Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
06. 02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
Мл.с-я ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
При секретаря Юлиана Шулева
И прокурора
сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 2503
по описа за 2021 г.
Докладвано
от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от ГД „Г.П.“ – МВР, ответник пред СРС, срещу решение № 20219089 от
08.10.2020 г. по гр.д.№ 14934 по описа за 2020 г. на СРС, Втора ГК, 76-ти
състав, с което са уважени исковете по чл.187, ал.5, т.2 вр. с чл.178, ал.1,т.3
от ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и е осъден да заплати разноски.
Излагат
се доводи за неправилност на така постановеното решение като се сочи, че съдът
е нарушил материалния закон – ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, както и при
несъобразяване със съдържанието на представените от него по делото писмени
доказателства.
Сочи, че страните за процесния период са обвързани
от служебно правоотношение и приложими били правилата на ЗМВР и неговите
подзаконови нормативни актове, а не чл.9, ал.2 от НСОРЗ, където
положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след умножаване с коефициент
1,143, както било прието от СРС. Не следвало да се прилагат нормите на КТ и
подзаконовите нормативни актове, предвид по-благоприятния резултат. В противен
случай се изравнявали правата на работещите по КТ и тези по служебно
правоотношение. Неправилно ответникът бил осъден и да заплати на ищцата
допълнително възнаграждение за положен труд за времето за явяване за инструктаж
30 минути преди всяка смяна за процесния период.
Иска
се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което
претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Постъпил
е отговор от М.Т.П., ищец пред СРС. Излагат се доводи за неоснователност
на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение. Счита,
че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на
решението от СРС. Счита, че претенцията му е доказана. Действително, страните били обвързани от служебно правоотношение
по смисъла на чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. Действително, ищцата била полагала труд
при условията на сумарно изчисляване на работното време на тримесечие. Затова
приложимо било правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Последното било приложимо, тъй
като в специалните нормативни актове не се съдържала изрична правна разпоредба.
Ако се приемела тезата на въззивника,
това означавало да се третират служителите в МВР по-неблагоприятно. Правилно
ответникът бил осъден да заплати на ищцата допълнително възнаграждение за
положен труд за времето за явяване за инструктаж 30 минути преди всяка смяна за
процесния период. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 27.10.2020
г.
Въззивната жалба е подадена на 10.11.2020 г.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция
приема, че първоинстанционният съд се е
произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че по делото не се спори между
страните, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника през процесния
период по смисъла на чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР.
Спорният въпрос по делото бил дали ответникът дължи
заплащане на парично възнаграждение за нощен труд след превръщането на
отработените часове нощен труд в дневен труд за дежурствата, които ищецът е
положил през процесния период и съответно приложимо ли е правилото на чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Като е
проследил правната уредба визирана в ЗМВР и наредбите издадени въз- основа на
него, съдът е достигнал до извода, че в ЗМВР липсва разпоредба, която да
установява правило за преизчисляване на нощния труд в дневен и за заплащане на
извънреден труд, ако такъв е налице след преизчисляване на нощния труд в дневен
и съответно за заплащане на извънреден труд, ако такъв е налице след
преизчисляването. Положеният извънреден труд следвало да бъде компенсиран. Празнота
в правната уредба следвало да се запълни с приложението на чл.9, ал.2
НСОРЗ-2007 г. Приложим бил коефциент 1,143.
По отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за часовете за явяване на инструктаж
преди застъпване на смяна, в мотивите си СРС се е позовал на приетото в решение
от 3.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Medicos de Asistencia
Publica/Simap/ срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la generalidad
Valensiana, решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02 Landesstadt Kiel срещу
Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело С- 437/05 Jan Vorel срещу N.,
решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss срещу Stadt Halle и е достигнал до извода, че
този инструктаж по правната си природа е извънреден труд, който подлежи на
заплащане, а съгласно чл.143, ал.2 КТ извънредния труд бил забранен.
По делото било установено, че ищцата е следвало да се
явява 30 минути преди началото на смяната им, за провеждане на инструктаж. За времето на провеждане на инструктажа на
ищцата се полагало възнаграждение.
Искът по чл.86,ал.1 ЗЗД също е уважен изцяло.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Ищцата твърди, че е държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. Твърди, че за
периода 01.01.2017 г.- 31.12.2019 г. е изпълнявала служебните си задължения
на 12-часови смени като полагала труд и през нощта за времето от 22.00 часа до
06.00 часа. Сочи, че поради неизвършването на преизчисление на този труд, както
било посочено в чл.9, ал.2 НСОРЗ й се дължало възнаграждение в размер на 1803,87
лв. Възнаграждение й се дължало и за часовете за явяване на инструктаж преди
застъпване на смяна, възлизащо на сумата в размер на 1601,37 лв. или общ 3405,24 лв. Главницата се претендира ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендирана е и лихвата за забава в размер на 488,47 лв.
С нарочна молба от 29.09.2020 г. ищцата на основание
чл.214, ал.1 ГПК е изменила претенциите си по отношение на главниците,
съответно на 1642,20 лв. относно дължимото възнаграждение по отношение на
инструктажа и 1762,95 лв. във връзка с чл.9, ал.2 НСОРЗ. Претенцията по чл.86,
ал.1 ЗЗД е определена в размер на 514,28 лв. с оглед размерите дадени в
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, виж л.108 и след. Пред СРС.
СРС е чел определение на 01.10.2020 г. като е допуснал
исканото изменение на претенциите, виж л.123 по делото пред СРС.
Първият
спорен въпрос е дали са приложими
правилата на КТ, респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на
МВР и от тук приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа,
отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа
по трудово правоотношение.
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на
държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица -
чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
- чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл.
187, ал. 5, т. 2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00
и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл.
187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период – за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2019 г. е действала Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. и, съгласно която за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., липсва изрично правило,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,
00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове,
т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното
ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим, като
едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за
преобразуване на нощния труд в дневен.
Основното
възражение в жалбата на въззивника /ответник пред СРС/ е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата НСОРЗ/,
тъй като се касае за специална уредба.
С решение на СЕС, втори
състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31 от Хартата на основните права
на ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
В пар.74-76 от решението СЕС
приема, че обосноваването на липса на механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ
бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016
г. /за преобразуване на нощните часове труд в дневни със съображения от правен
и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разлика в третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е основана на
такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива
по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон
за държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ,
бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата
на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно
изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от
Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището
на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов
период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв
е положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител
в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ), са
извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР.
Прилагането
на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в
чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
В конкретния случай от
събраните по делото доказателства, вкл. заключението на допуснатата, изслушана
и приета по делото /пред СРС/ съдебно-счетоводна експертиза, не се установява
ищецът да е бил компенсиран за така положения труд за който търси
овъзмездяване, с почивка или по друг начин.
Следва да отбележим и, че
вещото лице е констатирало, че ищцата е положила извънреден труд в повече от
уреденото в чл.187, ал.5,т.2 ЗМВР, където е посочено, че положен труд над 70
часа не подлежи на заплащане. Настоящата инстанция намира, че положения труд
независимо че надхвърля това ограничение следва да бъде овъзмезден с оглед на
принципа, че всеки труд подлежи на овъзмездяване, арг. и от нормата на чл.48,
ал.5 КРБ.
Налага се извод, че в
тази си част обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за заплащане на
възнаграждение за часовете за явяване за инструктаж 30 минути преди всяка
смяна:
Във
връзка с организацията на работното време е приета Директива № 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, която се отнася за всички области на дейност
в частната и публичната сфера, с изключение на транспорта. Съгласно чл. 2 от
Директивата работното време е всеки период, през който работникът или
служителят или работи, или е на разположение на работодателя, за да
изпълнява своите задължения, докато почивката е всеки период, който не е
работно време. Въпросът дали при дежурства, или други случаи, когато работникът
или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд
през цялото време, трябва да се счита изцяло за работно време, е бил разгледан
в няколко решения на Съда на Европейския съюз, постановени по преюдициални
запитвания. Това са решение от 3.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de
Medicos de Asistencia Publica/Simap/ срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de
la generalidad Valensiana, решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02 Landesstadt
Kiel срещу Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело С- 437/05 Jan Vorel
срещу N., решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss срещу Stadt
Halle.
Видно от представеният от
самият ответник с отговора по исковата молба документ „ежедневен инструктаж“
явяването на работното място 30 минути преди началото на работната смяна за
провеждане на инструктаж е задължително, виж л.50 и следв. по делото пред СРС.
На инструктажите служителите се запознават с оперативната обстановка и новите
неща, възникнали през предходните дни, когато не са били на смяна.
Следва да отбележим, че
процесуалния представител на ответника е признал извършването на такъв
инструктаж преди започването на работа; дори е посочено, че инструктажа не
винаги е половин час, а зависи от оперативната обстановка, виж л.123 по делото
пред СРС.
При това положение и
съобразно горецитираната съдебна практика и по арг. от разясненията дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ
14.11.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 8/2013 Г., ОСГК НА ВКС, часовете за явяване за
инструктаж 30 минути преди всяка смяна представляват част от работното време на
ищцата поради което се следва и възнаграждение.
Налага се извод, че
обжалваното решение в тази му част е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
Относно лихвата за забава:
Не се спори по делото, че
ответника не е изплатил дължимите на ищеца възнаграждения. При това положение
същият е изпаднал в забава; задълженията са срочни поради което не е необходимо
покана.
Размерът на това задължение
възлиза на сумата от 514,28 лв.
Заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза не е било оспорено
от нито една от страните. Същото установява основателността на претенцията по
размер.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно
и в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
При това положение
на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата
страна претендира разноски и такива
са сторени в размер на 400 лв. поради
което се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20219089 от
08.10.2020 г. по гр.д.№ 14934 по описа за 2020 г. на СРС, Втора ГК, 76-ти
състав, поправено с решение № 20024337 от 27.01.2021 г. по реда на чл.247 ГПК, изцяло.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.П.”-
МВР, адрес за кореспонденция: гр.София, бул.“*******, да заплати на М.Т.П.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***- адв. М.О., сумата в размер на 400
лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши
съдия Десислава Алексиева, член на II „В“ въззивен състав, СГС към Решение № от 06.02.2023 г. по
гр.д. № 2503/2021 г., СГС, II „В“ въззивен състав в частта относно претенцията по чл. 187, ал.
5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на нощен труд и
приложимостта на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
По въпроса: "При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството
на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?" с оглед
формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане от 26.02.2020 г. е
образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение.
Доколкото към настоящия
момент не е постановено решение по горепосоченото тълкувателно дело, застъпвам
съдебната практика, с която е прието, че няма основание за преизчисляване на
нощния труд, положен от служители на МВР с коефициент 1.143. Съгласно
приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР (Изм. - ДВ,
бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното време на
държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6,
00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на
смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.
Нормата на чл. 187 ЗМВР се
явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта
от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е трудът, полаган
от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава
извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде
възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за
служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение / чл.
187, ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на
Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното
време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните
служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55 от
07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в М ВР е било предвидено при сумиране
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч.
и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е
неотносима за процесния период / 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г./, тъй като
същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016
г. на ВАС по адм. дело № 5460/2016 г. /обн. ДВ 59 от 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила
от 2.08.2016 г. /.
В процесния период приложима
е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В чл. 3, ал. 3 на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е указано, че служителите в МВР може да полагат труд
през нощта между 22.00 ч. до 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. и двете, издадени от Министъра на вътрешните работи, в
които в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на
служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25 лв. В т. 5
от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3
се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата №
8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният
нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява
извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта
на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение
на Закона за държавния служител или Кодекса на труда, а още по-малко на
подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за
преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е
неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8
часа.
Не е възпроизведена изрично
в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване.
Според Решение № 197 от
07.10.2019 г. по гр.д. №786/2019 г. на ВКС, IV ГО при работата на смени
(дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент
1, 143. В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо
изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание
за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в
качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото
законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа / чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа / чл. 140, ал. 1 КТ /, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове
в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент
е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно, превръщането
на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличаване
заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на
чл. 143, ал. 1 КТ. В конкретния случай няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ.
да се достига до резултат на обезщетение
за положен извънреден труд и
лихви за забава върху него. Предвид горното, решението на СРС в посочената част
е неправилно.
По изложените съображения,
постанових своето особено мнение.
МЛАДШИ СЪДИЯ: