№ 204
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000114 по описа за 2022 година
С решение № 406/2019, постановено по т.д. № 114/22 г., П.О.С.:
ОСЪЖДА „В.С.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „П.“
ООД ЕИК *********, сумата 22 491.44 лв., дължим остатък по фактура №
**********/27.02.2017 г., за извършени строително-монтажни работи на
обект „А.,о.,б.п. и с в УПИ ******, а.с ш., а. и с. зда п.с. в м.Ч., землище на с.
Б., Община Р., както и сумата 712.23 лв. - мораторна лихва върху
посочената главница за периода 30.01.2019 – 23.05.2019 г., ведно с дължимата
законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска за заплащане на главница по цитираната фактура в
останалата му част до пълния предявен размер от 59 407.40 лв., както и
иска за заплащане на мораторна лихва – в останалата му част до пълния
предявен размер от 1 864.73 лв.
ОСЪЖДА „В.С.“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на „П.“
ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковете, в размер на 4085,22 лв.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „В.С.“
ЕООД ЕИК ********* направените по делото разноски, съобразно
отхвърлената част на исковете, в размер на 2582.30 лв.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „П.“
ЕООД, което го обжалва в частта, с която е отхвърлен искът за:
1
сумата 22 941.63 с ДДС, представляваща разликата над
22 491.44 лв. до 45 433.07 лв. – неплатен остатък по ф.
**********/27.02.2017 г, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане,
сумата 720.11 лв. – мораторна лихва върху сумата 22 941.63
лв. за периода 30.01.19 – 22.05.19 г.
Жалбоподателят счита в тези части първоинстанционното
решение за неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което исковете в
тази им част бъдат уважени. Претендира разноски за първа и втора
инстанция.
Въззиваемата страна „В.С.“ ЕООД оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Пловдивски апелативен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с наведените в жалбата оплаквания и доводите на
страните, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с искове с правно основание чл. 79 във вр. с
чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „П.“ ООД срещу „В.С.“ ЕООД
ЕИК ********* за заплащане на неиздължено възнаграждение за изпълнени
СМР на обект „А.,о.,б.п. и с“ в с. Б., ведно с обезщетение за забава.
Между страните е било безспорно наличието на облигационно
отношение по договор за строителство, по силата на което на „П.“ ООД е
извършило описаните работи в приложения акт обр.19, с посочената им
стойност, като не е оспорен и протокола от 27.02.2017 г. за приемане на
работите, както и издадената ф. 2385/27.02.17 г. на стойност 83433.07 лв. с
ДДС.
Първоинстанционният съд е приел за установено, съобразно
прието заключение на ССЕ, че след приспадане на извършени частични
плащания, неизплатената сума по процесната фактура е 45 433.07 лв. с ДДС.
В тази част изводите на съда не се оспорват във въззивната жалба, като
изрично се заявява, че същите се приемат за правилни.
Прието е за доказано и основателно направено възражение по
чл.265, ал.1 от ЗЗД, като е мотивиран извод, че дължимото на изпълнителя
възнаграждение следва да бъде намалено със стойността на разходите,
необходими за ремонта на появилите се дефекти, определена съобразно
прието заключение на КСТЕ в размер на 22941.63 лв. с ДДС във вариант на
изчисление на разходите при прилагане на ръчен, а не механизиран труд.
Тези изводи на първоинстанционния съд се оспорват от
2
жалбоподателя като незаконосъобразни и необосновани, като същият счита,
че е даден неправилен отговор на основните спорни въпроси по делото:
своевременно ли е уведомен изпълнителя за „скрити дефекти“ от възложителя
и дадена ли му е възможност да отстрани тези дефекти, основателно и
доказано ли е възражението по чл. 265, ал.1 от ЗЗД и следва ли да се намали
възнаграждението със стойността на разходите за отстраняване на дефектите,
и ако отговорът на последният въпрос е положителен, какъв е конкретният
размер на намалението.
