РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Перник, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20241700500141 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „МЕЛБОН“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, бул. „Симеоновско шосе“ № 194, бл. сграда 10,
представлявано от Г.В., против Решение № 1326 от 19.12.2023 г. по гражданско дело №
6012/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.
С обжалваното решение е отхвърлен иска на „МЕЛБОН“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, бул. „Симеоновско шосе“ № 194,
бл. сграда 10, против Й. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сума в размер
на 940,74 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от 30 дни за
прекратяване на сключения помежду им трудов договор № *** от ***, изменен с
допълнително споразумение № *** от ***, прекратен със заповед № *** от ***, считано от
***, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК „МЕЛБОН“ АД, чрез адвокат от ВАК, е обжалвало
решението на първата инстанция като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че решаващият съд не е постановил решението си въз основа на всички
установени по делото факти, а е извършил тълкуване на евентуалната воля на ответницата,
за която не са събрани доказателства по делото. Допълва, че от материалите по делото не се
1
установява, че след отказа на дружеството да прекрати трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, волята на ответницата е била да запази трудовото си правоотношение или
че същото не е трансформирано по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ. Намира, че липсват
доказателства, които да водят до извода, че заповедта, издадена на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ е
незаконосъобразна, поради което счита този извод на районния съд за неправилен.
На следващо място, с жалбата се излагат твърдения, че ответницата изрично е
заявила, че иска да прекрати трудовото си правоотношение и то със задна дата, като изрично
е записала, че отказва да отработи предизвестието си и лично срещу подпис е получила
заповедта си за прекратяване на трудовото правоотношение. Излага се, че
първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че работодателят е положил усилия за
доброволно уреждане на спора. Отбелязва, че първата инстанция не е допуснала искания от
дружеството – работодател свидетел, чиито показания да внесат яснота относно
прекратяването на трудовото правоотношение. Навеждат се твърдения, че решаващият съд е
постановил решението си в нарушение на нормата на чл. 220, ал. 1 от КТ и в отклонение на
практиката на ВКС, като допълва, че съобразно цитираната норма, страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди
да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието. Намира, че в процесния случай с оглед липсата на оспорване на
законосъобразността на издадената заповед и с оглед изричното изявление на страната, че
отказва да отработи предизвестието по договор, то същата дължи обезщетение на
работодателя по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ. В подкрепа на застъпената теза се цитира
съдебна практика.
Въззивният жалбоподател моли съда да отмени атакуваното решение и постанови
ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна – Й. Д. К..
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Във въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания за извършени от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, за фактическа
непълнота или за необоснованост на решението. Жалбоподателят е поискал събиране на
нови доказателства във въззивното производство, но съдът е преценил, че с оглед
установената фактическа обстановка, същото се явява неоснователно.
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
2
Страните не спорят и съдът приема за установено, че между тях е съществувало
трудово правоотношение на основание трудов договор № ***/***, по силата на който Й. Д.
К. е била назначена и е заемала длъжността „***”, шифър ***, с място на работа ***, при
уговорено трудово възнаграждение в размер на 835,00 лв. В трудовия договор страните
изрично са уговорили, че срокът на предизвестие е 30 дни и е еднакъв и за двете страни.
С допълнително споразумение № *** от *** към трудов договор № *** от *** и
изменена длъжността на Й. Д. К..
Не се спори и че на 25.05.2022 г. Й. Д. К. е отправила към „МЕЛБОН“ АД молба за
прекратяване по взаимно съгласие на трудовото правоотношение, считано от 23.05.2022 г.
Работодателят не е приел така отправеното искане, а е отбелязал, че същата следва да се
освободи след изтичане на едномесечно предизвестие, което Й. Д. К. е отказала да отработи
и саморъчно е заявила и изписала на първоначалната молба на дата 30.05.2022 г. това свое
волеизявление.
Не се спори от работника основанието за прекратяване на трудовия договор. Няма
спор между страните за датата на прекратяване, нито относно обстоятелството, че Й. Д. К.
не е отработила посочения 30-дневен срок на предизвестие.
Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № *** на основание чл.
326, ал. 1 от КТ по инициатива на работника.
Работодателят е удържал сума в размер на 758,69 лв. като дължимо обезщетение по
чл. 220 от КТ. Същата сума работодателят е дължал на работника на основание чл. 224, ал. 1
от КТ, болничен и 2 броя отработени дни – заплата. След дадени указания от дирекция
„Инспекция по труда“ Перник дружеството е изплатило дължимите суми в размер на 758,69
лв.
Приложен е по делото платежен фиш за месец април 2022 г. за установяване на
последното брутно трудово възнаграждение на Й. Д. К., което е в размер на 940,74 лв.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя, а според ал. 2,
срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Според чл.
220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което
дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, а съгласно ал. 2 - страната,
която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и
преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестие.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на районния съд е постановено
при неправилно приложение на материалния закон. С обжалваното решение съдът
неправилно е отхвърлил предявения иск, като е приел, че работникът не е направил изрично
волеизявление по чл. 326, ал. 1 от КТ. От събраните по делото писмени доказателства
категорично се установява точно обратното, а и страните не спорят тези факти. Работникът е
отправил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение и впоследствие е
уговорено между страните, че това ще стане с едномесечно предизвестие. Установено е по
делото, че работникът е заявил желание за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, без да отработва уговореното между страните предизвестие. С
установяването на тези обстоятелства следва да се приеме, че за същия е възникнала
отговорността да заплати дължимото по чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение, размерът на което
3
също не е бил оспорен по делото.
С оглед изложеното, разгледан по същество, искът за присъждане на дължимо и
неизплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ е
основателен и следва да бъде уважен.
В настоящия случай ответникът не е спазил предвиденото по закон предизвестие от
30 дни. Работодателят не е приспаднал дължимото му се обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ
от изплатените на работника трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на
трудовото правоотношение, тъй като го е изплатил впоследствие след указания от дирекция
„Инспекция по труда“ Перник. От изложеното съдът приема за доказано, че Й. Д. К. дължи
на „МЕЛБОН“ АД претендираната от него сума в размер на 940,74 лв., представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение.
С оглед изложените съображения съдът следва да отмени обжалваното решение и да
осъди Й. Д. К. да заплати на „МЕЛБОН“ АД това неиздължено по трудов договор
обезщетение.
При този изход на делото, право на разноски има въззивника. На осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК следва да му се присъдят разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лв. Следва да се присъдят и направените разноски пред
първа инстанция в размер на 410,00 лв., съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 от
ГПК.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1326 от 19.12.2023 г., постановено по гражданско дело №
6012/2022 г. по описа на Районен съд - Перник г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МЕЛБОН“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, бул.
„Симеоновско шосе“ № 194, бл. сграда 10, представлявано от Г.В., сума в размер на 940,74
лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от 30 дни за прекратяване на
сключения по между им трудов договор № *** от ***
ОСЪЖДА Й. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МЕЛБОН“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, бул.
„Симеоновско шосе“ № 194, бл. сграда 10, представлявано от Г.В., сума в размер на 505,00
лв., направени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, както и сума в размер на 410,00 лв., направени пред първа инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса,.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5