Решение по дело №322/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 144
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Янко Димитров Янков
Дело: 20193000000322
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

144

 

гр.Варна,   01.11.2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и осми октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

           ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА                                                 РОСИЦА ТОНЧЕВА               

                                    

 

при секретар Соня Дичева

и в присъствието на прокурор Илия Николов

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №322/2019г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

        

         Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.И.Д. в качеството му на защитник на осъденото лице Г.Н.М. за възобновяване на производството по нохд №322/2018г. на Районен съд-Кубрат, и на внохд №110/2019г. на Окръжен съд-Разград, и за изменение на постановените в техните рамки съдебни актове – присъда №3/06.02.2019г. и въззивно решение №37/14.05.2019г. като бъде намалено наложеното на искателя наказание до една година лишаване от свобода, след което и отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от четири години. Т.е. навежда се довод единствено и само за явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.

         Защитникът на осъденото лице, както и то самото, поддържат искането във вида, в който е направено.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419 ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК, а също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК /присъдата на Районен съд-Кубрат  е влязла в сила на 14.05.2019г. - с постановяване на въззивното решение, а искането е подадено на 13.08.2019г./. Разгледано обаче и по същество , то се явява неоснователно.

С присъда №3/06.02.2019г. по нохд №322/2018г. Районен съд-Кубрат е признал Г.Н.М. за виновен в това, че на 30.08.2018г. в гр.Завет, обл.Разград, чрез използване на сила и заплашване, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършило 14 години лице – К.А.Ю.род. на ***г., което не разбира свойството и значението на извършеното, поради което и на основание чл.149 ал.4 т.2 вр. ал.2 т.1 НК и чл.54 НК му наложил три години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК редуцирал с 1/3 до размера на две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Съдът се произнесъл и по веществените доказателства, и по разноските.  Присъдата била обжалвана пред Разградски окръжен съд, който с решение №37/14.05.2019г. по внохд №110/2019г. потвърдил изцяло присъдата, и тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на касационен контрол то тя влязла в сила същия ден. А като съдебен акт, непреминал през касационен контрол, срещу въззивното решение и присъдата е подадено искане за възобновяване на наказателното производство.

В искането се релевира единствено касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 НПК, което е предвидено и в разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК като основание за възобновяване – явна несправедливост на наложеното наказание. То обаче е неоснователно.

Изложените в искането за възобновяване съображения в подкрепа на твърдението за явна несправедливост на наказанието са идентични с тези, наведени и във въззивната жалба, поради което и повторението в настоящото изложение на посочените от съдилищата аргументи се явява неизбежно. Както първостепенният съд, така и въззивният в своите съдебни актове са отделили необходимото внимание на индивидуализацията на наказанието на осъденото лице, отчитайки всички релевантни за това факти. Така като смекчаващи са приети : самопризнанието на М., направено още на досъдебното производство /с което съдилищата са се съобразили със становището в тази насока на касационната инстанция, залегнало в ТР №1/2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК/; необремененото му съдебно минало; изразеното от него съжаление за извършеното; тежкото му семейно и материално положение. Като отегчаващо е отчетено единствено високата степен на обществена опасност на деянието /която се формира от различни фактори, посочени от съда на л.8 от мотивите, и неправилно интерпретирани от искателя като отделни отегчаващи вината обстоятелства/. При това положение – при изключителния превес на смекчаващи вината факти, логично и законосъобразно решаващите съдилища са определили наказанието на минимума – три години, което е долната граница на предвиденото от разпоредбата на чл.149 ал.4 НК наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Като последица от императива на текста на чл.373 ал.2 НПК, след редукцията по чл.58а НК в крайна сметка наказанието е сведено до две години лишаване от свобода. Ненапразно по-напред бе изтъкнато, че наложеното на основание чл.54 НК наказание на осъденото лице е минималното предвидено от закона. Защото намаляването му оттук насетне би могло да се осъществи единствено при хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 НК – при наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Такива обаче по делото настоящият съдебен състав не съзира, и не споделя изразеното в искането виждане на защитата в тази насока. Следва да се отбележи, че категорично не може да бъде възприета позицията на защитата за отчитане като смекчаващо вината обстоятелство психичният дефицит на пострадалата /а оттам и липсата на психотравматично за нея събитие/ - подобно твърдение граничи с морален цинизъм, а и предвид наличието на тежконаказуем за това законов състав е напълно алогично. Оказаното от страна на осъдения пълно съдействие е било отчетено от съдилищата – като елемент от направеното самопризнание. Като смекчаващо обстоятелство не може да бъде приет и говорния дефект – той е последица от медицинска интервенция, а не е вроден, поради което и няма как да е оказал влияние върху формирането на личността на осъдения. Що се касае до ниското интелектуално развитие на М. – в рамките на изготвената психиатрична експертиза не са установени дефицити у освидетелствания, които да могат да бъдат преценени като смекчаващи отговорността му. Но дори и да се приеме, че констатираната инфантилност /инфантилна личностова структура/ представлява такова, то тя не е в състояние да наклони везните дотолкова, че да намери приложение хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 НК – нито е изключително смекчаващо обстоятелство, нито е в състояние в съвкупност с останалите да формират многобройни такива. А както вече се спомена, при липсата на последните не би могло да се мисли за намаляване на определеното наказание. 

Доколкото М. не е осъждан, и наложеното му крайно наказание е две години лишаване от свобода, то очевидно са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 НК. Те обаче са необходимо, но не и достатъчно условие за отлагане изтърпяването на наказанието. За последното е наложително и целите на наказанието да могат да се постигнат посредством условното осъждане. При това действително разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК отдава предпочитание на целта за индивидуалната превенция. Което обаче не означава, че общопревантивният ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив - текстът на чл. 66 НК задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, вкл. и общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В разглеждания случай, за да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, предвид и изключително зачестилите престъпления от този вид, то наложително е М. да изтърпи ефективно наложеното му наказание от две години лишаване от свобода.

По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да са налице релевираните основания за възобновяване на наказателното производство , поради което и

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Г.Н.М. за възобновяване на производството по нохд №322/2018г. на Районен съд-Кубрат, и на внохд №110/2019г. на Окръжен съд-Разград.

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател :                                 Членове :