо да изпълни задължението си да не
приближава А.П. и да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на нея, вменено му по силата на Заповед за защита №190 издадена на 04.11.2019г., въз
основа на Решение № 4187/04.11.2019г., постановено по гр.д. №14067/2019г. по описа
на РСПловдив, обвиняемият се приближил до оградата, която деляла двора на
кооперацията и улицата, и започнал вербално да напада свидетеля К. като го заплашил
с думите „Ще те убия, ще те приключа“. Въпреки че П. неколкократно молела
4
обвиняемия да си тръгне, същият продължил с агресивното си поведение, което
насочил към нея, наричайки я „***“ и „***“. Свид. П. отново набрала тел.112, при
което обвиняемият избягал. На сигнала се отзовал автопатрул на 04 РУ при ОД на
МВР-Пловдив, в чийто състав бил свидетелят С.Б.- полицейски служител в 04 РУ при
ОД на МВР-Пловдив. Свид. П. разказала за случилото се на полицейските служители,
които направили обход на района, но обвиняемият П. не бил установен.
Описаната фактическа обстановка е била правилно установена от
първостепенният съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени източници.
Настоящият съдебен състав намира за правилни анализа и оценката на
доказателствата по делото, направени от страна на първостепенния съд. На първо
място следва да се посочи, че свид.П. се явява адресат на противоправните действия,
извършени от обвиняемия, с които той е нарушил постановената заповед за защита.
Това определя свид.П. като заинтересована от изхода на делото още повече, тъй като е
била засегната от действията от на обвиняемия, поради което именно тя е и
сигнализирала за случаите Районна прокуратура гр.Пловдив. По тези съображения
показанията й следва да бъдат предмет на задълбочен анализ и на оценка с особено
внимание. В тази насока съдът провери показанията на свид.П. в тези им части, за
които по делото са налице и други доказателства.
За случая на 19.01.2020 г. в заведение „Спортен бар 311“, показанията на
свид.П. се потвърждават изцяло от показанията на мъжа, в чиято компания е била
същата вечер- свид. Ст.Н., както и на свидетелите С. и К., озовали се случайно на
масата на П.. Тези трима свидетели са очевидци на действията на обвиняемия, чрез
които той нарушил забраната да приближава свид. П., както и да приближава и местата
й за социални контакти и отдих. И тримата сочат, че обвиняемия е приближил свид.П.,
идвайки до масата им в заведението. Същите трима свидетели са наблюдавали още, че
обвиняемият стои отвън пред заведението, както самата свид.П. сочи. Не могат да се
приемат като основателни възраженията на защитника за това, че заведението, в което
свид.П. се е намирала не е място на нейните социални контакти и отдих. Касае се за
обществено заведение от квартален тип със свободен достъп, предназначено именно за
социални контакти, каквито очевидно свид.П. в компанията на още трима души в
същия момент е реализирала. За същия случай пред първостепенния съд е бил разпитан
свид. Д.Б., показанията на когото правилно не са били кредитирани от първостепенния
съд. Тези показания напълно противоречат на казаното от четирима преки свидетели,
между които не се установява да има каквито и да е противоречия, както и зависимост
или близка връзка. Последното се отнася най-вече до свидетелите С. и К., които били
случайно седнали на масата на свид.П., поканени от свид.Н. поради липса на други
места в заведението. Никой от тях не сочи, обв. П. да е пребивавал по същото време в
5
заведението в със своя компания. Всички са категорични, че дълго време след като се
опитал да вземе чантата на П. е стоял сам пред заведението и я е наблюдавал.
Последното се потвърждава и от факта, че по-късно по подаден сигнал до полицията,
свид.П. е била спряна от побицейския служител свид.А.М. по подаден сигнал за
управлание на МПС след употреба на алкохол. По време на проверката обв.П.
преминал покрай тях и отправил реплики към пътника в автомобила – свид.Н., за което
свид.М. му направил забележка. Полицейският служител сочи в показанията си, че от
свид.П. научил, че преминалият мъж е съпругът й, за който има издадена
ограничителна заповед, но въпреки това същата вечер я е последвал в заведение на
бул.Христо Ботев, за което П. не сигнализирала в полицията. Показанията на свид. М.
са източник на производни доказателства, които подкрепят показанията на четиримата
очевидци на случилото се в заведението по-рано същия ден. Показанията на свид.Б.
остават напълно изолирани и съдът ги счита за неправдоподобни, обслужващи
единствено защитната теза на обвиняемия.
