Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 12,04,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Нина Светославова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 9431 по описа за 2014
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от „И.И.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.637, ал.6 от ТЗ, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, с който се иска установяване по отношение ищеца вземане към „Л.“ ЕООД – в несъстоятелност, за връщане на предоставена на лизинг вещ- Вакуум опаковъчна машина Multivac, модел R 240, машинен номер 113158, предоставена по прекратен договор за лизинг № 2 Пл/23,04,2007 год..
Излагат се съображения, че по силата на договор за лизинг на оборудване № 407/А/26,02,2003год., сключен между И.И.ЕООД и И. ЕАД, ищецът има качеството на лизингополучател. Лизингодателят се задължава да закупи нови машини за месопреработване и съпътстващо оборудване, предварително избрани и посочени от лизингополучателя, с цел същите да бъдат предоставени за ползване на сублизингополучатели съгласно условията на договора. Договорена е клауза за изкупуване, съгласно която ищецът придобива собствеността върху оборудването със заплащане на последната вноска по договора. С допълнително споразумение №4 към договор за лизинг на оборудване №407/А/26,02,2003год., съгласно което наименованието на на договора за лизинг се променя на договор за лизинг на оборудване №407G//23,04,2007год. Лизинговото оборудване е предоставено от лизингодателят -И. ЕАД на И.И.ЕООД.
С договор за лизинг № 2 Пл/23,04,2007год., нотариално заверен с № 08476/23,04,2007 г., ищецът, в качеството на лизингодател предоставя за ползване на Л. ЕООД, в качеството на лизингополучател процесното оборудване, с опция за придобиване на собствеността. Цената по договора била 243 870,49лв. предадено на ответника с приемно-предавателен протокол от 15,05,2007 г.
Поддържа на 30,11,2010год. да е сключено споразумение между ищеца и „И.“ ЕАД, по силата на което е постигнато съглашение за прекратяване на договор за лизинг 407G//23,04,2007год., считано от 26,11,2010год. като ищецът се е задължил да придобие собствеността върху оборудването. Твърди с договор за покупко-продажба от 04,10,2011год., ищецът да е придобил от „И.“ ЕАД процесното оборудване.
С решение от 14,06,2010год. по т.д.№2228/2009год. е открито производство по несъстоятелност по отношение на Л. ЕООД. Ищецът е предявил иск по чл. 694 от ТЗ за признаване на неприето вземане във връзка със сключения договор за лизинг, по което е постановено отхвърлително решение с мотив да е неправилен избрания от кредитора способ за защита на правата му.
Поддържа поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизингови вноски договорът за лизинг да е прекратен с уведомително писмо на 20,02,2014год. и въпреки това лизинговата вещ да не е върната на лизингодателя.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Не претендира разноски.
Ответникът-Л. ЕООД /н./ в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Навежда доводи, че между страните е уговорена арбитражна клауза. Излага съображения, че е налице забраната за образуване на нови производства срещу търговец по отношение на който е открито производство по несъстоятелност по чл. 637, ал. 6 от ТЗ, като изключението по т. 1 от тази разпоредба не е приложима. Твърди, че предвид разпоредбата на чл. 617 от ТЗ, вземането на ищеца е трансформирано в парично. Посочва, че вещта е включена в масата на несъстоятелността и в този случай приложение ще намери правилото на чл. 717к от ТЗ.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Не претендира разноски.
Третото лице помагач-„М.“ ООД/н./ не излага становище по основателността на исковата претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се установява, че по силата на договор за
лизинг на оборудване № 407/А/26,02,2003год., лизингодателят- „И.“ АД се задължил да закупи
нови машини за месопреработване и съпътстващо оборудване и предостави на
лизингополучателя -„И.И.“ЕООД, с цел същите да бъдат предоставени на
сублизингополучатели /т. 1,1 от договора/.
С допълнително споразумение от 23,04,2007 г., договорът за лизинг е преименуван
на договор за лизинг на оборудване № 111 /G/ /л. 32/.
