Определение по дело №14091/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 ноември 2023 г.
Съдия: Ивета Миткова Антонова
Дело: 20201100514091
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

гр. СОФИЯ, 22.11.2023г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ,  IV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНТОНОВА

                                                               Мл.с. МАРИЯ СТОЙКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Антонова ч.гр.д. №14091/2020г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по възражение с вх. № 3004614/18.01.2019г., подадено от С.П.Т. по чл.423 ал.1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена 03.07.2018г.  по ч.гр.дело № 40115/2018г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав.  Твърди, че е налице хипотезата по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като заповедта не му е връчена по надлежния ред, а приложеното по заповедното съобщение за връчване е подписано от работодателя, който несвоевременно и едва на 16.01.2019г. му е предал приетите от негово име документи включващи процесната заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

 

Насрещната страна -   кредиторът „Т.С.“ЕАД получил препис от възражението по чл.423 от ГПК, в законоустановения срок  не е изразява становище.

 

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите на молителя и прецени приложените доказателства, намира следното:

 

Съдът приема, че  възражението по чл.423 от ГПК е подадено от легитимирано лице – длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение от 03.07.2018г.  по ч.гр.дело № 40115/2018г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, при наличие на правен интерес, тъй като към настоящия момент частната жалба на длъжника за отмяна на разпореждане на  заповедния съд от 19.09.2019г. за връщане на възражението като просрочено е оставена без уважение  - определение № 265752/16.08.2022г. по настоящото дело.

 

При сезиране на въззивния съд с възражение по чл.423 ал.1 ГПК съдът дължи извършване на преценка за допустимостта на възражението и с оглед спазването на срока за неговото подаване.

 Съобразно разпоредбата на чл.423 ал.1 т.1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била връчена надлежно. За началото на срока по чл.423 ал.1 ГПК правно релевантен е моментът на узнаването на факта на издаване на заповедта от длъжника, както и нейното съдържание, за да може той да развие доводите си за наличието на визираните в чл.423 ал.1 т.1 – 4 ГПК основания.

Длъжникът твърди, че е узнал за съществуването на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 16.01.2019г.

Съдът констатира следното:

На 03.07.2018г. от СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено С.Т. като един от длъжниците да заплатят на заявителя „Т.С.“ ЕАД сумите, посочени в заявлението.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, изпратено до домашния адрес на длъжника Т. ***, е върнато в цялост, с отбелязване, че на адреса няма такова лице по сведение на домоуправителя М.Л..
До длъжника С.П.Т. е изпратено второ съобщение за издадената заповед по чл.410 от ГПК по адреса му на месторабота, установен със справката от информационната система на НОИ /л.31 от делото на СРС/,  а именно- „Р.Т.Е.“, с адрес: гр.Сливница, ул.“********. В съобщението е посочено, че същото е  получено лично на посочения адрес от Р.А.- управител на дружеството на датата 12.11.2018г.

Длъжникът С.Т. твърди, че е получил от работодателя съобщението за заповедта по чл.410 от ГПК на датата 16.01.2019г., като за удостоверяване на този факт към молбата е приложена декларация, изходяща от законния представител на дружеството-работодател „Р.Т.“ ЕООД - Р.А.М.с дата 16.01.2019г.

В открито съдебно заседание, като свидетел е разпитан Р.А., който заявява, че е бил управител на дружеството,  в което е работел С.Т.. Свидетелят след предявяване на съобщение на  л.33 от заповедното производство, посочва, че това е подписа на неговата майка, която се е подписала, тъй като в момента на връчването, където присъствал Р.А., бил ангажиран с дейност и не можел да подпише, а имената му са изписани от призовкаря. Свидетелят категорично заявява, че своевременно винаги е предавал всички книжа на С., който е работел при него до 2020г.

Предвид обстоятелството, че декларацията на л.39 от делото на СРС не е годно доказателство по ГПК, поради което и не може да бъде ценено, а  събраните по надлежния процесуален ред доказателства в настоящото производство, разколебават удостоверителната сила на съобщението за връчване на заповед за изпълнение /доколкото същата е официален документ, а се установи, че подписа на лицето, за което се счита, че е получило съобщението не е положен от него/, поради което и съдът следва да приеме, че не е налице връчване по съответния процесуален ред – чл.46 ал.2 от ГПК. На следващо място, неясни са показанията на свидетеля относно момента на предаване именно на процесната заповед за изпълнение /не е ясно свидетеля под „своевременно“ какво съдържание влага, нито си спомня за конкретния документ кога е предаден на длъжника/.

Предвид горното и приетото от съда за установено, а именно – нередовно връчване на заповед за изпълнение на парично задължение от 03.07.2018г.  по ч.гр.дело № 40115/2018г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав, е налице хипотезата на  чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, поради което и подаденото възражение е в в преклузивния срок, а по същество – основателно и следва да бъде прието.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПРИЕМА възражението на С.П.Т. с ЕГН: ********** и с адрес: *** по чл.423 ал.1 т.1 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена на от 03.07.2018г.  по ч.гр.дело № 40115/2018г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав. 

СПИРА на основание чл.423 ал.3 изр.2 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена на от 03.07.2018г.  по ч.гр.дело № 40115/2018г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 143 състав, по гр.д.40115/2018г. за осъществяване на действията по чл.415 ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.