Решение по дело №6298/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1016
Дата: 14 юни 2018 г. (в сила от 12 октомври 2018 г.)
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20174520106298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Русе, 14.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6298 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищцата М.В.Р. твърди, че е член кооператор на ответника. Взаимоспомагателната каса предоставяла заеми за член-кооператори за сметка на направени от тях допълнителни вноски и средства на кооперацията. За предоставените допълнителни вноски се сключва договор за допълнителна вноска, като с него ВСК приема парични суми, със задължението да ги използва при осъществяване на дейността си и да ги върне изцяло или на части при поискване от титуляра вноските, ведно с договорената лихва. Последната била платима след изтичане срока на вноската, заедно с внесената сума, като при предсрочно изтегляне на сумата по вноската, същата се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 0.50% само за времето на престоя на сумата през този период. Ищцата в качеството си на член кооператор сключила с ответника няколко договора за допълнителни вноски, по които внесла на датата на сключването им, както следва: с договор за допълнителна вноска № 27618/23.06.2014г. – 2 500.00 лева; с договор за допълнителна вноска № 27619/23.06.2014г. – 2 500.00 лева; с договор за допълнителна вноска № 27620/23.06.2014г. – 1 000.00 лева и с договор за допълнителна вноска № 27651/07.12.2016г. – 2 206.69 лева. За внесените от нея парични суми й била издадена и справка от ответната ВСК, съгласно която към 07.12.2016г. общият размер на притежаваната от ищцата сума, представляваща сбор от главниците и капитализираните лихви, по всеки един от четирите договора за допълнителни вноски бил 9 984.28 лева /2 824.65 лева + 2 824.65 лева + 1 129.86 лева + 3 205.12 лева/. С писмо получено от ответника на 16.08.2017г. М.Р. поканила ответната кооперация в 3-дневен срок от получаване на поканата да й преведе по банковата й сметка формираната обща парична сума по четирите договора. Ответникът не е сторил това в определения му срок, с оглед на което дължи и лихва за забава върху главницата от 9 984.28 лева за периода 20.08.2017г. до 11.09.2017г. в размер на 66.57 лева. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да й заплати сумата от 9 984.28 лева, представляваща сбор на дължими парични суми по договор за допълнителна вноска № 27618/23.06.2014г.; договор за допълнителна вноска № 27619/23.06.2014г.; договор за допълнителна вноска № 27620/23.06.2014г. и договор за допълнителна вноска № 27651/07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане и сумата от 66.57 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 9 984.28 лева за периода 20.08.2017г. до 11.09.2017г. Претендира и направените по делото разноски.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.23, ал.1 от Правилник за устройството и дейността на Взаимоспомагателната каса при КСК “Русенска популярна каса” – гр.Русе във вр.с чл.36, ал.2 от ЗК.

Ответникът Кредитно-спестовна кооперация “Русенска популярна каса” със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Пирот” № 10, представлявана от Ю. Г. Д., оспорва изцяло предявените искове по размери и договори. Твърди, че били взети решения на проведено извънредно общо събрание на ответната кооперация, на 23.07.2016г. за продажба на недвижими имоти, собственост на кооперацията след което да се изплащат вноски на кооператорите; кооператори писмено да заявят, че вместо плащане могат да получат недвижими имоти на кооперацията, съгласно извършена оценка от независим лицензиран оценител и да трансформират допълнителните си вноски в 2,3 и 5-годишни заеми към кооперацията с годишна лихва. Счита, че при взето решение от Общото събрание на кооперацията, за реда на начина на изплащане на направените допълнителни вноски, недопустимо било член-кооператор да изисква изплащането на всички негови вноски веднага, при положение, че всички останали кооператори са се съобразили с решението на ОС и ще изчакат продажбата на имоти, събиране на вземания и разпределение на постъпили суми.

            От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищцата е член-кооператор на ответната кооперация. В последната имало взаимоспомагателна каса, която съгласно Правилник за устройството и дейността на Взаимоспомагателната каса при КСК “Русенска популярна каса” – гр.Русе, предоставяла заеми за член-кооператори за сметка на направени от тях допълнителни вноски и средства на кооперацията, а за предоставените допълнителни вноски се сключва договор за допълнителна вноска, като с него ВСК приема парични суми, със задължението да ги използва при осъществяване на дейността си и да ги върне изцяло или на части при поискване от титуляра вноските, ведно с договорената лихва. Последната била платима след изтичане срока на вноската, заедно с внесената сума, като при предсрочно изтегляне на сумата по вноската, същата се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 0.50% само за времето на престоя на сумата през този период. На основание чл.23 от Правилника за устройството и дейността на ВСК при КСК „РПК”, ВСК трябвало да върне внесените допълнителни вноски при поискване от титуляра изцяло или на части.

Ищцата в качеството си на член кооператор сключила с ответника няколко договора за допълнителни вноски, по които внесла на датата на сключването им, както следва: с договор за допълнителна вноска № 27618/23.06.2014г. – 2 500.00 лева; с договор за допълнителна вноска № 27619/23.06.2014г. – 2 500.00 лева; с договор за допълнителна вноска № 27620/23.06.2014г. – 1 000.00 лева и с договор за допълнителна вноска № 27651/07.12.2016г. – 2 206.69 лева. За внесените от нея парични суми й била издадена и справка от ответната ВСК, съгласно която към 07.12.2016г. общият размер на притежаваната от ищцата сума, представляваща сбор от главниците и капитализираните лихви, по всеки един от четирите договора за допълнителни вноски бил 9 984.28 лева /2 824.65 лева + 2 824.65 лева + 1 129.86 лева + 3 205.12 лева/.По делото няма спор относно факта, че през м.юли 2016г., поради финансови затруднения ответникът спрял плащанията. На проведено Общо събрание на 23.07.2016г. се взело решение за разпродажба активите на кооперацията. Били взети решения за продажба на недвижими имоти, собственост на кооперацията след което да се изплащат вноски на кооператорите; кооператори писмено да заявят, че вместо плащане могат да получат недвижими имоти на кооперацията, съгласно извършена оценка от независим лицензиран оценител и да трансформират допълнителните си вноски в 2,3 и 5-годишни заеми към кооперацията с годишна лихва.