С удостоверение за приемане по приложение № 185 към
Договор за лизинг на оборудване № 407G/23,04,2007год.
/л. 45/ се установява, че „И.-И.“ ЕООД, в качеството на лизингополучател е
получило от „И.“ ЕАД-лизингодател ваккум
опаковъчна машина Multivac, модел R240,
сер.№111158.
С протоколно определение от 12,02,2018год. на осн.
чл. 146 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е сключен договор за лизинг № 2 Пл/23,04,2007год., с нотариална заверка
на подписите, рег. № 08476/23,04,2007 г. на В.Б.– нотариус, с район на действие
СРС, рег. № 302 в НК, по силата на който „И.И.“ ЕООД, в качеството си на
лизингодател, предоставя на „Л.“ ООД, в качеството му на лизингополучател,
лизингов обект - Вакуум опаковъчна машина Multivac, модел R 240, срещу лизингова цена,
платима на лизингови вноски от ответното
дружество съгласно погасителен план /приложение Б/, неразделна част от договора-т.1
от договора. Съгласно чл.2, т.3 от договора лизингополучателят придобива правото на собственост върху оборудването след
изтичане на срока на договора и извършване на плащане на всички дължими
договорни вноски. Срокът на договора е 60месеца, считано от датата на влизането
му в сила-23,04,2007год. В т. 26 е предвидено, че при прекратяване на договора
по взаимно съгласие между страните или едностранно от лизингодателя, при неизпълнение
на задължения на лизингополучателя, последният се задължава да върне вещта.
Съгласно т.35 лизингодателят може да прекрати договора при настъпване на който
и да е случай на неизпълнение на лизингополучателя. В т. 39 е предвиден редът
за прекратяване на договора – чрез изпращане на уведомление.
Между страните не се спори, а и от представения
приемно-предавателен протокол от 15,05,2007год. /л. 53/ се установява, че ищцовото дружество е
предало на ответника владението върху лизинговата вещ и лизингополучателят я е
приел същата без забележки.
Със споразумение от 30,11,2010год. /л. 46/ е прекратено допълнителното
споразумение към договора за лизинг между „И.“ АД и ищеца, имащо
за предмет процесното оборудване, като ищецът се е задължил да върне вакуум
опаковъчната машина.
С договор за
покупко-продажба на оборудване от 04,10,2011год./л. 49/, ищецът, в качеството на купувач е
придобил от „И.“ АД, в качеството на продавач собствеността върху процесното оборудване.
С инвентаризационен опис на активи,
собственост на „Л.“ ЕООД – в несъстоятелност /л. 88/, процесното оборудване е
определено като вещ , която не е включена в декларацията по чл.640 от ТЗ на
управителя на Л. ЕООД поради наличие на
съдебен спор.
Не е спорно между страните, че по отношение на ответното дружество с Решение от
14,06,2010год. по т.д. № 2228/09год., по описа на СГС, е открито производство
по несъстоятелност. За начална дата на неплатежоспособността е определена
31,10,2009год. С решение № 528 от 30,05,2011год. по т.д. № 2228/09год.
дружеството е обявено в несъстоятелност.
Не е спорно наличието на постановено решение от 17.08.2012 г. по т.д. №
163/2011год. на СГС, VI-9 с-в. /л. 55/, с което е отхвърлен
предявен от „И.И.“ ЕООД иск с пр. осн. чл. 694 от ТЗ за признаване на
съществуването на неприето вземане – да изиска и получи обратно вакуум
опаковъчна машина Multivac, модел R240,
с машинен номер 113158, както и вземане в размер на сумата от 121 435,25
лв., левовата равностойност на 62344,50 евро на основание на чл. 40 от Договор
за лизинг № 2 Пл/23,04,2007год. При служебна проверка на делото съдът
констатира решението да е влязло в сила на 06,10,2012год.
