Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……/28.02.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през 2019
година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10310 по
описа за 2017 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 114270 от 10.05.2017 г., постановено по
гр.д. № 22015/2015
г. на СРС, 56 състав, е допусната делба между „К.Т.“ АД, и А.М.С.,
на недвижим
жилищен имот: апартамент N 1, находящ се в жилищна сграда с административен
адрес: гр. София, Столична община, район Витоша, Вилна зона „Симеоново -
север“, ул. ********, разположен съгласно КК и КР, одобрени със заповед N РД -
18 - 3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, в сграда с
идентификатор 68134.2041.174.1, построена в поземлен имот с идентификатор
68134.2041.174 / с посочени подробно и др. индивидуализиращи белези/, разположено
жилището на
партерния етаж на сградата, на кота 0,00, със застроена площ от 74,42 кв. м.,
състоящ се от: входно антре, дневна - трапезария с кухненски бокс, една спалня,
баня с тоалетна, склад и един балкон, при граници на апартамента /по одобрен
проект/: двор, рампа за подземните гаражи, апартамент N 2, етажна площадка и
стълбищна клетка, заедно с припадащите му се съгласно проектно - сметната
документация на сградата 6,23 % ид. ч. от общите части на сградата /без тези на
подземните гаражи/, равняващи се на 8,61 кв. м. от същите, както и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж на върху УПИ, върху който е
построена сградата, съставляващ УПИ XXI - 174 от кв. 63 съгласно действащия
план за регулация на гр. София, местността Вилна зона „Симеоново - север“, при равни
дялове- по 1/ 2 ид.ч. за всеки един от двамата съделители.
Със същото
решение е отхвърлен предявения от „К.Т.“ АД, срещу А.М.С., иск за делба на
подземна гаражна клетка N 4, находяща се в жилищна сграда с административен
адрес: : гр. София, Столична община, район Витоша, Вилна зона „Симеоново -
север“, ул. ********, разположен съгласно КК и КР, одобрени със заповед N РД -
18 - 3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, в сграда с
идентификатор 68134.2041.174.1, построена в поземлен имот с идентификатор
68134.2041.174, със застроена площ на сградата от 316 кв. м., разположена в
сутерена на сградата, на кота - 2,95, с площ от 23,85 кв. м., при граници на
същата по одобрен архитектурен проект: общо маневрено пространство, подземна
гаражна клетка N 1 сутеренна стена и подземна гаражна клетка N 5, заедно с
припадащите се съгласно проектно - сметната документация на сградата 8,94 % ид.
ч. от общите части на подземните гаражи, равняващи се на 15,23 кв. м. от
същите, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ XXI
- 174 от кв. 63 съгласно действащия план за регулация на гр. София, м. Вилна
зона „Симеоново - север“, с последно изменение на плана, одобрено със заповед N
РД - 09 - 50 - 739/14.10.2004 г. на гл. архитект на София, целият с площ от 764
кв. м., при граници на този УПИ по скица: улица, УПИ III-175 и дере, като е
осъдено ищцовото дружество да заплати по сметка на СРС на основание чл. 9 от ТДТКССГПК,
държавна такса в размер на 25 лв.
Това
решение е обжалвано в срок от ищеца „К.Т.“ АД чрез пълномощник
адв.М.В., в частта, в която е отхвърлен иска за делба на посоченото паркомясто
с ид.ч., с оплаквания за неговата неправилност, тъй като делбеното паркомясто
било придобито от ищеца именно като такова с постановление за възлагане при
публична продан, и така представлявало годен обект на собственост, и второ,
дори и да се приемело че не е годен обект на собственост, то ищецът е придобил
с постановлението за възлагане подземна гаражна клетка № 4, заедно с 8,94 %
идеални части от общите части на гаражното помещение, към което се числят, и
доколкото самото гаражно помещение е обособено като самостоятелен обект в
етажната собственост, то идеалните части от него представляват годен обект на
правото на собственост и могат да бъдат прехвърляни, съответно поделени. В тази
връзка сочи неправилност на решението в обжалваната част, поради процесуални
нарушения-непълен доклад на първоинстанционния съд, липса на дадени указания
относно подлежащите на доказване факти, респ. за посочване на доказателства
относно фактите, които се нуждаят от доказване, което е дало отражение върху
правилността на крайния съдебен акт. Моли решението да се отмени в
обжалваната част и искът за делба на посочения обект се уважи.
Насрещната
страна по жалбата не е взела становище в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
С допълнително решение по чл.250 от ГПК № 421209
от 04.06.2018 г. по същото първоинстанционно дело, по молба на ищеца,
първоинстанционният съд е допълнил решение N 114270/10.05.2017 г., като е прекратил
производството по делото в частта по предявения от „К.Т.“ АД срешу А.М.С.,
евентуален иск за делба на 8,94% идеални части от подземен гараж, представляваш
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.2041.174.1.2 по КК и КР на
гр. София, одобрени със заповед NРД - 18 - 3/11.01.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район Витоша, ул. ********. - 1,
находящ се в сграда N 1,разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.2041.174, които идеални части са обособени като паркомясто N 4, с площ от
23,85 кв. м., поради недопустимост на иска.
Решението по допълване по чл.250 от ГПК е обжалвано отново от ищеца „К.Т.“
АД с въззивна жалба чрез пълномощник адв.М.В., с оплаквания за неговата
неправилност, като счита, че в съответствие на чл.37, ал.4 от ЗУТ годен обект
на прехвърлителна сделка в хипотеза, в която паркомястото се намира в подземен
гараж със статут на самостоятелен обект в сграда (какъвто е настоящият случай)
са идеалните части от този обект, че посоченото в обжалваното решение ППВС №
4/1064 г. е загубило действието си, и че съгласно чл.34 от ЗС всеки
съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ. Моли
да се отмени решението и въззивнитя съд да уважи предявеният като евентуален
иск за делба на ид.ч.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази
оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на
въззивното производство:
ПО
ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕ № 114270 ОТ 10.05.2017 Г.,
Въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно, в
обжалваната част и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си
по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната
жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Ищецът твърди, че е придобил 1/ 2 ид.ч. от
делбения имот, посочен като подземна гаражна клетка N 4, разположена в сутерена
на сградата, на кота - 2,95, с площ от 23,85 кв. м., заедно с припадащите се
съгласно проектно - сметната документация на сградата 8,94 % ид. ч. от общите
части на подземните гаражи, равняващи се на 15,23 кв. м. от същите, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ XXI - 174 от кв. 63
съгласно действащия план за регулация на гр. София, м. Вилна зона „Симеоново -
север“, чрез покупка на публична продан, с постановления за възлагане на недвижими
имоти от 16.11.2012 г. по изп. дело N 20118470400062 по описа на ЧСИ Н.П..
Останалата 1/ 2 ид. ч. от посочената гаражна клетка били придобити от ответницата чрез покупко -
продажба при условията на СИО със съпруга й Т. Б.С.с нотариален акт N 72, том
III, per. N 2553, дело N 433/05 г. на нотариус Д.Ч.. Иска се от съда да допусне
и извърши делба на имотите между страните по делото при равни права.
Ответницата А.М.С.
чрез назначеният й от първоинстанционния съд особен представител по чл.47, ал.6
от ГПК-адв.Д.Н. от САК, оспорва иска с писмен отговор с възраженията, че не се
установява ответницата да е съсобственик с ищеца на посочения имот.
Съобразно оплакванията с въззивната жалба, спорно между страните е
наличието на съсобственост и съответно на годен обект на делбата.
За да отхвърли иска за делба на паркомястото, първоинстанционният съд е
приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи,
че подземна гаражна клетка /паркомясто/ N 4 е отредена като принадлежност в
инвестиционния проект на сградата именно към апартамент N 1, чиято делба се
иска по делото /, а събраните такива–н.акт за продажба N 72, том III, per. N
2553, дело N 433/05 г., че подземна гаражна клетка /паркомясто/ N 4 е отредена
като принадлежност към апартамент N 2, находящ се в същата жилищна сграда,
който не е предмет на делба.Приел е още, че доколкото не може да се направи
извод, че подземна гаражна клетка /паркомясто/ N 4 е годен обект на правото на
собственост /макар и несамостоятелен/ по смисъла на чл. 37, ал. 4, т. 3 ЗУТ
като принадлежност към апартамент N 1 от процесната жилищна сграда, то не може
да се допусне и делбата на тази гаражна клетка като принадлежност към този
апартамент.
Въззивният съд, при преценка на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, доводите и възраженията на страните, достига до извод относно липсата
на годен обект на делба като паркомясто № 4, както е описано с исковата молба.
Съобразно доказателствените копия от н.акт за продажба N 72, том III, per. N
2553, дело N 433/05 г., посочената от ищеца подземна гаражна клетка
/паркомясто/ N 4 заедно с припадащите се
съгласно проектно - сметната документация на сградата 8,94 % ид. ч. от
общите части на подземните гаражи, равняващи се на 15,23 кв. м. от същите,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ XXI - 174
от кв. 63, е била отделен обект на сделката по н.а. № 72/2005 г., като със
същия н.а., по т.1 е придобит апартамент № 28който не е предмет на делото/ ,
заедно с припадащите му се съгласно
проектно - сметната документация на сградата, 12,42 % ид. ч. от общите части
на сградата (без тези на подземните
гаражи), и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху. Анализът
на това съдържание на нот.акт № 72/2005 г. сочи, че подземните гаражи на
сградата са самостоятелен и отделен обект на вещното право на собственост,
което се удостоверява от приетата по
делото и неоспорена схема № 15-66419-18.02.2015 г. на самостоятелен обект в
сграда, издадена от АГКК с идентификатор 68134.2041.174.1.2- за гараж в сграда.
При липсата на други доказателства, които да оборват самостоятелния характер на
гаража в сутерена на сградата, удостоверено с н.акт № 72/2005 г. и със схемата от
АГКК, въззивният съд приема, че той-гаражът, не е обща част на сградата, и
следователно наличните в него паркоместа/гаражни клетки/ не могат да се счита
принадлежности към отделни жилища в сградата, която е учредена като етажна
собственост. Въпреки допуснатото по реда
на чл.266, ал.3 от ГПК събиране като доказателство от въззивния съд на книжа от
одобрения инвестиционен проект на сградата, в която се намират процесните
жилище ап.1 и подмени гаражи, ищецът не представи такива до приключване на
устните прения пред въззивния съд, заявил е , че не поддържа това
доказателствено искане, при което не се оборва статута на подземния гараж на
сградата като самостоятелен обект на право на собственост. Съгласно § 5 т. 39
от Допълнителните разпоредби на ЗУТ "Обект" е самостоятелен строеж
или реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за
кадастъра и имотния регистър. В чл. 98, ал. 2 т. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003
г. обн. ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони е предвидено, че в
многофамилните жилищни сгради, освен жилища може да има и гаражи и общи
паркинги. Когато е предвидена площ за паркиране в подземен етаж, но без
изграждане на отделни гаражи с оградни стени, а са обособени само паркоместа,
обектът по смисъла на § 5 т. 39 ДР ЗУТ е целият паркинг, независимо дали е
наименован така или като гараж по проекта, защото паркоместата не са
самостоятелен обект на собственост. Според задължителната съдебна практика на
ВКС - решение № 53 от 8.05.2009 г. по гр. д. № 5871/2007 г., I г. о.
паркоместата представляват необособена и несамостоятелна реална част от обект в
сграда или урегулиран поземлен имот.
Налице е непротиворечива съдебна практика по спорния въпрос дали паркомястото е самостоятелен обект на правото
на собственост, респ. обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ или не. Паркомястото
съставлява необособена и несамостоятелна реална част от самостоятелен обект -
парцел, сграда или отделен обект в нея и поради това не съставлява
самостоятелен обект на правото на собственост и не може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка. С оглед на това паркомястото не може да бъде прехвърлено
с договор - възмезден или безвъзмезден, тъй като същият не може да бъде годен,
възможен предмет на договора (решение № 171/08.08.2014 г. по гр. д. № 4175/2013
г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 53/08.05.2009 г. по гр. д. № 5871/2007 г. на
ВКС, ГК, I ГО; решение № 1159/30.12.2008 г. по гр. д. № 3834/2007 г. на ВКС,
ГК, III ГО; решение № 222/30.03.2010 г. по гр. д. № 4076/2008 г. на ВКС, ГК, IV
ГО; решение № 199/10.08.2015 г. по гр. д. № 5955/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО и
др.). Ето защо искът за делба на паркомясто № 4, описано в исковата молба, не
може да се уважи поради липсата на годен обект на делба-обект на вещно право на
собственост.
Ето защо поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции относно недопустимостта
на делба на паркомясто, макар и по различни мотиви от въззивния съд, решението в
обжлаваната част, в която е отхвърлен иска за делба на паркомясто № 4, следва
да се потвърди като правилно.
ПО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ.250 ОТ ГПК № 421209 ОТ 04.06.2018 Г.
След подаване на исковата молба, но преди изпращане препис от нея на
ответника, ищецът е предявил и
евентуален иск за делба на паркомястото, като е заявил с молба от 26.05.2015
г., че при условие на евентуалност моли делба да се допусне на 8,94 % ид.ч. от
подземния гараж на същата сграда, които ид.части са обособени в паркомясто № 4,
описано в исковата молба. Преди постановяване на решението по чл.250 от ГПК,
ищецът, с молбата по чл.250 от ГПК и с молба от 14.03.2018 г. е уточнил, че предмет на евентуалния иск за
делба е делба на 8,94% ид.ч. от подземен гараж, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.2041.174.1.2.
С решението си по чл.250 от ГПК първоинстанционният съд е допълнил
основното решение, като е приел, че съгласно ППВС 4/64 г. искът за делба на
идеални части от вещи или вещни права е недопустим , и е прекратил
производството по евентуалния иск за делба.
Въззивният съд намира, че решението по чл.250 от ГПК следва да се отмени
като неправилно. Въпросът за наличие на годен предмет на иска за делба касае
неговата основателност, а не допустимост. Като е приел, че искът за делба на
ид.ч. е недопустим и е прекратил производството по него, първоинстанционният
съд не се е произнесъл по същество на спора, а с акт имащ характер на
прекратително определение, което налага отмяна на решението по чл.250 от ГПК и
връщане на делото за произнасяне от първоинстанционния съд по евентуалния иск с
решение по същество на евентуалния иск за делба на ид.ч. от подземен гараж,
както е индивидуализиран иска с горепосочените молби от от 26.05.2015 г., с
молбата по чл.250 от ГПК и с молба от 14.03.2018 г. Те сочат, че предмет на евентуалния иск за
делба е делба на 8,94% ид.ч. от подземен гараж, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.2041.174.1.2. съобразно и другите
индивидуализиращи белези за описанието на подземния гараж и сградата, в която
се намира, описани с исковата и уточнителните молби. Липсата на произнасяне по
същество на евентуалния иск за делба препятства въззивния съд да излага мотиви
по същество на същия и да обсъжда дали е налице годен обект на делба.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение по чл.250 от ГПК № 421209 от 04.06.2018 г. по по гр.д. № 22015/2015
г. на СРС, 56 състав, с което е прекратено производството по евентуалния иск за
делба на идеални части поради недопустимост на иска, И ВРЪЩА делото на
първоинстанциониня съд за произнасяне
по същество по този евентуален иск
за делба, съобразно мотивите на настоящето решение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114270 от 10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 22015/2015 г. на
СРС, 56 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в
която е отхвърлен иск за делба на решение № 14134 от 10.09.2016 г., постановено по
гр.д. № 7481/2015 г. на СРС, 77 състав, в останалата част, в която е отхвърлен иска за делба на подземна гаражна
клетка N 4.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.