Ищцата с писмо получено от ответника на 16.08.2017г. е поканила ответната кооперация в 3-дневен срок от получаване на поканата да й преведе по банковата й сметка сумата от 9 984.28 лева, представляваща сбор от главниците и капитализираните лихви, по всеки един от четирите договора за допълнителни вноски.

Липсва спор по делото, че лихвата за забава върху главницата от 9 984.28 лева за периода 20.08.2017г. до 11.09.2017г. възлиза в размер на 66.57 лева.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По делото е доказано по категоричен начин, че ищцата е член-кооператор на ответната кооперация, както и че в последната има взаимоспомагателна каса, която съгласно Правилник за устройството и дейността на Взаимоспомагателната каса при КСК “Русенска популярна каса” – гр.Русе, предоставяла заеми за член-кооператори за сметка на направени от тях допълнителни вноски и средства на кооперацията, а за предоставените допълнителни вноски се сключвал договор за допълнителна вноска, като с него ВСК приема парични суми, със задължението да ги използва при осъществяване на дейността си и да ги върне изцяло или на части при поискване от титуляра вноските, ведно с договорената лихва. От цитирания Правилник е видно, че договорната лихва е платима след изтичане срока на вноската, заедно с внесената сума, като при предсрочно изтегляне на сумата по вноската, същата се олихвявала с годишен лихвен процент в размер на 0.50% само за времето на престоя на сумата през този период. На основание чл.23 от Правилника за устройството и дейността на ВСК при КСК „РПК”, е предвидено, че ВСК трябва да върне внесените допълнителни вноски при поискване от титуляра изцяло или на части.

От представените писмени доказателства по делото, се доказва по несъмнен начин, че ищцата в качеството си на член кооператор сключила с ответника няколко договора за допълнителни вноски, по които внесла на датата на сключването им, както следва: с договор за допълнителна вноска № 27618/23.06.2014г. – 2 500.00 лева; с договор за допълнителна вноска № 27619/23.06.2014г. – 2 500.00 лева; с договор за допълнителна вноска № 27620/23.06.2014г. – 1 000.00 лева и с договор за допълнителна вноска № 27651/07.12.2016г. – 2 206.69 лева. За внесените от нея парични суми е била издадена на М.Р. и справка от ответната ВСК. Ищцата подала молба за връщане на предоставените от нея парични суми като допълнителни вноски по сключените договори. Не са представени от страна на ответника, че е върнал на ищцата паричните суми по сключените договори.

            Неоснователно е възражението на ответника, че не може да се иска връщането на вноските от страна на ищцата, поради това, че по тях към момента на предявяването на иска не бил настъпил падежа им. Това е така, тъй като с оглед договореното в чл.5 от договорите, във всеки един момент може да се иска връщане на вноските по всеки един от договорите, като в този случай сумата се олихвява по различен начин, т.е. разликата е единствено в олихвяването на главниците по вноските. Падежът има значение само за размера на лихвите по договорите. Неоснователно е и възражението, че ищцата като член-кооператор не се била съобразила с решенията на Общото събрание на кооперацията взети на 23.07.2016г.,за реда на начина на изплащане на направените допълнителни вноски. На това събрание няма взето решение да не се изплащат допълнителните вноски, направени от член-кооператорите, а само, че ще се извършва продажба на недвижими имоти, собственост на кооперацията след което да се изплащат вноски на кооператорите, както и че кооператори писмено могат да заявят, че вместо плащане могат да получат недвижими имоти на кооперацията, съгласно извършена оценка от независим лицензиран оценител и да трансформират допълнителните си вноски в 2,3 и 5-годишни заеми към кооперацията с годишна лихва. Тези решения обаче са възможност за кооператорите, която могат да извършат по своя преценка и не могат да дерогират правилата по чл.23 от Правилника за устройството и дейността на ВСК при КСК „РПК”, който Правилник има силата на закон за страните по делото, както и уговореното в договорите, които също на основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД също имат силата на закон за тези, които за ги сключили.

Предвид гореизложеното и от доказателствата по делото исковете се явяват изцяло доказани по своето правно основание, а именно, че ответникът трябва да върне внесените допълнителни вноски включително и начислената лихва при поискване от страна на ищцата, нейн член-кооператор, както и по размер. Поради това същите следва да се уважат изцяло.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 2 069.37 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.

            Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Кредитно-спестовна кооперация “Русенска популярна каса” със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Пирот” № 10, ЕИК *********, представлявана от Ю. Г. Д., да заплати на М.В.Р., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: ***5 – адвокат К.Х., сумата от 9 984.28 лева /девет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сбор на дължими парични суми по договор за допълнителна вноска № 27618/23.06.2014г.; договор за допълнителна вноска № 27619/23.06.2014г.; договор за допълнителна вноска № 27620/23.06.2014г. и договор за допълнителна вноска № 27651/07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2017г. до окончателното й изплащане и сумата от 66.57 лева /шестдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 9 984.28 лева/девет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ за периода 20.08.2017г. до 11.09.2017г., както и сумата от 2 069.37 лева /две хиляди шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ - направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: