№ 229
гр. ****, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100094 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „ЮБЦ“ ЕООД, с
променено наименование в хода на процеса „Угренова Естейт“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“България“, №81, вх.В, ет.8 срещу А. Т. М., ЕГН
**********, с адрес *****
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед по чл.410 ГПК срещу ответника до РС ****, по което е образувано
ч.гр.д.1272/2021г. и е издадена исканата заповед. Твърди се, че ответникът е подал
възражение, което обосновава правния интерес на ищеца от подаване на настоящия иск.
Съдът издал заповед за изпълнение за незаплатените услуги и за мораторна лихва в
размер на 11.71 лв., която не представлява интерес за ищеца, поради което се прави отказ от
същата, като се поддържам установителен иск в частта относно незаплатените
далекосъобщителни услуги в размер на 43.59 лв. (четиридесет и три лв. и 59 ст.) лева.
Ищцовото дружество било придобило процесните вземания, въз основа на договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********,
което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия
от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 17100066001 от дата 21.09.2018г., с който абоната е добавил
за ползване на мобилна услуга за номер мобилен номер **********, условията за чието
1
ползване били подновени с допълнително споразумение от дата 10.10.2018г., с което бил
избран тарифен план Smart L+, с месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с ДДС за
срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 17100065001, между ответника А. Т. М., ЕГН
********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, били издадени
фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно:
**********/01.11.2018г., **********/01.12.2018г., **********/03.01.2019 г. за периода от
01.10.2018 г. до 02.01.2019 г.
За отчетен период на потребление от 01.10.2018 - 31.10.2018 г., операторът бил
начислил за незаплатена далекосъобщителна услуга сума в размер на 26.99 лв. с ДДС, от
които претендират незаплатения остатък от 16.07 лв. е ДДС, обективирани във фактура
********** /01.11.2018 г., от които:
Smart L+-15,24 лв. без ДДС;
Smart L+15.24 лв. без ДДС;
Smart L+ 22.49 лв. без ДДС
ДДС ставка и сума 20% 4.50 лв
Дължимата сума била платима в срок 18.11.2018г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период на потребление от 01.11.2018 - 30.11.2018 г. операторът бил
;
начислил за незаплатена далекосъобщителна услуга сума в размер на 26.99 лв. с ДДС,
обективирани във фактура **********/01.12.2018г., от които:
Smart L+22.49 лв. без ДДС;
ДДС ставка и сума 20% 4.50 лв
Дължимата сума била платима в срок 18.12.2018г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период на потребление от 01.12.2018 - 31.12.2018 г., операторът начислил
Лихва за забавено плащане 0.53 лв., обективирани във фактура **********/03.01.2019 г.,
като дължимата сума била платима в срок 18.01.2019г., след което абонатът е изпаднал в
забава за цялото вземане. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
54.51 лв. с ДДС, от които дружеството имало правен интерес да претендира цедираната му
незаплатена услуга в размер на 43.59 лв. (четиридесет и три лв. и 59 ст.) фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 11/2018г., 12/2018 г. и за месец 01/2019г..
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури на стойност
43,59 лева за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК по чл. 50 от ОУ във
връзка с чл. 43. т. 1. Абонатът има следните задължения по 43.1. да плаща в срок дължимите
2
суми за предоставените услуги/, при липса на изпълнение операторът има право да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение
в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №17100066001 на
08.09.2018г. крайна фактура №**********. В издадената крайна фактура е
№**********/03.01.2019 г., платима в срок до 18.01.2019 г., с падеж на плащане
18.01.2018г., с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура е включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на
43.59 лв. (четиридесет и три лв. и 59 ст.) - предмет на иска.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 03.01.2019г., като
същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Ответникът бил в неизпълнение на договорите си, като не е спазил крайния срок за
ползване на абонамента - Smart L+ за мобилен номер ********** до 10.10.2020г., съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 10.10.2018г.
В претендираните суми не била включена неустойка.
Твърди се, че до ответника са изпратени уведомления за цедиране на неговото
задължение към БТК ЕАД и че с връчването на ответника на исковата молба той се счита
уведомен за извършената цесия.
Иска се приемане на установено в отношенията между страните, че съществува
изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* към ответника в размер 43.59
лв. (четиридесет и три лв. и 59 ст.) лева - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен
представител.
В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Исковата молба следвало да се остави без движение, тъй като имало разминаване
между обстоятелствената част и петитума. На особения представител не му било ясно как се
формирала претендираната от ищеца сума за главница в размер на 43.59 лева, тъй като
сборът от главниците по фактурите в исковата молба бил по-висок от тази сума.
Твърди се, че липсвало валидно сключен договор за мобилни услуги.
3
В текстът на заявление-договор №1710006521092018-44945472 от 21.09.2018г. на стр.5
било посочено, че: „Споразумението влиза в сила и услугата се предоставя при условие, че:
(а) абонатът няма непогасени задължения към БТК ЕАД и (б) кредитната оценка на абоната
е положителна, а в случай на отрицателна такава, то абонатът е заплатил определения от
БТК ЕАД паричен депозит". Не били налице кумулативно дадените в този текст
предпоставки за влизане в сила на договора, тъй като, видно от първата фактура
№**********/01.11.2018г., при отчитане на първият месец потребление (октомври 2018г.),
наред с дължимото за месеца било налице и баланс от предходни периоди" в размер на
31.49 лв., който не бил погасен и дори след „периода на потребление".
Към датата на сключване на договора съществувало непогасено задължение към БТК
ЕАД на ответницата, което се явява по договор - пречка за влизането му в сила.
В допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от
10.10.2018г. имало още една предпоставка за валидност на същия. На стр.6 „при
преносимост на номерата договорът влиза в сила от датата на успешното реализиране на
преносимостта". Нямало информация, дали е налице преносимост на соченият нов мобилен
номер за абоната в договора и споразумението и ако била налице преносимост следвало
ищецът да посочи доказателства за действително осъществена преносимост, като условие за
валидност на споразумението.
Оспорва истинността и верността на представените по делото, заявление-договор
№1710006521092018-44945472 от 21.09.2018г. и допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги от 10.10.2018г. с твърдението, че не били подписани от
ответницата.
Оспорва автентичността на подписите върху процесиите договори на лицата,
подписали се от името на ищцовото дружество - В.В. и Р.Ж.. Оспорва тяхната
представителна власт за задължаване на дружеството „БТК" ЕАД по договори спрямо
ответника,
Оспорва верността, съдържанието на издадените от ищцовото дружество фактури.
Твърди, че са издадени, без основание. Оспорва и отразеното в тях потребление, като не
отговарящо на действително потребеното от ответницата.
Твърди, че нямало доказателства за активирана услуга и реално потребление на
услугата по твърдените за сключени договори за мобилни услуги с абоната. Прави
възражение в тази посока.
Прави възражение за прихващане на дължимото от ответницата с внесен от нея
паричен депозит в размер на 15.24 лева, при сключване на договора.
Твърди, че цесията била невалидна, като несъобщена на длъжника, нито от цедента,
нито от упълномощеният цесионер по първата цесия. Цесията все още не била породила
последици за длъжника. Поради това ищецът няма активна процесуална легитимация.
С договора за първата цесия от 16.10.2018г. било посочено [т.5], че цесионерът
„С.Г.Груп" ООД е задължен да уведоми длъжниците по Приложение №1, в т.ч. евентуално и
4
ответницата, като цедентът БТК ЕАД издава и изрично пълномощно на цесионера да
уведомява от името на цедента.
В последващата цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД,
съгласно чл.6 ал.2 цесионерът се задължава да уведоми длъжниците за прехвърленото
вземане и да упълномощи цесионера за това. Цесионерът „С.Г.Груп" ООД не издал
пълномощно на вторият цесионер настоящ ищец „ЮБЦ" ЕООД. В издаденото от първият
цедент „БТК" ЕАД пълномощно на „С.Г.Груп" ООД съществувало изричен писмен текст, че
„С.Г.Груп ООД няма право ла преупълномошава трети липа с правата по настоящото
пълномощно"
Счита, че първоначалната цесия е трябвало да бъде първо съобщена на длъжника от
цедента „БТК" ЕАД, респективно от пълномощника и цесионер „С.Г.Груп" ООД за може тя
да бъде валидно извършена спрямо длъжника и едва тогава да бъде осъществена и втората
песия.
Твърди се, че пълномощник по първата цесия с писмено пълномощно е „С.Г.Груп"
ООД ЕИК ********* и макар и акционерното дружество да е правоприемник на
дружеството с ограничена отговорност, към момента на уведомяването [с получаване на ИМ
от особения представител] С.Г.Груп" ООД било заличено дружество.
Оспорва валидността на договора за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. между
„БТК" ЕАД и „С.Г.Груп" ООД. Договорът не породил предвидените в него правни
последици, поради настъпване на прекратително условие - неплащане на цената на цесията.
Оспорва верността и автентичността на Извлечение от Приложение №1 към Анекс от
10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г., сочещо ответницата за длъжник. Иска да
се запозна с автентичното Приложение №1 в неговата цялост.
Иска се да бъде задължен ищецът да представи месечните отчети на цедента от датата
на възникване на претендираните задължения до днес.
Оспорва формата на уведомлението. Моли да се задължи ищеца да представи
Приложение №3 от първоначалния цесионен договор за сравнение.
Прави възражение за изтекла кратката погасителна давност на претендираните
вземания, които имат всички характеристики на „периодично плащане“, съгласно
определението, дадено в ТР №3/2011г, от 18 май 2012г, на ВКС ОСГТК.
Иска се отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, в писмено становище поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени. Оспорва възраженията изложени в отговора
на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се явява и назначения му особен
представител. В писмена молба поддържа отговора на исковата молба и направените в него
възражения, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
5
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От Месечна сметка № **********/01.11.2018г. за кл. № 17100065001,; Месечна сметка
№ **********/01.12.2018г.; Месечна сметка № **********/03.01.2019г. за кл. №
17100065001,; за кл. № 17100065001,; общи условия за договор м/у „БТК“ АД и абонатите на
услуги, представяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството, както и от находящите договор за електронни и съобщителни услуги от
29.09.2018г. и допълнително споразумение към него от 10.10.2018г., находящи се в
кориците на приетото по делото ч.гр.д.544/2021г. на РС Балчик и се установява, че между
„БТК“ АД и ответницата е сключени договора за електронни и съобщителни услуги от
21.09.2018г. и допълнително споразумение към него от 10.10.2018г., при действието на
общи условия. По силата на тези договори „БТК“ АД се задължава да предостави на А. М.
мобилни услуги, а тя да ги заплати.
Ответницата е използвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги видно от
приетите по делото фактури и приложения към тях. Потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 17100065001. Избраната мобилна услуга е за мобилен номер
**********, с абонаментен план Smart L+, с месечна абонаментна такса в размер на 29.99
лв. с ДДС за срок от 24 месеца. С допълнително споразумение по този договор от
10.10.2018г. страните са предоговорили облигационните отношения по между си като са
запазили абонаментен план Smart L+, с месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с
ДДС за срок от 24 месеца.
Според чл. 29 от Общите условия предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца следващ този на ползването им в срок до 15 дни от издаване на
фактурата. Според чл.43.1 абонатът е длъжен да заплаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги. Според чл.45 при липса на изпълнение операторът има право да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
От писмо с вх. № 3727/13.07.2022г.от ВиваКом се установява, че договор № 17100065-
10102018-45097811 е сключен с код 5011/ **** пл.“централен“/ от служител с код 56684
Велина Наскова Върбанова и адрес гр. ****, ул. ****/ напуснала през месец 08.2020г./
Договор № 1710065-21092018-44945472 е сключен с код 5011/ **** пл.“централен“/ от
служител с код 54245 Р.М.Ж. с ЕГН-********** и адрес гр. ****, ул. „****.
По повод на използваните мобилни услуги по процесния договор и споразумението на
ответницата са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а
именно: **********/01.11.2018г., **********/01.12.2018г., **********/03.01.2019 г. за
периода от 01.10.2018 г. до 02.01.2019 г.
За отчетен период на потребление от 01.10.2018 - 31.10.2018 г., операторът е начислил
6
за незаплатена далекосъобщителна услуга сума в размер на 26.99 лв. с ДДС, от които се
претендират незаплатения остатък от 16.07 лв. е ДДС, обективирани във фактура
********** /01.11.2018 г., от които:
Smart L+ -15,24 лв. без ДДС;
Smart L+15.24 лв. без ДДС;
Smart L+ 22.49 лв. без ДДС
ДДС ставка и сума 20% 4.50 лв.
По тази фактура са прихванато заплатените от ответницата като паричен депозит 15,24
лв. без ДДС. Дължимата сума е платима в срок 18.11.2018г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Видно от което ответницата е
ползвала предоставените й услуги.
За отчетен период на потребление от 01.11.2018 - 30.11.2018 г. операторът бил
;
начислил абонаментна такса за далекосъобщителна услуга сума в размер на 26.99 лв. с ДДС,
обективирани във фактура **********/01.12.2018г., от които:
Smart L+22.49 лв. без ДДС;
ДДС ставка и сума 20% 4.50 лв.
Дължимата сума е платима в срок 18.12.2018г. Към фактурата е приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер видно от което ответницата не е ползвала
предоставените й мобилни услуги, но същите са й предоставени.
За отчетен период на потребление от 01.12.2018 - 31.12.2018 г., операторът начислил
Лихва за забавено плащане 0.53 лв., обективирани във фактура **********/03.01.2019 г.,
като дължимата сума е платима в срок 18.01.2019г.. Към фактурата е приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер, видно от което ответницата не е ползвала
предоставените й мобилни услуги, но същите са й предоставени.
От справка за клиент № 17100065001 (ответницата) се установява, че претендираните
от ищеца вземания по процесните фактури не са заплатени. Общото задължения на
ответницата по **********/01.11.2018г., **********/01.12.2018г., **********/03.01.2019 г.
за периода от 01.10.2018 г. до 02.01.2019 г. е в размер на 54.51 лв. с ДДС, от която сума е
извършено прихващането на внесения от ответницата депозит по договора в размер на 15,24
лв. без ДДС.
От Уведомление по т.1.1.1 договор за цесия от 16.10.2018г.,; анекс към договор за
цесия от 01.10.2019г.,; Договор № **********/16.10.2018г. за прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.10.2018г.,; Договор за прехвърляне на вземанията /цесия/ от
01.10.2019г.; Потвърждение за прехвърляне на вземанията по чл.99, ал.3 от ЗЗД,; Извлечение
от приложение № 1 към анекс от дата 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г.;
Уведомление за цесия, СД с приложение 1 постъпило с молба с вх. № 3007/10.06.2022г се
установява, с договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, едно, от
които и процесното на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********. С договор за цесия 01.10.2019 г.
7
”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ********* прехвърля процесното вземане на ищцовото дружество.
Според цесията цесионерът е задължен и упъномощен да уведоми длъжниците по
прехвърлените вземания за извършената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
От изготвената по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че подписите положени в Договор № 1710065-21092018-44945472
от 21.09.2018г. и допълнително споразумение към него № 17100065-10102018-45097811 от
10.10.2018г., декларация от ответницата по чл.147а, ал.2 и 3 от ЗЗП за А. М. са пололжени от
А. М.. Поради липса на сравнителен материал експертизата не може да отговори на въпроса
дали подписа за В.В. в допълнителното споразумение и за Р.Ж. в процесния договор са
положени от тях.
От ЧГД 544/2021г. на РС-Балчик и г. д. № 1272/2021г. на РС **** е видно, че ищецът е
подал заявление по чл.410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение №
883/26.10.2021г. за следните суми: Главница в размер на 43.59 лева, представляваща
стойността на незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от 01.10.2018 г. до
02.01.2019 г. по договор за мобилни услуги с клиентски номер 17100065001/21.09.2018 г. от
21.09.2018 г. и 10.10.2018 г., за които са издадени фактури №№ **********/01.11.2018 г.,
**********/01.12.2018г., **********/03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 20.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; Лихва за забава в размер на 11.71 лева, начислена върху
главницата за периода от 19.01.2019 г. до 07.09.2021 г.; Съдебно-деловодни разноски: 25.00
лева държавна такса и 180.00 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Поради това на основание
чл.415, ал.1 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си в 1-месечен срок от съобщението, което той е сторил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по
издадената Заповед за изпълнение № 883/26.10.2021г. по ч.гр.д.1272/2021г. на РС **** за
следните суми: Главница в размер на 43.59 лева, представляваща стойността на незаплатени
електронни съобщителни услуги за периода от 01.10.2018 г. до 02.01.2019 г. по договор за
мобилни услуги с клиентски номер 17100065001/21.09.2018 г. от 21.09.2018 г. и 10.10.2018
г., за които са издадени фактури №№ **********/01.11.2018 г., **********/01.12.2018г.,
**********/03.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда - 20.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Възражение по чл.111, б.в ЗЗД за погасяването по давност на процесните вземания.
Възражение за прихващане по чл.103 ЗЗД на процесните вземания със сума в размер
на 15.24 лева.
Съдът намира, че предявените искове са допустими, доколкото са предявени по реда на
8
чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от
уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът следва да докаже, че да докаже, че между БТК ЕАД и ответника е сключен
процесния договори, с описания предмет, цена и срок, че В.В. и Р.Ж. са имали право да
задължават БТК ЕАД като сключат от негово име и за негова сметка процесните договори,
че БТК ЕАД е изпълнил задълженията си по него, че договорът е предсрочно прекратени по
вина на ответницата и тя дължи претендираните суми като главница по употребени
телекомуникационни услуги и лихва, че е цесионер на процесното вземане.
Ответникът следва да докаже, че заявление-договор №1710006521092018-44945472 от
21.09.2018г. и допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги
от 10.10.2018г. не са подписани от ответницата и от В.В. и Р.Ж., че ответницата е внесла
депозит в размер на 15.24 лева, който й се дължал при прекратяване на договора.
От представените по делото договор за предоставяне на мобилни услуги и
допълнително споразумение по него, както и от изготвената по делото СГЕ се установи, че
„БТК“ ЕАД и ответницата са сключили процесните договори за предоставяне на мобилни
услуги. Доказа се, че ответницата е положила подписа си под тях в качеството на клиент, че
В.В. и Р.Ж. са били служители на „БТК“ ЕАД по времето на сключването на договорите,
съответно, че са имали право да ги сключат. Ответницата чрез особения си представител не
доказа оспорването на подписите на В.В. и Р.Ж..
От приложените по делото фактури с приложенията към тях и извлечение от сметка се
доказа, че „БТК“ ЕАД е предоставило на ответницата договорените услуги, като ги е
фактурирало. Обстоятелството, че през периода м.11 – м.12.2018г. ответницата не е ползвала
предоставените услуги не я освобождава от задължение да заплати абонамента такса, която
й е начислена.
За отчетен период на потребление от 01.10.2018 - 31.10.2018 г., е издадена фактура
********** /01.11.2018 г., от която се претендират незаплатения остатък от 16.07 лв.. В тази
фактура е направено прихващане със заплатения от ответницата паричен депозит 15,24 лв.
без ДДС. Падежът за плащане е до 18.11.2018г.. Предвид направеното прихващане
възражението за прихващане с тази сума направено от особения представител на
ответницата е неоснователно.
За отчетен период на потребление от 01.11.2018 - 30.11.2018 г. е издадена фактура
;
**********/01.12.2018г за сума в размер на 26.99 лв. с ДДС, които са незаплатени. Падежът
на вземането е до 18.12.2018г..
За отчетен период на потребление от 01.12.2018 - 31.12.2018 г., е издадена фактура
**********/03.01.2019г. за сума в размер на 0.53 лв., която е незаплатена. Падежът за
плащане е до 18.01.2019г..
Неоснователно е възражението на особения представител за погасяване по давност на
процесните вземания. Същите имат характер на периодични такива и се погасяват с
кратката тригодишна давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД. Давностният срок започва да
9
тече от деня следващ падежа на вземането, в случая от 19.11.2018г. за вземането по фактура
********** /01.11.2018 г., от 19.12.2018г. за вземането по фактура **********/01.12.2018г.,
от 19.01.2019г. за вземането по фактура **********/03.01.2019г.. Заявлението по чл.410 по
процесното вземане е подадено в РС Балчик на 20.09.2021г. т.е. преди изтичане на
тригодишния давностен срок.
Извършените две цесии на процесното вземане съдът намира за изцяло валидни и
непротиворечащи на закона. Процесното вземане е описано в Приложение № 1 към цесиите.
В цесиите изрично е предвидено уведомяване на длъжниците да бъде извършено от
цесионера чрез неговото упълномощаване и това не противоречи на разпоредбата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжника да изпълни задължението си на точния
кредитор. В интерес именно на цесионера е уведомяването на длъжника, защото цесионера
е новия кредитор. С получаването на исковата молба от особения представител на
ответницата тя се счита за уведомена за извършената цесия, в този смисъл е константната
съдебна практика. Според доказателствата по делото ответницата не е заплатила процесните
вземания въпреки уведомяването.
Предвид гореизложеното предявените искове като основателни следва да бъдат
уважени.
Заповед за изпълнение № 883/26.10.2021г. по ч.гр.д.1272/2021г. следва да бъде
обезсилена по отношение на лихва за забава в размер на 11.71 лева, начислена върху
главницата за периода от 19.01.2019 г. до 07.09.2021 г., тъй като ищеца поради липса на
интерес не е предявил установителния иск по чл.422 ГПК спрямо нея.
С оглед изхода на спора, доказателствата за заплатените разноски по делото и
направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на
ищеца направените от последния разноски по делото. Претендираните разноски от ищецът
са следните: по 25 лева – държавна такса в исковото и заповедното производство, по 180
лева адвокатско възнаграждение в исковото и в заповедното производство, 300 лева –
възнаграждение за особен представител. Съобразно това на ищецът следа да се присъдят
разноски в размер на 205 лева по заповедното производство и в размер на 505 лева в
исковото производство. По аргумент на чл.78, ал.7 от ГПК ответницата следва да заплати в
полза на РС **** 250 лева за възнаграждение на вещото лице по изготвената по делото
СГЕ.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването
на вземанията на „ЮБЦ“ ЕООД, с променено наименование в хода на процеса „Угренова
Естейт“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“, №81,
вх.В, ет.8 срещу А. Т. М., ЕГН **********, с адрес ****, общ.****, за които е издадена
издадената Заповед за изпълнение № 883/26.10.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1272/2021г.
10
на РС **** за следните суми: главница в размер на 43.59 лева, представляваща стойността
на незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от 01.10.2018 г. до 02.01.2019г.
по договор за мобилни услуги с клиентски номер 17100065001/21.09.2018г. от 21.09.2018г. и
10.10.2018г., за които са издадени фактури №№ **********/01.11.2018 г.,
**********/01.12.2018г., **********/03.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 20.09.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН **********, с адрес ****, общ.****, да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД, с променено наименование в хода на процеса „Угренова Естейт“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“, №81, вх.В, ет.8 сумата от 205
лева разноски по заповедното производство по ч.гр.д.1272/2021г. на РС **** и в размер на
505 лева разноски в настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Т. М., ЕГН **********, с адрес ****, общ.****, да заплати на РС ****
сумата от 250 лева - възнаграждение на вещото лице по изготвената по делото СГЕ , на
основание чл. 78, ал. 7 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
11