С писмо от 20,02,2014год. /л. 68/ ищецът е отправил волеизявление до
ответното дружество за прекратяване на
договор за лизинг на осн.чл.35. Видно от удостоверение за връчване /л.
40 от заповедното производство/, уведомлението е получено на същата дата. С
писмо изх. № 335/07,03,2014год. на ответника /л. 70/, синдикът на дружеството е
отказал предаване на оборудването, като действие съставляващо разпореждане с
имущество на длъжника в несъстоятелност.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Заявения от ответната
страна отвод за неподведомственост на спора поради наличието на арбитражна
клауза, съдът намира за неоснователен. Действително в договор от 23,04,2007год.
сключен между страните, т.45 е налице арбитражна клауза. Въпреки това не е налице основание за
прекратяване на делото, с оглед характера на настоящото производство иск по чл.422
от ГПК за установяване съществуване на вземане за предаване на вещ след
издадена заповед за изпълнение, което е започнало по заявление на ищеца по чл.
417 от ГПК. Предявяването на иска по чл.422 от ГПК е процесуално действие, част
от инициираното заповедно производство, което може да бъде приключено
единствено, чрез разглеждането му от надлежния съд, но не и от арбитражен съд.
В този смисъл са и постановени от ВКС, ТК по реда на
чл.274, ал.3 ГПК определение № 585/21.07.11г. по ч.т.д.№457/11г. на І ТО и определение №
938/25.11.11г. по ч.т.д.№ 874/11г. на ІІ т.о., според които отводът за
неподведомственост на спор по иск по чл.422 ГПК, поради уговорена арбитражна
клауза, е неоснователен.
Изложени са
съображения, че искът е недопустим поради трансформиране на задължението за
връщане на вещта в парично, както и че не е налице изключението на забраната по
чл. 637, ал. 6 от ТЗ за предявяване на искове срещу дружество в открито
производство по несъстоятелност. Съдът намира тези доводи за неоснователни. Във
връзка с допустимостта на настоящото производство е налице постановено Определение
№ 158 от 23,03,2017год. по ч.т.д. № 207/2017год. на ВКС, T.K., II отд., с което се приема за допустимо на основание чл.637,
ал.6, т.1 от ТЗ образуване на ново съдебно производство срещу длъжника в открито производство по несъстоятелност на
основание облигационна претенция за предаване на вещ различен от вещноправните
искове по чл.108 от ЗС и чл.109а ЗС, а именно за съществуване на вземането
–връщане на предоставената на лизинг вещ, предявен по реда на чл.422 от ГПК с твърдение, че ищецът
лизингодател твърди да е собственик на
лизинговата вещ и договорът за
лизинг е прекратен поради неизпълнение, поради което претендира връщането й.
Изложени са мотиви да не съществува пречка при предявен иск за
връщане на вещта на облигационно основание /прекратен договор за лизинг по вина
на лизингополучателя/ и спор относно собствеността на вещта да бъде установено
правото на собственост, с оглед изключване на вещта от масата на
несъстоятелността. Предвид това, доводите на ответника в тази насока се явяват
неоснователни.
Възражението на ответника относно обстоятелството, че
исковата претенция е недопустима поради трансформация на непаричното задължение на длъжника в
несъстоятелност за връщане на лизинговата вещ по смисъла на чл.617, ал.2 от ТЗ
в парично не се споделя от настоящия състав. Съгласно посочената норма
непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Процесното непарично задължение не се трансформира и кредиторът не участва в
разпределението на осребреното имущество
по чл.720 от ТЗ. Когато лизинговата вещ е придобита от лизингополучателя, то
същата става част от масата на несъстоятелността и не подлежи на връщане на лизингодателя. В случаите, когато не е
придобита собствеността върху предоставената на лизинг вещ, то същата не е част от масата на несъстоятелността и
подлежи на връщане.
С оглед горните
аргументи неоснователен е и доводът за отвод поради сила на присъдено нещо във връзка с влязлото
в сила решение по чл. 694 от ТЗ. С решение от 17.08.2012 г. по т.д. №
163/2011год. на СГС, VI-9 с-в. е отхвърлен предявен от ищеца по настоящето дело
иск по чл. 694 от ТЗ за признаване на съществуването на неприето вземане – да
изиска и получи обратно вакуум опаковъчна машина Multivac, модел R240, с
машинен номер 113158. Съдът намира да
липсва тъждество в предмета на двата иска –чл.694 ТЗ и настоящия
установителен иск по чл.422 ГПК, тъй като предмет на исковата претенция по
чл.694 е установяване съществуването на вземане,
което при всички случай следва да има паричен израз. Доколкото съдът приема
настоящата претенция да е за установяване задължение за връщане на собствена на
лизингодателя вещ, която не е част от масата на несъстоятелността, то не е
налице тъждество между двете дела по смисъла на чл.298, вр.чл.299 от ГПК. От
друга страна в настоящото производство ищецът се позовава на новонастъпил юридически факт, а именно
прекратяване на договор за лизинг считано от
20,02,2014год. или след влизане в
сила на решението по т.д. № 163/2011год. на 06,10,2012год., поради което
релевираното на новонастъпил факт не е преклудирано от силата на присъдено нещо.
Възражението за недопустимост на производството
поради липса на предпоставки за издаване на заповед за изпълнение е
неоснователно. Документите по чл. 417 от ГПК са необходими за осигуряване на
незабавното изпълнение на заповедта, но не ѝ за съществуването ѝ.
Законодателят изрично е изключил от обхвата на последващ инстанционен контрол
самата заповед за изпълнение, с която е уважено заявлението, освен в частта за
разноските – чл. 413, ал. 1 от ГПК. Обстоятелството, че документът въз основа
на който е направено разпореждането за незабавно изпълнение не е такъв по чл.
417 от ГПК може да е основание за
отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 от ГПК.
Това обаче не рефлектира върху
допустимостта на иска по чл. 422 от ГПК предвид съществуването на заповед за
изпълнение. В непротиворечивата практика на ВКС, в съответствие със
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че
предявяването на установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК предпоставя
наличие на издадена в полза на заявителя - кредитор заповед за изпълнение,
която е оспорена от длъжника с материалноправно възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва вземането, поражда
правен интерес за кредитора да предяви положителен установителен иск за
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане.
Съгласно задължителната практика на ВКС такъв правен интерес няма да е налице
само при обезсилване на заповедта за изпълнение с влязъл в сила съдебен акт -
например, при непредставяне на доказателства в заповедното производство за
предявяване на иска в рамките на предвидения по чл. 415, ал. 2 ГПК едномесечен
преклузивен срок, или при прекратяване на исковото производство по чл. 422 ГПК
- т. 13 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС – в този смисъл Решение № 19 от
23.02.2017 г. по т. д. № 418/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. По делото липсват
доказателства за обезсилване на заповед за изпълнение, поради което и съобразно
горните мотиви възражението на ответника е неоснователно.
Предмет на разглеждане
в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
345, ал.1 от ТЗ за връщане на предадена въз основа на договор за лизинг вещ.
Релевантните факти
обуславящи основателност на исковата претенция са свързани с установяване на
валидно възникнало договорно правоотношение по сключен договор за лизинг на
процесната лизингова вещ - Вакуум опаковъчна машина Multivac, модел R 240,
машинен номер 113158, изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде на
лизингополучателя вещта, в състояние годно за ползването по предназначение,
прекратяване на договора поради договорно неизпълнение на ответника и продължило
ползване на веща.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест по смисъла на чл.154, ал1 от ГПК в
тежест на ответното дружество е да установи изпълнение на задължението по договор за лизинг/ плащане на
лизинговите вноски/, респективно връщане на веща.
По делото се установява
ищецът да е придобил собствеността на
процесната вещ по силата на договор за покупко-продажба на оборудване от
04,10,2011год., сключен с „И.“ АД.
Не е спорно между
страните сключването на договор за лизинг от 23,04,2007год., по силата на който
ищецът, в качеството му на лизингодател се е задължил да предостави на
ответника, в качеството на
лизингополучател на оборудване- Вакуум опаковъчна машина Multivac, модел R 240,
машинен номер 113158, срещу задължението на последния за заплащане на лизингови
вноски. Не е спорно, че лизинговата вещ предадена
на ответника. Ответникът лизингополучател е следвало да заплаща
месечни лизингови вноски съгласно погасителен план за период от 60 месеца /до май 2012 г./. Относно
неизпълнение на задълженията на ответника, съдът намира, че по аргумент от
чл.608 от ТЗ и обявената дата на неплатежоспособност на длъжника „Л.“ ЕООД в
решение от 14,06,2010год. по т.д. №2228/2009год., ТО, VІ-16 състав, с което е
открито производство по несъстоятелност, обявена неплатежоспособност за
длъжника и е определена началната й дата, а именно 31,10,2009год., следва да се
приеме, че длъжникът не е изпълнил задълженията за плащане на лизингови вноски
с падеж считано от м.10,2009год., поради което е налице виновно неизпълнение на
задълженията и основание за разваляне на договора. Въпреки това към момента на получаване на
нотариалната покана до ответника на /20.02.2014г./, срокът на договора
е изтекъл, поради което същия е прекратен считано с настъпване на падежа на
последната погасителна вноска на 15,05,2012год., както и по аргумент на чл.347,
ал.2 от ТЗ относно съответното приложение на правилата на договора за наем,
която изрично изключва 236, ал.1 от ЗЗД относно продължаване на срока на
договора.
По делото не
са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на изискуеми задължения
за лизингови вноски след месец 10,2009год./датата на неплатежоспособност/,
поради което не може да се обоснове и извод лизингополучателя да е придобил
собствеността на веща съобразно т.2 и т.3 от договора за лизинг за придобиване
на собствеността върху лизинговото оборудване, тъй като и двете договорени
хипотези предполагат изправност на лизингополучателя и заплащане на всички
лизингови вноски.
Съобразно изложеното за
ответника е възникнало задължение за връщане на веща –чл.345, ал.1 от ТЗ, тъй
като възникналото между страните правоотношението по договор за лизинг е
прекратено. По делото не се твърди, а и
не се установява, вещта да е била върната на ищцовото дружество. Поради изложеното към момента
на приключване на устните
състезания договорът
за лизинг е прекратен и
лизингополучателя дължи връщане на лизинговата вещ, поради което исковата
претенция следва да бъде уважена.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора
на ищецът се дължат разноски, но в съдебно заседание от 12,02,2018год. се сочи
да не се претендират.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед изхода от спора
на ответника не се дължат разноски, поради което не се присъждат.
С оглед т.12 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС и
съобразно изхода от спора на ищецът се дължат разноски в заповедното
производство в размер на 4877,41лв.-д.т. и 1440,00лв.-адв. възнаграждение или
общо в размер на 6317,41лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И.И.“
ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес *** – адв. В., по предявения иск с пр.кв. чл.
422 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ срещу „Л.“ ЕООД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, със седалище и адрес ***, съдебен адрес:***, съществуването на
вземане на „И.И.“ ЕООД срещу „Л.“ ЕООД – в несъстоятелност за връщане на
предоставена на лизинг вещ- Вакуум опаковъчна машина Multivac, модел
R 240, машинен номер 113158, по договор за лизинг № 2 Пл/23,04,2007год., с нотариална заверка на подписите, за което е
издадена заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещ по чл.417 от ГПК от 25,03,2014год. по гр.д.№14426/2014год. по описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, съдебен адрес:*** да заплати на „И.И.“ ЕООД, ЕИК
********, съдебен адрес *** – адв. В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС сума в размер на 6317.41лв. – разноски по гр.д. № 14426/2014год. на
СРС, 81 с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП– „М.“ ООД – в
несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: