№ 7220
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110125612 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от Н. П. З., ЕГН **********, срещу
„ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК ********* с ново наименование
„Електрохолд Продажби“ АД, обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
относно признаването за установено по отношение на ответното дружество,
че не му дължи сумата 2219,86 лв., представляваща стойност на начислена
електроенергия и мрежови услуги за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г.
по Фактура № **********/31.03.2021 г. и сумата 2223,24 лв., представляваща
стойност на начислена електроенергия и мрежови услуги за периода от
01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. по Фактура № **********/30.04.2021 г., и двете
начислени за клиентски номер 310176074511, доставени до сгради, находящи
се в гр. София, кв. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, ул. „432-ра“ № 16.
Ищецът обосновава правния си интерес да предяви исковете с
твърденията, че през м.03.2021 г. ответното дружество издало Фактура №
**********/31.03.2021 г. за сумата от 2219,86 лв., а през м.04.2021 г. -
Фактура № **********/30.04.2021 г. за сумата от 2223,24 лв., за начислена
електроенергия за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. и от 01.04.2021 г.
до 30.04.2021 г., и двете начислени за клиентски номер 310176074511,
доставени до сгради, находящи се в гр. София, кв. „Витоша ВЕЦ Симеоново“,
ул. „432-ра“ № 16, чието заплащане се претендирало от ищеца. Посочва, че не
е титуляр на правото на собственост върху процесните сгради, поради което
не притежава качеството „битов клиент“ на електрическа енергия или
„потребител“ на същата, като между страните не било възникнало
облигационно правоотношение. Счита, че претендираното количество
електроенергия е начислено неправилно и стойността, посочена във
фактурите, е недължима. Поддържа, че е налице драстично увеличение на
1
отчетената електроенергия в сравнение с предходен период, което било
необосновано предвид липсата на промяна в консуматорите и потреблението.
Твърди, че в отклонение от разпоредбата на чл. 120 ЗЕ средствата за
търговско измерване били монтирани на оградна стена в съседен недвижим
имот, до който ищецът нямал достъп. Посочва, че ответникът не е отчитал
редовно показанията на средствата за търговско измерване, които не били
изправни. Поддържа, че през процесния период ответникът не е извършвал
периодични контролни проверки на СТИ. Счита, че стойността на
електроенергията не е формирана съгласно действащата нормативна уредба и
установените от КЕВР цени. Моли за постановяване на съдебно решение, с
което предявените искове да бъдат уважени и в негова полза да бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв е
постъпил от страна на ответното дружество. С него предявените искове се
оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на ищеца,
че същият не притежава качеството потребител на електроенергия по смисъла
на ЗЕ за процесните имоти. Отрича, че възможността на ищеца да възприеме
лично показанията на СТИ е била ограничена. Излага твърдения, че в
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, спрямо което са се прилагали Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество.
Оспорва твърденията на ищеца, че същият не е собственик на процесните
недвижими имоти. Поддържа, че съгласно действащата нормативна уредба,
мястото за монтаж на СТИ се определя по преценка на разпределителното
предприятие, с цел да бъдат гарантирани живота и здравето на гражданите,
неприкосновеността на собствеността на съоръженията, качеството на
електрическата енергия, непрекъснатостта на електроснабдяването и
сигурността и надеждността на енергийната система. Твърди, че
увеличението в отчетеното количество електроенергия в сравнение с
предишни периоди се дължи на нерегламентирана манипулация на СТИ,
констатирана от ответника на 10.11.2020 г., вследствие на която в
недвижимите имоти на ищеца се е консумирала електроенергия, която не се е
отчитала изцяло, респ. не е била заплащана. Оспорва твърдението на ищеца,
че начислената стойност по процесните фактури не отговаря на реално
потребеното количество електроенергия. Поддържа, че СТИ са преминали
метрологична проверка. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В съдебното заседание ищeцът не се яви лично, той беше представляван
от пълномощника му адв.Б., която поддържа предявените искове и моли съда
да ги уважи изцяло, като присъди в полза на доверителя й разноските по
делото.
В съдебното заседание ответното дружество се представлява от ю-т
2
Василев, който оспорва предявените искове като неоснователни, моли съда
да ги отхвърли и присъди в полза на представляваното от него дружество
разноските по делото.
Третото лице-помагач не изпрати представител в съдебното заседание.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетите като писмени доказателства заверени копия от Нотариални
актове от 19.03.1995г., 15.04.1994г., 02.03.1994г. и 18.12.2001г. се установява,
че ищецът е един от съсобствениците на процесните електроснабдени имоти.
Съгласно Заявления за разсрочено плащане от 31.05.2012г.,
21.04.2017г.,26.06.2018г., 07.06.2018г., 27.06.2018г, Споразумителен
протоколи от 24.04.2017г., 27.06.2018г., Споразумение от 25.05.2015г.,
Заявление за предоставяне на безплатни услуги от 14.12.2020г. се установява,
че ищецът е потребител на електроенергия с клиентски номер 310176074511,
доставяна до сгради, находящи се в гр. София, кв. „Витоша ВЕЦ Симеоново“,
ул. „432-ра“ № 16, като между него и ответното дружество за процесния
период са съществували договорни правоотношения по доставка и покупко-
продажба на електроенергия.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза се установи, че консумираната електроенергия в процесните
обекти е отчитана в процесния период от три електромера (СТИ), които са
трифазни, тип SL761 от одобрен тип с удостоверение за одобрен тип и
вписан в регистъра на Българския институт по метрология под №B-20.
Електромерите са с фабрични №84381586, 84381590 и 84448693, преминали
са метрологични проверки в акредитирана лаборатория „Елдис“ през 2019г.,
при които са показали, че са изправни. Те подлежат на последваща
метрологична проверка през 2024г. Измерената и отчетена консумирана
електрическа енергия с тези средства за търговско измерване за периода от
01.03.2021г. до 30.04.2021г. са 6443 KWh по нощната тарифа и 15701 KWh по
дневна тарифа. Отчетената и измерена електрическа енергия посредством
тези три електромера за периода от 01.03.2021г. до 30.04.2021г. след реален
отчет, отговаря напълно на посочените киловатчасове в процесните фактури.
Начислените суми по процесните фактури с оглед на отчетените
киловатчасове и утвърдени от КЕВР цени за съответния период са
математически верни.
От приетите като писмени доказателства фактури се установи, че те са
3
издадени съответно на 31.03.2021г. и 30.04.2021г. за сумите от 2219,86 лв. и
2223,24 лв. Те касаят вземания за доставена и потребена електроенергия в
периода от 01.03.2021г. до 30.04.2021г. до обект в гр. София, ул. Емануил
Попдимитров (432-ра) № 16, клиентски 310176074511.
Видно от констативен протокол №1025743/10.11.2020г., на адреса на
ищеца служители на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД са извършили
проверка, при която са констатирали, че електромерите са били
манипулирани по начин, който препятства възможността им да измерват
консумираната електроенерги я, поради което са подменени с нови.
От показанията на свидетеля Цанев се установи, че процесният имот се
състои от две отделни къщи, които имат отделни електромери, но са с една
партида. Той е наемател на едната къща и в нея ползва електроенергия само
за 2 или 3 телевизора, хладилник, печка, перална, миялна, климатици – 3 броя
и осветление, а отоплението и бойлерите са на газ. Втората къща е същата
като тази, в която той живее. Къщата в която той живее под наем е на жена на
име Ана, а втората къща е на нейния чичо, който е брат близнак на Н.З..
От показанията на свидетеля Атанасов се установи, че той е посещавал
процесния адрес януари или февруари на 2020г., тъй като е следвало
планирано да бъдат подменени наличните там три измервателни групи. На
място били установени нередности при свързването на електромерите. По
време на проверката на място е бил Н.З., който казвал, че виновен за това бил
брат му.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че между него
и ответното дружество липсва облигационно правоотношение по покупко-
продажба на електроенергия при Общи условия. Действително, според чл.4,
ал.2 и ал.3 от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди
е физическо лице-собственик или титуляр на вещното право на ползване на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, или лице по
отношение на което собственикът или притежателят на ограниченото вещно
право на ползване е дал съгласие да се счита за такъв пред продавача на
електроенергия.
В производството по делото се установи, че ищецът е съсобственик на
процесните обекти. Установяването на факта, че именно ищецът е бил
едноличен собственик на електроснабдения обект, до който е доставяна
4
електрическата енергия е сигурно доказателство за това, че между него и
ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по
покупко-продажба на електрическа енергия, относно конкретен обект, но не е
единствената възможност за доказването на това обстоятелство.
Съгласно чл.98а, ал.1 и ал.2, т.1, 2 и 3 ЗЕ, крайният снабдител, какъвто е
ищцовото дружество, продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, които съдържат задължително: информация, която се
предоставя от снабдителя; срок на договора и права и задължения на страните
по договора; условията за прекратяване или прекъсване на снабдяването, и
ред и срокове за заплащане, включително възможност за заплащане на
месечни вноски. Съгласно чл.1, ал.3 от и Общи условия за продажба на
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
продавачът осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите,
присъединени към разпределителната мрежа на „Чез Разпределение
България“ АД. Няма спор, че ответното дружество е изпълнило процедурата
за публикуване на Общите условия съобразно изискванията на чл. 98а, ал. 3
ЗЕ. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 98а - публикуваните общи условия влизат в
сила за клиента на крайния снабдител, без изрично писмено приемане, но в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни споразумения. Когато потребителят не се
е възползвал от тази възможност, Общите условия стават задължителни за
потребителя, който получава услугите при публично известни общи условия
предложени от крайният снабдител. Съобразно чл. 91, ал. 2 ЗЕ сделките с
електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на закона и
правилата за търговия с електрическа енергия приети от комисията по
предложение на енергийните предприятия. Ако сделката с електрическа
енергия е извършена при нарушаване правилата за търговия с електрическа
енергия, това не освобождава от отговорност възложителя. В този случай
намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, която съдържа забрана
за позоваване на нищожността на договора по отношение на страната, която с
поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по
сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване на
начислените задължения по издаденифактури за потребена ел. енергия са
липсата на оспорване от страна на ищеца на количеството и цената на
фактурираните доставки в предходни периоди, както и декларираните от
ищеца З. със заявления, споразумения и жалба обстоятелства, че е
потребител на електроенергия, отчитана по кл.№ 310176074511.
Поради това, макар в производството по делото да се установи, че
ищецът не е едноличен собственик на електроснабдените имоти, находящи
се гр. София, ул. Емануил Попдимитров (432-ра) № 16, клиентски
5
310176074511, предвид това, че начислените задължения за потребена
електроенергия от потребителя с кл.№ 310176074511, който несъмнено е
ищецът З. са дължими от него, следва да се приеме, че между ищцовото
дружество и ответника съществува договорно правоотношение по доставка и
покупко-продажба на електрическа енергия. След като ищецът З. е бил
потребител на електрическа енергия в процесния период, между него и
ответното дружество е съществувало облигационно правоотношение по
доставка и покупко-продажба на ел.енергия, а в производството по делото се
установи, че задълженията му за периода от 01.03.2021г. до 30.04.2021г. са
начислени законосъобразно и при спазване на Общите условия на крайния
снабдител, то предявените искове са неоснователни.
Съгласно чл.8, ал.7, чл.49, ал.1 и чл.13, т.5 от общите условия на
ответното дружество, когато в един обект има няколко лица с право да бъдат
потребители, заявлението се подписва от един от тях, като той декларира
писмено пред продавача, че е получил съгласието на останалите за това, а в
документите свързани с продажбата титуляр е лицето, подало писменото
заявление за започване на продажбата на електрическа енергия или едно от
тези лица, упълномощено от всички останали. Потребителят е длъжен да
уведоми продавача на ел.енергия в 30-дневен срок в писмена форма за всяка
промяна свързана със собствеността. Затова, няма пречка титуляр на
партидата и задължено по фактурите лице да бъде само един от
съсобствениците на електроснабдените обекти, а в случай, че някой от тях е
станал изцяло собственост на друго лице, потребителят, в частност ищецът е
бил длъжен да уведоми за това продавача-ответното дружество.
Неизпълнението на това задължение води до това, че той продължава да бъде
потребител по договора и задължено за консумираната електроенергия лице.
Освен това, ако ищецът желае, има правото и възможността, както
многократно е искал разсрочване на задълженията си, да поиска и
обособяването на отделна партида за своя имот, респективно, да уведоми за
промяната в собствеността ответното дружество.
Поради изложеното, съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни, при което те следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК в полза на ответното дружество
следва да бъдат присъдени разноските по делото, които възлизат на 400 лв., от
които 300 лв. за внесен депозит за вещо лице и 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. П. З., ЕГН **********, срещу
„Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК *********, обективно кумулативно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, относно признаването за установено по отношение на ответното
дружество, че не му дължи сумата 2219,86 лв., представляваща стойност на
начислена електроенергия и мрежови услуги за периода от 01.03.2021 г. до
31.03.2021 г. по Фактура № **********/31.03.2021 г. и сумата 2223,24 лв.,
представляваща стойност на начислена електроенергия и мрежови услуги за
периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. по Фактура № **********/30.04.2021
г., и двете начислени за клиентски номер 310176074511, доставени до сгради,
находящи се в гр. София, кв. „Витоша ВЕЦ Симеоново“, ул. „432-ра“ № 16.
ОСЪЖДА Н. П. З., ЕГН ********** да заплати на „Електрохолд
Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 400 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на
страната на ответника, „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК
*********, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7