За случаите на 07 срещу 08.06.2020г. и на 10.06.2020г показанията на свид.П. се
потвърждават изцяло от показанията на свид.И.К., очевидец на случаите. Съществено
значение има и факта, че и за двата случая, свид.П. е сигнализирала незабавно
полицейските органи и е потърсила съдействие от тях. Показанията на явилите се на
място полицейски служители - свид.Д.Б. за първия случай и свид.С.Б. за последващия,
са източник на производни доказателства за наученото от свид.П..
За случая на 07 срещу 08.06.2020г посочените доказателства в тяхната
съвкупност не могат да бъдат оборени от показанията на свид.Н.Б., брат на
обвиняемия, разпитан пред първостепенния съд, който разказва за срещата му с
обвиняемия на 07.06.2020г. късно вечерта. Напълно възможно е да се случило така
както казва свид.Б. и същата вечер двамата да са се срещнали на адрес в същия квартал
където живее и свид. П., в близост до дома й. Това обаче от една страна не е било
посочено от самия обвиняем, в дадените от него обяснения на досъдебното
производство. От друга страна то не оборва по никакъв начин твърденията на свид.П. и
свид.К., касаещи събития на друга улица в същия квартал на същата дата. Следва да се
отбележи, че сигналът на тел.112 от свид.П. е бил подаден в 23.57ч на 08.06.2020г., а
според показанията на свид.Б. обвиняемият е бил късно същата вечер в квартала, в
който живее свид.П.. Това сочи, че обективно е напълно възможно обвиняемия да е
видял свид.П. и свид.К., както те двамата твърдят. Единственото пряко противоречие
на показанията на свидетелите П. и К. с тези на свид.Б. се отнася за обстоятелството
дали обвиняемия се е предвижвал същата вечер с колело. За това обстоятелство и
майка му – свид. Ек. П., отбелязва, че незнае синът й да разполага с велосипед, макар
че може да кара такъв. Така посоченото противоречие обаче според настоящия съдебен
състав не е от естеството си да обори твърденията на свид.П. и казаното от свид.К..
6
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и се намират в логически синхрон с други подобни
и безспорно установени събития. Също така за обстоятелството, че обвиняемия се е
предвижвал с колело същата вечер, пострадалата е съобщила и на полицейския
слежутел – свид. Д.Б. явил се незабавно на подадения от нея сигнал. По тези
съображения съдът кредитира именно казаното от П. и К.. От кредитираните
доказателства, относими към този случай, става ясно, че обвиняемият е приближил
свид.П., по възможния за това обективен начин, предвид факта, че тя е седяла в
автомобил. Това действие е било забранено на обвиняемия от постановената срещу
него заповед за защита.
За случая на 10.06.2020г., посочените по-горе доказателства не се оборват от
показанията на свид. Ек. П., майка на обвиняемия. Свидетелката сочи, че на
посочената дата около 22ч е била на същия адрес, за който разказва и свид. Б. в
показанията си. Според свидетелката този адрес се намира в непосредствена близост
до жилището на свид.П., находящо се в гр. П., ул. „***“ № ***. Свид.Ек.П. сочи, че
когато чакала сина си навън след 22ч, чула гласове от посоката, от която той идвал,
сред които и женски такъв. За размяна на реплики с обвиняемия по същото време
твърдят и свидетелите А.П. и И.К.. Противоречието между тези доказателствени
източници възниква по въпроса къде точно е вървял обвиняемия. Според показанията
на свидетелите А.П. и И.К., обвиняемият се насочил към тях, като бил пред оградата на
двора на имота, където А.П. живеела. Свид.К. твърди, че в същият момент той водил
куче със себе си, което възпряло обвиняемия да ги приближи още повече. Свид. Ек.П.
твърди, че синът й вървял по срещуположния на имота на съпругата му тротоа. Тя е
категорична, че синът й е дошъл пеша, докато свид.А.П. твърди, че е бил с колело. При
оценка на тези противоречия съдът прецени, че не следва да бъдат кредитирани
показанията на свид.Ек.П., като счита, че същите не се отнасят за посочения от
свидетелката ден и час. Това е така, тъй като съдът се доверява на казаното от
свид.А.П., според която обвиняемия и този път се е появил с велосипед. Това
обстоятелство има характер на подробност, която няма отношение към съставомерните
по делото факти. Касае се за детайл от обстановката, който е от такова естество, че при
евентуален случай на умишленото му злонамерено добавяне той не би ползвал никоя
от тезите по делото, тъй като към момента на съобщаването му е нямал никакво
фактологическо значение. Това е било съобщено от свид.А.П. в досъдебното
производство, преди разпита на свид.Екатерина П.. Както беше посочено по-горе и за
този случай А.П. незабавно уведомила полицейските органи чрез тел.112, като
обаждането е прието в 22.50ч. Видно от изложеното и за този случай не се установят
убедителни доказателства, които да оборват показанията на свидетелите А.П. и И.К.,
поради което съдът ги приема с доверие.
7
Изложеното до тук, сочи, че показанията на свид.А.П., проверени с останалите
доказателства по делото заслужават доверие. По тези съображения следва да се
приемат с доверие и твърденията й за събитията на 01.01.2021г, за които освен тях са
налице единствено производни доказателства в показанията на полицейския служител
свид.С.Б., посетил адреса на П. след подадения от нея сигнал на тел.112. Показанията
на разпитания пред първостепенния съд свид.Й.Я. се отличават с непълнота,
непоследователност и нелогичност, като настоящият съд напълно се солидализира с
оценката, дадена им от първостепенния съд в проверяваните мотиви.
Съобразно изложения анализ на доказателствата, въззивният съдебен състав
установи, че възраженията на защитника и обвиняемия срещу анализа и оценката на
доказателствата, извършени от първостепенният съд, са неоснователни. Обективната
истина по делото се установява именно от показанията на свид.П. и посочените от нея
свидетели, потвърдени с приложените писмени доказателствени средства / протокол за
оглед на ВД, Заповед за незабавна защита от 29.08.2019г, Заповед за защита №190 от
04.11.2019г, Решение №4187/ 2019г на Пловдивски районен съд, протокол за
предупреждение/. Фактът, че показанията на свидетелите, посочени от защитата, не се
възприемат за достоверни, не води до нарушаване на принципа за равнопоставеност на
страните в процеса. Доказателствата подлежат на оценка поотделно и в съвкупност и
при тази дейност съдът не намери основания същите да бъдат приети с довери. Дали
тези свидетели са били разпитани в хода на досъдебното производство или по-късно не
се явява обстоятелство, което да влияе на процеса на техния анализ и оценка. Също
така не могат да се приемат за основателни доводите на защитата, че поради
множество срещи между бившите съпрузи по същото време по други поводи,
заповедта за защита била загубила фактическото си значение. Факт е, че същите имат
общо дете, което им възлага изпълнение на родителски задължения. Факт е и че по
същото време те са били в процес на развод, което предполага срещи по уреждане на
въпроса. Никой от посочените изследвани по делото четири случая, не е бил свързан с
изпълняване на родителски задължения, други действия в интерес на детето, или
такива свързани с процеса на развод. Няма защо да се счита, че срещи по
изпълняването на родителските права, взаимни срещи по уреждане на развода, както и
срещи по други поводи, инициирани от А.П., за които се твърди от защитата, водят до
отпадане на задълженията на обвиняемия да не доближава П., дома и местоработата й,
местата й за социални контакти и отдих. Касае се за осъществени по други поводи
действия, изцяло инициирани от обвиняемия, които нарушават задълженията, вменени
му със заповедта на защита. По тези съображения въззивният съд счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което
е бил привлечен към наказателна отговорност.
По въпроса за размера на определеното на обвиняемия наказание, съдът намери
8
възраженията на защитата за основателни. Действително мотивите на първостепенния
съд относно на размера на наказанието следва да бъдат напълно споделени и от
настоящия съд, тъй като същите са правилни и обосновани от фактите по делото.
Настоящият съдебен състав обаче оцени и писмените доказателства, представени от
защитника във въззивното съдебно заседание, които сочат затруднено материално
положение на обвиняемия. Видно е, че обвиняемият е поел две отделни финансови
задължения, едното от които не е успял да обслужва и за същото е било образувано
изпълнително дело. Това установява още едно смекчаващо отговорността на
обвиняемия обстоятелство. Твърденията на обвиняемия, че няма как да плати глоба в
наложения му размер съдът намира за обосновани от доказателствата за други
финансови задължения, едно от които вече в забава. Съобразно тези обстоятелства,
които се установяват пред въззивния съд, са налице основания наказанието спрямо
обвиняемия да бъде определено в по-нисък размер. Въззивният съдебен състав счита,
че глоба в размер на 1500лв е съобразена с посочените от първостепенния съд
смекчаващи и отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства, както и с
финансовото му състояние, спрямо което по- висок размер на глобата би се явил
прекомерен. Посоченият от въззиввия съд размер на глобата се явява и достатъчен за да
постигне целите на наказанието.
С оглед всичко изложеното по-горе, въззивният съд намира депозираната жалба
за основателна в частта относно размера на наложеното административно наказание
глоба, поради което в тази част същата следва да бъде уважена, като на основание
чл.337, ал.1, т.5 от НПК първоспенният съдебен акт следва да бъде изменен, а в
останалата му част на основание чл.338 от НПК следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение №736 от 04.06.2021г по АНД №7922/2020г на Районен съд
– Пловдив, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на обвиняемия В. ТР. П.
административно наказание Глоба на 1500лв / хиляда и петстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
9
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10