№ 748
гр. София, 17.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Т. Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно търговско
дело № 20221001000815 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 – 278, във връзка с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба „Агро-К.П.“ЕООД - с. Градешница, чрез
пълномощника му адв. Т. Д. от AK-Враца против определение № 295 от
27.07.2022 г. по т.д. №29/2022 г. по описа на Врачанския окръжен съд, с което
е оставена без уважение молбата му с вх.№ 3677/23.06.2022 г. за изменение на
постановеното по същото дело определение № 250/20.06.2022 г. в частта за
разноските, претендирани от дружеството при прекратяване на
производството по делото.
В частната жалба е оспорено становището на първоинстанционния съд,
че на длъжника не се дължат разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като е дал
повод за завеждане на делото, като е платил свои задължения към кредитора
след подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Наведен е довод, че активната
легитимация на кредитора „МЕК Балкан“ЕООД към момента на подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност, изразяваща се в
наличието на негови непогасени вземания към длъжника, не е достатъчно
основание да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото по
реда на чл. 625 от ТЗ, а оттам- че не му се следват разноски, тъй като
производството по несъстоятелност не цели разрешаването на спор относно
съществуването на конкретно вземане на кредитора, а откриването на
производство за удовлетворяване на всички кредитори на
1
неплатежоспособния длъжник, съобразно техните привилегии и обезпечения.
Посочено е, че забавата за погасяване на конкретно задължение към
определен кредитор, макар и да е предпоставка за образуване на
производство по несъстоятелност, не е единственото обстоятелство, което
следва да бъде доказано, за да се приеме, че молбата е основателна, а оттам и
че длъжникът е дал повод за завеждане на делото. Затова се поддържа, че при
прекратяване на производството по молбата, поради отказ на кредитора,
следва да се приложи чл. 78, ал. 4 от ТЗ, както и че извършеното от длъжника
плащане след нейното подаване не може да се тълкува в негова вреда, тъй
като поради прекратяване на производството по несъстоятелност по делото не
може да бъде установено неговото състояние на неплатежоспособност.
Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за
постановяване на друго, с което на „Агро-К.П.“ЕООД да бъдат присъдени
направените деловодни разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК към становище с вх. № 1015/15.02.2022 г.
Ответникът – молител по чл. 625 от ТЗ „Мек Балкан“ЕООД оспорва
частната жалба. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК
чрез пълномощника му адв. Х. от САК се твърди, че длъжникът „Агро-К.П.“
ЕООД е станал повод за образуване на делото, тъй като не е заплатил в срок
задълженията си към него, посочени в молбата, включително към датата на
нейното подаване. Посочено е, че чрез неплащането на изискуемите си
парични задължения към кредитора длъжникът е дал повод за образуване на
делото, защото чл. 608, ал. 3 от ТЗ предвижда презумпция, че
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
определение.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим
съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно
легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване.
Производството по т.д.н.№ 29/2022 г. по описа на Врачанския окръжен
съд е образувано по молба от 7.01.2022 г. с правно основание чл. 625 от ТЗ на
кредитора „МЕК Балкан“ЕООД за откриване на производството по
несъстоятелност по отношение на длъжника „Агро-К.П.“ЕООД. В
2
обстоятелствената част на молбата молителят е посочил, че е кредитор на
длъжника по изискуеми парични вземания, произтичащи от договори за
аренда на земеделски имоти в общ размер от 47 235.43 лв., като техен
приобретател, който съобразно чл. 17, ал. 2, изр. първо от Закона за арендата
в земеделието, е заместил арендодателя като страна по тях. С отговора на
молбата длъжникът „Агро-К.П.“ЕООД е оспорил активната
материалноправна легитимация на „МЕК Балкан“ЕООД с възражението, че е
заплатил сумите, които счита, че дължи, като е направил и възражение за
погасяване по давност на иска за разликата до пълния твърдян от кредитора
размер. Към отговора е представено платежно нареждане от 7.02.2020 г., с
което длъжникът е заплатил по банков път сумата от 12 205.74 лв.,
представляваща частично погасяване на задължението за 2018-2019 г. , както
и две платежни нареждания от 14.01.2022 г., удостоверяващи извършени от
него плащания след подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ на 7.01.2022 г.,
съответно в размер на 11 395.23 лв. за погасяване на вземанията на „МЕК
Балкан“ЕООД по договорите за аренда за 2019-2020 г. и за сумата от 9 164.59
г.- за периода 2020-2021 г. С молба от 24.02.2022 г., подадена в срока по чл.
629, ал. 4 от ТЗ, по делото се е присъединил кредиторът „Балкан АС“ЕООД, с
вземане от 5025.68 лв., произтичащи от 6 бр. договори за аренда, като с
определение от о.с.з. на 24.02.2022 г. съдът е конституирал дружеството като
присъединен кредитор в производството по несъстоятелност.
С молба от 12.06.2022 г. кредиторът „МЕК Балкан“ЕООД е заявил отказ
от молбата по чл. 625 от ТЗ. Със същата молба отказ е направил и
присъединеният кредитор „Балкан АС“ЕООД. В молбата е направено изрично
искане, на длъжника да не се присъждат разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй
като той е дал повод за завеждане на делото, като изрично е признал
наличието на непогасен към датата на образуване на производството остатък.
С определение № 250 от 20.06.2022 г. съдът по несъстоятелността е
прекратил, на основание чл. 233 от ГПК, производството по делото, предвид
заявения от първоначалния и присъединения кредитор отказ. В мотивите на
прекратителното определение, с позоваване на чл. 78, ал. 2 от ГПК съдът е
изложил съображения, че на длъжника не следва да се присъждат разноски по
ал. 4, тъй като към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ГПК той е
имал изискуеми непогасени задължения, поради което е дал повод за
завеждане на делото. В същия смисъл са и мотивите, на обжалваното
3
определение, а именно, че правото на длъжника на разноски при
прекратяване на делото е свързано с предвидените в разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК предпоставки, а именно, да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска и след като те не са налице, няма основание и за
изменение или допълване на определението за прекратяване на
производството в частта за разноските.
При горните данни настоящият въззивен състав намира следното :
Трайна е казуалната практика на Върховния касационен съд, съгласно
която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето
или отказът от иска са извършени поради новонастъпили след подаване на
исковата молба обстоятелства, ищецът има право на направените разноски,
респ. ответникът няма право на разноските, дължими при прекратяване на
производството (чл. 78, ал. 4 от ГПК), като в този случай е допустимо съдът
да установи относими към спора факти, свързани с причината за
прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си
ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на
отговорността за разноските, направени от страните (в този смисъл
определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г. о.,
определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ВКС, ІІ т. о.,
определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о.,
определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о.,
определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о.,
определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о.,
както и определение № 4167 от 27.10.2022 г. по касационно ч.гр.д. №
3684/2022 г. на Върховния касационен съд ІІІ г.о.). От това следва, че нормата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК е приложима и в случаите на прекратяване на
производството по делото, поради десезирането на съда чрез оттегляне или
отказ от иска - в случая от молбата по чл. 625 от ГПК.
Принципно правилно е становището на частния жалбоподател, че
решението по чл. 630 от ТЗ не формира сила на пресъдено нещо по
отношение вземането на кредитора по молбата с правно основание чл. 625 от
ТЗ, нито на вземането на присъединения по реда на чл. 629, ал. 4 от ТЗ
кредитор, независимо от изхода на спора. То не се счита нито потвърдено,
нито отречено с това решение, независимо дали с него молбата на кредитора е
4
уважена или отхвърлена. Неговото действие върху правото на принудително
осъществяване на вземането се изчерпва със стабилизиране ефекта на
прекъсване на давността относно вземането, но само ако молбата по чл. 625
от ТЗ бъде уважена, а ако бъде отхвърлена- в запазване действието на спиране
течението на давността, настъпило с подаване на молбата (арг. от 628а, ал. 3
от ТЗ). Действителното съществуване на вземането със сила на пресъдено
нещо по отношение на кредиторите на несъстоятелността се осъществява в
производство по предявен от кредитора положителен установителен иск с
правно основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ, когато вземането му не е било прието
от синдика или е било изключено от списъка на приетите вземания с
определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ по възражение на длъжника или на друг
кредитор. В този смисъл титулярството на неудовлетворени парични
вземания действително е само елемент от материалноправната легитимация
на кредитора по чл. 625 от ТЗ, доколкото негов предмет е установяване на
трайното и обективно състояние на неплатежоспособност или
свръхзадълженост на длъжника. В това производство обаче, кредиторът по
молбата с правно основание чл. 625 от ТЗ не действа като процесуален
субституент на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, а защитава
собственото си субективно право да удовлетвори вземането си, но не по реда
на индивидуалното, а в универсалното принудително изпълнение, чието
действие по отношение на всички кредитори на същия длъжник е предписана
от закона, иманентно присъща на това производство последица. Затова,
когато след подаване на молбата длъжникът е удовлетворил изцяло или
отчасти вземането на кредитора, след което последният е десезирал съда с
оттегляне или отказ от нея, следва да се приеме, че той е дал повод за
завеждане на делото, поради което не му се дължат разноски по чл. 78, ал. 4
от ГПК при прекратяване на производството. В случая след подаване на
молбата по чл. 625 от ТЗ с два превода, извършени на 14.01.2022 г.,
длъжникът е погасил част от твърдените от молителя „МЕК Балкан“ЕООД
вземания, с които той се легитимира като негов кредитор, до размер на
сумата от 20 559.82 лв., от което следва, че той е дал повод за завеждане на
делото, поради което не му се дължат разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
5
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 295 от 27.07.2022 г. по т.д.
№29/2022 г. по описа на Врачанския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6