Р E Ш Е Н И Е
№ 21.06.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 255 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 - помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством електропровод „Венеция” 20 kV,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната
ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на
дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ищецът твърди още, че през периода от
01.01.2013 г. до 31.01.2014 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на
ответното дружество сумата 1768,34 лв. по фактура № **********, представляваща
такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, намираща се в
Община Тополовград.
Сумата 1768,34 лв. по фактура № **********
била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на
ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20
kV /киловолта/ в помпена станция „Капитан Петко Войвода”, като измерването по
този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до
начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение №
Ц-021/ 26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на
мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за
процесния период, в случая чл.186, ал.3 и чл.18д от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отм. ДВ бр.64/17.08.2010
г.) съответно чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ,
бр. 64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.), клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за пренос по
електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по
чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В конкретния случай за помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била подстанция „Тополовград”
20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца електропровод
„Венеция” 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал
от подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Орешник”. И
електропровода „Венеция” 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни
уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД.
Ищецът счита, че измервателното средство,
отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на
границата между подстанция „Тополовград” 20 kV и електропровод „Венеция” 20
kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко
Войвода”.
Ищецът твърди, че няколкократно отправял
писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.
След изпращане на писмо изх. № 1748/23.10.2008
г., по отношение на обекти: подстанция „Тополовград”; извод „Венеция” /т.е. за
електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; - ВиК - Зимница; ПС Ханчето, била
извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала
на ниво СН, като единствено по отношение на електропровод „Венеция” не било
сторено, поради което било изпратено и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008
г., с което отново изрично посочвал, да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
подстанция гр. Тополовград, с измервателните точки за двата обекта: ИТ №
2939032 - помпена станция „Орешник” с. Орешник; ИТ 2939033 „ВиК” с. Капитан
Петко Войвода /сега с наименование помпена станция „Кап. Петко Войвода”/ с. Кап.
Петко Войвода.
Ищецът твърди, че ответникът изпратил
писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомил за предоставянето на
документи за собственост на електропровод 20 kV извод „Венеция”. Искането било
необосновано, тъй като с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по
отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.
Ищецът твърди, че е собственик на
електропровод „Венеция” 20 kV, на помпена станция „Кап. Петко Войвода” и на
намиращите се в обекта ЗРУ, като за тези обекти бил подписан Акт обр.16 и
издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.
Счита, че поради неизпълнение от ответника
на искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап.
Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на подстанция
„Тополовград” 20 kV, заплатената такса за пренос по ел. разпределителната мрежа
до обект на ниско напрежение, за помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ №
2939033, била начислена необоснована и заплатена без основание.
Искането на ищцата до районния съд е да
постанови решение, с което на основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, сумата 1768,34 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и 34
стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г., ведно
със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на
връщане на сумата от ответника на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД е подал отговор, с който счита предявеният иск
за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание,
така и по размер.
Излага подробни съображения за
фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД да начислява такса пренос по ел. разпределителната мрежа
до обекта.
Твърди, че „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действалите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004
г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия”
(чл.39, ал.1, т.10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в
Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една
обособена територия се издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа
енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл.98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ,
бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и чл.
104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) „Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия”, а според ал.4 на
същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане.”
По силата на чл.7, т.1 от общите условия и
чл.4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е
процесното ИТН 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите
условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18 от
договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите
условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е доставило в обекта на ищеца за
периода от 1.01.2014 г. до 31.01.2014 г. електроенергия, пренесена от
„Електроразпределение Юг” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и
предоставените мрежови услуги е издало месечната фактура, представена към
исковата молба и отговора, стойността на част от която съставлявала исковата
сума.
Не се оспорва факта, че ищецът е клиент на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на
Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „Електроразпределение Юг” ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи
условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа.
Разпределението на електрическа енергия
според § 1. т.49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на
електрическа енергия през разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на
електрическа енергия” също подлежала на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.3
от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа била „съвкупност от електропроводни
линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т.22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД като притежател на
Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено разпределение на
електрическа енергия извършвал услугата по пренос и разпределение на
електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал следния основен
принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените
от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за
енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с
електрическа енергия.
