№ 4245
гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110212932 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5813070,
издаден от МВР-СДВР, с който на К. Й. И. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш и се моли същият да бъде отменен изцяло. Сочи се, че
мястото, за което се твърди, че е осъществено нарушението, е посочено
неясно и двусмислено, което според жалбоподателя води до невъзможност да
бъдат констатирани с точност посока на движение, както и място на
разположение на АТСС, а от друга страна възпрепятства възможността му да
организира защитата си. Последователно се отправят доказателствени
искания, с които санкционираното лице моли да бъде установено и проверено
от съда дали техническото средство, с което е измерена скоростта на
движение на лекия автомобил е изрядно, както и се поставя под съмнение, че
1
същото е използвано по предвидения ред в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Акцент се поставя върху липсата на информация и приложени данни, от
които да се изведе, че процесният случай обуславя налагането на по-тежко
наказание, поради извършване на нарушение в условията на повторност.
Административнонаказващият орган (АНО) излага подробни
съображения за обоснованост и законосъобразност на съставения електронен
фиш, поддържа, че нарушението и неговият автор са установени с устройство
за контрол на скоростта по несъмнен начин, поради което моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят и
неговият процесуален представител, редовно призовани, не се явяват.
АНО - редовно призован, не се представлява. Депозира становище, чрез
своя процесуален представител за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждането на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Жалбоподателят К. Й. И., е правоспособен водач с последно издадено и
валидно СУМПС № *********, категория „В“ и „АМ“, воден на отчет в
СДВР. Жалбоподателят И. е бил санкциониран за нарушения на правилата за
движение по пътищата с влезли в сила фишове и наказателни постановления.
За осъществено на 25.10.2020 г. нарушение на ЗДвП с правна квалификация –
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, спрямо жалбоподателя И. на 26.10.2020 г. бил
издаден електронен фиш серия К № 4089980, който му бил връчен на
20.05.2021 г., заплатен в срок, необжалван и влязъл в законна сила на
04.06.2021 г. Към 2022 г. жалбоподателят И. бил собственик на лек автомобил
модел/марка „Фолксваген Голф“, с рег. № СВ 9249 АН.
Срещу жалбоподателя е издаден и електронен фиш серия К № 5813070
за това, че на 19.04.2022 г. в 20:54 часа, в гр. София, по бул. „Генерал Данаил
Николаев“ до номер 7А, с посока на движение от ул. „Черковна“ към ул.
„Владайска река“, в населено място, при ограничение на скоростта 50 км/ч,
управлява лек автомобил модел/марка „Фолксваген Голф“, с рег. СВ 9249
АН, със скорост на движение 91 км/ч, превишавайки разрешената скорост за
2
движение в посочения пътен участък с 41 км/ч - нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Видно от постъпил протокол за проверка № 05-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
техническото средство, с което е заснето нарушението, представлява мобилна
камера – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации, тип Cordon M2, която към датата на установяване на
нарушението е била технически изправна, а видът и моделът на техническото
средство са вписани в Българския институт по метрология.
Видно от писменото доказателство, приложено по делото, автомобилът,
с който е било извършено нарушението е бил собственост на жалбоподателя,
процесният фиш му е бил връчен лично, а в законоустановения срок не е
постъпила декларация от собственика на лекия автомобил, съдържаща
твърдения, че друго лице е управлявало същия в инкриминираните ден, час и
място.
Видно от писмените доказателства на л. 38 и сл. от делото, разрешената
скорост в процесния пътен участък към датата на нарушението е била 50
км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените
веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът
кредитира, като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на
чл. 188 ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. ЗДвП. В издадения фиш се съдържат данни
за: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, кои са нарушените
разпоредби, размер на глобата, срок и сметката за плащането й. С оглед на
това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат да бъдат
споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по делото фиш, от
3
който е видно, че същият съдържа всички предвидени в закона реквизити.
С категоричност се установява и мястото, на което е извършено
нарушението, като изложените възражения на жалбоподателя в насока за
липса на достатъчно точно и ясно определяне на местоизвършването му
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В описателната част на
електронния фиш изрично е посочено мястото, на което чрез използването на
АТСС е засечена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. №
СВ9249АН, а именно – гр. София, ул. „Генерал Данаил Николаев“ до номер
7А. Видно от приложения Протокол за използване на техническо средство
или система /л. 19 от делото/, мястото за контрол, на което е било
позиционирано, съвпада с мястото на извършване на нарушението, а
приложеният снимков материал, който е задължителна част от протокола за
използване, удостоверява нагледно горното. На следващо място от
приложеното веществено доказателствено средство на л. 12 от делото се
доказва освен скоростта на движение на МПС, но и точните географски
координати, на които е засечено движението му в нарушение на ЗДвП.
С цел да бъдат избегнати неточности в електронния фиш е
конкретизирана и посоката на движение на лекия автомобил, която
кореспондира на контролирания пътен участък, описан в протокола за
използване на техническото средство. Воден от горното съдът намира за
неотносими съжденията на жалбоподателя, касаещи наименованието на ул.
„Владайска река“ и развитите хипотези за възможните посоки на движение в
конкретния пътен участък.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че със своето поведение жалбоподателят е осъществил, от обективна и
субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили, за населено място.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с посочената
скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
превишавайки разрешената скорост с 41 км/ч (жалбоподателят се е движел
със скорост от 94 км/ч, като с отчитане на съответния толеранс е била приета
за наказуема скорост 91 км/ч, а разрешената скорост е била 50 км/ч).
4
Приложената справка за собственост на МПС установява, че именно
жалбоподателят И. се явява административнонаказателно отговорно лице
съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, доколкото той като собственик
не е посочил друго лице, което да е управлявало лекия автомобил, поради
това обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като нарушителят, бидейки правоспособен водач е съзнавал, че
се движи със скорост над разрешената такава за населено място, като по този
начин е предвиждал общественоопасния характер на деянието си и е искал
неговото извършване.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП при превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място над 40 км/ч е предвидено
налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. От
приложената справка за нарушител/водач (л. 22-23 от делото), относима за
жалбоподателя И. се установява, че спрямо него е бил издаден електронен
фиш серия К № 4089980, съставен на 26.10.2020 г., връчен на 20.05.2021 г., за
който има данни, че е платен и не са налице такива, от които да се изведе, че
същият е бил обжалван. Според разпоредбата на чл. 189, ал. 10, т. 2 ЗДвП
електронните фишове влизат в сила, ако не са обжалвани в предвидения за
това срок, който съгласно ал. 8 на същата разпоредба, е 14-дневен от
получаването им. От което следва, че електронен фиш серия К № 4089980 е
влязъл в сила на 04.06.2021 г., както и коректно е калкулирано в приложения
към делото списък за намерени фишове.
При тази хронология правилно е приложена санкционната разпоредба
на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, обуславяща налагането на административно наказание
„глоба“ в размер двоен спрямо предвидения такъв за конкретното нарушение.
Дефиницията на „повторно нарушение“ е дадена в § 6, т. 33 от ДП на ЗДвП, а
именно такова, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, влезлите в сила електронни фишове се смятат
за влезли в сила наказателни постановления.
5
От така изложените принципни постановки еднозначно следва, че
наказващият орган правилно е определил, че електронен фиш серия К
№4089980, който е влязъл в сила на 04.06.2021 г., обуславя определянето на
размера на административното наказание „глоба“ при условията на
„повторност“, тъй като в едногодишен срок от влизането му в сила,
жалбоподателят е извършил същото по вид нарушение. Наложената на
жалбоподателя глоба е именно в този размер, откъдето следва, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната си част, а
възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Макар и лаконично оформено, съдържанието на електронния фиш в
достатъчна степен позволява на санкционирано лице да организира защитата
си. Обстоятелството, че в него не е изрично препратено към някоя от
конкретните хипотези на чл. 182, ал. 4 ЗДвП не ограничава правата на
жалбоподателя, доколкото е посочена нарушената разпоредба и е
конкретизирано основанието, което налага завишаване на размера на
наказанието /Решение № 1744 от 20.03.2023 г. на АССГ по адм. д. №
1273/2023 г., съдия-докладчик С.Д./.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К №
5813070, издаден от МВР-СДВР, с който на К. Й. И. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1200 лева, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. Й. И. с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, сума в
размер на 80 лева, дължима за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7