№ 282
гр. Шумен, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20243630201096 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
ЗП№**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на "МЕЛНИЦА ВАРНА" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, на основание чл.187а ал.2 т.3, във
вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за
нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП както и такса в размер на 242 лева на основание чл.10б
ал.5 от Закона за пътищата.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен и
необоснован, издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
излагайки доводи за това. Намира, че неправилно административнонаказателната
отговорност на дружеството е била ангажирана посредством издаване на процесния ЕФ,
вместо с НП.Също така сочи, че ЕФ бил издаден и връчен, след измененията на ЗП, когато е
регламентирана по – благоприятна процедура, а именно уведомяване на собственика за
възможността да заплати таксата в 14 дневен срок, след което производството се
прекратява. Оспорва и по същество вмененото нарушение, доколкото на борда на ППС е
имало бордово устройство, което коректно е предавало данни. Счита издадения ЕФ за
незаконосъобразен и поради обстоятелството, че се касае за маловажен случай. Направено е
искане за присъждане на направените разноски.
Процесуалният представител на административно – наказващият орган – юриск.
1
С.С. намира молбата за неоснователна и недоказана. Моли ЕФ да бъде потвърден. Счита, че
ЕФ е издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални норми. Излага, че
вмененото нарушение било описано по ясен и недвусмислен начин, поради което не е
нарушено правото на защита. Намира също така за безспорно доказаното осъщественото
нарушение, както и, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на дружеството, посредством издадения ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2021г. в 17.49 часа в Община Шумен с устройство №10061,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1
от ЗП, намиращо се на път A-2 км. 340+293 е установено нарушение
№CB79989FBF0A2B28E053011F160A9657 - движение на ППС – товарен автомобил
„Мерцедес 2543 Л АКТРОС“ с рег. № В 0879 НА, с технически допустима максимална маса
26 000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 0, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща техническа допустима максимална маса на състава 0, с посока нарастващ километър
по път А - 2 км.340 +293, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС
изцяло не била заплатена дължимата пътна такса почл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за
посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаване.
За нарушението електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по
чл.167а ал.3 от ЗДвП, съгласно който нарушението се изразява в това, че ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
След установяване, че т. а. „Мерцедес 2543 Л АКТРОС“ с рег. № В 0879 НА е
собственост на "МЕЛНИЦА ВАРНА" АД, ЕИК *********, за регистрираното нарушение от
Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден процесния Електронен фиш № **********,
посредством който на "МЕЛНИЦА ВАРНА" АД, в качеството му на собственик, на
основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, както и такса в размер на 242
лева на основание чл.10б ал.5 от Закона за пътищата
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и изготвените с техническото средство веществени
доказателства - снимки. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
2
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и
функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Също така
съгласно чл.167а от ЗДвП осъществява контрол въхру заплащането на съответната такса по
чл.10 ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси.
За извършено нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП законодателят е предвидил в чл.179
ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева за собственик
/юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС
от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2
от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от ЗП, каквато санкция е наложена на
жалбоподателя, в качеството му на собственик.
Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП задължава собственикът да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
Съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението, доколкото
процесният автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на
дружеството – жалбоподател.
Безспорно в случая е допуснато нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП. Нарушението е
установено по несъмнен начин, тъй като е доказано, че на 26.08.2021г. в 17.49 часа в Община
Шумен с устройство №10061, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път A-2 км. 340+293 е установено
движение на товарен автомобил „Мерцедес 2543 Л АКТРОС“ с рег. № В 0879 НА, с
технически допустима максимална маса 26 000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 0, в
състав с ремарке с общ брой оси 5. Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и
за движение по него се дължат такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, които зависят от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. В конкретния случай се касае за изцяло
3
незаплатена тол такса. Видно от материалите по делото за посоченото ППС за посочения
пътен участък изобщо не е била пусната маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на
чл.187а, ал.2 от ЗДвП е била е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, в
качеството му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на
съответната тол такса.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
и дължимата за това нарушение санкция, а именно предвидената в разпоредбата на чл.187а,
ал.2, т.3 от ЗДвП имуществена санкция, която в случай на допуснато нарушение по чл.179
ал.3б от ЗДвП е в размер 2500 лева. Правилно е била определена и дължимата от
дружеството компенсаторна такса. От материалите по делото не се установява последната да
е била заплатена от дружеството в предоставения му за това срок, даващ възможност за
анулиране на издадения електронен фиш.
В същото време обаче съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде
санирано в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се
издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл.189ж ал.1 изр.първо от ЗДвП, в приложимата към датата на нарушението
редакция, урежда възможността при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма обаче не е предвидена
възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение /чл.179 ал.3б от ЗДвП/,
като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради
което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не да се съставя
електронен фиш.
В тази връзка съдът не споделя довода на процесуалния представител на
въззиваемата страна, изложен в писмените бележки по делото, че електронният фиш може
да бъде издаден въз основа на нормата на чл.189ж ал.7 от ЗДвП, съгласно която по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП се прилагат
разпоредбите на чл.189, ал.10, уреждащи момента на влизането в сила на електронния фиш.
Това тълкуване противоречи на константната съдебна практика, забраняваща разширително
4
тълкуване на правните норми, поради което съдът намира за недопустимо съставянето на
електронен фиш при ангажиране на административно наказателната отговорност на
посоченото дружество в конкретния случай.
След изменението на разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 год.
законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на
глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП. Посоченото процесуално нарушение е съществено и е
основание за отмяна на издадения на дружеството-жалбоподател електронен фиш, без да
бъдат обсъждани останалите доводи от страната, наведени в жалбата. В тази насока е и
новата практиката на ШАС и по-конкретно Решение №876 от 26.06.2024 год. на АдмС-
Шумен по к.а.н.д. №201/2024 год., Решение №287 от 28.02.2024 год. на АдмС-Шумен по
к.а.н.д №18/2024 год. и др., които са постановени по идентични казуси.
Предвид изхода на делото искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в
съдебните призводства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК
като в ал.2 на същата разпоредба е предвидена възможност съдът по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваният ЕФ е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, поради което размерът на
минималното възнаграждение е 550 лева към момента на договарянето и към настоящия
момент. В настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 660 лева с ДДС. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните
по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по наредбата е без включен в тях ДДС, а за
регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това
означава, че определените въз основа на правилата на Наредба № 1/2004 г. адвокатски
възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който се начислява отделно върху вече
определеното по реда на Наредбата възнаграждение, поради което съдът намира, че
преценката са прекомерност следва да се прави по отношение договорения размер на
възнаграждението без ДДС. В конкретният случай е било договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в минимално предвидения размер - 550 лева без ДДС, поради
което възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП
№**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на "МЕЛНИЦА
ВАРНА" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, на основание
чл.187а ал.2 т.3, във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП, както и такса в размер на 242 лева на
основание чл.10б ал.5 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на "МЕЛНИЦА
ВАРНА" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна сумата от 660
/шестстотин и шестдесет/ лева с включен ДДС, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6