Решение по дело №467/2018 на Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№…………….                                 18.02.2019 г.                         гр.Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Балчишкият районен съд                                    граждански състав

На двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: М.Й.

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 467 по описа за …2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявена искова молба от „Теленор България“ЕАД, гр. София за признаване за установено, че има вземане срещу В.И.К. *** за сумата от 57,18 лв., представляващи предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 5.11.2015 г. – 4.02.2016 г. по договор за мобилни услуги от 25.09.2015 г. и неплатени абонаментни такси, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите; за сумата от 179,52 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от 25.09.2015 г.; сумата в размер на 216,31 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към договор за мобилни услуги от 25.09.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.    

Претендират се и съдебно деловодни разноски в заповедното и това производство.

Ответникът редовно призован не се яви в съдебно заседание не изрази становище по исковете.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените от страните доводи прие за установено следното:

Ищецът твърди, че с ответника има сключени договори за договор за мобилни услуги от 25.09.2015 г.; договор за лизинг към договор за мобилни услуги от 25.09.2015 г. за мобилно устройство Sony Xpedia E4 Black.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което били издадени 5 бр. фактури в периода от м.12.2015 г.-м. 04.2016 г.

Договорът бил прекратен предсрочно породи неизпълнение на задълженията за заплащане на потребените далекосъобщителни услуги и лизинговите вноски. Ищецът твърди, че ответникът му дължи и неустойка за предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответника и суми за неплатени лизингови вноски.

Поради неплащане на тези суми било образувано заповедно производство №762/2017 г. по описа на РС-Балчик. Заявлението било уважено от съда. Съдебните книжа били връчени на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК. С определение от 30.04.2018 г. , РС-Балчик указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си.

Това мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.

Материалноправното основание на исковете е в нормата на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.124 от с.з.

         Постъпила е молба от проц. представител на ищеца, в която прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

За да са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение е необходимо да са изпълнени следните предпоставки: ответникът да е получил исковата молба с доказателства, с указания на съда за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание. В срока по чл.131 от ГПК по делото да не е постъпил писмен отговор от него; той да не се яви в съдебно заседание и да не направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; искът да е вероятно основателен с ожлед посочените в исковата молба обстоятелства и представените докаателства.

След анализ на текстовете, съдът намира следното:

Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на абонаментните такси до края на срока на договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължение за ответника. Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните. Допустимо е също така уговаряне от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следва да следи служебно. При уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В този смисъл е константната практика на ВКС: решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. ; решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о.

С оглед изложените съображения и на осн.чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК , искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на иска за неустойка не следва да се уважава.

По отношение на останалите искове, съдът следва да се произнесе като се съобрази с основателността на искането за постановяване на неприсъствено решение като отчете тяхната вероятна основателност предвид наведените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства:договор за мобилни услуги от 25.09.2015 г.;, договор за лизинг от същата дата; 9бр. фактури.

Ищецът претендира разноски, които следва да се присъдят съобразно уважената част на исковете.

Воден от изложеното, съдът

                                               РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че „Теленор България“ ЕАД, гр. София има вземане към В.И.К. *** за сумата от 57,18 лв.(петдесет и седем лева и осемнадесет ст.), представляващи предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 5.11.2015 г. – 4.02.2016 г. по договор за мобилни услуги от 25.09.2015 г. и неплатени абонаментни такси, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.   

ПРИЗНАВА за установено, че „Теленор България“ ЕАД, гр. София има вземане към В.И.К. *** за сумата в размер на 216,31 лв. (двеста и шестнадесет лева и тридесет и една ст.), представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 25.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите;

ОТХВЪРЛЯ иска на „Теленор България“ЕАД, гр. София срещу В.И.К. *** за признаване на установено, че има вземане за  сумата в размер на 179,52 лв. (сто седемдесет и девет лева и петдесет и две ст.), представляваща неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги от 25.09.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА  В.И.К. *** да заплати на „Теленор България“ЕАД, гр. София сумата в размер на 292,80 лв.(двеста деветдесет и два лева и осемдесет ст.), представляваща направените по настоящото дело съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА   В.И.К. *** да заплати на „Теленор България“ЕАД, гр. София сумата в размер на 232,43 лв.(двеста тридесет и два лева и четиридесет и три ст.), представляваща направените по заповедното производство съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ по отношение на уважените искове не подлежи на обжалване.

Решението в отхвърлителната и осъдителната част подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

 

        

 

                                                        СЪДИЯ:…………….