Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 29.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6829 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по предявени от Р.Н.Ч.,
ЕГН: **********,*** **, против С.И.С., ЕГН: **********,
л.к. № ******, изд. на 10.04.2010г. от МВР-Варна, постоянен адрес:*** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5800 (пет хиляди и осемстотин)
лева., представляваща обезщетение за лишаване от ползите от притежаваната
от нея 1/2 ид. част от търговски обект-спортно възстановителен център, находящ
се в гр.******, в подблоковото пространство на секция „*" * (***), с идентификатор ******(************) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, за периода от 19.08.2015г. до завеждане на иска в съда – 23.06.2020г. /по
100лв. за 58 месеца/, сумата в размер от 146.34
лева, представляваща лихва за забава след поканата, отправена на 3.12.2018
г., за периода 4.12.2018г. - до датата на завеждане на настоящия иск
23.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Моли за присъждане на
направените в производството разноски.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът
им е прекратен на основание чл.49, ал.1 СК със съдебно решение №***/5.3.2015г.
на Варненски районен съд.
По време на брака им, същите са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност, съгласно Нотариален акт № ***, том **, per. № ****, дело № *** от ****г., съставен от С.К., нотариус с район на действие
гр.Варна, вписан в Нотариалната камара-гр.София под №***, за покупко-продажба
на недвижим имот - търговски обект-спортно възстановителен център, находящ се в
гр.******, в подблоковото пространство на секция „*" *. След
прекратяването на брака, г-жа Ч. е станала обикновен съсобственик на имота,
доколкото страните не са поделили общото имущество.
С Нотариален акт № ***, том , per.
№ ***, дело № *** от 19.08.2015 г. на нотариус М.Т., С.С. е дарил притежаваната
от него 1/2 ид. част от имота на родените по време на брака му с Р.Ч. деца,
като е запазил за себе си пожизнено право на ползване върху дарената 1/2 идеална
част и от този момент не е собственик, а само държател на тази част и
недобросъвестен владелец върху притежаваната от ищцата друга 1/2 идеална част
от имота. От този момент, Р.Ч. не е имала достъп, нито дори ключ от имота,
владян изключително от С.С..
Твърди, че е отправяла няколкократно покани до ответника за
предоставяне на достъп до имота, като въпреки това такъв не й е предоставен.
Счита, че
моментът, от който ответникът е установил еднолично и продължаващо и към
настоящия момент фактическо господство над целия имот, е свързан с датата
30.05.2014 г. Отправена му била покана за предоставяне на ключ за достъп до
имота или заплащане на месечен наем в размер на 500 лева. Отказът му е
удостоверен с Констативен протокол № ** Том I Per. № 15***/2014г., съставен от Нотариус Я.Н.на дата
30.05.2014 г.
Втора покана му
била отправена с предявяване на искова молба с вх. № 26355 от 9.9.2015 г. по
гр. д. № 1132*
от 2015 г. по описа на Варненски районен съд, 19 - състав, получена от ответника
не по-късно от 11.11.2015 г. В последствие искът бил оттеглен по финансови
причини, но това не представлява съгласие ответникът да ползва безвъзмездно
притежаваната от ищцата идеална част от имота.
На дата 3.12.2018
г. е съставен Констативен протокол № ***, том *, Per. 181**/2018 г. от Нотариус К.И.,с който за пореден път е
удостоверен отказът на С.И.С. да предаде ключ от обекта на Р.Ч., чрез
пълномощника й С.П.. Нотариални покани били отправени до другите двама
съсобственици - Р. С. и С.С., не и до С.С., но явяването му при нотариуса и
изявлението за отказ за предоставяне на ключ и достъп до имота следва да се
схващат като направени в негово лично качество не само като ползвател, който
упражнява фактическото господство върху цялата чужда вещ, а очевидно и като
държател на ключа за достъп до нея. Към датата на съставяне на протокола и
изявлението на Г-н С., ответникът не е бил законен представител нито на С.