От фактическа страна, по делото е установено наличието на
дефекти и деформации в положената асфалтова настилка, които са подробно
констатирани и в приетото заключение на комплексната СТЕ: пропадане на
шахти и напукване на асфалтовата настилка около тях, поява на надлъжни
пукнатини, образувани „коловози“ - набраздени и изронени участъци и
грапавини, нарушена преходна част между подходните рампи и настилката в
сградата при входовете / изходите на сградата, „пропадане / слягане“ на
настилката, като тези недостатъци имат характер на скрити недостатъци.
Установените на място дефекти са нагледно показани и в нарочна схема - на
7 от заключението /л. 965 от делото/.
Във въззивната жалба не се оспорва наличието на описаните
скрити недостатъци, но се поддържат оплаквания, че незаконосъобразно и
необосновано е уважено възражението по чл. 265, ал.1,т.3 от ЗЗД за
намаляване на дължимото възнаграждение със стойността, необходима за
отстраняването им, тъй като:
1/ възражението за наличие на скрити недостатъци не е сведено
до знанието на изпълнителя веднага, в максимално кратък срок след
узнаването им, при което е преклудирана възможността на възложителя да
упражни правото си по чл. 265, ал.1 от ЗЗД да ангажира отговорността на
изпълнителя;
2/ липсата на проект/задание е в тежест на възложителя, който
не може да търси отговорност за некачествено изпълнение от изпълнителя,
след като не е изпълнил задължението си да изготви и представи на
изпълнителя съответен технически проект.
Първоинстанционният съд е приел, че възраженията на
възложителя за наличие на скрити недостатъци е направено своевременно, в
срока по чл. 265, ал.3 от ЗЗД, като е отчетен фактът, че протокол обр. 19 е
подписан от страните на 27.02.2017 г., а съответно представените от
ответното дружество уведомления до ищеца са от 5.6.19 и 8.7.19, респ.
протоколите от изпитване на асфалтови пластове са от 19.07.2019 г. с № 954
и 953. Обстоятелството, че цитираните уведомления са с дати след завеждане
на исковата молба от ищеца и образуване на делото, е преценено като
ирелевантно за допустимостта на възраженията, както и за тяхната
основателност.
3
Тези изводи се споделят и от настоящия въззивен състав на
ПАС, като се взема предвид и обстоятелството, че по делото са събрани
доказателства за това, че наличието на посочените скрити недостатъци е
установено още през лятото на 2017 г., впоследствие през 2018 г., като в тази
връзка от страна на изпълнителя /жалбоподател във въззивното
производство/ са били извършвани ремонтни дейности както през 2017 г.,
така и през 2018 г. В тази насока по делото са събрани гласни доказателства –
показания на свидетелите Д. Т. Т. и Д. Г. П., които са подробно обсъдени и в
първоинстанционното решение, като е ненужно да бъдат повтаряни подробно
в настоящето решение. Свидетелите описват подробно появилите се
проблеми в асфалтовата настилка още през 2017 г., впоследствие през 2018 г.,
както и през 2019 г., като сочат, че били извършени ремонтни работи от
работници на изпълнителя както през 2017 г., така и през 2018 г. /рязали с
машина асфалта и ремонтирали, запълвали с битум пукнатини/, но резулатът
от ремонтите би нетраен. Обстоятелството, че са били извършени ремонтни
работи, се потвърждава и от приетото заключение на комплексната СТЕ, като
в същото е посочено, че при огледа на място, извършен в присъствието на
представители и на двете страни, са установени извършени ремонти,
описани в констативната част на заключението.
Като е отчетено обстоятелството, че са дадени от лица,
работещи при възложителя, свидетелските показания са кредитирани от
първоинстанционния съд като убедителни, без наличие на вътрешни
противоречия и противоречия с други събрани доказателства по делото, в и в
частност като необорени от изслушаната и приета СТЕ. В тази връзка във
въззивната жалба не се излагат оплаквания.
При така установената фактическа обстановка относно
извършвани ремонтни дейности от страна на работници на изпълнителя през
2017 и 2018 г., се налага извод, че изпълнителят е бил уведомен за проявилите
се скрити недостатъци още през 2017, а впоследствие и през 2018 г., като
същият е предприел действия за поправянето им. Вярно е, че не са
представени писмени уведомления, датиращи от посочените години, но
законът не изисква такава форма; уведомлението за скрити недостатъци може
да бъде направено и устно. Извършването на ремонтни дейности от
изпълнителя още през 2017 и 2018 г. опровергава твърдението във въззивната
жалба, че преди завеждане на делото изпълнителят не е бил уведомен и не е
знаел за появата на скритите недостатъци преди завеждане на делото, респ. че
ако знаеше преди този момент, щеше да ги отстрани за собствена сметка.
Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че
коментираните скрити недостатъци са се проявявали през 2017, през 2018,
впоследствие през 2019, като се касае за едни и същи недостатъци, които са
се проявявали на различни места, по различно време, а извършените
ремонтни дейности от изпълнителя не са довели до тяхното отстраняване и
поправяне. Не са налице основания за изключване отговорността на
изпълнителя по чл. 265, ал.1,т.3 от ЗЗД поради липса на валидно и
своевременно уведомяване от страна на възложителя, като изложените в тази
връзка оплаквания в жалбата се преценяват като неоснователни изцяло.
4
Установено е безспорно по делото, че в проектната
документация за процесния обект липсват одобрени проекти в част „Пътна“,
в т.ч. детайли на положената пътна конструкция или предписания за такава,
наличието на какъвто проект очевидно е основна предпоставка за
качественото изграждане на такава асфалтовата настилка с оглед
съобразяване на всички необходими изисквания във връзка със
съществуващите почви, строителна основа, нейната предварителна обработка,
отводняване, уплътняване и т.н. Липсата на проект за пътната конструкция на
настилката, съобразен с геоложките условия на терена, е посочена като една
от основните причини за разрушаването на положената настилка и в приетото
заключение на СТЕ.
Прието е от първоинстанционния съд, че отговорността за
наличието на проект или за „заданието“ е върху възложителя, с какъвто
проект същият следва да конкретизира какво точно иска да бъде изработено.
Доколкото в процесния случай такъв проект не е изготвен и не е представен
на изпълнителя, възложените СМР са зададени общо като полагане на пътна
настилка, която да обслужва автосервиз /с оглед вида на процесния обект/.
Жалбоподателят поддържа доводи, че при липса на изготвен
проект в част „П.“ рискът е изцяло за сметка на възложителя, който си е
спестил средства за изготвяне на такъв проект, при което не може да търси
отговорност от изпълнителя за некачествено изпълнение. Счита, че се касае
за неправомерно поведение на възложителя, от което същият не може да
черпи права, напротив, носел изцяло риска от негативните последици от
липсата на проект. Позовава се на обстоятелството, установено от СТЕ, че
изследваните проби от асфалтовата настилка отговарят на съществуващите
стандарти и препоръчителните референтни стойности. Счита за неприложима
разпоредбата на чл. 260, ал.2 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира горните оплаквания за
неоснователни. Не се споделя довода, че чл. 260, ал.2 от ЗЗД е неприложим в
случая, тъй като нормата касаела хипотеза, в която са предоставени проекти,
а тук проект въобще липсва.
Съгласно чл. 260, ал.1 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да
предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или
доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на
работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или
доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това,
изпълнителят може да се откаже от договора. Съгласно чл. 260, ал.2 от
ЗЗД ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред
другата страна за причинените й вреди.
Ако е налице задължение на изпълнителя да предупреди
другата страна за недостатъци на предоставения проект, то с още по-голямо
основание такова задължение съществува и в хипотезата на цялостна липса на
проект. Т.е. по аргумент за по-силното основание, съставът на ПАС счита, че
5
чл. 260 от ЗЗД е изцяло приложим и за процесния казус, както правилно и
законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. При липса на проект за
част „П.“ изпълнителят е имал възможността да се откаже от договора. По
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за това
изпълнителят да е уведомил възложителя, че за качественото изпълнение на
работата е необходим проект, какъвто в случая липсва, като въобще не са
навеждани и такива твърдения в първоинстанционното производство.
Липсата на проект не освобождава изпълнителя от
задължението да изпълни работата качествено, така че тя да бъде годна за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение, /чл. 261, ал.1 от
ЗЗД/. Предназначението на процесния обект е ясно видимо от самото му
наименование - „А.,о.,б.п. и с, а.с ш., а. и с. зда п.с.. При това положение е
обоснован изводът в обжалваното решение, че няма съмнение относно
характера на дейностите, които ще се извършват в този обект, респ. че
настилката, която следва да се положи на такъв обект следва да се съобразена
с по-голям интензитет на експлоатация, включително от товарни моторни
превозни средства, че следва да бъде съобразен почвения състав под нея, да
се предвидят съответните отводнявания и т.н.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд в
противоречие с направения по делото доклад е разместил доказателствената
тежест, като е приел, че изпълнителят не е доказал да е направил проучване
на почвите, какъв е характера на пътната конструкция, която е изградил в
резултат на извършените проучвания, уплътнявания на земни маси и т.н.
Такива изводи в първоинстанционното решение не се съдържат, като съдът не
е вменил в тежест на изпълнителя да доказва подобни обстоятелства, нито е
направил някакви изводи от липсата на подобно доказване. Изложени са
обосновани мотиви за това, че наличието на проект е съществен елемент за
качественото изпълнение на възложената работа /в какъвто смисъл е и
заключението на СТЕ/, като такъв проект е следвало да бъде изискан от
изпълнителя и при положение, че изпълнителят не е предупредил
възложителя за липсата на проект и се е съгласил при тези условия да
изпълни проекта, същият носи и съответната отговорност за вредите,
настъпили от некачественото изпълнение.
Действително, съгласно заключението на СТЕ, са взети проби
от асфалтовата настилка, като резултатите от изпитванията са в съответствие
с препоръчителните референтни стойности на съответния стандарт, с
декларираните експлоатационни показатели на положените асфалтови смеси /
в два пласта/ и с рецептата към ДЕП. Това обстоятелство обаче само по себе
си не е достатъчно, за да се направи извод за качественото изпълнение на
работата. Наличието на скрити недостатъци е установено по безспорен начин
по делото, същите са описани не само от разпитаните свидетели, а са
констатирани и от заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните в
първоинстанционното производство. Качественото изпълнение на полагането
на асфалтова настилка далеч не се изчерпва само от въпроса за съдържанието
на положените асфалтови смеси, като в тази връзка е направен и обстоен
анализ в приетото по делото заключение на в.л. К., което не е оспорено от
6
страните. В същото се сочи, че получените вдлъбнатини се появяват в
резултат на местни хлътвания в недоуплътнено земно платно или на пътната
настилка; пукнатините се дължат на разположени подземни съоръжения,
инсталации, при неблагоприятни хидроложки условия, съчетани с интензивен
трафик на тежкотоварни автомобили; натрошаването се дължи обикновено,
когато при недобро уплътняване на зърната със свързващо вещество, когато
пътното платно е недостатъчно добре уплътнено; нагъванията, от друга
страна, се дължат на недостатъчна устойчивост или лошо сцепление на
асфалтобетонното покритие с долния пласт или с основата. Т.е. налице са
редица други фактори, които следва да бъдат съобразени от изпълнителя,
които именно изискват предварителни проучвания и изготвяне на проект,
като същият не може да се освободи от отговорност за некачествено
изпълнение само поради обстоятелството, че положените асфалтови смеси
отговарят на съответните стандарти.
По отношение размера, до който следва да се уважи
направеното възражение за намаляване на дължимото възнаграждение със
стойността на разходите, необходими за поправяне на недостатъците,
първоинстанционният съд се е позовал на заключение на СТЕ, която е дала
два варианта на изчисления на разходите по пазарни цени, включително
стойността на материали, цена на труд и механизация: вариант за ръчно
извършване на дейностите, при който тази стойност е 22941.63 лв. с ДДС, и
вариант при механично разкъртване и при механично полагане на
асфалтобетон, при която тази стойност е 17 625.15 лв. с ДДС.
Съдът е приел, че следва да приеме предложения първи вариант,
тъй като от изслушаната СТЕ е установено, че са налице различни по вид и
характер недостатъци на пътната настилка, констатирани на място при оглед
в присъствието на страните, като тяхното отстраняване с механизирана
техника, от една страна, е неоправдано предвид размерите на тези дефекти, а
от друга – предвид тяхното разположение и специфичност. Ето защо е
кредитирано заключението на в.л. Ж. от СТЕ в първи вариант, съгласно което
тази стойност е 22941.63 лв. с ДДС.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че не става ясно
защо първоинстанционният съд е приел сумата за ръчен труд, като
жалбоподателят счита, че по-логично, по-бързо и по-качествено ремонтът би
бил извършен с механизирана техника.
Тези оплаквания се преценяват като неоснователни от
настоящия състав на ПАС. В обжалваното решение са изложени ясни и
обосновани мотиви в тази насока, като е съобразено приетото по делото
заключение на в.л. Ж.. Следва да се отбележи, че в устните си обяснения в
открито съдебно заседание на 25.10.21 г., вещото лице е заявило, че
извършването на необходимия ремонт с механизация е възможно само за част
от констатираните недостатъци, които са в по-големи участъци, а другите
трябва да бъдат извършени ръчно, тъй като са много малки и няма да може да
мине машината, за да ги обработи. В.л. конкретно е посочило, че там, където
7
са дългите участъци – 22-23 до 30 м и ширина 2-3 м, може да мине машина и
да ги обработи, а всички останали малки ще трябва да се работи ръчно. Т.е.
във всички случаи за една част от констатираните недостатъци е необходимо
ремонтът им да се извърши ръчно поради посочените от вещото лице
конкретни обстоятелства. При това положение се споделят изложените от
първоинстанционния съд доводи, че за определяне размера, до който да се
уважи направеното възражение по чл. 265, ал.1, предл. трето от ЗЗД следва да
се вземе за основа вариант първи от заключението на СТЕ.
Предвид посоченото съставът на ПАС намира въззивната жалба
изцяло за неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно в частта му, с която е отхвърлен искът
за сумата 22 941.63 с ДДС, представляваща разликата над 22 491.44 лв. до
45 433.07 лв. – неплатен остатък по ф. **********/27.02.2017 г, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане, както и досежно сумата 720.11 лв. – мораторна
лихва върху сумата 22 941.63 лв. за периода 30.01.19 – 22.05.19 г., тъй като
неоснователността на главната претенция влече след себе си неоснователност
и на акцесорната.
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2300 лв. – платено
адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноски и
доказателство към него за изплащане на сумата /банково извлечение/.
Предвид изложеното ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 406/2019, постановено по т.д. №
114/22 г. по описа на П.О.С. В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът,
предявен от „П.“ ООД ЕИК ********* срещу „В.С.“ ЕООД ЕИК *********
за заплащане на сумите:
22 941.63 с ДДС, представляваща разликата над 22 491.44 лв. до
45 433.07 лв. – неплатен остатък по ф. **********/27.02.2017 г, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
до окончателното плащане,,
сумата 720.11 лв. – мораторна лихва върху сумата 22 941.63 лв. за
периода 30.01.19 – 22.05.19 г.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „П.“ ООД ЕИК ********* да заплати на „В.С.“
ЕООД ЕИК ********* направени пред въззивната инстанция разноски –
2 300 лв.
8
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9