РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. В., 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на осемнадесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. Д. С.
като разгледа докладваното от В. Д. С. Гражданско дело № 20211300100424
по описа за 2021 година
Производството е за поставяне под запрещение, по реда на чл.336 и сл. от
ГПК.
АЛ. ГР. АЛ. с ЕГН********** и с адрес в гр. В. е предявил иск до
ВдОС за поставяне под пълно запрещение на съпругата му Ф. Ф. К. – А.А с
ЕГН**********, която живее на същия адрес.
Поддържа в молбата, че ответникът Ф. Ф. К.– А.А страда от параноидна
шизофрения, която се е проявила за първи път през месец октомври 1970
година, както и че при нея е налице влошаване на психическото състояние и
трайни психически увреждания в резултат на заболяването, които могат да
доведат до общественоопасни действия, застрашаващи нейното и на околните
здраве.
Поради специфичното си състояние, Ф. Ф. К. – А.А не може да се грижи
за себе си, не може да взема адекватни решения, да ръководи постъпките си
по разумни подбуди, пълноценно да се грижи за своите работи и да защитава
интересите си, което обуславя необходимостта от поставянето й под пълно
запрещение.
Това налага постоянна грижа и съдействие от страна на ищеца, поради
което за него възниква правен интерес от завеждане на настоящия иск.
1
Моли съда да постанови решение, с което да постави под пълно
запрещение Ф. Ф. К. – А.А с ЕГН********** и с адрес в гр. В.ведно със
законните последици.
Видински окръжен съд, като взе в предвид постъпилата искова молба и
съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност
прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от заключението на в.л. психиатър д-р Б.К. ответникът Ф. Ф. К. –
А.А с ЕГН********** страда от психично разстройство от групата на
шизофренните психози - параноидна шизофрения.
След лечение в Първа психиатрична клиника през 70-те години на 20-ти
век до 1990г. е била в пълноценна ремисия и не е провеждала поддържащо
амбулаторно лечение.
През 1990г. е регистрирана с втори психотичен пристъп с манийна
симптоматика, за което е лекувана в ПБ Л.
След това започва медикаментозно лечение.
По-късно периодично заболяването прогресира, като за 7г. Ф. Ф. е
имала 6 хоспитализации в психиатричното отделение в гр.В.. През 2008г. е
предложена на ТЕЛК и поради навършване на възраст и стаж е пенсионирана
пожизнено със 73% трудова неработоспособност, заради параноидна
шизофрения, артериална хипертония, старческа катаракта.
През 2019г. се появява нов пристъп със страхово-пароноидно-
халюцинаторна симптоматика и грубо девиантно, неадекватно поведение с
устойчив дефицит, който е овладян стационарно в психиатричното отделение
В.
До м.октомври 2021г., когато след самоволно спиране на поддържащото
лечение разгръща нов психиатричен епизод с параноидни налудности и
агресивни прояви, неадекватно-възбудно еуфорично и маниоподобно
поведение - харчела безразборно пари, сключвала неизгодни и ненужни
договори с телекомуникационна компания и поради невъзможност за бърза
хоспитализация, нещата ескалират и с решение на РП и МВР е настанена в
психиатричното отделение във В. където с решение на РП е назначена
съдебно-психиатрична експертиза. Заключението на експертизата е, че се
2
нуждае от задължително лечение и РС-В. приема че трябва да се лекува в
отделението за срок от 3м.
Оттогава тя провежда амбулаторно лечение. Това, което е важно според
вещото лице е, че през последните 20г. заболяването придобива хроничен
ход, с чести пристъпи, които довеждат до социално отчуждение, отдръпване с
негативни симптоми, които затрудняват ежедневното й функциониране и не й
позволява самостоятелно и адекватно да се грижи за своите интереси. В тези
ситуации се забелязва емоционална волева личностова промяна, характерна
за шизофренните промени.
Налице са изискванията за поставяне на лицето под запрещение с цел
съхраняване на имуществото с което разполага. Тези негативна симптоматика
и социално отдръпване се характеризират с нарушение на базисните и
психични годности, които я правят неспособна да се грижи за себе си и да
защитава собствените си интереси и предполага прилагане на чл.5 от ЗЛС.
Видински окръжен съд като взе в предвид данните по делото намира
предявеният иск за основателен по следните съображения:
Поставянето на едно лице под запрещение (пълно или ограничено)
предполага наличието на два вида предпоставки - процесуални предпоставки
и материалноправни предпоставки.
Процесуалната предпоставка е само една и обуславя правото на иск -
възможността да се поиска от съда поставяне на едно лице под запрещение.
В текста на чл. 336 ал.1 от ГПК законодателят диспозитивно е посочил
лицата, които могат да поискат поставяне на едно лице под пълно или
ограничено запрещение. Изброяването е диспозитивно, тъй като освен
изрично посочените правни субекти „съпруг”, “близки роднини“ и
„прокурора“, правото на иск е предоставено и на всяко лице, което има
„правен интерес” да поиска поставянето на друго лице под запрещение.
В конкретния казус исковата молба е подадена от съпруг на
ответника, който правен субект е посочен в закона. Това прави исковата
молба процесуално допустима по отношение на тази положителна
процесуална предпоставка (активна процесуална легитимация) .
Материалните предпоставки са посочени в текста на чл. 5 от Закона за
3
лицата и семейството /ЗЛС/.
Анализът на тази правна норма води до следното:
1/ под “пълно запрещение” могат да бъдат поставени само непълнолетни и
пълнолетни лица, но не и малолетни лица - чл. 5 ал. 1 от Закона за лицата
и семейството(ЗЛС). Малолетните лица по закон са напълно недееспособни,
поради което не могат да бъдат поставяни под запрещение (пълно или
ограничено) – чл. 3 от ЗЛС.
2/ под “ограничено” запрещение може да се постави само пълнолетно
лице - чл. 5 ал. 2 от ЗЛС. Непълнолетните лица по закон са ограничено
дееспособни, поради което не могат да бъдат поставяни под ограничено
запрещение – чл. 4 от ЗЛС.
3/ освен с възрастта на лицето, поставянето под запрещение е свързано и с
неговото здравословно състояние. Под запрещение може да бъде поставено
лице, което страда от заболяване, определено от закона като „слабоумие или
душевна болест” - чл. 5 ал. 1 от ЗЛС.
Заболяването обаче не е достатъчно, за да обуслови поставяне под
запрещение.
4/ законът изисква наличието на причинна връзка между заболяването и
неговите клинични проявления - в резултат на заболяването лицето “да не е в
състояние да се грижи за своите работи” – чл. 5 ал. 1 от ЗЛС.
Законодателят не е дал легално ( дефинитивно ) определение на това
понятие, нито пък го е определил диспозитивно . Ето защо съдържанието му
следва да се преценява от съда с оглед на всеки конкретен случай.
Въпреки това, когато следва да се направи преценка на
основателността на искането за поставяне под запрещение и да се определи
видът на запрещението, съдът следва да изходи от някои обективни критерии,
като възможността на лицето да разбира свойството и значението на това,
което извършва; да ръководи постъпките си; да контролира действията си; от
възможността за трудова и социална адаптация в обществото; от начина, по
който лицето възприема околната действителност; от възможността за
нормално общуване с хората и не на последно място от възможността сам
да полага грижи за себе си - да си закупува или приготвя храна, да се храни
и облича самостоятелно, да полага грижи за личната и домашна хигиена и т.
4
н.
Ответникът е с параноидна шизофрения – епизодично протичане с
прогресиращ дефицит.
СОЦИАЛНАТА ДЕЗАДАПТАЦИЯ е стигнала до степен да не й
позволява да разбира свойството и значението на действията, които извършва,
както и да се обслужва ефективно и да се грижи пълноценно за себе си и
своите интереси.
Медицинският критерий на заболяването е установен с конкретно
изготвена психиатрична експертиза.
Лицето страда от състояние, което ограничава възможностите му за
пълноценни контакти, както и способността му да полага грижи за себе си и
да ръководи действията си, поради което ще следва да бъде поставено под
пълно запрещение.
В този смисъл е и становището на ищеца, подържано в ход по същество
на делото, както и становището на представителя на Окръжна прокуратура-
гр. В..
По делото се установиха конкретните характеристики на заболяването
и неговите проявления, от които съдът да направи извода, че с оглед
тежестта на заболяването ответникът следва да се постави под „пълно
запрещение “ и да бъде признат за „напълно недееспособен”.
Ще следва да се съобщи на органа по Настойничество-Кмета на
община В., за да се учреди настойничество и се определи настойник на
основание чл.338 ал.3 ГПК.
Водим от горното, Съдът :
РЕШИ:
Поставя под пълно запрещение Ф. Ф. К.– А.А с ЕГН ********** и с
адрес в гр. В., поради заболяването й параноидна шизофрения – епизодично
протичане с прогресиращ дефицит, значително нарушаващо поведението й,
изискващо грижи и лечение.
Препис от решението да се изпрати на Кмета на община - В., обл.В. за
учредяване на настойничество и определяне на настойник.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
до страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
6