№ 2214
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20251110200603 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***********“ ЕООД, ЕИК ********** чрез
адв. К. Ч. срещу наказателно постановление (НП) № 22-2400403/04.12.2024 г.,
издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда" – София, с което на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за нарушение на чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба №
2/22.03.2004 г. /.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира неговата
отмяна. Защита намира, че са били осигурени всички необходими съоръжения
за безопасност на работниците. От друга страна на обекта не е имало
работници на жалбоподателя, а отговорност следвало да носи технически
ръководител. Претендира се приложението на чл. 28 от ЗАНН,
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от адв. К., преупълномощена от адв. Ч., която поддържа жалба по наведените
съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Б., която
оспорва жалбата и намира същата за неоснователна, поради което моли НП да
бъде потвърдено. Претендира юрк. възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства
1
и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.08.2024 г. свидетелите Е. – старши инспектор в ДИТ – София и Ц. –
инспектор в ДИТ - София извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство, като посетили строителен обект жилищна сграда с магазини
и две нива подземен гараж, УПИ I-1010,1011,1012,1473,1474, кв. 10 УПИ III-
1010,1011, находящ се в ***********. Строежът се изграждал от
„***********“ ЕООД, ЕИК **********. При проверката на място присъствал
и представител на жалбоподателя – Х.К. И.. На място контролните органи
констатирали, че не са обезопасени против падане от височина на хора и
предмети: стълбищните площадки и прилежащите им рамене от ет. 1 до ет. 7
чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които да са достатъчно
високи, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно
перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно
решение. На място били заварени да полагат труд лица, като част от тях
декларирали, че работят за дружеството-жалбоподател.
Свидетелят Б. съставила акт за спиране извършването на СМР на обекта, с
изключение на дейностите, свързани с обезопасяването му. Впоследствие, на
26.08.2024 г. от жалбоподателя в ДИТ – София бил представен протокол за
обезопасяване на обекта.
С оглед констатираните при проверката обстоятелства на 11.10.2024 г.
свидетелят Е.Б. съставила в присъствие на Х. И., представител на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 22-
2400403/11.10.2024 г. за нарушение на чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61 от Наредба № 2
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Актът бил предявен за
запознаване на представителя на дружеството, който го подписал без
възражения. Такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 04.12.2024 г. директорът на
Дирекция "Инспекция по труда" – София издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение на чл. 62, ал.
1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Същото било връчено на жалбоподателя на 05.12.2024 г.
На 16.12.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства - показанията на свидетелите Е. и Ц., протокол за извършена
проверка № ПР2432665/11.10.2024 г., Акт за спиране на СМР от 23.08.2024 г.,
протокол за обезопасяване с вх. № 23087153/17.07.2023 г., заповед № 3 -
0693/15.08.2022 г., заповед № 1744/20.12.2022 г. и заповед № ЧР –
993/06.03.2019 г. и трите на изпълнителния директор на ИА "ГИТ",
длъжностни характеристики.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и Т., тъй като същите са
2
обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Св. Б. излага
спомените си относно констатациите на място при извършената проверка и
липсата на обезопасяване на стълбищните площадки и раменете към тях,
както и че е нямало никакви съоръжения за предпазване от падане. Свидетелят
добросъвестно излага, че на обекта е имало работници и на други дружества.
Пояснява, че строителят се установява, от информационната табела на
оградата на строежа. Изложеното от св. Б. се подкрепя и от изложеното от св.
Т., който допълва, че на обекта не е имало съоръжения за обезопасяване,
доколкото са щели да ги забележат, тъй като съоръженията не са стационарни,
а се правят специално за обезопасяване. Св. Б. разяснява, че жалбоподателят е
представил на 26.08.2024 г. протокол и снимков материал за извършени
действия по обезопасяване.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като
обективни и информативни.
От приетите заповеди на изпълнителния директор на ИА "ГИТ" съдът
извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по
същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери изцяло законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни за това административни органи – видно от заповед № 3-
0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ГИТ директорите на
Дирекции "Инспекция по труда" са оправомощени да издават НП. На свой ред
актосъставителят, в качеството си на контролен орган – старши инспектор при
дирекция "Инспекция по труда" – София е бил компетентен да състави
процесния АУАН. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
На следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано
ясно, точно и недвусмислено. С оглед изложеното съдът прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените, които да са
ограничили правото на защита на санкционираното лице или да са опорочили
3
съставените АУАН и НП до степен, налагаща отмяната на санкционния акт на
формално основание.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че няма качеството
работодател по смисъла на чл. § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ.
В самия АУАН е посочено, че същият е съставен срещу в качеството му на
работодател; такова твърдение се съдържа и в наказателното постановление.
По делото се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател има
качеството работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на КТ и § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г., доколкото от
показанията на свидетелите се установява, че е имало работници на
„***********“ ЕООД, още повече, че видно от самия протокол за
обезопасяване от 23.08.2024 г. е видно, че обезопасяването е извършено от
работна група на жалбоподателя. В същото време съгласно разпоредбата на §
1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ "работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР
на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Тълкувайки
цитираната разпоредба, следва извод, че понятието "работодател" по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ е по-широко от понятието работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ЗЗБУТ включва
в себе си легалното определение на понятието "работодател" по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата
отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. /в този
смисъл и р. № 6447 от 07.11.2018 г. по адм. д. № 9568/2018 г. на АССГ./В
конкретния случай от показанията на свидетелите безспорно се установи, че
тази дейност е била възложена на жалбоподателя, като изпълнител на обекта.
Съдът намира, че по делото по категоричен начин беше установено, че на
инкриминираната дата – 23.08.2024 г. в строителен обект „жилищна сграда“ с
магазини и две нива подземен гараж, УПИ I-1010,1011,1012,1473,1474, кв. 10
УПИ III-1010,1011, находящ се в ***********, не са били обезопасени против
падане от височина на хора и предмети: стълбищните площадки и
прилежащите им рамене от ет. 1 до ет. 7 чрез приспособления /съоръжения,
ограждения/, които да са достатъчно високи, изградени най-малко от защитна
бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или
чрез еквивалентно алтернативно решение, в нарушение на чл. 60, ал. 1 във
връзка с чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Отговорността на дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно
е ангажирана в качеството му на работодател за неизпълнение на
задълженията, предвидени съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба №
2/22.03.2004 г., доколкото последните уреждат изискванията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, при работа на височина, и имат за
цел осигуряване на безопасност от падане на хора или предмети чрез
подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства.
Разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 2 предвижда, че паданията от височина
4
се предотвратяват чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за
крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение, а нормата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата поставя
изискване работите на височина да се извършват при осигурена безопасност
от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване.
Съответните изисквания, въвеждащи специални правила за безопасни и
здравословни условия на труд, в случая не са били изпълнени от страна на
жалбоподателя, предвид което нарушението, осъществено чрез бездействие от
страна на работодателя, категорично е осъществено от обективна страна.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, въпрос за субективната страна на деянието не може
да се поставя.
Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв.
Жалбоподателят има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР КТ и "строител" по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В
процесната хипотеза наложената на "жалбоподателя имуществена санкция е
индивидуализирана над минимално предвидения размер, а именно в размер от
2000 лв. Настоящият съдебен състав намира същата за прекомерна и счита, че
следва да бъде намалена до минималната от 1500, 00 лева, която се явява
справедлива и обоснована. Аргументи за посоченото съдът черпи от липсата
на данни за предходно осъществени от дружеството аналогични нарушения,
както и от факта, че процесното нарушение е било отстранено незабавно след
констатирането му. В този смисъл съдът намира, че и минималната
предвидена в закона санкция би постигнала целите на чл. 12 от ЗАНН.
Независимо от горното, съдът не намери основания за приложение
разпоредбата на чл. 415в КТ, регламентираща маловажните случаи на
административни нарушения, доколкото процесното нарушение касае
неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, в който смисъл в
конкретното си проявление е общественоопасно до степен, която изключва
маловажността на случая. Това е така, тъй като неизпълнението на
задължението на работодателя да осигури изисканите от законодателя мерки,
5
касаещи безопасността на труда на работниците на строителни обекти,
свързани с работа на височина, винаги застрашава техния живот и здраве до
отстраняването му. В същото време по делото се установява, че не са били
обезопасени стълбищните площадки и прилежащите им рамене на 7 /седем/
етажа, което създава предпоставки за настъпване на трудови злополуки.
При така установеното от фактическа и правна страна съдебният състав
прие, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
отношение на наложената санкция и същата следва да бъде намалена до
размера на предвидения минимум от 1500 лева.
При този изход на делото право на разноски има ДИТ София и
жалбоподателя, като следва да бъде присъдена сумата от 80 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателя претендира разноски в
размер на сумата от 700 лева, които съдът намира за прекомерни, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, като следва да бъдат редуцирани
до сумата от 500 лева, съобразно посочено в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, а
оглед намаления размер на санкцията следва искането на бъде удовлетворено
до сумата от 125 /сто двадесет и пет лева/
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗАНН и
чл. 63д, ал. 2 и ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 115 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-2400403/04.12.2024 г.,
издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда" – София, с което на
„***********“ ЕООД, ЕИК ********** на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във
връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено наказание "имуществена санкция" в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 60, ал. 1 във връзка с чл. 61 от
Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
"имуществена санкция" от 2000, 00 лева на 1500, 00 лева.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на
Дирекция "ИТ" София сумата от 80, 00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция "ИТ" София да заплати на „***********“ ЕООД,
6
ЕИК ********** сумата от 125, 00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7