РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 443/6.7.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди и осемнадесетата година в състав:
СЪДИЯ : Г.П.
при секретаря
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик П. адм.
дело № 256 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на Производството е по реда на
Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с
чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.
2. Образувано по Жалба на Д.Г.П., ЕГН
********** и Я.Я.П., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, офис № 2,
адв. Е. П., срещу Заповед № 307 от 01.02.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик,
с която е наредено, да се премахне незаконен строеж : „Двуетажна жилищна
сграда“, намираща в УПИ ІХ-62, квартал 6, по плана на с. Хаджиево, извършен от
Д.Г.П. и Я.Я.П..
3. Жалбоподателите считат оспорената
заповед за постановена в нарушение на материалния закон и на административно
производствените правила.
Заявява, че процесният строеж следва
да бъде квалифиципан като „търпим“.
Възразява се, че в заповедта, строежа
е описан като „двуетажна жилищна сграда“, а всъщност сградите са две, долепени
една до друга, като са свързани с общи плочи и обща стена. Всака от сградите
има отделен вход.
Възразява се също така, че
констативният акт не им е връчен по реда на §4 от ДР на ЗУТ и че те не са
присъствали по време на проверката.
Иска се ппроцесната заповед да бъде
отмемена като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Кмета на Община Пазарджик, чрез
процесуалния си представител юрк. В. е на становище, че жалбата е
неоснователна.
Поддържа се, че заповедта на кмета
на общината е законосъобразна.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
II. За допустимостта :
5. Според приложеното по делото
известие за доставяне(л.9), административния акт е връчен на неговите адресати
на 05.02.2018г., а жалбата е регистрирана в Община Пазарджик с вх. № 44-Д-104
от 19.02.2018г. Тоест, жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорване на
индивидуалния административен акт.
III. За фактите :
6. Явно, повод за слагане в ход на
процесната административна процедура е Жалба № Пз-1433-02-518 от 20.11.2017г.
до Началника на РО „НСК“, Пазарджик, подадена от Л.Г.П., в която е заявено, че
новопостроената къща на Я.П. е без строителни книжа.
С Писмо изх. № Пз-1433-00-545 от
30.11.2017г., на Началника на Регионален отдел „НСК“, Пазарджик, жалбата е
изпратена на Кмета на Община Пазарджик по компетентност.
7. При това положение, на 16.01.2018
г., работна група в състав Л.Х., на длъжност главен специалист и инж. В.Ц., на
длъжност главен експерт в Отдел „Строителство“ при Община Пазарджик е извършила
проверка, като за резултатите от същата е съставен Констативен акт № 6 от
същата дата.
Според Раздел IV „Точно
местоположение на строежа“ от въпросния удостоверителен документ, в
югоизточната част на УПИ ІХ-62, квартал 6, по плана на с. Хаджиево е изградена
двуетажна жилищна сграда от тухлена зидария и стоманобетонови колони върху
ивични бетонови основи и бетононова плоча на 30см. над терена. Сградата е в
груб стореж, без положена мазилка, настилки и дограма с изключение на южната
половина на първия етаж. На кота 3,00м. от кота терен е изпълнена
стоманобетонова плоча с дебелина 10см. Половината от втория етаж(южната) е
покрита с двускатен покрив, дървена конструкция с керемиди. Северната половина
не е покрита. Сградата е захранена с електрическа енергия и вода.
Строежа е квалифициран, като такъв
от пета категория, съобразно чл.137 от ЗУТ.
Посочено е, че същият се осъществява
от Д.Г.П. и Я.Я.П., като според тях, той е започнат през 1990г.
Съставена е окомерна скица, в която
въпросният строеж е изчертан, като са отразени двете негови части съответно с
размери 6,35м./11,50м. и 6,35м./11,50м.
Констатирано е че строителството се
осъществява без одобрен проект, строително разрешение и книжа.
8. Относно Констативен акт № 6 е
съставено Съобщение, в което е посочено, че на 06.01.2018г. е поставено и
съобщено на заинтересованите страни по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване
на строежа и на таблото за информация в Община Пазарджик.
Срещу Констативния акт е постъпило
възражение от Д.П.,***4-Д-56 от 26.01.2018г.
П. е заявила, че относно строежа се
събират документи във връзка със снабдяване с удостоверение за търпим строеж по
смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, като след снабдяване със същото ще
подаде в Община Пазарджик, молба за закупуване на имота. Поради тази причина е
поискано, административното производство да бъде спряно.
По отношение на възражението, следва
да се констатира, че нито в хода на административната процедура, нито пък в
хода на съдебното производство се заяви и установи Петрови да са подавали
искания или да са предприели действия по снабдяване с удостоверение по § 127,
ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗУТ.
9. Като е възприел изцяло, прежде
описаните фактически констатации, Кмета на Община Пазарджик е издал процесната
заповед, като е постановил да се премахне незаконен строеж : „Двуетажна жилищна
сграда“, намираща в УПИ ІХ-62, квартал 6, по плана на с. Хаджиево, извършен от
Д.Г.П. и Я.Я.П..
Посочено е в заповедта, че по
отношение на строежа не са приложими разпоредбите на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ, тъй като не е изпълен и завършен към 2001г.
10. Приобщени по делото са :
- Договор без посочена дата, за
отстъпено право но строеж върху държавна земя с титуляр на супефицията Г. И.П.,
относно урегулирано дворно место от 510,00м²,
съставляващо парцел IХ-СНС, от кв. 56, по плана на с. Хаджиево;
- Удостоверение за смърт и
наследници на Г. И.П.,***, починал на 19.11.1987г.;
- Акт № 3079 за частна общинска
собственост от 18.03.2013г., относно УПИ ІХ-62, квартал 6, по плана на с.
Хаджиево, като в т.11 от същия е отбелязано, че „...В имота има построена паянтова жилищна сграда с площ от 37 кв.м. и
паянтова сграда с площ от 16кв.м. без строителни документи от Г. И.П....“ ;
- Удостоверение изх. № 5 от
13.02.2018г. на Кметство с. Хаджиево, в което е посочено, че в имота, без
строителни книжа, съобразно геодезическо заснемане са построени : едноетажно
масивно жилище със застроена площ от 38,56кв.м. ; едноетажно паянтово жилище
със застроена площ от 37,86кв.м. ; едноетажно паянтово жилище със застроена
площ от 16,89кв.м. ; двуетажно масивно жилище със застроена площ от 72.20кв.м.
; едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 23,13кв.м.
Към удостоверението е приложена
Скица №4 от 13.02.2018г. на имота и заснетите в него постройки, издадена от
Кмество с. Хаджиево. В същата е посочено, че нанасянето на сградите в УПИ
ІХ-62, квартал 6 е извършено въз основа на геодезическото заснемане. Приложено
е и въпросното геодезическо заснемане. От скицата(л.15) и от геодезическото
заснемане (л.27) е видно, че процесната масивна двуетажна сграда е заснета,
като разположена в югоизточната част на
УПИ ІХ-62, квартал 6, по плана на с. Хаджиево, непосредствено до страничната
регулационна граница с УПИ VІІІ-63, и непосредствено до
регулационната граница в дъното с УПИ VІ-65, от кв.
6 по плана на населеното место. ;
- Скица № 66 от 20.12.2017г. на
Община Пазарджик, издадена въз основа на действащия кадастрален и регулационен
план на с. Хаджиево, одобрен в двете му части със Заповед № 126 от 30.07.1998г.
Прочита на въпросната скица показва, че в УПИ ІХ-62, квартал 6, по плана на с.
Хаджиево са заснети кадастрално, единствено паянтово жилище в северната част от
към границата с УПИ Х-61 и едно маянтово жилище в югозападната част,
разположено на уличната регулация.
Казано с други думи, към 1998г.,
когато е приет кадастралния и регулационен план на населеното место, процесната
двуетажна масивна жилищна сграда не е била застроена и съответно не е заснета в
кадастралната основа на регулационния план. ;
11. В хода на съдебното производство се
представиха писмени декларации, изготвени на 11.04.2018г. от физически лица във
връзка с процесния строеж. По отношение на тези документи, на жалбоподателите в
съдебно заседание на 16.04.2018г. бе указано, че съставляват писмено
обективирани свидетелски волеизявления и не могат да бъдат ценени като
доказателства по делото.
Представи се и декларация от
жалбоподателите (л.59) в която те са заявили, че двамата са построили в
процесния имот през 1986г., едноетажно масивно жилище с площ от 38,56м² и „.... по-късно
двуетажно жилище със застроена площ от 72,20кв.м. ..... строежите спряха през
2000г....“.
Тази декларация, следва да бъде
приета като признание на жалбоподателите, че те точно са осъществели процесния
строеж.
12. В съдебно заседание на 22.06.2018г.,
бе изслушано и прието заключение по назначената съдебно геодезическа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Г.К.К..
Според инженер геодезиста,
установяванията в Констативен акт № 6 от 16.01.2018г., отговарят по обем и
съдържание на изпълненото строителство. Сградата е масивна, на два етажа, без
функционална връзка между етажите, със стоманобетонови плочи, греди и колони, с
изпълнен двускатен покрив. До нея от северна страна е изпълнена втора сграда в
недовършен вид, без покрив и връзка между двете сгради.
Строителството на южната сграда е
ситуирано в дъното на имота и не отговаря на предвижданията застроителния план
на с. Хаджиево, одобрен със Заповед № 126 от 30.07.1998г.
Според вещото лице, сградата е
изпълнена в нарушение на изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТ за
минимално отстояние от страничната регулационна линия и дъното на имота.
Съобразно предвижданията на
действащия план, в имота е предвидено свободно застрояване на съответните
отстояния от регулационните граници.
Изпълнени са две сгради, едната с
покрив /дясно/ и другата от ляво, като двете сгради нямат пряко и функционална
връзка.
Констатирано е че в имота са
застроени пет сгради, идентични с тези описани в прежде посоченото
удостоверение на Кмество с. Хаджиево.
IV. За правото :
13. Описаните в предходния раздел
факти, налагат да се приеме, оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
Според разпоредбата на чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) - Кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях.
Административния акт е съставен в
писмена форма, в която е обективирана изискваната съобразно правилото на чл.
59, ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление е мотивирано,
посредством посочване на конкретно установени факти, които са съотнесени към
конкретни материални и процесуални норми.
14. Процесната жилищната сграда е
строеж по смисъла на дефиницията възведена в §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съобразно
която – “Строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74
ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени
и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението”.
Строежът не е от категорията на тези
посочени в чл. 151 от ЗУТ и следователно е било възможно да бъде осъществен,
само ако е разрешен по реда и при условията установени в ЗУТ. Такава е
изричната разпоредба на чл. 148, ал.1 от закона.
Осъществения при липсата на
разрешение и строителни книжа строеж, следва да се квалифицира като незаконен,
по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
15. На основание чл.137, ал.1, т.5, б.
„а“ от ЗУТ и чл. 10 ал. 1, т.1 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете
строежи и чл.137 ал.1 т. 5, б „а“ от ЗУТ, двуетажната жилищна сграда следва да
се квалифицира като строеж от пета категория /вкл. по предназначение/, което
пък означава, че е налице материална компетентност за органа издал оспорената
заповед.
Непосочването на конкретната
хипотеза на чл.137, ал.1, т.5, б. „а“
от ЗУТ, в случая не може да се квалифицира като съществено процесуално
нарушение, тъй като от една страна не преодолява констатацията за наличието на
незаконно осъществен строеж, а от друга – строежът е описан с точно
местоположение в обстоятелствената част на заповедта, идентично отразено в
констативния акт.
Според доктрината, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането.
Данните по делото не позволават да се направи еднозначен извод в тази насока.
В този контекст, правилно заповедта
е постановена на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и
т.2 от ЗУТ във вр. с чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ във вр. с чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК с
оглед констатацията за наличието на незаконен строеж, осъществен в несъответствие
с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без разрешение за
строеж, без одобрени инвестиционни проекти в имот частна общинска собственост.
16. На следващо място, несъмнено е че
преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, административният
орган трябва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ,
без издаване на формален акт и служебно /Решение.№ 4837/12г., Решение №
4998/12г., ВАС/, включително и по
смисъла на § 127 ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ в конкретния случай, с оглед
твърденията на жалбоподателите.
Каза се, че до датата на издаване на
Заповедта, както и понастоящем, въпреки заявеното от жалбоподателите намерение,
не е подадено искане за издаване на удостоверение за юридическа „търпимост“ на
строежа по реда на § 127 ал.1 ПЗР на ЗИД
на ЗУТ, нито пък за неговото узаконяване, по реда на § 127 ал.1 ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, във връзка с §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Отделно от това обстоятелство, както
се посочи в предходния раздел на решението, според данните съдържащи се в Скица
№ 66 от 20.12.2017г. на Община Пазарджик(л.44), очевидно към момента на
одобряване на кадастралния и регулационния план на населеното место със Заповед
№126 от 30.07.1998г., в имота са съществували и съответно са заснети
кадастрално единствено две едноетажни паянтови жилища сиреч, строежа на
процесната двуетажна сграда към 1998г. не е бил започнат.
Това пък ще рече, че твърдението на
жалбоподателите(л.59), че процесният строеж е осъществен от тях през 1986г. или
малко след това, не може да бъде прието за истинно.
Посочи се също така, че в АЧОС №
3079 съставен на 18.03.2013г., относно УПИ ІХ-62, квартал 6, е констатирано, че
„...В имота има построена паянтова
жилищна сграда с площ от 37 кв.м. и паянтова сграда с площ от 16кв.м. без
строителни документи от Г. И.П....“, т.е. и към 2013г. не се установяват
данни, освен заснетите в кадастралната основа на регулационния план две
едноетажни, паянтови сгради в имота да е имало друго осъществено строителство
на сгради.
Най-сетне, според данните от извършеното
геодезическо заснемане, и от
констатацията на назначеното по делото вещо лице е видно, че сградата е изпълнена в нарушение на
изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТ за минимално отстояние от
страничната регулационна линия и дъното на имота, като съобразно предвижданията
на действащия план, в имота е предвидено свободно застрояване на съответните
отстояния от регулационните граници
Тези констатации не се опровергаха в
хода на настоящото съдебно производство.
Въпреки изричните указания на съда
(определение № 314 от 07.03.2018г.), по делото не се ангажираха доказателства
относно годината на извършване и
допустимостта на строежа, съобразно правилата и нормативите, действали
по време на извършването им и понастоящем.
В тази насока не са възведени
конкретни възражения, нито пък се представиха доказателства.
При това положение осъществената при
липсата на разрешение и строителни книжа сградата следва да се квалифицира като
незаконна, по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ и следва да се приеме, че
строежа няма статуса нито на юридически, нито пък на фактически търпим.
17. Констатираните в хода на
административната процедура технически данни са онагледени в окомерна схема,
съставляваща част от констативния акт. Според констатацията на вещото лице,
установяванията в Констативен акт № 6 от 16.01.2018г., отговарят по обем и
съдържание на изпълненото строителство.
Становището на вещото лице, че
всъщност са изпълнени две сгради, едната с покрив /дясно/ и друга в ляво от
нея, като двете сгради нямат пряка и функционална връзка(тоест, те са с отделни
входове), не е основание да се приеме, че е налице непълнота при констатирането
и описанието на процесния строеж, както в Акт № 6 от 16.01.2018г., така и в
оспорената заповед.
Дали строежа ще бъде описан като
двуетажна сграда, едната половина на която е покрита с двускатен покрив, както
е сторено в заповедта или като две сгради, които имат общи стоманобетонови
плочи и общ зид, както е констатирало вещото лице е без съществено значение по
отношение преценката за законосъобразност на административния акт.
Това което следва да се приеме от
фактическа страна е, че строежа е точно описан като местоположение, застроени
площи, вид и начин на извършеното строителство, както в констативния акт, така
и в издадената въз основа на него заповед. Следователно, в оспорения
административен акт е налице е ясно и точно изразено волеизявление относно
конкретния обект на властническото разпореждане, което не поставя под съмнение
възможността за неговото фактическо изпълнение.
18. Настоящият съдебен състав не
споделя възражението за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила поради връчване на констативния акт по
реда на §4 от ДР на ЗУТ.
Действително, за да е осъществима
тази възможност за връчване на книжата, необходимо е да са налице данни, че
техните адресати са „отсъстващи“ по смисъла на § 4, ал. 2 от ДР но ЗУТ, каквито
в случая не са заявени от администрацията.
Това допуснато нарушение на
административно производствените правила обаче, не може да бъде квалифицирано
като съществено, тъй като не е довело до нарушаване правата защита на
жалбоподателите срещу издадения административен акт.
В този смисъл в Решение № 6642/2010
г., адм.д.№ 1357/2010 г., ВАС, II о. е посочено, че „….Нередовностите при
съставяне и връчване на констативния акт не са и не могат да повлияят върху
съдържанието на акта…“.
Както в хода на административната
процедура (срещу констативния акт е подадено Възражение вх. № 44-Д-56 от 26.01.2018г.),
така и в хода на съдебното производство, жалбоподателите са имали и са
осъществила във възможната пълнота правото си на участие и защита.
V. За разноските :
19. С оглед констатираната
неоснователност на жалбата и направеното своевременно искане от процесуалния
представител на ответника, жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да му
заплати направените по делото разноски.
Доколкото в нормата на чл. 143, ал.
4 от АПК, няма установено правило за определяне и присъждане на възнаграждение
за осъществена юрисконсулска защита, ще следва във връзка с чл. 144 от АПК, да
се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, дължимите разноски следва да бъдат определени в размер на 100,00лв.
Ето защо,
Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ Жалбата на Д.Г.П., ЕГН ********** и
Я.Я.П., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, офис № 2, адв. Е. П.,
срещу Заповед № 307 от 01.02.2018 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е
наредено, да се премахне незаконен строеж : „Двуетажна жилищна сграда“,
намираща в УПИ ІХ-62, квартал 6, по плана на с. Хаджиево, извършен от Д.Г.П. и
Я.Я.П..
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН ********** и Я.Я.П.,
ЕГН **********,***, да заплатят на Община Пазарджик сумата от 100,00лв.(сто
лв.), представляваща извършени от последната разноски по осъществена
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :/п/
РЕШЕНИЕ
№3577/12.03.2019 Г. ПО АД№9888/2018 Г. НА ВАС
ОТМЕНЯ решение № 443 от 06.07.2018г.,
постановено по адм. дело № 256/2018г. на Административен съд - гр. Пазарджик и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Заповед № 307 от 01.02.2018г.
на Кмета на община Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на
Явор Янков Петров, Георги Яворов Петров, Янко Яворов Петров, Бранимир Яворов Петров
от с. Хаджиево, общ. Пазарджик и Йоана Яворова Петрова от с. Триводици, общ.
Пазарджик, последните четирима като наследници на Динка Георгиева Петрова, сума
в размер на 1580 (хиляда петстотин и осемдесет) лева, разноски за двете
инстанции.