(тогава на възраст -навършени 17 год. и 1 м.), нито на Р. (тогава на възраст -
навършени 14 год. и 1 м.), а техен попечител, поради което не е можел да
извършва никакви волеизявления от тяхно име и с последици за тяхната правна
сфера.
В отговора на ИМ се сочи,
че искът е неоснователен.
Не оспорва
твърдението на ищцата, че са закупили по време на брака недвижим имот, находящ
се в гр.******, както че са разведени.
Сочи, че между
страните има образувани няколко дела, като по всички дела ищцата твърди, че е
изпращала Нотариални покани до С.С.. По всички дела се доказва, че Р.Ч. не е
изпращала нотариални покани до С.С. на известния й адрес, където живее С.
заедно с децата си от брака с ищцата - гр.******.
По гр.дело №
1918/2019г. по описа на Окръжен съд Варна, съдът постановил със съдебния акт,
че Нотариална покана чрез Нотариус Я.Н.не е връчена редовно и последиците се
приравняват на липса на покана.
В настоящата Искова
молба ищцата отново е посочила неправилен адрес: гр.******. Настоящият адрес на
С.С. ***.
В Исковата молба
се твърди, че ответникът е недобросъвестен владелец, а в същото време лично той
е извършил подобренията в имота, със знанието на Р. Н. Ч. /гр. дело №
1231/2019г. VII с-в по описа на Районен съд Варна/. По същото дело Р.Ч. е
осъдена да заплати на С.С. сумата от 19 475 лв. представляваща половина
стойност от увеличената стойност на съсобствения с Р.Ч. имот.
През 2015 г. Р.Ч.
подала Искова молба на същото основание, като настоящата, която в последствие
оттеглила и производството било прекратено (Определение от 11.01.2016 г. на Варненски
районен съд, гражданско отделение, 19-ти състав по гр.д.№11322/2015 г. по описа
на ВРС). За посочения период в Исковата молба 31.05.2014г. - 18.08.2015г.
ищцата по никакъв начин не е препятствана да ползва имота. През този период
имотът не е бил годен да се ползва, тъй като през този период се е извършвал
ремонт на същия, със знанието на Р.Ч..
На 01.11.2018 г. е
съставен протокол пред нотариус К.И., в който е отбелязано, че С.С., заедно с
децата си Р. С. и С.С. са се явили в Нотариалната кантора, за да предадат нов
ключ за имота. Р.Ч. не се е явила пред нотариуса и това е отбелязано в
протокола. Същата има ключ за имота от 2014 г.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си и моли
за уважаването им, а ответникът моли за отхвърляне на претенциите.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
намира, че предявената главна претенция намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, а не
заявената от ищеца с правно основание чл. 73 ал. 1 пр. 2 от ЗС.
Претенция
с правно основание чл. 73 ал. 1 пр. 2 от ЗС предполага осъществяване на
владение с намерение за своене от страна на ответника, а никъде не са наведени
от ищеца твърдения, че ответникът оспорва собствеността на ищцата върху нейната
½ ид. част от имота, нито се твърди, че ответникът свои същата. Налице са
само твърдение, че той неоснователно ползва притежаваната от нея ид. част от
имота, поради което искът следва да се квалифицира като такъв с правно
основание чл. 59 от ЗЗД.
Всички елементи от фактическия състав на иска с правно
основание чл. 59 от ЗЗД съвпадат с елементи от фактическият състав на иска с
правно основание чл. 73 ал. 1 пр. 2 от ЗС, /доколкото искът по чл. 73 ал. 1 пр.
2 от ЗС е частен случай на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД и единствен допълнителен факт
за установяване е намерението за своене на вещта/, поради което съдът е
разпределил надлежно доказателствената тежест и дал надлежни указания във
връзка с доказването.
По делото
не се спори и видно от доказателствата, страните са били в брак, сключен на
01.08.2004г., прекратен със съдебно решение №***/5.3.2015г. на Варненски
районен съд, което е влязло в законна
сила на 23.07.2015г. От съдебното решение се установява, че страните са във
фактическа раздяла, считано от началото на 2014г.
По време
на брака възмездно са придобили в режим на СИО собствеността върху процесния
обект: спортно възстановителен център, находящ се в гр.******, в подблоковото
пространство на секция „*" * (***), видно от
Нотариален акт № ***, том **, per. № ****, дело № *** от ******* г. на
нотариус С.К..
С
прекратяването на брака през 2015г. собствеността върху процесния обект се е
превърнала от СИО в обикновена съсобственост между страните.
Не се
спори още и, че с Нотариален акт №***, том **, per. № ***, дело № *** от ***** г. на нотариус М.Т., С.С. е дарил притежаваната от
него 1/2 ид. част от имота на родените по време на брака му с Р.Ч. деца – С. и Р.
С..
От този
момент нататък и за целия исков период,
ответникът НЕ е съ/собственик в имота, за което спор няма.
Спори се
дали ответникът е ползвал имота за процесния период или не, както и дали е поканил
надлежно ищцата да ползва имота.
Представено
по делото е и определение за насрочване по г.д. № 11322/2015г. на ВРС, 19
състав, от което е видно, че по делото са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове от Р.Н.Ч. против С.И.С. с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за
еднолично ползване на съсобствения между тях недвижим имот придобит по време на
брака им с нот.акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***г. и представляващ: спортно
възстановителен център, находящ се в гр.*** в подблоковото пространство на
секция „*” * с площ от
87,28 кв.м., в размер на 7274,19 лева за периода от 31.05.2014г. до
18.08.2015г. /500 лева на месец/ и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати лихва за забава върху сумата на дължимото
обезщетение в размер на 833,25 начислена за периода от 31.05.2014г. до
18.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2015г. до окончателното и
изплащане.
Не се
доказва освен покана за плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, което
представлява исковата молба, да е била отправяна и друга покана до ответника
/за заплащане на обезщетение занапред/.
С
нотариална покана от 17.09.2018г. ищцата е поканила детето си С.С., действаща със
съгласието на баща си С.С., да се яви в 14-дневен срок от получаване на
поканата, за да й предостави достъп чрез предаването на ключ за имота - спортно
възстановителен център, находящ се в гр.******. Поканата е връчена на
01.11.2018г., съгласно удостоверяването на нотариус К.И. на гърба на същата.
С
нотариална покана от 17.09.2018г. ищцата е поканила детето си Р. С., действащ
чрез неговия баща С.С., да се яви в 14-дневен срок от получаване на поканата,
за да й предостави достъп чрез предаването на ключ за имота - спортно
възстановителен център, находящ се в гр.******. Поканата е връчена на 31.10.2018г.,
съгласно удостоверяването на нотариус К.И. на гърба на същата.
В
констативен протокол от 03.12.2018г.
на нотариус К.И. е удостоверено явяването на същата дата на представител на
ищцата и на ответника С.С., в качеството му на баща и законен представител на
децата С. и Р., както и изявлението на С.С. съдържащо изричен отказ на лицето
да предаде на пълномощника на ищеца ключове за процесния имот.
Представени
по делото от ответника са Договор за строително ремонтни работи, обзавеждане и
оборудване от 04.04.2014г., сключени между С.С. и „*****“ ООД за процесния
обект, договор за подизпълнение на СМР и обзавеждане от същата дата, сключен
между „Ф.****“ ООД и „Д.С.“ ЕООД и приемо-предавателен протокол от 17.08.2015г.
между двете фирми. Не е представен приемо-предавателен протокол, подписан между
„*****“ ООД и С.С., но такъв следва да е бил съставен, съгласно т. VI от Договор за строително ремонтни работи, обзавеждане
и оборудване от 04.04.2014г. Предаването съгласно договора се осъществява от
изпълнителя на възложителя, който в случая се явява С.С.. Поради това съдът
намира, че след приключване на СМР за обекта, същият е бил предаден на С.С. на
датата 17.08.2015г.
По делото
са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. М.С.З., майка на ищцата.
От същите се установява, че св. знае от ищцата, че няма никакви ключове от
никъде, тъй като след раздялата между страните, ищцата отишла да живее при
свидетелката. Знае също, че е правила опит да влезе в имота, но не може да
посочи подробности. Сочи, че в момента обекта се ползва като жилище от внука й,
като той го ползва от 08.09.2020г.
По делото
като свидетел на ответника е разпитан и Р. С. С. – син на страните, който сочи,
че страните са разделени от 2011/2012г. След раздялата между страните се
направил ремонт на фитнеса, а след ремонта през 2014г. за два-три месеца той се
ползвал като жилище от свидетеля, баща му /ответника по делото/ и сестра му. След това имотът не бил ползван.
Ключовете към момента се държат от свидетеля, като той ги взел от баща си през
септември месец 2020г. По нататък сочи, че пред нотариуса с прехвърлянето на собствеността
са предадени ключовете. Сочи още, че питал майка си по телефона малко след
прехвърлянето дали може да ползва имота. Потвърждава, че само приложената по
делото електронна кореспонденция е тази, чрез която е получил разрешение от
майка си за ползването на имота. Сочи и че й е казал, че когато се върне ще й
даде ключ за имота, тъй като тя е от много време в ***. Потвърждава, че тя е
искала ключ за имота, но на него лично не му е искала.
От
приетата по делото електронна кореспонденция е видно, че позволението за
ползване на имота /целия, вкл. ид. част на ищцата/ Р. С. е получил от майка си
на 07.08.2020г., т.е. извън рамките на процесния период.
От
съвкупната преценка на доказателствата се установява, че след раздялата между
страните обектът, за който се иска обезщетение, е останал във владение на
ответника по делото и е бил във владение на същия през целия процесен период.
Това се
установява както от свидетелките показания на свидетелите и на двете страни,
така и от писмените доказателства. Св. М.С.З. сочи, че ищцата не е живяла там и
не е имала ключ. Св. Р. С. С. сочи, че след ремонта през 2014г. за два-три
месеца той се ползвал като жилище от ответника и двете деца на страните. Ключът
за обекта е предаден от ответника на
свидетеля едва през септември месец 2020г.,
което е извън процесния период. Макар, че св. Р. сочи и друго по отношение на
датата на предаване на ключа, а именно при прехвърляне на собствеността. Съдът
намира, че първата заявена от свидетеля дата е тази, на която реално е предаден
ключа. Това е така, защото същата дата - 08.09.2020г. сочи и другия свидетел – баба
му. Отделно от това св. не помни кога му е прехвърлена собствеността върху
имота, а тя е прехвърлена на 19.08.2015г. или 5 години по-рано, а св. изрично
сочи месец и година на предаване на владението от баща му в негова полза.
На
03.12.2018г. изрично е удостоверено изявлението на С.С. съдържащо отказът му за
предаване на ищеца на ключове за процесния имот.
Поради
това съдът намира, че за периода 19.08.2015г. – 23.06.2020г. ответникът е
упражнявал фактическата власт върху имота. Първоначално същият е ползвал имота
чрез направата на ремонт в него, доколкото от доказателствата се установява, че
само той е възложител на ремонта, осъществен през април-август 2014г., извършен
през периода на фактическа раздяла на страните, считана от началото на 2014г.
След ремонта обекта е предаден на ответника от фирмата-изпълнител и се е
ползвал от ответника и родените от барака деца като жилище. В последствие,
макар и да не е ползван фактически за жилищни или други нужди, имотът е бил във
владение на ответника, доколкото се установи, че само той е притежавал ключ от
него /до 09.2020г./, както и че е отказал да осигури на ищцата възможността тя
да ползва имота, като не й е предоставил достъп чрез предоставяне на ключ от
имота /отказа му от 03.12.2018г./.
Съгласно
трайната практика на ВКС, лицето, което държи без правно основание чужда вещ,
всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил,
като правно релевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е
обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това
приходи /Решение № 204 от 05.09.2013 г. по търг, д. № 1158 / 2010 г. на
Върховен касационен съд и Определение № 348 от 04.04.2016 г. по гр. д. № *** /
2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
Налице е и
друго релевантно по смисъла на чл.59 ЗЗД ползване, доколкото последното може да
има различни проявни форми - вкл. да се състои както в непосредствено ползване
и служене с вещта, така и чрез възможност за достъп /напр. държане на ключове/
без да се дава такъв на собственика, чрез непосредствени действия на
съответното лице или чрез такива на член от семейството му или чрез трето лице,
на което безвъзмездно то я е предоставило" /Решение № 111 от 07.06.2019 г.
по гр. д. № 2629/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
Според
задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 1/ 28. 05.1979 г.
неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на
имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице,
но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Такава е
хипотезата, когато собственикът е лишен от ползване на вещта, а друго лице я
ползва без основание. Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази
чужда вещ или не е реализирал приходи от същата е правноирелевантно за
успешното провеждане на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, когато е установено, че …ползването
обективно е било възможно. Задължението да обезщети собственика й, произтича от
създадената възможност той да спести наема, който би плащал за ползването, а
обедняването на собственик се съизмерява със същата сума – пазарният наем за
процесното имущество за съответния период. /Решение № 88 от 28.08.2017 г. по т.
д. № 834 /2016г.. на Върховен касационен съд, 2-ро т. о./
Следователно,
за да е налице неоснователно обогатяване на несобственик на имот чрез лишаване
от ползването на неговия собственик по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е необходимо да
се докаже или реалното ползване на имота от страна на ответника или отнемане на
възможността на ищеца да ползва имота. В първия случай обогатяването е чрез
реално спестяване на разходи от страна на ответника, а във втория чрез
възможността те да бъдат спестени, докато обедняването на ищеца и в двата случая
е чрез невъзможността на същия реално да ползва имота или да извлича облаги от
ползването му чрез друго лице. В конкретния случай се доказва както реалното
ползване на имота от ответника в началото на процесния период, така и
осъществяването на еднолична фактическата власт върху имота, отблъскваща
фактическата власт на ищеца за втората част от процесния период. И двете форми
изпълват състава на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
Съгласно
трайната практика на ВКС, при иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, претенцията е
изискуема и без покана. Покана за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на имот законът изисква само в хипотезата на ползване на съсобствен
имот от един от съсобствениците /чл.31, ал.2 от ЗС/. В настоящата хипотеза,
когато собствения на ищеца обект се ползва неоснователно от несобственик, се
касае за безсрочно задължение /обезщетение при неоснователно обогатяване/, за
настъпване на изискуемостта на което законът не изисква отправяне на покана от
кредитора. /Р Е Ш Е Н И Е № 229 от 10.11.2014 г. по гр.д.№ 2796 по описа за 2014 г. Върховен
касационен съд, I ГО/
Съгласно
приетата по делото СОЕ средния пазарен наем за обект със същите характеристики
или сходни характеристики на процесния спортно-възстановителен център за периода
19.08.2015г.– 23.06.2020г. е в размер на 18 043.75лв.
Поради
това искът в размер на 5800 (пет хиляди и осемстотин) лева, се явява изцяло
основателен.
По иска за обезщетение за забава:
Паричното
обезщетение по чл.59 от ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият чужд имот
несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик възниква
ежедневно – „ден за ден”. Неизпълнението на това парично задължение поражда
друго акцесорно задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, което възниква от деня на забавата. Тъй
като този ден на забавата няма как да бъде определен, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава за това свое акцесорно задължение от деня на
поканата. Т.е. поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД има правопораждащо действие, което
се осъществява занапред във времето. Освен, че се отнася занапред, това
действие касае само и единствено задължението, което поражда – това за
обезщетението за забава и няма никаква връзка с главното парично задължение
/което в случая е с правно основание чл.59 от ЗЗД/… Кредиторът може да кани
длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за обезщетение
по чл.59 от ЗЗД…Независимо, че хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай
на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка
на друго, установената съдебната практика относно поканата по чл.31 ал.2 от ЗС
/че веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във
времето/ не намира приложение. Това е така, защото поканата по чл.31 ал.2 от ЗС
/за разлика от тази по чл.84 ал.2 от ЗЗД/ е елемент от фактическия състав за
възникване на самото главно парично задължение …Поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД е
различна. Тя не поражда главно, а само акцесорно задължение, което както беше
посочено по-горе има правопораждащо действие занапред. Тя не може да постави
длъжника в забава за заплащане на главно задължение, което не е възникнало към
момента на връчване на поканата. А иск за лихва с правно основание чл.86 ал.1
от ЗЗД, произтичащ от неизпълнение на задължение за заплащане на паричното
обезщетение по чл.59 от ЗЗД, не може да бъде уважен без отправена покана от
ищеца до ответника…Поканата по смисъл на чл.84 ал.2 от ЗЗД следва да е за заплащане на
конкретно посочено в нея обезщетение за забава и да е изрична. /Р Е Ш Е
Н И Е № 217 от 08.10.2013г. по гр.д.№ 1290 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. ВКС./
В
конкретния случай, в нотариалната покана на ищцата от 17.09.2018г., на която е
получен изричен отказ от ответника от 03.12.2018г., се съдържа само искане за
осигуряване на достъп до имота чрез предоставне на ключ и покана за плащане на
обезщетение за ползването на имота в случай на отказ /което е покана,
обуславяща възникване на главното задължение, в случай, че такава се изискваше
от закона/, но липсва покана за
заплащане на обезщетение за забава върху размер на вече възникнало преди датата
на поканата главно задължение за обезщетение за ползване на имота – покана по
смисъла на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. Поради това съдът намира, че искът с правно
основание чл. 86 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се следват разноските
за производството, съразмерно на уважената част от иска, или от сумата от 1117.85лв.,
съобразно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата, се следва сумата от 1090.34лв.
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, на ответника се следват
разноските за производството, съразмерно на отхвърлената част от иска, или от
сумата от 600лв., съобразно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата, се
следва сумата от 14.76лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН: **********,
л.к. № ******, изд. на 10.04.2010г. от МВР-Варна, постоянен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ НА
Р.Н.Ч., ЕГН: **********,*** **, сумата
от 5800
(пет хиляди и осемстотин) лева., представляваща обезщетение за лишаване от
ползите от притежаваната от нея 1/2 ид. част от търговски обект-спортно
възстановителен център, находящ се в гр.******, в подблоковото пространство на
секция „*" * (едно), с идентификатор ******(************) по кадастралната
карта и кадастралните регистри, за периода от
19.08.2015г. до завеждане на иска в съда – 23.06.2020г. /по 100лв. за 58
месеца/, ведно със законната лихва върху главницата за периода от завеждане на
иска – 23.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 59
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Н.Ч., ЕГН: **********,*** **, против С.И.С., ЕГН: **********, л.к. № ******, изд. на
10.04.2010г. от МВР-Варна, постоянен адрес:**** са заплащане на сумата в размер от 146.34 лева, представляваща лихва за
забава след поканата, отправена на 3.12.2018 г., за периода 4.12.2018г. - до
датата на завеждане на настоящия иск 23.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от завеждане на иска – 23.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.И.С.,
ЕГН:
**********, л.к. № ******, изд. на 10.04.2010г. от МВР-Варна, постоянен адрес:****, ДА ЗАПЛАТИ
НА Р.Н.Ч., ЕГН: **********,***
**, сумата от 1090.34лв. (хиляда и деветдесет лева и 34 ст.),
представляващи разноски за настоящото производство, съразмерно на уважената
част от иска, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Н.Ч., ЕГН: **********,*** **, ДА ЗАПЛАТИ НА С.И.С., ЕГН: **********, л.к. № ******, изд. на
10.04.2010г. от МВР-Варна, постоянен адрес:****, сумата от 14.76лв. (четиринадесет лева и 76 ст.),
представляващи разноски за настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част
от иска, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да
се впише в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: