№ 64
гр. Варна, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502180 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Девня срещу решение № 109 от
15.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 3 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Девня, втори състав, с което е оставена без уважение исковата молба на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Девня с правно основание член 132,
алинея 1, точка 1 и точка 2 от СК срещу М. И. Р. за лишаването му от
родителски права по отношение на детето Й. М. Р. ЕГН **********.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението. Сочи се, че не е поставен в центъра на
производството интереса на детето, както и не са взети предвид събраните по
делото доказателства, от които безспорно се установява трайното неполагане
на грижи от страна на ответника по отношение на детето. Игнорирано е
обстоятелството, че бащата съзнателно не се е възползвал от възможността и
желанието на ДСП активно да го подкрепят в реинтеграцията на детето, което
са правили в продължение на 10 години. Излага се, че съдът е омаловажил
проявите на актове на насилие на ответника спрямо биологичната майка на
детето, над социални работници, както и факта, че понастоящем бащата е с
мярка за неотклонение «задържане под стража» по повдигнато обвинение за
убийство. Поради това се иска решението да бъде отменено и искът да се
уважи.
1
Във въззивната жалба е направено искане за допускане на двама
свидетели при условия на водене за установяване на упражнена от бащата
невербална агресия в присъствието на детето Й..
Въззиваемият М. И. Р. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба Дирекция „Социално подпомагане“ - Девня излага, че
детето Й. М. Р. е настанено с решение на Районен съд - Девня в
професионално приемно семейство. Излага се, че ответникът М. И. Р. е баща
на детето, но проявява пълна незаинтересованост от нуждите на сина си, не
предоставя издръжка, не участва във възпитанието и отглеждането му,
абдикирал е от родителските задължения спрямо сина си. Твърди се още, че
бащата е освидетелстван, като с решение на ТЕЛК му е определена 75 %
трудова неработоспособност с водеща диагноза „ лека умствена
изостаналост“, живее в полусъборена постройка без електричество и без
питейна вода. Излага се, че понастоящем ответникът е задържан в
Следствения арест в град Варна във връзка сбиване, при което е наръгал с
нож пълнолетен мъж, който е починал от раните си. Твърди се, че агресията в
поведението му – вербална и невербална -, представлява опасност за детето,
независимо че не е насочена към него, недопустимо е то да се отглежда и да
става свидетел на поведението му, тъй като може да го копира. Излага се още,
че майката на детето Й. М. Р., е подписала нотариално заверена декларация за
даване съгласие за пълното му осиновяване.
В срока по член 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника.
Представителят на териториално отделение – Девня при Районна
прокуратура – Варна изразява становище за основателност на претенцията.
Безспорните обстоятелства по делото са:
1/ Че М. И. Р. е баща на детето Й., роден на *** г.;
2/ Че майката на детето е депозирала декларация за съгласие за пълното
му осиновяване;
3/ Че към настоящия момент детето се намира в приемно семейство;
4/ Че с присъда № 66 от 21.11.2023 г., постановена по НОХД № 723 по
описа за 2023 г. на Окръжен съд – Варна, М. И. Р. е признат за виновен в това,
че на 14.08.2022 г. в село Г., община П. умишлено е умъртвил Ж.Ж. Г., поради
което и на основание член 115 във връзка с член 54 от НК му е наложено
2
наказание лишаване от свобода за срок от 12 години, което да изтърпи при
първоначален строг режим, като присъдата не е влязла в сила;
5/ Че бащата на детето Й. към настоящия момент се намира в Затвора –
Варна и е настанен в постоянно заключено помещение в зона за повишена
сигурност.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Следва да се съобразят събраните пред настоящата инстанция
доказателства.
От разпита на свидетелите М. Д. С. и Я. И. К. – служители на ДСП –
Девня - в съдебно заседание, проведено на 15.01.2023 г. се установява, че от
три години работи по случая на Й. и познава бащата М. Р. и знае, че от
раждането бащата не е полагал грижи за детето, тъй като то е било настанено
първоначално в институция, а след това - в приемно семейство на
територията на град П., после е върнато за кратко при бабата по бащина
линия, но това е било за период по-малко от два месеца. Пак е изпаднало в
рискова ситуация и през 2020 г. ДСП – Девня започва да работим по случая,
като е настанено в приемно семейство. Бащата идвал два или три пъти в
началото след мярката през 2020 г., няколко пъти се обаждал по телефона. На
срещите поведението му било неприемливо, защото говорел високо,
обвинявайки социалните работници, че са му взели детето; заплашвал ги, че
ще ги съди, че ще ги подпали; заплашвал и приемния родител; заявявал, че
ще открадне детето от училище, държал се неадекватно, като всичко това се
случвало пред детето. Р. винаги искал срещите да не са в присъствието на
социален работник, след което от детето разбирали, че го е увещавал да не
слуша приемния родител, уговарял час, за да избяга детето от училище,
защото ще го вземе. На една от срещите записал детето, като го накарал да
каже, че приемният родител не го обгрижва добре, че го тормози, че иска да
си дойде. Според свидетелката бащата е напълно дезинтересиран - не спазвал
изготвения график за срещи, настройвал детето против приемния родител, не
осъзнавал положението си, а твърдял, че има възможности. Винаги изразявал
желание да вземе детето, но конкретни стъпки за промяна на битовите
условия и жилище не са налице. Бащата не работел, за кратко бил нает по
някаква програма към общината. Живее в село Г. в някаква постройка, за
която трудно можело да се каже, че е къща, тъй като няма ток и течаща вода.
Понякога живеел с брат си, но в семейството са в конфликтни отношения. По
данни на ДСП – П. бащата често е виждан в селото в нетрезво състояние.
След срещите с бащата имало има проблеми с поведението на детето, в
училище ставал по-своенравен, било унило, тъжно и разказва на приемния
родител, че е с надеждата, че ще си отиде. Детето познава баща си, но не го
търси. Р. не е пращал пари и подаръци и знае това, тъй като той няма пряка
3
връзка с детето, а чрез ДСП - Девня. Подарил му само една раница и 5 лева на
последната среща през 2020 г.
Съобразно член 124, алинея 1 от СК детето има право да бъде отглеждано
и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо,
умствено, нравствено и социално развитие, на което право кореспондира
отговорността на родителя, визирана в член 125, алинея 1 от СК, да осигури
изпълнението на тези права, като се грижи за физическото, умствено,
нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и
неговите лични и имуществени интереси.
При неизпълнение на горепосочените отговорности, когато родителят с
поведението си представлява опасност за живота личността, здравето,
възпитанието или имуществото на детето, съдът следва да вземе мерки в
защита интереса на детето. Лишаването от родителски права на това
основание е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето
/личност, възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител. Приема
се, че основанията за ограничаване или за отнемане на родителските права
/член 131 и член 132 от СК/ и съдебното установяване на основанията /член
133 – член 136 от СК/ са една от мерките за закрила на детето, които
българската държава е предприела съгласно предвиденото в член 14 от
Конституцията на Република България и член 3 от Конвенцията за правата на
детето. В съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за
висшите интереси на детето. Тези интереси не изключват, а изискват
наличието на всички кумулативни предпоставки на член 132 от СК.
Безспорно установено е от писмените и гласни доказателства по делото,
че ответникът страда от психическо заболяване – лека умствена изостаналост,
поведенчески разстройства“. Р. живее в полусъборена постройка без
електричество и течаща вода. Същият има сериозни дефицити в родителския
капацитет и годност вследствие на заболяването и липсата на критичност към
състоянието си. От момента на раждането на детето ответникът не е
изпълнявал вменените от закона задължения като родител, като то е било
винаги с предприета мярка по ЗЗДт – настаняване в институция, при роднини
и в приемно семейство. Времето, през което Й. е бил настанен при баба си по
бащина линия, обаче е по-малко от два месеца. Бащата проявява пълна
деизнтересираност по отношение нуждите на детето – не е участвал в
отглеждането и възпитанието му, не е предоставял издръжка, неглижира
здравословните, образователните и емоционалните му потребности, което
представлява опасност за здравето и психо-емоционалното му състояние.
Отделно от това при срещите с детето същият го манипулира, принуждава го
да лъже, подстрекава го да избяга от приемното семейство или училище. На
думи Р. желае да отглежда сина си, но конкретни действия в тази насока не е
предприел. Независимо от обстоятелството, че е налице частична обективна
причина за това фактическо състояние и поведение на ответника– психично
заболяване, същото поставя детето в риск. Това трайно поведение и
състояние на ответника, обусловено от заболяването на практика лишава
4
детето от родителска грижа и представлява опасност за нормалното му
физическо, нравствено и социално развитие. Поведението на бащата не само
влияе негативно върху възпитанието и развитието на детето, но и създава
пречки относно живота и отношенията му в училище и други социални среди
и ситуации, в които се изисква съгласие или разрешение от родител.
Също така от данните по делото се установява, че от средата на месец
август 2022 г. М. Р. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е
осъден за извършено от него умишлено убийство /присъдата не е влязла в
сила към настоящия момент/, като в този период не е имал никаква връзка с
детето, нито е проявявал някакъв интерес към него. Отделно следва да бъде
отбелязано, че от приетата във въззивната инстанция присъда е видно, че при
задържането му след извършването на деянието Р. е бил с положителна проба
за амфетамини, както и неговият брат, който също е подсъдим по посоченото
дело. Тези обсъдени обстоятелства също водят до сериозни дефицити,
включително и в родителската годност.
Налага се извод, че макар частично поведението на бащата да се дължи
на обективна причина – психическо заболяване, осуетяваща наличието на
обичайните и дължими отношения между родител и дете, то са осъществени
предпоставките на иска по член 132, алинея 1, точка 2 от СК, но липсват
такива, които да установяват предпоставките на член 132, алинея 1, точка 1 от
СК - доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство,
насилие, изоставяне в беда от страна на родител по отношение на детето.
На основание член 134 от СК съдът следва да определи размер на
издръжка на детето, ако такава не е присъдена, както и мерките относно
личните отношения между родителя и детето.
С оглед установеното по делото М. Р. следва да бъде осъден да заплаща в
полза на детето Й. минималната предвидена издръжка съгласно член 142,
алинея 2 от СК. Тъй като детето е настанено в приемно семейство, то следва
да бъде задължен приемния родител да открие банкова сметка на името на
детето, по която да бъде превеждана дължимата издръжка съобразно
разпоредбата на член 137, алинея 3 от СК.
Към настоящия момент спрямо бащата постановената присъда на
първоинстанционния съд не е влязла в сила, поради което и съобразявайки
визираното в член 16 от НПК, че обвиняемият се смята за невинен до
установяване на противното с влязла в сила присъда, то следва да бъде
определен обичаен режим на лични отношения с детето Й..
Предвид несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде частично отменено и
вместо него да се постанови ново, като се уважи иска с правно основание
член 132, алинея 1, точка 2 от СК.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 109 от 15.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 3 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав, с което е оставена без
уважение исковата молба на Дирекция „Социално подпомагане“ - Девня с
правно основание член 132, алинея 1, точка 2 от СК срещу М. И. Р. за
лишаването му от родителски права по отношение на детето Й. М. Р. ЕГН
**********; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЛИШАВА М. И. Р. ЕГН ********** от родителски права спрямо детето
Й. М. Р. ЕГН **********, поради това, че без основателна причина трайно не
полага грижи за детето си и не участва в издръжката му, на основание член
132, алинея 1, точка 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на М. И. Р. ЕГН ********** с Й.
М. Р. ЕГН **********, като първата една година след влизане в сила на
решението бащата ще има възможност да вижда детето всяка първа и трета
сряда от месеца за времето от 10 часа до 11 часа, ако детето е втора смяна на
училище, и за времето от 16 часа до 17 часа, ако детето е първа смяна на
училище, в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Девня в
присъствието на социален работник; а след изтичане на горния едногодишен
период бащата да осъществява срещите с детето без присъствието на
социален работник.
ЗАДЪЛЖАВА С. В. С. ЕГН ********** в качеството й на приемен
родител на детето да открие банкова сметка на Й. М. Р. ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. И. Р. ЕГН ********** да заплаща в полза на Й. М. Р. ЕГН
********** по специално открита на негово име сметка в банка 233,25 /двеста
тридесет и три 0,25/ лева месечна издръжка, считано от влизане на решението
в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж
петнадесето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово
основание за прекратяване или изменяването на издръжката, на основание
член 134, точка 1 във връзка с член 143 от СК.
ОСЪЖДА М. И. Р. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
6
След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на
длъжностните лица от Община П. за вписване на постановеното
лишаване от родителски права на основание член 136 от СК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7