Доставената електрическата енергия в
процесната фактура била остойностена съгласно действащото в процесния период
решение на ДКЕВР №Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от 30.12.2013 г.).
Обектите на ищеца били присъединени към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД на
ниво ниско напрежение.
Безспорен бил фактът, че присъединяването
на обект с ИТН 2939033 било извършено преди влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975 г. отм., бр.64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане
на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72
от 7.09.1976 г. отм., бр.31 от 14.04.2000 г. и преди влизане в сила на чл.16,
ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Начинът на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на
присъединявана и мястото на измерване на електрическата енергия се определяли
към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по
посочения в цитираните нормативни актове ред, или в договора за присъединяване,
ако присъединяването било извършено след влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от
19.04.2005 г. , аналогично на действащата в момента Наредба № 6 от 24.02.2014
г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от
4.04.2014 г. От представените към
исковата молба писмени доказателства се установявало, че процесиите обекти били
присъединени през 1995 г. Видно било, че принципът, залегнал както в
отменените, така и в сега действащите нормативни актове бил, че нивото на
напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се
определят/договарят към момента на присъединяване на обекта.
Действително след присъединяването на
обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните
съоръжения било извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът е
подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на
ниво средно напрежение.
Оспорва твърдението на ищеца, че към
искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е
представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения -
ел. проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по
преписката сочели, че правото на собственост била на Община Тополовград, а не
на ищеца. Още повече исканията били подадени от лице с пълномощно без
нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение
от баланса на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 били представени в цялост едва
с писмо изх. № ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички
предходни писма било видно, че представените извлечения от баланса били за
други активи, но е и за трафопостове (вх. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. -
т.5 - приложенията са за ел. провод 20 kV АС проводник 95 L -7180 м. и ел.
провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738 М, същите били приложени и
към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008 г.). Счита, че ищецьт не е доказал правото
си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод,
поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа
енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско
напрежение) не са били налице. Едва с писмо изх. № ЦУ - М. от 21.01.2015 г.
ищецът представил запис за трафопостове, поради което едва тогава стартирала
цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на 14.01.2016 г.
(за справка вж. Констативен протокол за техническа проверка № 249661 от
14.1.2016 г.).
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора
за продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените
от КЕВР цени. В ал.3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложените
към делото фактури, издадени на ищеца били видно, че те отговарят на
изискванията на ОУ.
Счита, че процесиите суми били дължими,
тъй като обектите на ищеца били присъединени на ниво ниско напрежение, ползвали
електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от
„Електроразпределение Юг” ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
Счита, че след като е сключил договор и е
приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях.
Оспорва исковата претенция и по размер.
От обстоятелствената част на исковата
молба било видно, че ищецът оспорвал като недължима платената от него цена за
пренос по електроразпределителната мрежа, тъй като същата била изчислена на
ниво ниско, а не на ниво средно напрежение. Във връзка с тези твърдения на
ищеца счита, че ако бъде установено, че мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а
на ниво средно напрежение, то недължимо платена и подлежаща на връщане щяла
бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво
ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на
услугата пренос.
Изложената фактическа и правна обстановка
обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на цена за
електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към
електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния
период.
Сумите по процесиите фактури били
основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била
неоснователна.
Затова моли да бъде отхвърлен иска.
Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца поддържа иска по изложените в исковата молба съображения.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Процесуалният му представител депозира по
делото становище, с което заявява, че поддържа наведени в отговора възражения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът и
ответникът са страни по договор за продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител
на електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТН 2939033 – помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград.
Не е спорно
също така, че процесният обект на ищеца с
ИТН 2939033 – помпена станция „Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград, е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение и че на 14.01.2016г. е
променено меренето на ниво средно напрежение, видно и от констативен протокол
за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 14.01.2016г.
(л. 58 от делото)
Понастоящем
не е спорно (видно и от отговора на исковата молба, гърба на л. 48, първи абзац),
че ищецът е собственик на на Електропровод „Венеция" 20 kV и на помпена станция „Капитан
Петко Войвода", а и това се установява от представните по делото писмени доказателства - заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за
земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА -
Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на помпена станция
„ОРЕШНИК" с. Орешник, на помпена станция „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", според
които писмени доказателства ищцовото дружество е собственик на помпената
станция и на електропровода от 29.12.1995г.
Представена
е цялата кореспонденция на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и стартирането
на процедура по смяна на нивото на мерене, от която се установява: С писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., „ЕВН България
Електроразпределение АД“ е информирало „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, че предвид решение
№ Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече
проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява
в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи,
ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от
влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България
Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е
изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: заповед
на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект –
ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Стара Загора; извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. провода, образец 16, разрешение за
ползване. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“ АД с изх. №
2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.
Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с.
Капитан Петко Войвода /процесния/, които се захранват от ел. провод 20 kV
„Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, като е посочил, че са им представили
всички необходими документи за това. Видно от писмо, с
изх. № 01/09.01.2009г. „ЕВН България ЕР“ АД отново са изискали документи за
собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” . С писмо от 24.11.2014г. „ВиК“
ЕООД – Стара Загора отново е отправило искане до „ЕВН България
Електроразпределение“ АД да отпадне такса пренос за процесния обект, като
приложения към писмото са описани горепосочените актове, заповеди и разрешения,
удостоверяващи правото на собственост на ищеца (представени още през 2008г. на
ответника), както и извадки от инвентаризационен опис. Видно от писмо от 08.12.2014 г. на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД с него ответникът признава, че помпена станция с. Орешник и с. Капитан
Петко Войвода се захранва от собствена въздушна линия извод Венеция, като
средствата за търговско измерване са разположени в двете помпени станции и
меренето на ел.енергията се извършва от страна на ниско напрежение и че за да
отпадне такса пренос следва меренето на ел.енергия да бъде променено на страна
средно напрежение, затова „Вик“ ЕООД – Стара Загора следва да подаде заявление
в офис на ответника. Такова заявление е подадено на 13.12.2014г. (л. 53 от
делото). Продължила е кореспонденцията между двете дружества за представяне на
доказателства за собственост, като „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е
изискало актуален счетоводен запис за дълготраен актив на трафопоста (л. 55). В
писмо от ищеца до ответника (л.57) е описано, че се представят такива записи. И
на 14.01.2016г. е променено меренето от
страна на ниско напрежение на средно напрежение (виж протокола от л. 58 от
делото).
Видно от представената по делото данъчна
фактура № **********/31.01.2014 г. (л.12), издадена от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за отчетен период от 01.01.2014 г.
до 31.01.2014 г. е била начислена на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД ел.енергия
на стойност 12919,85 лева, заплатена от ищеца на 12.02.2014 г., видно от
преводно нареждане (л.18).
За изясняване на обстоятелствата по
делото е назначена съдебно - икономическата експертиза, съгласно
заключението по която (неоспорено от старните), което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно
на писмените доказателства, сумата по горепосочената фактура, включва и такса
пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение ПС ”Капитан Петко Войвода” в размер на 1768,34 лева без ДДС
(платена от ищеца). Вещото лице е изчислило, че разликата в стойността на
отчетените в процесния обект количества ел.енергия при измерване на ниско
напрежение и при измерване на средно напрежение за януари 2014г е 1340,33 лева
без ДДС.
Видно от заключението на съдебно - техническата
експертиза, през периода 01.01.2014г. –
31.01.2014г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната
фактура за обект ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на
ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Капитан Петко Войвода ". Вещото е
посочило, че ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград"
на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел.
табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. В тази част
съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и съответно на
останалите събрани по делото доказателства. В останалата част съдът не го
обсъжда и не го възприема, тъй като вещото лице е направило правни изводи и е
дало правни отговори, че не се дължи такса пренос от ищеца, при така
установеното от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
Ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен
снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява
ответникът.
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е
търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите,
когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост
- когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно
е също предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък
след погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на
ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата, респективно
за нейното задържане.
От събраните по делото доказателства се установи, че за
процесния период 01.01.2014 до 31.01.2014г. ищецът е заплатил на ответника
такса пренос по ел. разпределителната мрежда до обект на ниско напрежение обект
с ИТН 2939033 – помпена станция „Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград в
размер на 1768,34 лева. Съдът приема и за доказано правото на собственост на ищеца
върху електропровод „Венеция“ и помпена станция „Капитан Петко Войвода“. Спорният
въпрос е дали ответникът е имал право да начислява такава такса.
Относно предпоставките, при които се дължи цена за
пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана
задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно което дължимостта на цената
за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното
количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на
установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за
продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се
отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител
за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп
и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Не е спорно, че към момента на изграждането си
процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия
момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на
измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата.
Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата
на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения. Тази граница в конкретния спор се
установява от заключението на вещото вещо лице по СТЕ, според което границата
на собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия.
Следователно, СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение
в случая, е било неправилно разположено и количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не може да бъде
основание за начисляване цената за пренос, от което произтича недължимостта на
този компонент от цената на електрическата енергия. В този смисъл са
горецитираните решения на ВКС, а също така и определение № 622 от 02.11.2018г.
по т.д. № 936/2018г. на ВКС, II т.о., решение
на АС – Бургас по въззивно търговско дело № 254/2017 г., решение на АС – Варна
по въззивно търговско дело № 20/2018г. и др.
Видно от събраните по делото доказателства през 2016г.
за процесния обект вече е променено меренето
от ниско напрежение на средно напрежение.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати
недължимо платената от него сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа
до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ №
2939033, за периода 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г. в размер на 1340,33 лева без ДДС
съгласно заключението на СИЕ по делото (разликата между между
стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво
ниско напрежение и стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на
енергия на ниво средно напрежение ), ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2019г. до
изплащането й. Законна лихва се присъжда от датата на подаване на исковата
молба, като още с проекто – доклада по делото съдът е предоставил възможност на
ищеца да уточни дали претендира заплащане на мораторна лихва от датата на
заплащане на сумата до датата на подаване на исковата молба, като я
конкретизира по размер и период, което той не е сторил (виж л. 68), поради
което му се присъжда само законна лихва, считано от датата на предявяване на
иска. Искът над сумата от 1340,33 лева до пълния претендиран размер от 1768,34
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В този смисъл по аналогичен
спор между същите страни, но за друг период е постановено съдебно решение по гр.д. 3987/2018г. на РС – Стара
Загора.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Всички направени от ищеца
разноски по делото са 70,73 лева за ДТ, 564 лева за адвокатско възнаграждение и
320 лева за възнаграждения за вещи лица или общо сумата от 954,73 лева. Съдът
намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 1000 лева
до 5000 лева (какъвто е настоящия случай) е 300 лева+7% над 1000 лева.
Изчислено на тази база адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца възлиза на 353,78 лева, а по делото е уговорено и платено от ищеца е
адвокатско възнаграждение от 564 лева с включен ДДС, видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие данъчна фактура (л. 104). Дела
като настоящото не се отличават с фактическа и правна сложност, обосноваващи определяне на
адвокатско възнаграждение с около двеста лева над минималния размер, предвиден
в горепосочената Наредба. Касае се за еднотипни дела с утвърдена съдебна
практика по тях. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 424,54 лева с включен ДДС (353.78
лева без ДДС). Предвид горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 617,94 лева за разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и 50 лева – заплатения от него
депозит за възнаграждение за вещо лице по СИЕ. На основание чл. 78, ал.3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 84,71 лева за разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата в размер на 1340,33 лева без ДДС, представляваща недължимо
платена сума за такса пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан
Петко Войвода", ИТ№ 2939033, за периода 01.01.2014г. – 31.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.01.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния
претендиран размер от 1768,34 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата в размер на 617,94 лева за разноски по делото, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 84,71 лева за разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: