Р Е Ш Е Н И Е
№
302
гр.
Русе, 17 ноември
2023 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд,
6-ти състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври 2023 год. в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря Бисерка Василева и прокурора Радослав Градев като разгледа докладваното от
съдията ДИМИТРОВА административно дело № 191 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.
156 – чл.
161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на „ ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК200901840 чрез управителя и представляващ В.И.И. срещу
Ревизионен акт № Р-03001822002434-091-001/12.01.2023г., издаден от органи по
приходите, потвърден с решение № 29/31.03.2023г. на и.д.Директор на Дирекция
„ОДОП“ Варна, с който е установена отговорност на дружеството „ ДМВ Петрол“ ЕООД на основание чл. 177 ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС за задължения за Данък върху добавената стойност и лихви, дължим от „ДМВ” ЕООД за отчетен период м.09/2018г – ДДС в
размер на 167 443,95лв. и лихви в размер на 72 178,86лв., за отчетен
период м.11/2018г. – ДДС в размер на 640 932,14лв. и лихви в размер на
265 598,95лв., или общо в размер на 808 376,09лв.-главница и лихва в
размер на 337 777,81лв. или общо
1 146 153,90лв.
Жалбоподателят
счита, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, тъй като приходният
орган неправилно е приложил материалния закон, в следствие на което неправилно
е ангажирана отговорността му на основание чл. 177
от ЗДДС. Счита, че не са налице обективните и субективни елементи на
нормата на чл. 177 ал.2 от ЗДДС и са изложени доводи за незаконосъобразно
ангажиране на отговорността на дружеството за чуждо задължение, доколкото не е
доказано кумулативното проявление на всички елементи от фактическия състав на чл. 177 ЗДДС и най-вече възприетото от органите на приходите „ знание“, досежно
факта, че неговият доставчик е нямало да внесе дължимия данък във връзка с
осъществените от негова страна доставки в държавния бюджет. Акцентира ,че
невнесения данък се дължи на допусната грешка при главния длъжник , както е и
прието в оспорения РА
Твърди
се, че дружеството е предприело дължимото търговско поведение и не е имало
разумни причини да подозира, че част или целия дължим по доставките ДДС няма да
бъде внесен от задълженото лице „ДМВ”ЕООД към момента на издаване на фактурите
и корегиращите СД. Счита, че не е обоснован извода за наличие на пряка или макар
косвена връзка между невнесения ДДС по корегиращите СД и ползвания от
оспорващия данъчен кредит. Акцентира се, че за данъчните периоди м.09/2018г. и
м.11/2018г. ДДС е бил внесен, а по корегиращите СД от 15.05.2019г. вече е било
образувано изп.дело № *********/2019г., по което е започнало погасяване по
правилата на чл.219 ДОПК чрез разпределение от публичния изпълнител, т.е не се
е доказало ,че дългът е несъбираем, което се установявало и от ССчЕ.
Претендира се отмяната на РА,
потвърден с потвърдитеното решение на Директора на ОДОП-Варна и присъждането на
разноски по депозиран списък. В писмените бележки се излагат допълнителни съображения
срещу констатациите в РА –сочи се, че твърдението че „ДМВ Петрол" ЕООД е
получател по облагаеми доставки, по които дължимият данък не е внесен от
доставчика не е вярно. Твърди се, че в РА не е прецизирано по кои доставки
приспаднатият от получателя данъчен кредит е свързан с невнесения данък и
неправилно е интерпретирана практиката
на СЕС. Позовава се на приетата ССчЕ, че задълженията на „ДМВ" ЕООД за м. Септември 2018 -
167 443,095 лв. са били внесени в държания бюджет, след като задълженията по
Справка декларация вх. №29001041555/14.11.2028 г. за данъчен период м.10 2018
г. са били увеличени коригираща Справка - декларация вх.
№29001049126/15.10.2018 г., както и ,че „ДМВ“ ЕООД разполага с активи за
покриване на задълженията.
Поддържа, че
е недопустимо да се вменява отговорност
за задължения за данък на друго лице, в изключително голям размер, по реални
доставки и то изцяло заплатен към доставчика, при напълно изрядно отразяване в
счетоводството и деклариране към НАП с аргумент, че управителите на двете
дружества живеят в един и същ град и не са свързани лица.
Ответникът – директор на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна , чрез процесуален
представител гл.юрк.Здр.Е., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Посочва, че в хода на административното производство са събрани достатъчно
доказателства, които да обосновават наличието на осъществен състав по чл. 177
ал.2 ЗДДС за ангажиране отговорността на жалбоподателя по доставки,
документирани с фактури, издадени от „ДМВ”ЕООД и по корегиращи СД. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за частична основателност
на жалбата.
Административен съд Русе , като
обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.
156, ал. 1 от ДОПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу
подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването
по административен ред съобразно изискванията на чл.
156, ал. 2 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Въз основа на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ от №
Р-03001822002434-020-001/16.05.2022 г. и последващите заповеди за изменение на
ЗВР № Р-03001822002434-020-002/26.08.2022г. и №
Р-03001822002434-020-003/28.10.2022 /л. 1-20/ на „ДМВ Петрол" ЕООД е извършена ревизия за установяване на “Отговорност за данък върху добавената стойност за
дължимия данък по доставки извършени от „ДМВ" ЕООД с ЕИК ********* за
периодите от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. и 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г.
Със ЗВР от 16.05.2022г. е възложена
ревизия на „ ДМВ Петрол“ ЕООД за установяване на отговорност за ДДС по
доставките на ДМВ ЕООД по чл.177 ЗДДС за периода 01.08.2018г. -30.09.2018г. и
да д.п.м.11 2018г. по конкретно посочени фактури, със срок от 3 месеца, от
връчването й, връчена електронно на 30.05.2022г.
Със ЗИЗВР от 26.08.2022г., връчена
електронно на 29.08.2022г., е посочен срок за извършване на ревизията до 28.10.2022г.
Със ЗИЗВР от 28.10.2022г.,връчена на
същия ден, е стеснен обхвата на ревизията : д.п.м.09.2018г и д.п.м.11/2018г.,
указан е срока на ревизията –до 28.10.2022г., като е посочено кои фактури
отпадат от обхвата на ревизията- т.е.тези за д.п.м.08/2018г.
ЗВР и последващите за изменението
им са издадени от Д.Б.К.- началник сектор“ Ревизии“ при ТД на НАП Варна.
Издателят на ЗВР е компетентен да
издава заповеди за възлагане на ревизия съгласно Заповед №Д-150/01.02.2022 г.
на директора на ТД на НАП Варна.
