Решение по дело №230/2019 на Окръжен съд - Търговище

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ….                                        20.12.2019 година                                 град Търговище

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищки окръжен съд                                                    наказателно отделение

На двадесети декември                                  две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                                                    ЙОРДАН ИВАНОВ

        

 

         Секретар: М. Тончева

            Прокурор: Д. Стоянова   

            Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов

            ЧНД№ 230 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).

Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, Решение ( дело ) EGS 225616646 постановено на 23.05.2019 год. влязло в сила на 04.07.2019 год. от по отношение на българският  гражданин  И.А., роден на *** *** с настоящ адрес ***. Решението е издадено за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата: „държане в ръка на мобилен телефон по време на шофиране Ede, Rijksweg А 12 на 15.05.2019 год. в 15.09 часа““ С което е нарушен Кодекса за движение по пътищата на Нидерландия. Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на задължение на глоба в размер на 240 евро.

При направената справка в НБН е установено, че пълните данни за самоличност на лицето са И.А.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***.

В съдебното заседание прокурорът поддържа искането за признаване на глобата.

Засегнатото лице И.А.  редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции  от несъдебен орган на Кралство Нидерландия - CVB N.O. Gelderland, който  е постановил Решение ( дело) EGS 225616646, постановено на 23.05.2019 год. влязло в сила на 04.07.2019 год. от по отношение на българският  гражданин  И.А.. Същото се отнася за извършено нарушение на за движение по пътищата на Нидерландия, каквото нарушение е и  по българското законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от  ЗПИИРКОРНФС. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд.  Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция и разноските по нея подлежаща на изпълнение е в общ размер на 240 евро.

Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по- горе, което съставлява административно нарушение и според българското законодателство – „държане в ръка на мобилен телефон по време на шофиране““, което е и нарушение по ЗДвП на България, въпреки, че това условие не е задължително в случая, тъй като съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за движение по пътищата.

Решението, което е постановено срещу засегнатото лице И.А., който към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи на административно наказание, които обосновават решението. Видно от представеното Удостоверение решение № EGS 225616646 постановено на 23.05.2019 год. влязло в сила на 04.07.2019 год., същото е било писмено. Бил е уведомен съгласно законодателството на Нидерландия лично, или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

Официалния курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 240 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 469.40 лева

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе. Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА Решение EGS 225616646 постановено на 23.05.2019 год. влязло в сила на 04.07.2019 год. от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – CVB N.O. Gelderland по отношение на българският И.А.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,  с което е наказан да заплати „Глоба“ в размер на 240 евро, равностойни на 469.40 лв (четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки) по курс на БНБ към датата на влизане на решението в сила 04.07.2019 год.

ДА СЕ ИзпраТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведоми компетентния орган на издаващата държава в Нидерландия чрез „Financial Pendlties Forms ( 9610/17 JAI 540 COREN 177 EJN 39), както и министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес  пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от  ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                   2.