РЕШЕНИЕ № 913

 

гр. Бургас, 06.06.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 306/2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на В.С.А., със съдебен адрес ***, против „ПБ Мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, с която претендира признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, КТ със Заповед № 556/23.11.2015 год. на управителя на ответника-работодател; възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението работа – на длъжност „барман”; осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4173,54 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 23.11.2015-06.04.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на исковата молба – 21.01.2016 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

В условие на евентуалност – при отхвърляне на исковете за отмяна на уволнението и за присъждане на паричното обезщетение по чл. 225, КТ, ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 1882,80 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, КТ за неспазено от ответника 3-месечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Правните основания на предявените кумулативно обективно съединени искове са чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1, чл.  220, КТ; чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

В проведеното на 30.05.2016 год. открито съдебно заседание ищецът е направил отказ от претенцията си за възстановяване на предишната работа – чл. 344, ал. 1, т. 2, КТ, и по нея делото е прекратено с протоколно определение от посочената дата.

Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, страните са били обвързани от срочно трудово правоотношение, възникнало със сключването на Трудов договор № 53/01.04.2015 год., по силата на което ищецът В.А. е бил назначен на длъжността „...” в предприятието на ответника (място на работа – п/к „...”), с основно месечно трудово възнаграждение от 690 лева и допълнителен бонус в размер до 210 лева, платими месечно – чл. 1, т. т. 3 и 4 от договора. С писмено предизвестие от 23.10.2015 год. работодателят е уведомил служителя си А. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, КТ; прекратяването е извършено със Заповед № 556/23.11.2015 год., считано от същата дата. В мотивите на заповедта е посочено, че ищецът е нарушил фирмената политика и така е създал условия за уронване престижа на работодателя пред митническите и граничните власти.

Ищецът счита, че уволнението е незаконно поради липса на надлежното му мотивиране и неяснота за непритежаваните качества за ефективно изпълнение на работата. В подкрепа на тези твърдения са ангажирани показанията на свид. П.. Г.., бивш колега на ищеца, който твърди, че В. се справял добре със служебните си задължения, не е имал конфликти с екипажа или пасажерите и срещу него не са подавани оплаквания.

Ответникът оспорва исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, КТ с твърдения, че ищецът е проявил неетично поведение, не преценял реално възникналите ситуации и не можел да предприеме необходими и адекватни действия, а това е довело до неблагоприятни и необратими последици за дружеството-работодател. В подкрепа на това становище са ангажирани показанията на свид. З.. С., служител на ответника, който сочи, че В.А. не спазвал заповедите на капитана, не поддържал ред на работното си място, продавал неправомерно внесен на кораба алкохол, поради което му било наложено дисциплинарно наказание.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за основателен. Обжалваната заповед за уволнение е действителна – неин автор е законен представител на работодателя, тя е съставена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити (автор, адресат, волеизявление, мотиви). В тежест на ответника-работодател е провеждане на главно и пълно доказване законността на уволнението – чл. 154, ал. 1, ГПК. Според настоящия съдебен състав, такова доказване по делото не е проведено по отношение прекратяване на правоотношението по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5, КТ. За работодателя е възникнало задължението да посочи конкретните обстоятелства, доказващи липсата на притежавани от служителя качества, водеща до трайна невъзможност за ефективно изпълнение на работата – 150-2015-ІІІ ГО, 318-2014-ІV ГО, 291-201-ІІІ ГО, 195-2012-ІІІ ГО на ВКС, представляващи задължителна практика по чл. 290, ГПК. В мотивите на обжалваната заповед не се съдържа конкретна информация за професионалните качества и поведение на В.А., липсва каквато и да е конкретика за обема, начина и качеството на изпълнение на служебните му задължения, които да обосноват извод за ниски природни дадености или недостатъчен опит. Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното уволнение е незаконно, а това налага уважаване на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо, КТ, ведно с обусловената от него претенция за отмяната му.

Съдът намира за доказан по основание иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ. В резултат от незаконното уволнение ищецът е останал без работа по друго трудово правоотношение. Това обстоятелство се установява както от съдържанието на трудовата книжка на В.А., така и от липсата на проведено насрещно непълно доказване за опровергаване отрицателното твърдение на ищеца. По делото няма данни за получени през процесния период трудови доходи от ищеца, поради което съдът намира, че на уволнения служител се дължи претендираното обезщетение. По отношение размера на дължимата сума – 4222,86 лева, съдът кредитира приетото експертно заключение, неоспорено от страните. Посоченото обезщетение включва в себе си и допълнителния бонус, който е изплащан ежемесечно на служителя А., т. е. той представлява определено с трудовия договор допълнително възнаграждение с траен характер по см. на чл. 17, НСОРЗ. Изложеното мотивира съда да приеме иска за доказан по основание и размер, поради което той следва да бъде уважен за предявената сума, по-ниска по размер от дължимото вземане, ведно с обезщетение за забава.

Уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 3, КТ изключва задължението на съда да се произнесе по същество на предявения в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 220, КТ, тъй като не е настъпило въведеното от ищеца условие за това.

Уважаването на претенциите, както и частичното прекратяване на делото налагат в полза на страните да бъдат присъдени деловодни разноски в съответен размер – 438 лева за ищеца и 120 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).

Уважаването на исковете налага осъждане на ответното ЕООД да заплати на БРС държавни такси върху предявените претенции, както и разноски за вещо лице – общо 367 лева, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК и чл. 359, КТ.

В изпълнение императива на чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частите му за присъдените парично обезщетение за оставане без работа и обезщетението за забавено му плащане.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. първо, КТ, прекратяването на трудовото правоотношение на В.С.А., ЕГН **********,***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, КТ със Заповед № 556/23.11.2015 год. на управителя на ответника-работодател – „ПБ Мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..

 

ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, предл. второ, КТ, прекратяването на трудовото правоотношение на В.С.А., ЕГН **********,***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, КТ със Заповед № 556/23.11.2015 год. на управителя на ответника-работодател – „ПБ Мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „...

 

ОСЪЖДА „ПБ Мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3, КТ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на В.С.А., ЕГН **********,***, сумата 4173,54 (четири хиляди сто седемдесет и три запетая петдесет и четири) лева, представляваща обезщетение за периода 23.11.2015-06.04.2016 год. за оставане на ищеца В.С.А. без работа в резултат от незаконното прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5, КТ със Заповед № 556/23.11.2015 год. на управителя на ответника-работодател – „ПБ Мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 4173,54 лева, начиная от подаване на исковата молба – 21.01.2016 год., до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА „ПБ Мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „.., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на В.С.А., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер от 438 (четиристотин тридесет и осем) лева.

 

ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „ПБ Мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „.., деловодни разноски в размер от 120 (сто и двадесет) лева.

 

ОСЪЖДА „ПБ Мениджмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „.., на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Районен съд-Бургас държавна такса и разноски в общ размер от 367 (триста шестдесет и седем) лева.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на съдебното решение в частите относно присъдените парично обезщетение за оставане без работа и лихва за забавата му.

 

          Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