№ 2344
гр. София , 09.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000501872 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 323047 от 01.06.2021г. по описа на Софийски
градски съд на С. В. Б., процесуален представител и съдебен адресат на В. Л. Г., против
определение № 268834 от 18.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2037/2021г. на Софийски
градски съд, VI търговско отделение, с което е оставена без разглеждане молба с вх.
№26032/07.04.2021г. по описа на ЧСИ М. П., подадена от адв. С. В. Б. – процесуален
представител на В. Л. Г. – взискател по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на
ЧСИ М. П..
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност, необоснованост, неправилност и
противоречие с императивни правни норми на Закона за адвокатурата, Наредба № 1 на
Висшия съдебен съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, практиката
на ВКС и на Етичния кодекс на адвоката, по подробно изложени съображения, като иска да
бъде отменено и ответното дружество да бъде осъдено да му заплати адвокатско
възнаграждение, така както го е поискал в молбата по чл.248 ГПК, както и направените
разходи за настоящето производство- държавна такса и адвокатско възнаграждение за
изготвяне на настоящата жалба, съобразени с минималните размери на адвокатските
възнаграждение.
Софийски апелативен съд, като взе предвид данните по делото, намира
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№ 2037/2021г. по описа на Софийски градски съд, VI
Търговско отделение, е образувано по частна жалба с вх. № 90126/18.12.2020г. по описа на
ЧСИ М. П., подадена от Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК ********* -
длъжник по изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М. П., с peг. № *** на
КЧСИ, с район на действие - СГС, срещу акт на съдебния изпълнител - постановление от
03.12.2020г. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело, както и
постановление с изх.№63861/03.12.2020г. за разноските по изпълнителното дело
относно адвокатското възнаграждение на взискателя.
С решение № 261207 от 23.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2037/2021г. по описа
на Софийски градски съд, VI Търговско отделение,
е оставено без уважение искане с
правно основание чл.438 ГПК, направено от Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК
*********, за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20208510402436 по описа
на ЧСИ М. П., с peг. № *** на КЧСИ. с район на действие – СГС; е оставено без уважение
искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, направено от Застрахователна
компания „УНИКА“ АД, ЕИК *********; е оставено без уважение искането, направено от
Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК *********, за изискване и присъединяване
за разглеждане на жалби, постъпили при ЧСИ М. П. по други изпълнителни дела;
е отменено
по жалба на Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК ********* - длъжник по
изпълнително дело № 20208510402436 по описа на ЧСИ М. П., с peг. № *** на КЧСИ, с
район на действие - СГС, постановление с изх. № 63861/03.12.2020 г. на ЧСИ М. П., с per. №
*** на КЧСИ, с район на действие - СГС. по изпълнително дело № 20208510402436, и
вместо него е постановено:
отменя определеното и прието за събиране на адвокатско възнаграждение на взискателя по
чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1 153,58 лева, от които 200 лева за образуване на
изпълнителното дело и 9 53,58 лева за процесуално представителство по делото;
отменя по жалба, подадена от Застрахователна компания
"УНИКА" АД, ЕИК ********* - длъжник по изпълнително дело № 20208510402436 по
описа на ЧСИ М. П., с per. № *** на КЧСИ, с район на действие - СГС, постановление от
03.12.2020 г. на ЧСИ М. П. в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното
дело; осъжда В. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: с.
***, ул. „***“ № **, да заплати на Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. Столична община, район
„Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева)
- разноски в производството пред СГС.
С молба вх. № 26032 от 07.04.2021г. по описа на ЧСИ М. П., с peг. № *** на
КЧСИ, с район на действие – СГС, С. В. Б., процесуален представител и съдебен адресат
2
на В. Л. Г., против решение № 261207 от 23.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2037/2021г.
по описа на Софийски градски съд, VI Търговско отделение, е поискал постановяване на
съдебен акт, с който длъжникът по изпълнителното дело Застрахователна компания
„УНИКА“ АД да бъде осъден да му заплати дължимото му се по закон адвокатско
възнаграждение, определено в постановлението на ЧСИ М. И. П. в размер на 1 153,58лв. с
всички законни последици.
С уточняваща молба – вх. № 314231 от 05.05.2021г. по описа на СГС , С. В. Б.,
процесуален представител и съдебен адресат на В. Л. Г., е поискал от съда да се развие
производство по чл.248, ал.1 ГПК и да бъде издаден съдебен акт, с който да бъде
допълнено/изменено/ решението по горното вгрд в частта му за разноските и длъжникът ЗК
„УНИКА“ АД да му заплати адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер
на 1 153,58лв. с всички законни последици.
С обжалваното определение градският съд е приел, че е сезиран с искане по
чл.248, ал.1 ГПК, което е процесуално недопустимо, по следните мотиви:
Постановеното решение от 23.02.2021г. не подлежи на обжалване съгласно чл.437,
ал. 4 от ГПК, поради което искане за допълване/изменение на решението в частта за
разноските следва да бъде направено в едномесечен срок от постановяването му. В случая
едномесечният срок е изтекъл на 23.03.2021 г. /вторник - работен ден/.
Молбата е подадена пред съдебния изпълнител на 07.04.2021г. с вх. № 26032, т.е.
извън едномесечния срок по чл. 248 ГПК. Искането по чл.248 ГПК по подадената молба е
просрочено, същото е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Съдът е приел, че макар да се твърди, че искането по молбата е за изменение на
решението в частта за разноските, то се претендира да бъде изменено самото съдебно
решение по същество. Претендира се да бъде изменено произнасянето на съда относно
постановлението на съдебния изпълнител в изпълнителното дело касателно сумата от 1
153,58 лв., а не се оспорват разноските пред СГС в размер на 123 лв. Със същото не може да
бъде постигнат целения резултат, поради което същото е лишено от правен интерес.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема, че
изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни, като на
основание чл.272 ГПК, вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното
определение.
С молба вх. № 26032 от 07.04.2021г. по описа на ЧСИ М. П. е поискано изменение на
решение № 261207 от 23.02.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 2037/2021г. по описа на
Софийски градски съд, VI Търговско отделение, в частта за разноските, което не подлежи на
обжалване, съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК, поради което срокът по чл.248, ал.1
ГПК е – едномесечен от постановяването му, т.е. в случая срокът изтича на 23.03.2021г.,
3
съгласно разпоредбата на чл.60, ал.3, предл.първо ГПК.
От изложеното следва извода, че молбата от 07.04.2021г. е подадена след изтичане на
законоустановения преклузивен срок по чл.248, ал.1, предл.2 ГПК, поради което същата е
процесуално недопустима, и като такава правилно е оставена без разглеждане / В този
смисъл Определение №416 от 4.06.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 166/2012 г., IV г. о., ГК ;
Определение №220 от 14.07.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 3852/2016г., IV г. о., ГК и др./.
Неоснователно е позоваването на практика на ВКС – Определение № 163 от
13.06.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2266/2016г., I г.о., ГК; Определение № 515 от 2.10.2015г.
на ВКС по ч.т.д.№2340/2015г., I т.о., ТК, доколкото същата касае приложението на
разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за присъждане на адвокатско
възнаграждение при оказана безплатна помощ и съдействие, каквото в случая се претендира,
но при допустима молба по чл.248, ал.1 ГПК, каквато в случая не е налице.
В жалбата са изложени съображения в подкрепа на твърдението, че молбата по
чл.248, ал.1 ГПК е допустима, като подадена в срок, но това е неправилно, тъй като
е обосновано с датата на съобщението от ЧСИ до страната за постановеното решение
/01.04.2021г./, която е ирелевантна, предвид разпоредбата на чл.248, ал.1, предл.2 ГПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268834 от 18.05.2021г., постановено по
ч.гр.д.№ 2037/2021г. на Софийски градски съд, VI търговско отделение.
Определението не подрежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4