РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. ХАСКОВО, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Невена Бойкова Владимирова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600451 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 260008 от 15.03.2021 г., постановена по НОХД
№149/2021г. Районен съд – Свиленград е признал подсъдимия М. Я. Ш.,
роден на ********** г., гр. Н., А., ******* гражданин, ****** по произход,
живущ в гр. Н., А., ******, ***** образование, ********, *******, без
документи за самоличност, за виновен в това, че на 25.02.2021г. в района на
** граничен репер, в землището на с. Г., общ. С., обл. Х., влязъл през
границата на страната от Република Г. в Република Б., без разрешение на
надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 279, ал.
1 вр. чл. 54, ал. 1, и чл. 58а от НК е наложил наказание "лишаване от свобода
за срок от една година" и "глоба в размер на 200 лева". На основание чл. 66,
ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието ,,лишаване от
свобода’’ за срок от три години. Произнесъл се е по направените по делото
деловодни разноски.
Недоволен от присъдата е останал служебният защитник на
подсъдимия, който я атакува в срок с оплаквания за неправилност в частта
относно наложените наказания – ,,лишаване от свобода и глоба‘‘. Твърди се,
че решаващият съд пренебрегнал да установи по делото факти и
обстоятелства, които водят до различна по размер индивидуализация на
1
наказанията, наложени на подсъдимия. Неправилно бил преценен
справедливия баланс между общата и индивидуалната превенция, не били
съобразени всички доказателства по делото, както и константната съдебна
практика, което водело до явната несправедливост на постановената присъда.
Така аргументирано, искането в жалбата е за изменение на постановената
присъда при намаляване на определените от районния съд размери на
наложените наказания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник
на подсъдимия поддържа депозираната жалба. Твърди се, че при определяне
на наложените наказания съдът свръх надценил обществената опасност на
извършеното деяние и дееца, тъй като не били взети предвид младата му
възраст, държавата на произход, както и причините, поради които напуснал
страната си. Съдът не отчел публично известните факти относно започналото
завземане на страната на произход на подсъдимия от бойците на талибаните.
Посочва се, че практиката на постановилия обжалваната присъда съд за
престъпления от този род била налагане на наказания, наполовина на този
размер, определен за подсъдимия в първоинстанционното производство. В
този смисъл, а и с оглед на всички останали обстоятелства по делото,
наложените наказания били свръх репресиращи, несправедливи и определени
при превес на обществения интерес.
Производството по делото е водено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2
от НПК в отсъствието на подсъдимия М. Я. Ш..
Районна прокуратура - Свиленград не е депозирала писмени
възражения по въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
държавното обвинение – прокурор от ОП - Хасково, заема становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че постановената присъда е правилна и
законосъобразна, а наложените наказания - справедливи и адекватни, както на
обществената опасност на дееца, така и на обществената опасност на
извършеното деяние. Предлага се атакуваната присъда да бъде потвърдена.
В хода на въззивното производство не са отправяни доказателствени
искания и не са събирани нови доказателства.
Окръжен съд - Хасково, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и извърши служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е преминало по реда на чл. 371, т.
2 НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият е признал всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимият М. Я. Ш. е ****** гражданин, който напуснал А. преди
месец и отишъл в Република Т., за да търси начин да стигне до Б., където
искал да работи. Свързал се с каналджия, с чиято помощ трябвало да премине
2
нелегално границите от Т. през Б. до Б. срещу сумата от 4000 долара. На
25.02.2021г. подсъдимият заедно с още 23 ****** граждани били събрани от
каналджия в гр. И., Т., и извозени от там с микробус до околностите на гр. О.,
Т., от където продължили пеш водени от каналджия /неустановен по делото/
от ****** произход. Стигнали до река, която подсъдимият преминал с
помощта на лодка, осигурена от каналджията. По този начин цялата група
преминала реката и от ***** влезнали в ***** територия. Продължили да
вървят пеша и вечерта на 25.02.2021г. достигнали р. М., която преминали
отново с лодка на два курса придружавани от каналджията. С преминаването
на държавната граница подсъдимият пресякъл държавната граница в района
29 граничен репер в землището на с. Г., общ. С. и влязъл от Г. в Б. Когато
стигнали на отсрещния бряг каналджията отвел цялата група, между които
бил и подсъдимият, до къща в с. Г. и ги настанил там. През това време
свидетелят И. Р. – служител на ГПУ – Н. с. съвместно с В. Г. – ***** на
***** *****, предприели издирвателни мероприятия в същия район за
установяване на групата с лица, забелязани от термовизионната камера на
ГПУ – Н. с. Свидетелят И. Р. и колегата му В. Г. локализирали групата в една
от къщите в селото и останали да водят наблюдения над нея. Около 07:30
часа на 26.02.2021г. един от чуждите граждани излезнал от къщата, а след
него и цялата група между които бил и подсъдимият, при което били
задържани от органите на гранична полиция. От проведените оперативно-
издирвателни мероприятия от свидетеля Д. Н. – ****** в ГПУ – Н. с., било
установено точното време и място на преминаване на държавната граница по
нелегален начин от подсъдимия М.Ш., а именно на 25.02.2021г. в района на
** граничен репер, в землището на с. Г., общ. С., обл. Х.
Подсъдимият е без документи за самоличност и самоличността му е
снета по негови данни.
От справката за съдимост е видно, че подсъдимият не е осъждан в Б.
Описаната фактическа обстановка е призната изцяло от подсъдимия,
като тя се подкрепя и от събрания по БП № 21/2021г. по описа на ГПУ – Н. с.
доказателствен материал – показанията на свидетелите Д. А. Н. и И. Г. Р.,
справка за съдимост, декларация за характеристични данни и другите събрани
и приобщени по надлежния ред доказателства и доказателствени средства.
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при
спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната
правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към
постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена
от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на
които е изградил обосновани изводи досежно виновността на подсъдимия М.
Я. Ш. в извършването на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, за което му е
било предявено обвинението.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
3
подсъдимият М. Я. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и държавата,
от която идва. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места - граничен контролно-
пропускателен пункт със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл. 279, ал. 1 от НК - без разрешение на
надлежните органи на властта", в хипотезата на "влизане" в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине
държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно,
при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното
настъпване. Предприемайки влизане в страната, не през съответния граничен
контролно-пропусквателен пункт и с помощта на лице, което организирало
преминаване му срещу възнаграждение, бил наясно с липсата на изискуемото
разрешение за влизане в Република България и в друга държава от ЕС. Освен
това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасните
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - достигане до Б., където
да работи.
Възприетата от съда фактическа обстановка, както и направената
квалификация на извършеното, не се атакуват от защитника или от
подсъдимия. Във въззивната жалба, както и в съдебното заседание пред
настоящата инстанция, се поддържат доводи единствено във връзка с
размера на наказанията "лишаване от свобода" и "глоба".
На първо място следва да се посочи, че при индивидуализация на
наказанието съдът следва да се ръководи от няколко основни критерия –
размера на наказанието, предвиден в санкционната част на съответната
материалноправна норма, съобразен с принципните положения в Общата част
на НК, както и степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. При определяне на вида и обема на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия следва да бъдат взети предвид
4
правнозначимите факти досежно формата на реализираната неправомерна
дейност, отнесени към преценка характера на непосредствения обект на
посегателство (засегнатите обществени отношения, свързани с опазване на
установения ред за преминаване на държавната граница, защитен от закона),
както и данните за личността на подсъдимия. Първоинстанционният съд
аргументирано е обсъдил смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, които изцяло се приемат от въззивната инстанция. Както бе
отбелязано по-горе, настоящото производство протече по реда на „задочното“
такова, поради факта, че местоживеенето на подсъдимия в страната не е
известно и след щателно издирване не е установено, което от своя страна
навежда на извод, че същият се укрива от наказателно преследване.
Съобразявайки горните положения настоящата инстанция констатира,
че в случая размерът на наложените наказания е определен в
законоустановените предели, като следва да се посочи, че определеното
наказание ,,лишаване от свобода за срок от една година‘‘ е под средния
размер, предвиден за престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК. Съдът правилно
е имал предвид и разпоредбата на 373, ал. 2 от НПК, предвиждаща
задължително приложение на чл. 58а от НК. На подсъдимия е определено
наказание от 18 месеца ,,лишаване от свобода‘‘, което с приложение
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирано до една година ,,лишаване
от свобода‘‘. На следващо място, първоинстанционния съд законосъобразно е
счел, че в случая хипотезата на чл. 55 от НК не намира приложение,
доколкото младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало и
сложната обстановка в държавата му на произход, не са многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват извод за
несъразмерност и на най-ниското предвидено в закона наказание с тежестта
на деянието.
Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно и оплакването, че
при определяне размера на наказанието решаващият състав не съобразил
възприетия от РС – Свиленград стандарт, което от своя страна водело до
несправедливост на наложеното наказание. Необходимостта от
индивидуализация на наказанието се поражда от това, че престъплението е
винаги конкретно деяние, което разкрива собствена обществена опасност,
различна от тази на други деяния от същия вид, осъществена от други лица, в
друга обстановка, с други подбуди, цели и мотиви. По тази причина
законодателят, диференцирайки отделните състави на престъпления, винаги
предвижда относително определени наказания, които по необходимост следва
да бъдат индивидуализирани от съда. Така, съобразявайки индивидуалните
особености на конкретния случай въззивната инстанция намира наложените
наказания за правилно определени и справедливи. Деянието безспорно е с
висока степен на обществена опасност, както заради участието на подсъдимия
в изградената организация за превеждане на хора през границата на страната,
така и заради накърняване сигурността на външните граници на ЕС. В този
смисъл въззивната инстанция възприема мотивите на съда, че елементите от
5
състава на престъплението са извършени с изключителна дързост и грубо
незачитане на установения в страната правов ред. Действително подбудите за
престъплението могат да бъдат окачествени като оправдани от гледна точка
на общовалидните хуманни категории, но тяхното влияние върху
наказателната отговорност не може да се счита за решаващо при
доминиращата роля на обществената опасност на извършеното и на дееца,
изводими от начина, по който е извършено престъплението и степента, в
който е бил засегнат защитения обект.
С оглед всичко изложено настоящата инстанция намира, че няма
основание за корекция на определените от районния съд наказания и същите
се явяват справедливи и годни за постигане на целите на личната и
генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. от НК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260008 от 15.03.2021 г., постановена по
НОХД № 149/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6