Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260106 20.01.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Мария Милева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 5826/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба на ”Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявана от Х.И.И.против П.Н.П., ЕГН **********
*** за приемане за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 1539.56 лева, представляваща стойността на незаплатена топлоенергия
за периода м. май 2019г. – м. април 2020г., лихва за забавено плащане в размер
на 25.63 лева за периода от 01.07.2019г. до 19.06.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът
твърди
в исковата си молба, че на основание чл.150 ЗЕ между него и ответницата са
възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в
жилище на адрес гр. Б.***, собственост на ответницата. За процесния период
ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия, ползвана от ответника, които
представляват суми за битово-горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация
и дялово разпределение. Тези задължения обаче не са били заплатени в
установения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който
се отнасят. Задължението на ответницата за заплащане на дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането
на последния ден от месеца ответницата е изпаднала в забава за съответната
сума. С тези мотиви ищецът счита претендираните суми за главници и лихви за
дължими и изискуеми и моли исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата не е депозирала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да
се постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, с разпореждане на съда от 16.10.2020г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че ответницата е абонат на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД, като ищецът е доставял за процесния период топлинна енергия по силата на валидно сключено между тях облигационно правоотношение. Издадената справка за дължими суми съдът кредитира като достоверна, доколкото ответницата не е възразила по съдържанието й. Следователно ищецът като краен снабдител е изпълнил договорните си задължения и е доставял на потребителя топлинна енергия. Потребителят има насрещно задължение да заплаща ежемесечно потребената енергия. Такова плащане не е доказано по делото. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 80.28 лева за исковото производство и в размер на 131.30 лева за заповедното дело.
Мотивиран от горното и на основание чл.239, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Н.П., ЕГН ********** ***, че дължи на ”Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявана от Х.И.И.сумата от 1539.56 лева /хиляда петстотин тридесет и девет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща
стойността на незаплатена топлоенергия за периода м. май 2019г. – м. април
2020г., сумата от 25.63
лева /двадесет и пет лева и шестдесет
и три стотинки/ мораторна лихва за периода от 01.07.2019г.
до 19.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е
присъдено със заповед за изпълнение № 1296/25.06.2020г. на БРС по ч.гр.дело № 3209/2020г.
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН **********
*** да заплати на ”Топлофикация – Бургас” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявана от Х.И.И.сумата от 80.28 лева /осемдесет
лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща направени съдебно – деловодно разноски
в исковото производство и сумата от 131.30 лева /сто тридесет и един лева и тридесет стотинки/ съдебно – деловодни разноски
в заповедното дело.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