Р Е Ш Е Н И Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 25.09.2020 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 25.09.2020 година
В името на народа
Тервелски районен съд в
открито съдебно заседание , проведено на
трети август, през две хиляди
и двадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж. и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия....................... гр.дело No466 по
описа на Тервелски районен съд за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Гр. Дело №466/2019 година е образувано по искова молба с вх. № 2858 от 04.12.2019 година от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г,
представлявано от П.С., Я. Д. и Г.К., чрез пълномощника си юрисконсулт Я.Н. срещу Д.Н.С. с
ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес ***, като потребител
на консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури
за периода от 13.11.2018г. до
13.03.2019г. за обект с Аб.№********** в **********, **********с кл. номер **********.
Предявения положителен установителен
иск, с който в цялост са заявени два
иска , черпи своето правно основание
от разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
415 ал. 1 от ГПК
и чл. 410 ал. 1 т.1 от
ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ,във
вр. С чл.
107 от ЗЕ, като по същия се
претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по
което е образувано ч. гр. Дело №362/ 2019 година по описа на
Тервелски районен съд – 23.01.2019 година, в полза на ищцовото
дружество съществува парично вземане против ответника- в размер, така както е посочено по исковата молба
:
300,60 лева, явяваща се главница
за незаплатена ел.енергия по фактури
за периода от 13.11.2018г. до
13.03.2019г. за обект с Аб.№********** в **********, **********по
кл. номер
**********, ведно със законната лихва считано от дата
на подаване на заявлението 24.09.2019 година до окончателното
изплащане на сумата и 13,81лв. /тринадесет лева и 81ст./ лева
мораторна лихва за всяка една
от претендираните фактури с период от падежа на
всяка една от тях до
05.09.2019г.
Претендира се и присъждането
на направените съдебно деловодни разноски по делото
в размер на 25,00/двадесет и пет/лева- държавна такса и 50,00/петдесет/лева- юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се и разноски
по настоящото дело.
С Разпореждане
№827 от 09.12.2019 година, съдът прие молбата
за редовна по смисъла на чл.
129 във в с чл.
127 и чл. 128 от ГПК и разпореди на основание чл.
131 от ГПК препис от исковата молба ведно с доказателствата да се изпратят на ответника.
Разписката е върната с отразено
от кмета на село *****, че длъжника е напуснал адреса. Книжата не са връчени на ответника .
С Определение
№ 10 от 10.01.2020 година , съдът :
ДОПУСКА назначаване на особен
представител на ответника –Д.Н.С. с ЕГН-********** .
С
Разпореждане № 46 от 20.01.2020 година ,
съдът разпореди препис от исковата молба и от приложенията към нея
да се изпрати на Р.В.Б.-*** със съдебен адрес за кореспонденция със съдебен адрес ***, назначена от
съда за за особен представител на ответника по гр. дело №466 / 2019 година по описа на ТРс – Д.Н.С. с ЕГН-********** .
По делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба – вх. № 398 от 14.02.2020 година . Особения представител
на ответника адвокат Р. Б. приема
ОСИ за основателни но недоказани,
като излага съображения в подкрепа на тезата си
обективирана в дадения писмен отговор . С дадения писмен
отговор ищеца твърди , че не е пасивно
легитимиран да отговяаря по така
предявените искове , тъй като от
1991 година не е собственик
на имота – с дадения писмен отговор
ответника е представил копие от нотарилаен акт от който е вино, че с догово за дарение от
27.03.1991 година е дарил собствения си недвижим имот – за който именно и се
твърди , че е абонатния номер , на своята
майка .
По
ч. гр. Дело № 362 / 2019
година настоящия ищец е
предявил заявление с правно основание
чл. 410 от ГПК за заплащане на
парични суми по едно периодично
задължение за неплатена стойност на употребена и неизплатена
стойност на ел.енергия.
По ч. гр. Дело № 362 /
2019 година по описа на РС Тервел съдът е издал
разпореждане № 651 от 25.09.2019
година , с което е
уважил заявлението .
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 198 от 25.09.2019
година .
С Разпореждане № 712 от
28.10.2019 година , съдът приема че
книжата са нередовно връчени на длъжника по делото Д.Н.С. с
ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес *** . Установено е ,че същия , след многократно посещение от връчителя не е
намерен на постоянния и настоящ адрес, както и на посоченият в заявлението
такъв, така и в изготвената от съда служебно справка в НБД „Население“, като
връчването е извършено при условията на чл. 47 от ГПК, като е залепено
уведомление съответно на 27.09.2019г. и в двуседмичния срок същият не се е явил
да получи съдебните книжа, с оглед на което съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда /кметството/ на осн. чл.47, ал.5 от ГПК.
Именно невръчването на съдебните
книжа по ч. гр. Дело № 362 / 2019 година и е
предопределило и иницииранета
на установителен иск от кредитора по смисъла на чл.422 в вр. чл.415 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Ищецът
твърди, че ответникът се води титуляр на партида на обект находящ
се в село ***** , общ. Тервел
, ул. „ Четиринадесета“ № 22 , с клиентски
№ **********1 във връзка с
продажба на ел. енергия на обекта , който е с абонатен № ********** , като ищцовата страна
твърди , че облегационните отношения между страните се регламентиран от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия при ищцовото дружесдтво , които са приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката
и са одобрени от КЕВР- с наименование към момента на депозиране на ИМ.
Особения
представител на ответника депозира писмено доказателство – заверен препис от Нот.
Акт № 72
том 1, дело № 154 /1991 година по описа на нотариаланат аслужба при РС
Тервел по което е обиктивиран договор дза дарение - ответника по настоящото дело С. дарява на своята майка своя собствен недвижим имот находящ се
в село ***** .
По делото е назначена ССЕ, съгласно
заключението на вещото лице П. П.
*** потребената ел.енергия от клиента на Енерго- Про
Продажби АД Д.Н.С. с клиенстски
номер ********** за обект находящ се в
село ***** , общ. Тервел , ул. „ …..“ №
22 с абонатен № ********** за периода 13.11.2018
година – 13.03.2019 година възлиза в
размер на 300,60 лева ,зако за
потребеното количество ел.
ерергия има издадени фактури , както
следва :
ФП ********** от 13.11.2018 година за сумата
от 2,28 лева с падеж
27.12.2018 година,
ФП
********** от 12.12.2018 година за сумата от 39,55 лева с падеж
25.01.2019 година ,
ФП
********** от 14.01.2019 година за сумата от 34,07 лева с падеж 25.02.2019 година,
ФП
********** от13.02.2019 година за
сумата от 128,46 лева с падеж 25.03.2019 година
и
ФП ********** от 13.03.2019 година за
сумата тот 96,24 лева с падеж
25.04.2019 година.
Съгласно
заключението на вещото лице дължимото обезщетение за забава
по всяка една от идданетите фактури, съобразно падяже на всяка една от тях до 05.09.2019 година / дата на депозиране н а заявлението при съда
/ възлиза в общ размер на 13,81 лева.
Съдът
като съобрази обстоятелствата по делото,
събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод от правна страна:
Въз основа на така установеното съдът намира
иска за допустим. Разгледан по същество същият се явява и основателен.
Спорен за страните е факта дали след 27.03.1991 година – дата на сключения договор за дарение между тях е продължил да съществува договор
за продажба на ел.енергия и в
последствие, сключен при
Общи условия, по силата на които ищецът доставя, а ответникът потребява ел.енергия.
За съда се налага еднозначния извод , че към момента на
одобрение на Общи условия, приети
с Протокол № 12 от 28.06.2007 година ,
одобрени с Решение ОУ – 061 /07.11.2007 година на ДКЕВР ответника не е уведомил оператора за промяната в собстността
на имота .
Не се
събраха доказателства до приемане на ОУ настоящия ответник да е
уведомявал опаратора за проманата на собствеността ,вследствие на което и като
потребител на консумирана ел. енергия за имота да е бил
отразен друг клиент .
Не се
установи обстоятелството ответника
след 17.07.2012 година / дата на
влизане в сила на ал. 5 она чл.
98 а от Закона за енергетиката / , като потребител на ел. енергия при
несъгласие с публикуваните ОУ, да е
отказал договора. Тъй като ответникът не
представи доказателства,за това , че е възразил спрямо предложените ОУ, за съда се
налага извода ,четой има качеството на заварен потребител
/абонат/, обвързан в последствие и от
сключения договор при ОУ.
Не се спори по делото, че
ответникът е дарил жилището -
обект на договора далече през 1991 година, но промяната на собствеността обаче не води автоматично до
прекратяване на договора за доставка на ел.енергия, а е само предпоставка за
това. Че това е така, се следва и от текстовото изписване на уговореното в
чл.17 ал.3 от ОУ договорно задължение на абоната за писмено информиране на
ищеца при промяна на собствеността. Следователно промяната на собствеността
само по себе си не води до прекратяване на договора за доставка на ел.енергия.
Ответникът не е изпълнил договорното си задължение писмено да информира ищеца
при промяна на собствеността, нито да поиска закриване или промяна на
партидата. Само по този начин същия би се освободил от договорните си
задължения. Към процесния период, за ищеца този обект основателно се е приемал
като собствен на ответника, което
му е дало основание за изпълни договорното си задължение за доставка на
ел.енергия и респективно да търси стойността на доставената ел.енергия.
Като страна по договора ответникът
дължи заплащане на доставената и потребена в обекта ел.енергия /чл.17 ал.2/, а
ако изпадне в забава и мораторна лихва /чл.38 ОУ/. В чл.26 от ОУ е уговорено,
че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената
ел.енергия по график, обявен в интернет страницата и посочен във фактурата,
след изтичане на периода, за който се отнася.
Вещото лице е установило, че за
процесния период ответникът не е заплатил както доставената му ел.енергия, така
и начисленото обезщетение за забава.
Основателността на исковете
обосновава основателността на претенцията за разноски на ищцовата страна коакто
по запоредната а така също и
по настоящото искова производство
.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото, събраните
доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод от правна страна:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи. Предмет на
иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за
което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже
факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като книжата не са редовно връчени на длъжника ,
то ищцовата страна, която
не разполага с изпълнителен лист , в
настоящото производство следва да проведе
успешен установителен иск срещу ответника.
В тежест на ищцовата
страна е да докаже фактите, пораждащи претендираното
право.
От
приетите и приобщени писмени доказателства се установи по несъмнен ред задължението на ответника
към ищцовото дружество . Доказа се , че страните се намират за процесния
период в облигационни отношения.
Тези отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на
ел.енергия на„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД , които са общоизвестни и съгл. чл.98 от ЗЕ обвързват
всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Съгласно тези общи условия ищцовото
дружество е предоставяло ел.енергия на посочения електрифициран обект
.
Задължението на абоната е индивидуализирано по размер, падеж и периоди
на отчитане в издадените данъчни фактури.
Задължението е изискуемо и е годно за принудително изпълнение по съдебен
ред. Предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните , за съда се налага извода , че
ответника
е неизправен длъжник за потребена ел. Енергия за посочения париод , съгласно издадените фактури .
Ето защо, съдът намира, че главният иск е
основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер .
Претенцията за лихви за забава също е основателна и доказана на същите основания .
След изтичане на падежа,
ответникът – длъжник, съгласно чл.84, ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за
сумата по всяко едно от месечните задължения за което са издадени
данъчни фактури и същия дължи
обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. В този смисъл иска следва да се уважи за
предявения размер.
При този
изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в настоящето производство
разноски в размер на 75,00 лева /
седемдесет и пет / лева – внесена държавна такса , 300,00 лева разноски за особен представител на ответника заплатени от ищеца по делото,както
и сумата от 200,00 лева – разноски по
вещо лице по назначената от съда ССЕ-заплатени то ищеца .
С
оглед искането обективирано по
исковата молба , съдът на
основание чл. 25 ал. 1 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА
ПОМОЩ в сила от 01.01.2006 г.Приета с
ПМС № 4 от 06.01.2006 г.Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 28
Юли 2009г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г.,
изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г
определя и възнаграждение за процесуално представителство -
юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 / сто / лева .
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на
спора, претенцията на ищцовата страна за
присъждане на съдебни разноски в настоящото и заповедното производства е
основателна .Ответника следва да заплати
на ищцовото дружество сумата от 25,00 / двадесет и пет / лева
-внесена държавна такса по
заповедното производство и 50,00 / петдесет /
лева юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
за установено ,по иска с
правно основание разпоредбата на чл.
422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и по акцесорния
иск за лихви с правно основание
чл. 86 от ЗЗД , в отношенията между страните – ищец –
„ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от П. С., Я. Д.и Г. К. от една страна и от друга страна – ответника – Д.Н.С. с
ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес ***, като потребител
на консумирана и незаплатена електрическа
енергия по фактури за периода
от 13.11.2018г. до
13.03.2019г. за обект с Аб.№********** в **********, **********с кл. номер ********** ,че към момента на
подаване на заявлението - 24.09.2019
година когато е образувано
ч. гр. Дело № 362
/ 2019 година съществува
вземане на
ищеца срещу ответника
както следва :
300,60 лева, явяваща се главница
за незаплатена ел.енергия по фактури
за периода от 13.11.2018г. до
13.03.2019г. за обект с Аб.№********** в **********, **********по
кл. номер
**********, ведно със законната лихва считано от дата
на подаване на заявлението 24.09.2019 година до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 13,81лв. /тринадесет
лева и 81ст./ левапредставляваща мораторна
лихва за всяка една от
претендираните фактури с период от падежа
на всяка една от тях
до 05.09.2019г. както и разноските
по ч. гр. Дело №362 /
2019 година – сумата от 25,00 / двадесет и
пет / лева заплатена държавна такса и
сумата от 50,00 / петдесет /
лева - възнаграждение за процесуални
представителство .
Осъжда Д.Н.С. с ЕГН-********** с постоянен
и настоящ адрес ***, да заплати на
ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
– гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г,
представлявано от
П.
С.,
Я.
Д.и
Г.
К. направените в настоящето
производство разноски в размер на 75,00 лева
/ седемнедесет и пет / лева – внесена държавна такса, 100,00 / сто
/ лева юрисконсултско
възнаграждение , 300,00 / триста / лева -
разноски за особен представител
назначен на ответника , както и сумата от 200,00 лева – разноски по вещо лице по назначената от съда ССЕ . .
След влизане в сила на настоящото решение,заверен препис
от него ведно с приложеното
ч. гр. Дело №362/2019 година
по описа на Тервелски районен съд
да се върне в деловодството на съда с препис
от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Районен съдия :