Фактическите и правните изводи на органите по
приходи са обективирани в ревизионен доклад №Р-03001822002434-092-001/11.11.2022
г./л. 339-352/,съставен от определените да извършат ревизията – Г.В.К.- ръководител на
ревизията и В.С.Д.-гл.инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, въз основа на който е издаден обжалвания РА № Р-03001822002434-091-001/12.01.2023г., /л. 355-359/,издаден от началник сектор „Ревизии“ на
ТД Варна – Д.К. и възложител на ревизията и ръководителя на ревизията-Г.К.. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК е
подадено възражение/л.353/, прието за неоснователно от органите по приходите на
база събраните и приобщени доказателства към РД и тези служебно събрани:
служебна бележка от публичен изпълнител, че към 30.11.2022г. дългът на ДМВ ЕООД
е категоризиран на „ несъбираем“.
В хода на ревизията с искане от
03.06.2022 г. /л. 324-325/ са изискани от ревизираното лице документи, данни и
сведения, съпътстващи доставките от „ДМВ" ЕООД, а именно първични
счетоводни документи за периода, счетоводни справки, документи за извършени
плащания по посочените фактури, писмени обяснения относно кореспонденцията и
лицата участващи в доставките. С вх. №6197/12.07.2022 г. /л. 328-339/ са
представени копия на изисканите документи - фактури, документи за извършено
плащане по тях, приемо-предавателни протоколи, както и всички съпътстващи
доставката документи-товарителници, акцизни документи, декларация за
съответствие, счетоводни справки и писмени обяснения. Също в хода на ревизията
е изискано предоставянето на информация от трети лица от 12.08.2022г.
На база събраните доказателства
ревизиращият екип е стигнал до извода, че между "ДМВ Петрол" ЕООД и
„ДМВ" ЕООД по отношение на облагаеми доставки за д.п. м.09/2018 г. по 116
бр. фактури и за д.п. м.11/2018 г. по 121 бр. фактури, издадени фактури от
„ДМВ" ЕООД за покупки на горива са налице реално осъществени доставки на
стоки при реални цени , за които ДДС е бил внесен, тъй като от ДМВ ЕООД са подадени справки- декларации по ЗДДС за
данъчен период м.09.2018г. с вх. № 29001041039/15.10.2018 г. с деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 2 851
807.59 лв. и за данъчен период м.11.2018. с вх.№
29001043352/14.12.2018г. с деклариран резутат ДДС за внасяне в размер на 281
616.91 лв., които са
внесени.
Не са установени разлики от данните
по счетоводните справки и представените фактури по стойности, плащания и
прихващания по тях. За извършените плащания са представени банкови извлечения и
протоколи за прихващане. Въз основа на представените
доказателства е прието от фактическа страна, че между "ДМВ Петрол"
ЕООД и „ДМВ" ЕООД са налице реално осъществени доставки на стоки.
Установено е от дневниците за покупки на
„ДМВ Петрол“ ЕООД, че е упражнено право на данъчен кредит от доставки от“ ДМВ“
ЕООД за м.09.2018г.
-556029,48лв. и за м.11.2018г.-
7561171,28 лв.
След срока на
ревизията/28.10.2022г./ с
шест протокола, съответно от 09.11.2022 г. /л. 21-150/ и от 08.11.2022 г./л.
151-168, 169-197, 198-241, 242-258, 259-321/ са приобщени към ревизионното
производство представени документи и писмени
обяснения от „ДМВ" ЕООД и „ДМВ Петрол" ЕООД, събрани при извършване
на предходни проверки и ревизии на дружествата.
От приобщените документи е
направен извод, че при извършена проверка на „ДМВ" ООД, приключила с протокол № П-
29002918197169-073-001 / 16.05.2019 г. е установено, че дружеството „ДМВ" ЕООД погрешно е декларирало
в дневниците за покупки фактури с по-голяма данъчна основа и ДДС, погрешно са
декларирани повторно митнически декларации в два данъчни периода и погрешно
отразяване на кредитни известия, в резултат на което неправомерно е ползван
данъчен кредит за месеците септември и ноември 2018г. Установените в предхони
производства грешки в декларирането за
цялата 2018г. без месец януари, с които грешки в месеците април, май, юни, август, септември, октомври и ноември 2018 г. , довели до намален
резултат за внасяне на ДДС за съответните данъчни периоди. Този извод е
направен от приобщена Покана по чл.103 ДОПК от 25.04.2019г.,включваща и
периодите м.09 и м.11 2018г,/л.244/ и протокол КД-73 за приключване на проверка
№П-29002918197169-073-001/16.05.2019г. спрямо ДМВ ЕООД/л.251/.
Със СД № 29001049125/ 15.05.2019г. и СД №
29001049127/15.05.2019г. от „ДМВ“ ЕООД са корегирани данните за м.09.2018г. и м.11. 2018г. , както следва:
1.СД по ЗДДС № 29001049125/15.05.2019 г. /л.54/ за
данъчен период м. 09/2018 г. с резултат ДДС за внасяне - 3 019 251,54 лв., от
който 2 851 807,59 лв. е внесен, установена разлика за довнасяне в размер на 167 443,95 лв.
2.СД по ЗДДС № 29001049127/15.05.2019 г. /л.55/
за данъчен период м. 11/2018 г., с резултат ДДС за внасяне - 922 549,05 лв., от който 281 616,91 лв.
е внесен, установена разлика за довнасяне
в размер на 640 932,14 лв.,
Допълнително декларираният данък за внасяне по коригиращите справки-
декларации не е внесен в бюджета към датата на издаване на РД, като в посочения период ДМВ Петрол ЕООД е ползвал като
втори по големина клиент на ДМВ ЕООД данъчен кредит в особено големи размери,
като последното дружество е единствения доставчик на горива спрямо РЛ.
При
извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на „ДМВ" ЕООД към 03.11.2022 г. /л.106/ е установено, че
дружеството има изискуеми и непогасени публични задължения, събирани от НАП в
размер на 7 144 919,30 лв., лихви 3 916 756,54 лв., общо 11 061 675,84 лв., в
т.ч. задължения за ДДС, декларирани с подадени СД по ЗДДС за данъчен период
м.09/2018 г. - главница в размер на 167 443,95 лв. и лихви 68 843,58 лв. и за
данъчен период м.11/2018 г. главница в размер на 640 932,14 лв. и лихви 252
832,35 лв. От извършената проверка в ИС на НАП е установено, че са предприети
мерки за събиране на задълженията на дружество „ДМВ" ЕООД. Образувано е
изпълнително дело № *********/2019 г. относно задълженията, които подлежат на
принудително събиране от публичен изпълнител на НАП. Получена е информация от
публичен изпълнител при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители относно
наложените обезпечителни мерки за задълженията на „ДМВ" ЕООД и
предприетите действия за принудително събиране /л.326/, като в последствие
дългът от „ трудно събираем“ е квалифициран като“ несъбираем“.
Направен е извод, че ДМВ ЕООД чрез допускането на технически
грешки при определяне на резултатите за внасяне на ДДС по периоди неоснователно е намалявало същите за месеците
септември и ноември 2018 г. като по този начин е избягнало плащането на пълния
размер на дължимия ДДС за съответния данъчен период. При установяване на тези
грешки от органи по приходите, чрез подаване на коригиращи справки-декларации
на 15.05.2019 г. ДДС за внасяне за данъчните периоди м.09. и м.11.2018 г. е
увеличен, но не е внесен и тъй като „ДМВ
Петрол" ЕООД е упражнило ефективно правото си на данъчен кредит по издадените от „ДМВ" ЕООД
фактури през м.09. и м.11.2018
г., с което opганите по приходи обосновават наличието на
причинно-следствена връзка, макар и косвена, между невнесения ДДС от“ДМВ"
ЕООД и ползвания oт „ДМВ Петрол" ЕООД данъчен кредит.
Ревизиращият екип е анализирал данните за
регистрациите на двете дружества и тези за управителите им, а именно че имат
общи деца и живеят в гр.Русе,които им позволявали да договарят условия при
сделките, различни от обичайните, и тъй като
в периода до 20.11.2018г. Вл.И. /
сега управител на ДМВ Петрол ЕООД/ бил назначен на управленска длъжност в ДМВ
ЕООД с високо възнаграждение 8 пъти над
максималния осигурителен доход, като е направен извод за свързаност на лицата
по см. на параграф 1 т.3 б.“д“ и „з“ от ДР ДОПК. Допълнително е посочено, че
имат счетоводно обслужване от един и
същ IP адрес за подаване на документи по
ел.път и използван един и същ счетоводен софтуер. Налице е и позоваване на РА №
Р-29002918007083-091-001/22.04.2019г. спрямо ДМВ / не влязъл в сила/, с който
били установени погрешно декларирани данни за м.май и м.август 2018г. и
установени погрешно декларирани данни и неправомерно ползван ДК, твърдение
за повторяеми събития, свързано и с това ,че на ДМВ Петрол ЕООД била направена
ревизия по чл.177 ЗДДС за установяване
на задължения за доставки от ДМВ за м.май 2019г., прекратена поради плащане от
РЛ, от което е направен извод на за наличие на съгласуваност на действията.
При тези
фактически констатации след позоваване на практика на СЕС е направени извод за дължимостта по реда на
чл.177 ЗДДС на ДДС, установен със способите на ЗДДС / корегиращи СД за периода
м.09. и м.11.2018г/, невнесен увеличен размер на ДДС, получателят ДМВ Петрол
ЕООД е ползвал данъчен кредит за посочените периоди при наличие на косвена
връзка с невнесения данък и за наличие на знание, че данъка няма да бъде
внесен на база съпоставяне на установени факти и обстоятелства ,подробно
посочени по-горе.
С РА № Р-03001822002434-091-001/12.01.2023г.
е ангажирана отговорността на „ДМВ Петрол" ЕООД за задължения за Данък върху
добавената стойност
и лихви, дължим от „ДМВ” ЕООД за отчетен период м.09/2018г – ДДС в
размер на 167 443,95лв. и лихви в размер на 72 178,86лв., за отчетен период
м.11/2018г. – ДДС в размер на 640 932,14лв и лихви в размер на
265 598,95лв., или общо в размер на 808 376,09лв-главница и лихва в
размер на 337 777,81лв. или общо
1 146 153,90лв.
В мотивите на РА при установеното
невнасяне на ДДС по корегиращите СД от ДМВ ЕООД
за д.п.м.09. и м.11.2018г. е акцентирано относно оспорването на
констатациите на ревизиращия екип за знание или презумция за знание, че данъкът
няма да бъде внесен, като са повторени констатациите в РД: управителите на
двете дружества живеели в гр.Русе и имали общи деца, до 20.11.2018г,
управителят на ДМВ Петрол бил назначен на управленска длъжност в ДМВ ЕООД и при извършване на доставките са свързани
лица по см.на параграф 1 т.3 б.“д“ и „ з“ от ДР на ДОПК, СД са подавани от един
и същи IP
адрес чрез един и същ счетоводен продукт ,внасяне на задължения на ДМВ по
предходна ревизия от ДМВ Петрол по реда на чл.177 ЗДДС ,еднаква абвиатура на
имената на дружествата, както и че след м. 04.2019г ДМВ Петрол започва да
купува горива от предходни основни доставчици на ДМВ ЕООД след РА от
22.04.2019г., с което е посочено ,че на основание чл.177 ал.2 и ал.3 ЗДДС се
ангажира отговорността на РЛ.
В срока по чл.
152, ал. 1 ДОПК до директора на Дирекция "ОДОП" Варна е подадена жалба срещу РА.
С Решение № 29/31.03.2023 г. на
и.д.директора на дирекция ОДОП Варна, ЦУ на НАП, оправомощен със заповед №
233/28.03.2023г. на Изп.директор на НАП да изпълнява и длъжността директор на
дирекция „ ОДОП“-Варна, издадено в
законоустановения срок, РА е потвърден изцяло. Решаващият орган е корегирал
мотивите в РА досежно приетото за свързани лица на управителите на двете
дружества, но приел наличието на връзка между начисления корегиран и невнесен
данък с ползвания от РЛ ДК ,като е приел
наличието на първата хипотеза на чл.177 ал.2 пр.1 ЗДДС на база обективно
установени обстоятелства за по-особени и близки отношения, надхвърлящи
отношенията доставчик-получател- общи деца, общ счетоводител, един и същ IP адрес за подаване на документи по ел.път, редовното
допускане на грешки от оперативен счетоводител ,т.е налични данни за съвместно
водено счетоводство на двете дружества, знание за затруднено финансово
положение на ДМВ ЕООД и е дефиниран извод за знание в хипотезата на чл.177 ал.2 ЗДДС на третото отговорно ЗЛ. Приел е основателно възражението за липса на
свързаност по смисъла на параграф 1 т.3 ДР на ДОПК, но е потвърдил извода, че
обективните факти сочат на съществуването на по-близки и особени отношения, надхвърлящи
нормалните такива между доставчик и получател, което обосновава знанието на
получателя,че дължимия ДДС няма да бъде внесен, с оглед на ползването на един и
същ оперативен счетоводител, един и същ IP адрес за подаване на документи по
ел.път и използван един и същ счетоводен софтуер, системно допусканите
грешки и доброволно погасяване на
задължение по същия ред за м.май 2019г., от където се прави извода, че към
м.05.2019г РЛ е знаело за затрудненото финансово положение на ДМВ към м.май
2019г.
Представена е заповед за
компетентността на решаващия орган , издал Решение № 29/31.03.2023 г. /л.80 от
делото/.
От представените електронни
документи на електронен носител при преглед в с.з. се установява, че издателите
на оспорения РА, както и на РД, и на ЗВР и ЗИЗВР, са притежавали квалифицирани
електронни подписи по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕУ към датата на
издаването им като електронен документ, т.е относимите документи са подписани с
квалифициран електронен подпис, в срока на неговата валидност. Последното
обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател.
При тези данни и с оглед
представени заповеди по отношение на компетентността на възложителя на
ревизията и автора на потвърждаващото решение
съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл.
119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от началник сектор, като орган,
който е възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на
ревизията. В настоящият случай, това правило е спазено.Издателят на ЗВР Д.Б.К.- началник сектор“ Ревизии“ при ТД на НАП Варна е компетентен да издава заповеди за
възлагане на ревизия съгласно Заповед №Д-150/01.02.2022 г. на директора на ТД
на НАП Варна. РА е издадено от нея в качеството на началник сектор „ Ревизии“
при ТД на НАП Варна,възложил ревизията и от ръководителя на ревизията , посочен
в заповедта за възлагане –Г.В.К. –главен инспектор по приходите.
Оспореният ревизионен акт е
издаден в предвидена в чл.
120, ал. 1 и ал.
3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити,
установени в разпоредбата на чл.
120, ал. 1, т. 1 – т.
8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал
акт, неговият номер и дата на издаването му, данните на ревизираното лице,
обхвата на ревизията, посочени са подробно, какви процесуални действия са били
извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за
издаване на акта, а така също съдържа се и разпоредителна част, в която са
определени задълженията на ревизираното лице, посочено е пред кой орган и в
какъв срок ревизионния акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя
му. В съответствие с изискването на чл.
120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който
е неразделна част от него. Към РД са приложени всички доказателства съгласно
чл.177 ал.3 ДОПК, които се явават неразделна част от него.
Всички заповеди за възлагане на
ревизия и за изменението им, РД и РА са връчени по ел.път, като изрично е
опоменат данъчния период и е определен срока за извършване на ревизията.
Обстоятелството, че в срока на извършване на ревизията е отпаднал на база ЗИЗВР
от 28.10.2022г. и д.п. м. 08.2018г. не се отразява на законосъобразността на
проведеното ревизионно производство, тъй като чл.113 ал.3 ДОПК позволява
изменение на ЗВР по чл.113 ал.1 ДОПК досежно ревизирания период, вкл и относно
съкращаването му, още повече, че срока за извършване на ревизията не е
удължаван извън този по чл.114 ал.2 от кодекса и защото за извършената ревизия
в срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е издаден
Ревизионен доклад/РД/№ Р-
03001822002434-092-001/11.11.2022 г., т.е удължаването е в пределите по чл.
114, ал. 2 от ДОПК. Изготвянето на РД
е в срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК.
Тук е мястото да се посочи, че
срокът за завършване на ревизията след удължаването му по реда на чл.113 ал.3 ДОПК съгласно заповеди за изменение на ЗВР № Р-03001822002434-020-002/26.08.2022г. и №
Р-03001822002434-020-003/28.10.2022г. е удължен по реда на чл.114 ал.2 ДОПК и е
категорично посочен – 28.10.2022г. и не е удължаван по реда на чл.114 ал.4 ДОПК.
Съгласно чл. 37 от ДОПК доказателствата в
административното производство се събират служебно от органа по приходите или
по инициатива на страната за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за
прилагането на определените в закона облекчения или отговорности. В данъчната
ревизия тежестта на доказване по принцип лежи изцяло върху органа по приходите.
Само в определени в закона случаи тази тежест е прехвърлена върху ревизираното
лице /чл.116 и чл.124, ал. 2 от ДОПК/, като случая не е сред изключенията.
След указания срок за завършване на ревизията
28.10.2022г., с пет протокола, съответно от 09.11.2022 г. /л. 21-150/ и от 08.11.2022 г./л.л. 151-168, 169-197, 198-241,
242-258, 259-321
/ са приобщени към ревизионното производство представени документи от „ДМВ" ЕООД и „ДМВ Петрол" ЕООД, събрани при извършване на предходни проверки и
ревизии на дружествата.
Срокът за извършване на ревизия е
от съществено значение, защото той определя времевите граници, в рамките на
които е допустимо извършването на отделните процесуални действия за събиране на
доказателства. Действително, нормите на чл. 114, ал. 1 и 2
са императивни, но установените в тях срокове се отразяват единствено на
годността на събраните след изтичането на сроковете доказателства. Тяхното
неспазване не може да съставлява самостоятелно основание за отмяна на
ревизионния акт. В случай, че събирането на доказателства е осъществено извън
срока за извършване на ревизията, то същите не могат да послужат като годни
доказателства, съответно – не следва да намерят отражение в констатациите на
ревизионния акт. Съдебната практика на ВАС е категорична, че събирането,
респективно приобщаването, на доказателствата извън срока на ревизията може да доведе до изключването им от
доказателствения материал и въз основа на тях ще е недопустимо да се
обосновават фактическите констатации по акта, но не може да се обуслови
нищожност, отмяна само на това основание на ревизионния акт, а по-скоро следва
да се разглеждат и преценяват с оглед на материалната законосъобразност и
обоснованост на констатациите. Подробни съображения могат да бъдат открити в
мотивите на решенията, постановени по адм. д. № 5489/2010 г., адм.д. №
2622/2008 г. и адм. д. № 10086/2012 г,решение № 17370 от 20.12.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 5861/2013 г на ВАС.
В тази връзка с оглед на правилата и
сроковете, свързани с издаването на ревизионния акт съдът не констатира да са
допуснати нарушения, които могат да бъдат определени като съществени, водещи до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които да бъдат от такова
естество, че да предоставят отмяна на акта, респективно прогласяване на
неговата нищожност само на това
основание.
До тук обобщено съдът намира, че
оспорения РА е издаден от компетентен орган, потвърден също от компетентен орган,
при спазване на изискванията за форма и при липса на съществени нарушение на
административнопроизводствените правила- липса на основанията по чл.146 т.1, т.2 ,т.3 АПК.
Настоящият съдебен състав счита, че
така издаденият от страна на органа по приходите и оспорен в настоящото съдебно
производство ревизионен акт е в разрез с материалноправните разпоредби.
Разрешаването на спора по същество с
оглед самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във
връзка с доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение, води до
формирането на собствени на съда фактически изводи, като се съобрази и
правилото за разпределяне на доказателствената тежест в случая по чл.177 ЗДДС и
с оглед на наведените от страните възражения и се свежда до това:
Доказано ли е при пълно и главно
доказване от страна на ответника в цялост сложния фактически състав на
особената по вид солидарна отговорност на регистрирано по ДДС лице да заплати
чуждо задължение за ДДС . И както правилно в решението си
ответника посочва, че следва да се има предвид, че тази разпоредба е приложима
не приоритетно, а евентуално и задължително се предпоставя от невъзможността
данъкът да бъде внесен и събран от непосредствения данъчен длъжник и то при изпълнение
на редица изисквания,респ.предпоставки, които да са изпълнени в тяхната
съвкупност, за да се гарантира в пълна степен законосъобразност при реализиране
на тази отговорност спрямо чуждо за дълга лице. Съгласно позоваването на от страна на органите по приходите
на чл.
177, ал. 2 ЗДДС тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е
знаело, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган
по реда на чл.
117-120 ДОПК при условията на пълно и главно доказване
Така при прилагане на института на
солидарната отговорност следва да се имат предвид принципните положения,
залегнали в основата на тази особена за данъчното законодателство правна
уредба, както и да бъдат съобразявани смисълът и целта й като защитна клауза
срещу злоупотребите с ДДС , с оглед на практиката на Съда на ЕО, като се държи
и особена сметка за спазване на принципите на пропорционалност и правна
сигурност, включително защита на добросъвестните задължени лица/ т.47 от
решение на Съда на ЕО по дело С-384/ 04, според което е възможно реализиране на
солидарна отговорност за неплатения данък
спрямо ДЗЛ, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или
е имало разумни причини да подозира, че част или целият ДДС, дължим във връзка
с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен,
е солидарно отговорно за неплатения данък. От друга страна прилагането на института не е
допустимо, ако се претендира отговорност, обоснована на факти и обстоятелства
извън рамките на възможните разумни усилия, които данъчно задължените лица
следва да положат за собствените си работи, с други думи не могат и не следва
да се претендират усилия, надхвърлящи грижата на добрия търговец/ решенията на
СЕС са цитирани в РД, но неправилно
интерпретирани, в контекста на установените факти/.
Ообощено
доказването на всяка една от предпоставките и най-вече знанието следва да се
осъществи по реда на чл. 117
– чл.
120 от ДОПК. При действието на чл.
170, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР
на ДОПК, процесуалната тежест да установи предпостаките на отговорността за
злоупотреби и в частност презумптивните предпоставки е за приходната
администрация
Същността
на отговорността по чл.177 ЗДДС се състои във възникване на задължението за
едно регистрирано лице да заплати задължение за ДДС на друго регистрирано лице,
т.е само до определяне на конкретен субект / чл.177 ал.6 ЗДДС, който се явява
солидарно отговорен за вече възникнало за доставчика публично задължение в
определен размер.
В
обективната страна на отговорността се включва доказването на предпоставки, че
е налице регистрирано лице по смисъла на ЗДДС и че същото е получател по
облагаема доставка, а така също и че е ползвало право на данъчен кредит, който
е пряко или косвено свързан с дължимия данък. От субективна страна, за да се
реализира отговорността е нужно да бъде доказано "знание", което
обхваща две хипотези "предварително знание" или обстоятелството, че
жалбоподателят, т. е. ревизираното лице "е бил длъжен да знае", че
неговият доставчик няма да внесе съответния размер на дължимия данък върху
добавената стойност.
В
случая от съществено значение е дали е налице и доказана хипотезата на чл.177
ал.2 пр.1 вр.ал.1 ЗДДС. В тази връзка предварително следва да се има предвид,
че решаващият орган е корегирал мотивите на органите по приходите и изрично е
приел, че не е налице хипотезата на „ свързани лица“ по смисъла на параграф 1
т.3 от ДР на ДОПК.
Не
е спорно, че ДМВ Петрол ЕООД и ДМВ ЕООД са регистрирани лица, като безспорно е установено
на база събраните в срока и в хода на ревизионното производство, че
ревизираното дружество „ ДМВ Петрол“ ЕООД
е регистрирано лице - получател по облагаеми доставки, за които „ДМВ" ЕООД е издало фактури с посочен на отделен ред ДДС и всички облагаеми
доставки, по които „ДМВ Петрол" ЕООД е получател за д.п. м.09/2018 г. по
116 бр. фактури и за д.п. м.11/2018 г. по 121 бр. фактури, са реални , заплатени и без отклонение от цени и по които ДДС е внесен
в срок и по които е ползван данъчен кредит, т.е са изключени условията на чл.177 ал.3 вр.ал.2 ЗДДС/.Този
факт и извод се потвърждава от констатациите на ревизиращия екип и от решението
на решаващия орган.
Нито
в РД, нито в РА не се твърди фактически наличието на основанията на чл.177 ал.3 ЗДДС , поради и което съдът намира за ненужно да ги разглежда и защото : Няма
спор, че по процесните голям брой фактури за м.09. и м.11.2018г. „ДМВ Петрол" ЕООД е получател по
облагаеми доставки, за които „ДМВ" ЕООД е издало фактури с
посочен на отделен ред ДДС, които са реално осъществени
доставки на стоки на нормални цени , по които е платен дължимия ДДС, т.е не е
налице твърдение за задължение за знание, че допълнително начисления ДДС по
корегиращите СД за същите месеци няма да бъде внесен
Тук за
разлика от цитираните в РД и в решението на директора на ОДОП Варна решения на
СЕС, не се изправени пред често срещаните хипотези на „ сделки свързани с измама, независимо
дали това е измамно избягване на ДДС или друга измама“ поради незаплащане на
цена, невнасяне на ДДС в срок на друг търговец, различен от данъчно задълженото
лице, включено в същата верига на доставка или възможен измамен характер на
друга сделка от веригата, предходна или следваща, договаряне при нереална цена
, при прикрити сделки и т.н., а с оглед това, че отговорността на РЛ е свързана
с установени технически грешки при подаването на СД от „ДМВ“ ЕООД, с които е намален резултата за внасяне на ДДС за
съответните данъчни периоди, вкл и за ревизираните, с оглед на което се е
стигнало до подаване на корекционни СД след връчване на покана по чл.103 от ДОПК, като декларирания нов размер на дължим ДДС не е внесен ефективно. В
случая обаче с оглед на търсената отговорност до датата на РА.
Твърдението,
че установената разлика от доставчика за довнасяне за м.09. и м.11.2018г. съответно в размер на 167 443,95 лв. по СД по ЗДДС № 29001049125/15.05.2019 г. и в размер на 640 932,14 лв. по
СД по ЗДДС № 29001049127/15.05.2019 г., не е внесена към датата на РД, респ.РА в цялост се
оказа спорна.
Едва при
извършена проверка на „ДМВ" ООД, приключила с протокол № П- 29002918197169-073-001 /
16.05.2019 г. е установено, че дружеството „ДМВ" ЕООД
погрешно е декларирало в дневниците за покупки фактури с по-голяма данъчна
основа и ДДС, погрешно са декларирани повторно митнически декларации в два
данъчни периода и погрешно отразяване на кредитни известия, в резултат на което
неправомерно е ползван данъчен кредит за месеците септември и ноември 2018г.
Установени са грешки в декларирането за цялата 2018г. без месец януари, с които
грешки в месеците април, май, юни, август, септември, октомври и ноември
2018 г. е намален резултата за внасяне на ДДС за съответните данъчни периоди.
Този протокол е приобщен след датата на приключване на ревизията / 28.10.22г/
,едва на 09.11.2022г. и неговите констатации следва да бъдат доказани по общия
ред, като фактически констатации за облагането, за което е разпределена
доказателствената тежест на органа.
Тук е
мястото да се посочи ,че по рев.преписка на л.54 и л.55 са приложени
корегиращите СД, подадени от ДМВ ЕООД на 15.05.2019
г. за ДДС за внасяне за данъчните
периоди м.09.2018г. в размер на
167 443.95 лв. и м.11.2018
г. в размер на 640 932,14 лв. Липсват данни те да са приложени и изискани след
приключването на ревизията, тъй като не са опоменати в нито един от протоколите
за приобщаване на доказателства от приключили проверки и ревизии след срока на
ревизията. Именно въз основа на тях/ т.е на факта на декларирането/ е установено невнасяне на ДДС от страна на
длъжника и по тях е ангажирана и отговорността на РЛ като получател, ползвал
право на приспадане на данъчен кредит, косвено свързан с невнесения данък.
Органите
по приходите се позовават на образуваното спрямо ДМВ ЕООД изп.дело *********/2019 г. относно
задълженията, които подлежат на принудително събиране от публичен изпълнител на
НАП и справка от публичен изпълнител/л.326/ .
Напълно
необосновано е твърдението обаче, че на база събраните извън срока на ревизията доказателства дължимия ДДС за периода
09.2018г. не е бил ефективно внесен, в случая по чл.177 ЗДДС до издаване на
РА/РД/, а не както твърди ответника в срока по чл. 88 от ЗДДС „резултат за данъчен период"
/разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този
данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото
на приспадане през този данъчен период,
приложим само по отношение на ДМВ ЕООД/.
РЛ успешно доказва, че не
дължи ДДС в условията на чл.177 ЗДД- невнесен данък за д.п.09.2018г. в размер на 167 443,95 лв. и следващите
се лихви.
По отношение на твърдението, че ДДС за
м.09.2018г. не е бил ефективно внесен от ДМВ ЕООД е назначена ССчЕ ,приета и
необорена от страните. Нейното заключение е категорично, че ДДС за м.09.2018г. размер на 167 443,95 лв. е
ефективно внесен в бюджета по СД по ЗДДС с вх.№ 29001041039/15.10.2018
год.Размера на ДДС е на база покана по чл.103 и определяне за довнасяне на ДДС
на база констатирани несъответствия по погрешно отразяване на фактура от Литекс
АД.
Така заключението на ССчЕ е
повече от категорично на база проверените и приложени към него доказателства,
вкл и от изп.производство, че установения за внасяне ДДС за данъчен период:м.09/2018
год. от „ДМВ Петрол"ЕООД, в размер на 167 443,095 лв., съгласно Ревизионен
Акт № Р 03001822002434-091-001/12.01.2023 год. не се следва за дължим нито
от „ДМВ"ЕООД, нито от „ДМВПетрол", поради това че е внесен още по
Справка - Декларация с вх.№ 29001041555/14.11.2018 год. заплатен в пълен размер още до края на
м.01.2019 год,т.е преди ЗВР и преди издаване на РД и РА
Ревизиращите органи
действително не са направили нужното обективно да установят значим за делото
факт, а именно невнесен в срока ДДС за д.п.09.2018г с оглед на изричната покана
от 25.04.2019г. и дори с протокол
за приключване на проверка спрямо ДМВ ЕООД от 16.05.2019г, която визира за
м.09. фактура от „Литекс“ АД № **********/19.09.2018 г. за която са дали указания за сторниране.
Вещото
лице е констатирало, че след извършени корекции / по искане на НАП - Покана по чл.103 от ДОПК
/ на данни за м.09/2018 год., фактурата на „Литекс"АД намира отражение в
Дневника за покупки на дружеството - „ДМВ"ЕООД, за данъчен период:
м.09/2018 год. по СД по ЗДДС с вх.№ 29001049125/15.05.2019 год.,
за която е упражнено право на данъчен кредит. Това е направено, като фактурата на „Литекс"АД е
намерила отражение в СД по ЗДДС на „ДМВ"ЕООД с вх. № 29001041555/14.11.2018
год. за данъчен период: м.10/2018 год. и в Дневника за покупки за
данъчен период: м.10/2018 год. на дружеството, като стойностния размер на
фактурата е посочен със знак минус
Съдът
с оглед приложенията към експертното заключение намира за обективно
констатираното ,че погрешно отразена
фактура на „Литекс"АД в Дневника за покупки на дружеството -
„ДМВ"ЕООД, за данъчен период: м.09/2018 год. по СД по ЗДДС с вх.№
29001041039/15.10.2018 год., за която е упражнено право на данъчен кредит и,
която следва да бъде сторнирана: Тази
фактура следва да бъде включена в Дневник за покупки на дружеството с реалния си размер - 837 219,72 лв. и ДДС в
размер на 167 443,94 лв..Това е направено, като фактурата на
„Литекс"АД е намерила отражение в СД по ЗДДС на „ДМВ"ЕООД с вх. №
29001041555/14.11.2018 год.
за данъчен период: м.10/2018 год. и в Дневника за покупки за данъчен период:
м.10/2018 год. на дружеството, като стойностния размер на фактурата е посочен
със знак минус, което води
до увеличава общия размер на ДДС / резултата / за внасяне в общата сума на
Справката - декларация за м.10/2018 год.. Цялата сума по Справка - Декларация
за ДДС с вх.№ 29001041039/15.10.2018 год е внесена коректно по надлежния ред в
едно и с начислените лихви, за което е представена справка за извършените извършените плащания от „ДМВ"ЕООД за
данъчен период: м.09.2018
год. по СД по ЗДДС с вх.№ 29001041039/15.10.2018 год. Констатирано и
неоспорено е заключението на експерта на база изискани и приобщени
доказателства ,че в Справка - Декларация за ДДС на „ДМВ"ЕООД за данъчен
период - м.10/2018 год. с
вх.№ 29001049126/15.05.2019 год./
корекционна / и Дневника за продажби на дружеството за този данъчен период не е
включена и не е намерила отражение фактурата на „Литекс"АД с № **********/19.09.2018
год. на стойност - 837 219,72 лв. / данъчна основа / и ДДС в размер на 167
443,94 лв.. С други думи както
експертът сочи за данъчен период: м.10.2018 год. е бил увеличен размера на ДДС за внасяне с 167 443,94 лв. по
Справка декларация вх.№ 29001041555/14.11.2018 год. на „ДМВ"ЕООД. Този ДДС
е платен в пълен размер
към държавния бюджет и не е дължим нито от „ДМВ"ЕООД, нито от „ДМВ Петрол"ЕООД.
Т.е
изводите на база приложените и приети от страните без противопоставения писмени
доказателства към заключението на ССчЕ за д.п.09.2018г. сочат за изначална
недължимост от който и да е по веригата на начисленото ДДС и в тази връзка
изводите на органите по приходите са в противоречие на материалния закон.
РА в
частта , с която е
ангажирана отговорността на „ДМВ Петрол" ЕООД за задължения за Данък върху
добавената стойност
и лихви, дължим от „ДМВ” ЕООД за отчетен период м.09/2018г – ДДС в
размер на 167 443,95лв. и лихви в размер на 72 178,86лв. следва да се отмени като незаконосъобразен.
По
отношение на дължим ДДС по корекционната СД №
29001049127/15.05.2019 г.
за д.п.м.11.2018г. липсват доказателства за внасяне на главница в размер на 640
932,14 лв. и лихви 252 832,35 лв.
В РА е направен извод за косвена връзка с
невнесения по корегиращите СД данък, по които е ползван ДК от РЛ за м.11.2018г.- 7561171,28 лв, като чрез
допускането на технически грешки при определяне на ДДС за внасяне към
съответните периоди , ДМВ ЕООД е намалявал същите за м.09 и м.11.2018г ,като по
този начин е избегнало заплащането на ДДС в срок, като облагаемите доставки, по които данъкът
не е внесен и тези, по които е ползвано право на данъчен кредит, са с предмет
същата стока т.е е налице третото условия на
чл.177 ЗДДС за отговорността на РЛ, тъй като ползвания ДК на РЛ е бил в посочения
размер , косвено свързан с невнесения данък от доставчика общо за ревизирания
период. Фактурите по които РЛ е упражнило право на ДК са включени в СД за
м.11.2018г. и участват при формиране на резултата за внасяне на ДДС от
доставчика, като е установено на база корекционната СД ,че допълнително
начисления ДДС не е внесен в приход на държавния бюджет, което сочи на косвена
връзка, защото
задължението за внасяне по справка-декларация за ДДС като резултатна величина
/когато ДЗЛ декларира както покупки, така и продажби/ не може да се обвърже с
конкретна фактура. Но доколкото в установения резултат за внасяне на доставчика
безспорно участват фактурите, по които получателят упражнява данъчен кредит е
това е доказана косвена връзка между упражнения данъчен кредит и дължимия и
невнесен данък по смисъла на чл. 177. ал. I от ЗДДС
По отношение на основния спорен въпрос за
„знание“ по смисъла на чл.177 ал.2 пр.1 ЗДДС.
Цитираната практика на СЕС по
обединени дела С-439/04 и С-440/04 касае търговци, замесен във вериги от
доставки - §43,56 като изрично е посочено, че в тези случаи задълженото лице е
знаел или е следвало да знае, че е участвало в сделки, свързани с измамно
укриване по своя покупка.
В Решение на СЕС по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03, също визирано
в РД посочено,че правото на задълженото лице на приспадане на данъчнен кредит
не може да бъде засегнато от факта, че по веригата на доставки част от която са тези
сделки, друга предходна или следваща е опорочена от измама с ДДС.
В случая, въобще не е налице констатация и не е установявано доставките,
станали предмет на ревизията по ЗВР да са били част от верига доставки, по
която ДДС не е бил внесен и не са
установявани измамни схеми. Установени са допуснати от страна на „ДМВ"
ЕООД грешки при отчитане, респ. деклариране на покупка и погрешно декларирани
митнически декларации в два данъчни периода.
В тази връзка следва да се
отчете, че е прието че „жалбоподателят и дружеството длъжник не се явяват
свързани лица по смисъла на § 1, т.З от ДР на ДОПК.“ Така следва да бъде
доказано наличие на обективни факти, от
които следва извод, че между тях съществуват по-особени и близки отношения,
надхвърлящи нормалните отношения доставчик - получател, което обосновава
знанието у получателя на доставките, че дължимият данък няма да бъде внесен от
доставчика
Тук следва да се отчете само ,че събраните в хода на ревизионното
производство доказателства могат да сочат преки такива или косвени
доказателства, при последните да е налице единна и непрекъсваема връзка, която да
води до единствен възможен извод ,в случая именно за „ знание“ , а не за
задължение или предположение за знание за настъпването на факта-невнасяне на
ДДС . Твърди се свързаност
на дружествата чрез управителите им към датата на издаване на фактурите , ползването
на един и същи адрес за подаване на СД ,общи деца на управителите ,косвено и от
други производства, поради което и ревизираното дружество е знаело, че данъка
няма да бъде внесен
Приобщените
след срока на ревизията писмени доказателства касаят невлязъл в сила РА № Р-29002918007083-091-001/22.04.2019г.
спрямо ДМВ ЕООД /л.200/, който били установени погрешно декларирани данни за
м.май и м.август 2018г., РА №Р-03001816008796-091-001 /05.07.2017 г. за данъчни
периоди през 2015 г. , Протокол №П-29002918197169-073-001/16.05.2019 г. /л.251/
установени погрешно декларирани данни и неправомерно ползван ДК, РД и РА за
м.май 2019г. , от които е изведен извод
за повторяеми събития, свързано и с това ,че на ДМВ Петрол ЕООД била
направена ревизия по чл.177 ЗДДС за
установяване на задължения за доставки от ДМВ за м.май 2019г., прекратена
поради плащане от РЛ, от което е направен извод на за наличие на съгласуваност
на действията,редовно допускани
технически грешки.
Органите по приходите твърдят ,че
знанието на ДМВ Петрол ЕООД с управител Вл.И. за д.п.м.11.2018г. няма да внесен начисления ДДС по
корекционна СД № 29001049127/15.05.2019 г. /л.55/, защото имало връзка между
управителите на двете дружества-общи деца и общ счетоводител и общ адрес на
изпращане на СД до НАП и последващо поемане т.е признание на дълг по невлязъл в
сила РА.
Съдът не споделя изводите, направени от страна на органите по приходите, че
тези обсотятелства, са достатъчно основание да се предположи за наличието на
знание в ревизираното лице, нещо повече в тази насока е и константната съдебна
практика на Върховния административен съд, обективирана в множество решения: Решение № 5758 от
19.05.2020 година, постановено по адм. дело № 48/2020 година; Решение №
17152 от 16.12.2019 година, постановено по адм. дело № 6799/2019 13679/2015
година и Решение № 2406 от 15.03.2022 година, постановено по адм. дело №
706/2021 година.
Факта ,че РЛ е
погасило дълг на ДМВ ЕООД за друг период от време и с оглед приобщеното за това
доказателство след срока на ревизията , въобще не доказва знанието за
затруднето положение на ДМВ ЕООД. Всъщност затрудненото финансово положение на
дружество-длъжник не е основание за търсене на отговорност по чл.177 ал.2 изр.1 ЗДДС, още повече, че в решението на решаващия орган е отречена връзка на
свързаност между двете дружества .
Установеният факт са
ползване на един и същ оперативен счетоводител ,допуснал технически грешки ,с
оглед установените от ССчЕ данни за множество операции с огромен брой
документи, естествено предполагат възможността за грешка / всъщност в.л.
установява ,че за д.п. 09.2018г с оглед на визираната фактура на Литекс АД, тя
бързо е изправена и не се е отразила по начина по който органа твърди/ .
По делото са приети писмените
доказателства от жалбоподателя, оспорващи доводите за близки отношения между
управителите на двете дружества, видно от които, те не живеят и не са живели на
един и същ адрес, макар и да имат общи деца са водили гр.д. гр.д.3524/2022г на
РРС по реда на СК по отношение на предоставянето на родителски права и режима
на лични отношения, Вл. И./ сега управител на ДМВ Петрол ЕООД /има издаден в
негова полза изп.лист спрямо ДМВ ЕООД за неплатени трудови възнаграждения за
м.10. и м.11 2018г., които според жалбоподателя са средство за оборване на
знанието по чл.177 ал.2 ЗДДС , макар ,че именно ответника следва да го докаже.
Всъщност видно от представените от
жалбоподателя писмени доказателства никога преди и след ревизирания период
управителите на двете дружества не са живели на един адрес. Вл.И. е имал
неуредени трудови отношения с ДМВ , което косвено все пак потвърждава наличието
им, но не до степен на връзка и общност за знание в следващите подаването на
корегиращите СД- и за невъзможност от плащане на дължимия данък.
Така
нито едно от косвено наведените твърдения от органите по приходите за връзка
между управителите на двете дружества не се доказва, напротив тя е опровергана
с писмените доказателства от жалбоподателя: имат общи деца, но той е осъден да
им плаща издръжка поради неполагане на грижи и напускане преди периода на
т.н.семейна общност, има конфликт с ДМВ
за присъдени възнаграждения , имат наличие на конфликт между ф.л.
управители на двете дружества. И в
тази връзка и както СЕС сочи за всеки случай твърдението за знание, че
дължимият ДДС няма да бъде внесен, следва да се направи въз основа на цялостен
анализ на всички обективни факти, при които са извършени доставките, да се
проследят последиците от същите и то в контекста на цялостната икономическа
дейност на ревизираното лице. Фактът, че управителите на двете дружества имат
общи деца , не представлява основание за наличие на "знание" по
смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС, тъй
като липсва такава законова презумпция. Само поради факта, че посочените
дружества имат различни органи на управление, знанието вече не се предполага, а
подлежи на доказване като субективен елемент на фактическия състав на
посочената разпоредба.
В
тази връзка съдът независимо от все пак приобщените доказателства, служебно
съдейки за правилното приложение на материалния закон следва да се изследва
действителните отношения между търговците, като според настоящия състав те, с
оглед на доказателствата не надхвърлят рамките на обичайните делови отношения
между доставчик и получател. Лицата не са свързани по хипотезите на § 1,
т. 3 от ДР на ДОПК ,както и приема решаващият орган. Общото счетоводно обслужване, общ IP адрес, и дори
факта на някакво плащане за освобождаване от отговорност за следващ период
м.05.2019г., дори и недоказаното знание затруднено финансово положение на ДМВ
ЕООД след датата в настоящия РА , сочат че по отношение на РЛ и доставчика не съществува
обвързаност, която надхвърля рамките на обичайните делови отношения между
доставчик и получател, като в трайната си практика ВАС е приел, че тези
отношения са показателни за наличието на знание у получателя, че начисления
данък по фактурите няма да бъде внесен. Позовавайки се на невлязъл и оспорен
РА, позовавайки се на оспорен по съдебен акт РА за други периоди, приобщавайки
ги извън срока на ревизията ,едва с протоколи от 08 и 09.11.2022г., всъщност
органите по приходите искат да внушат наличието на приети за установени факти ,
извън правилото те да установят обективно такива по вмененото им задължение по
чл.3 ,чл.5 и чл.6 ДОПК и доводите им в тази насока са лишени от доказателствена
същност и основание.
За реализиране на отговорността по чл. 177
от ЗДДС на прекия получател на доставката не е предвидено изискване за
неуспешно събиране на вземания от доставчика, макар ,че ССчЕ установява наличие
на имущество за осребряване и внасяне на задължения от трето лице- управителя
на ДМВ ЕООД. Във връзка с това съдът счита, че наличието на това изпълнително
дело, образувано във връзка със задълженията на ДМВ, също не е в състояние да
докаже наличието на знание у ревизираното лице относно лошото финансово
състояние на неговия доставчик
С оглед изложеното, не се установява
безспорно наличието на субективният елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.
177 от ЗДДС, респективно изводът на ревизиращите органи, че са налице
всички законоустановени кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
отговорността на оспорващото дружество за ДДС по чл. 177
от ЗДДС, поради което издадения ревизионен акт е незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен изцяло.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направени съдебни разноски следва да бъде уважено като ответника по жалбата следва
да заплати сумата от 42 291лв. разноски, в това число д.т. от 50лв., депозит
за в.л. в размер на 1451лв., разноски за адвокатско възнаграждение съобразено с
Наредбата за адв.възнаграждения и мат.интерес в
размер на 41 840лв.
При този изход на делото, следва да бъде
оставено без уважение искането за присъждане на съдебни разноски от страна на процесуалния
представител на ответника.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.
160, ал. 1 от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд –Русе
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба „ ДМВ Петрол“ ЕООД Ревизионен акт №
Р-03001822002434-091-001/12.01.2023г., издаден от органи по приходите,
потвърден с решение № 29/31.03.2023г. на и.д.Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна,
с който е установена отговорност на дружеството „ ДМВ Петрол“ ЕООД на
основание чл. 177 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за задължения за Данък върху
добавената стойност и лихви, дължим от „ДМВ” ЕООД за
отчетен период м.09/2018г – ДДС в размер на 167 443,95лв. и лихви в размер
на 72 178,86лв., за отчетен период м.11/2018г. – ДДС в размер на
640 932,14лв. и лихви в размер на 265 598,95лв., или общо в размер на
808 376,09лв.-главница и лихва в размер на 337 777,81лв. или
общо 1 146 153,90лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати
на „
ДМВ Петрол“ ЕООД ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.Русе , бул.Христо Ботев № 1 , представлявано от управителя В.И.И. съдебни разноски в размер на 42 291лв .
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: