Решение по дело №235/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Образувано е по жалба от М. Е. А. с постоянен адрес [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. М. М. от Адвокатска колегия – Стара Загора, против изричен отказ, обективиран в писмо от 28.02.2025 год. на длъжностното лице по защита на личните данни при „Кредирект“ЕООД, с който на жалбоподателят, по повод отправено от негова страна писмено заявление за достъп до личните му данни, се отказва предоставянето на носителите на тези данни – договорите за отпуснати кредити, въз основа на които се обработват личните му данни за периода от 03.02.2019 год. до 03.02.2025 год.

В жалбата се излагат подробни съображения по повод незаконосъобразността на постановения отказ. Твърди се, че в писмото на ответника, са посочени целите на обработване на данните, както и данните които се обработват. Не представянето на копие на договорите, приема за изричен отказ, което го е мотивирало да подаде жалбата до съда. С оглед непредставянето на изисканите договор за заеми се нарушавали заложените в Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета принципи на прозрачност и отчетност при обработката на лични данни, пряко относими към правото за предоставянето на всякаква информация от страна на администратора на личните данни, която информация от своя страна да послужи за извършването на ефективна проверка от страна на субекта за наличието на законосъобразно обработване на личните му данни от администратора. В тази връзка се отрича, че закрепеното в чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета задължение на администратора на лични данни се свежда единствено до предоставянето на копие на личните данни, но не и на конкретните документи, представляващи фактическото основание на което те се обработват и обуславящо целите на обработването. В подкрепа на изложените доводи се сочи съдебна практика в т. ч. и такава на СЕС. От съда се иска отмяна на постановения изричен отказ за предоставяне на носителите на лични данни-договори за заеми за периода от 03.02.2019 год. до 03.02.2025 год., въз основана които се обработват личните данни на жалбоподателят, както и да бъде задължен ответника в седемдневен срок от влизане в сила на съдебното решение да представи исканите документи. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – „Кредирект“ЕООД, чрез пълномощника си по делото – юриск. В. В., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че предоставянето на копие от исканите документи не е задължително във всеки един случай. Поддържа, че законосъобразно е било отказано предоставяне на исканите копия на договори за кредит. От друга страна, налице е висящ потребителски кредит, като лицето ежемесечно е уведомявано за внесената сума и остатъка от кредита, чрез изпращането на кратко съобщение на посочения от потребителя телефон. От друга страна, приложимият в случая Закона за потребителските кредити, дава възможност във всеки един момент, кредитополучателя да получи извлечение по сметка по кредита, в което се съдържат условията за издължаване на кредита от негова страна, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различните лихвени проценти за погасяването. Счита, че искането за предоставяне на копие от договора за кредит като неоснователно, тъй като в случая е приложим Закона за потребителския кредит, поради което и не може да се мотивира правото на достъп чрез ЗЗЛД., Твърди, че искането за предоставяне на стандартния европейски формуляр е също неоснователно, тъй като закона не предвижда задължение за неговото съхраняване. Изложени са и доводи, за невъзможността да се предоставят копие от платежните нареждания. Излага доводи, че е налице прекомерност на заявеното право на достъп, като тези свои изводи, прави въз основа на депозираното пълномощно. В случая лицето е заявило право на достъп и право на преносимост, което противоречи на правото на достъп, съгласно чл.20 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Два от исканите документа не са във владение на администратора. По тези съображения, се иска жалбата да бъде оставена без уважение, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.02.2025 год., жалбоподателят М. Е. А., чрез адвокат М. М., е подал по електронен път до „Кредирект“ЕООД искане, подписано с електронен подпис, с което на основание чл.15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Регламент 2016/679/, е поискал от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни да му предостави информация, относно това дали личните му данни са обработвани от „Кредирект“ЕООД, както и целите на обработването, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване за периода от 03.02.2019 год. до 03.02.2025 год. В допълнение е отправено искане всички носители на въпросните данни /договори, стандартни европейски формуляри и др./ да му бъдат предоставени за да се извърши проверка на обработването. Предоставен е електронен адрес, на който да се изпрати отговорът и документите. По делото не се спори, а и се потвърждава от представените доказателства, че искането е достигнало до адресата си - „Кредирект“ АД на 04.02.2025 год. като няма данни дали е заведено или не.

На 28.02.2025 год., е получено писмо – отговор от 28.02.2025 год. на длъжностно лице по защита на данните в „Кредирект“ЕООД. С писмото се потвърждава, че дружеството обработва личните данни на жалбоподателят, като е събрало, обработва и съхранява тези данни, предоставени от лицето за създаването на договорното отношение по между съответното лице /одобрено да сключи заем/ от една страна и „Кредирект“ЕООД от друга страна. Детайлно и подробно са описани целите на обработката на личните данни, категориите лични данни на субекта /в т.ч. имена, ЕГН, адреси/. Посочено, че личните данни ще се съхраняват за период от 5 години от началото на календарната година, следваща година на прекратяване на отношенията между страните. Заявителят имал право да получи само данните, които то само е предоставило и които се обработват по автоматичен начин. Екземпляр от исканите документи, лицето е получило при сключването на договора, като в общите условия не се съдържат лични данни и не попадат в обхвата на заявеното от негова страна право, както и параметрите на договора за кредит..

Горната фактическа обстановка се установява от представената по делото административна преписка, образувана по повод искането за достъп до лични данни.

Във връзка със служебно изискана от съда информация, по делото е постъпило писмо с изх. №ППН-01-674#1 от 22.05.2025 год. на Председателя на КЗЛД, в което е удостоверено, че към 21.05.2025 год. пред Комисията за защита на личните данни не е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от М. Е. А. срещу „Кредирект“ЕООД.

При така установените по делото факти съдът направи следните правни изводи:

Приложимата към процесния казус нормативна уредба се съдържа в Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 год., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/, както и в Закона за защита на личните данни.

Съгласно легалното определение на §1, т.1 и т.4 от ДР на ЗЗЛД, по смисъла на този закон „лични данни“ e понятието по чл.4, т.1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а „обработване“ е понятието по чл.4, т.2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Според чл.4, §1 от регламента „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /“субект на данни“/; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. §2 на чл.4 от регламента гласи, че „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В §1, т.2 от ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла на този закон „администратор“, с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл.4, т.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а съгласно т.3 от §1 на ДР на ЗЗЛД „обработващ лични данни“ е понятието по чл.4, т.8 от регламента. Съответно според чл.4, §7 и §8 от Регламент /ЕС/ 2016/679 „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. „Обработващ лични данни“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора.

В чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в §1 е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните...“. Според чл.15, §3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.“ Според чл.12, §3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

По допустимостта на жалбата:

Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни /чл.38, ал. 1 от ЗЗЛД/ и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК /чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД/. Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал.4 на чл.39 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда.

По делото е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично, от гл. т. на предмет и страни, с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор.

В случая подаденото от жалбоподателят искане от 03.02.2025 год. представлява заявление по смисъла на чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД, съдържащо реквизитите по чл.37в от ЗЗЛД във връзка с упражняване на правата му по смисъла на чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, като по същото искане администраторът на лични данни, какъвто безспорно се явява „Кредирект“ЕООД, дължи произнесе в срока визиран в специалната разпоредбата на чл.12, §3 от Регламент /ЕС/ 2016/679.

Отказът на ответника да предостави на М. А. достъп до конкретните носители на лични данни, т.е. документите, чрез които тези данни се обработват /договори и др. документи/, обективиран в писмо от 28.02.2025 год., обуславя наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за жалбоподателят.

Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оглед съвкупната преценка на материалите по делото в т. ч. и направените от страните изявления се установява, че спор по фактите не съществува. Не се отрича нито отправеното от Арутюнян и получено от администратора на лични данни искане за достъп в т. ч. и нарочно искане за предоставяне на документи, съдържащи обработваните лични данни, нито полученият отговор, съдържащ процесния изричен отказ, както и компилацията от лични данни. Спорният въпрос по делото е правен и се свежда до това следва ли в хипотезата на чл.15§3 от Регламент /ЕС/ 2016/679/, администраторът на лични данни „Кредирект“ЕООД да предостави на жалбоподателят поисканите от нея носители на лични данни /договори, европейски формуляри и др./, въз основа на които тези данни се обработват.

На първо място следва да се посочи, че видно от съдържанието както на отговора от 28.02.2025 год., така и изготвената справка-компилация, на жалбоподателят е била представена информация за категорията и вида лични данни, които се обработват от администратора. Информацията за целите, за които се обработват личните данни, макар и съдържателно, е представена по-скоро общо, като самите цели съответстват на специфичната стопанска дейност, която извършва ответника – отпускане на кредити, каквито в случая вероятно са налични за Арутюнян или най-малкото са налице възникнали преддоговорни отношения по повод отпускането на такива, т.е. между „Кредирект“ЕООД и жалбоподателят са съществували облигационни отношения, предполагащи, а и изискващи обработката на определена категория лични данни, която обработка в случая не се отрича, осъществявана както във връзка със сключването на договора, така и във връзка с неговото изпълнение..

Едни от основните принципи въведени от Регламент /ЕС/ 2016/679/ по повод обработването на лични данни са и тези, съдържащи се в чл.5§1, б.„а“ и „б“ съгласно които личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните /„законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“/, както и да са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели, като отговорността за това, респективно и задължението да докаже изпълнението на тези принципи лежи изцяло върху администратора на личните данни, който всъщност е субектът, определящ предварително категорията лични данни, които ще обработва и целите на обработката. Принципите на отчетност и прозрачност са призовани в защита на правата и интересите на субектите на лични данни, доколкото те следва да могат по всяко време и на правно основание да изискат от администратора доказателства, че обработката на данните е законосъобразна по смисъла на чл.6 от регламента. От своя страна чл.6, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 гласи, че обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от изброените в разпоредбата условия, измежду които съгласно б.„а“ субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели, а съгласно б.„б“ обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор. Т.е. налага се изводът, че обработката на лични данни не може да е за цели, различни от тези, за които субектът е дал съгласие в т. ч. и за договори, по които той не е страна, може да не е страна или не е уведомен, че е страна.

Както вече бе посочено съгласно чл.15, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните, в т. ч. и информация, относно целите на обработването. Ирелевантно относно упражняването на това право на субекта и съответно изпълнението на насрещното задължение на администратора е дали субектът разполага вече с информация за наличието на обработка, за вида и обема на обработваните данни и за целите и основанията въз основа на които се осъществява обработката. Спазвайки принципите на прозрачност и отчетност администраторът дължи поведение, чрез което да предостави на субекта всякаква информация по отношение обработването /чл.12, §1 от регламента/ в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, чрез която субектът да може да провери налице ли е законосъобразно обработване на личните му данни, в т. ч. кои са целите на това обработване, които всъщност са обусловени изцяло от конкретното фактическо основание, предпоставило пряката нужда от обработка – в случая наличието на сключени договори за парични заеми и/или съществуването на преддоговорни отношения. Само по този начин субектът на данните би могъл да провери дали свързаните с него данни са точни, дали се обработват законосъобразно, както и евентуално да упражни правото си на коригиране, изтриване /право „да бъдеш забравен“/ и на ограничаване на обработването, които са му признати съответно в членове 16, 17 и 18 от Регламента.

Без съмнение правото да се предостави копие на лични данни, по смисъла на чл.15, §3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, не се отъждествява с правото да се предостави копие на документите, чрез които се обработват тези данни. Правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване изисква да бъде предоставена на субекта на данните точна и разбираема реплика на всички тези данни, в т.ч. и под формата на компилация от данни. Съгласно обаче приетото в Решение на СЕС от 4 май 2023 година по дело C-487/21, това право предполага и правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, в т. ч. и да извърши проверка за спазване на принципа за законосъобразна обработка на данните.

Предвид горното съдът приема, че в случая и в изпълнение на принципите на прозрачност и отчетност, администраторът е бил длъжен, при наличие на отправеното изрично искане, да предостави на субекта и изисканите от него копия на документи, чрез които се обработват личните му данни, доколкото при неизпълнение на това задължение се ограничава възможността Арутюнян да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните му данни и по този начин да извърши проверка дали същите се обработват законосъобразно по смисъла на чл. 6 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Противното разбиране води до ситуация като в процесния случай, в която субектът на данните получава единствено обща информация за вида и категорията на обработваните лични данни, но не може да получи конкретни сведения за целите на обработката, т. е. какво е точното фактическо основанието за неговото извършване. Това води до пряко неизпълнение от страна на администратора на лични данни на задължението за отчетност, което препятства и възможността субекта на данните да осъществи ефективна проверка относно тяхното законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване, каквото съмнение очевидно се е породило у жалбоподателят.

Важно е да бъде очертано още едно обстоятелство, което е функционално свързано със задължението за предоставяне на достъп до лични данни от страна на ответника по делото. Основите причини за обработването на данни на жалбоподателят, са сключените от негова страна договори за потребителски кредит. Поради това следва искането за предоставянето на данните да се разгледа и през призмата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Договорът за потребителски кредит е частноправна сделка със страна потребител – чл. 9, ал.1 от ЗКП. Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност – чл. 9, ал. 3 от ЗКП вр. с §13, т.1 от ДР на ЗЗП. От своя страна договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и задължително съдържа личните данни на кредитополучателя (субект на данните), както бе споменато по-горе – арг. и от чл.11, т.3 от ЗКП. Съгласно чл.5, ал.4 от ЗКП кредитодателят (администратор на лични данни по ЗЗЛД) има задължението да предоставя на потребителя, както общата информация относно предстоящ за сключване договор за потребителски кредит, така и общите условия към него безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. От своя страна общите условия стават и са неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страница трябва да бъде подписана от страните по договора – арг. от чл.11, ал.2 от ЗПК. Действително правилото на чл.5, ал.4 от ЗПК касае преддоговорно задължение на кредитодателя за предоставяне на информация. В този случай правилото защитава предимно интереса на длъжника (кредитополучателят) като икономически по-слаба страна. Няма никаква причина тази норма да не се прилага по аргумент на по-силното основание и по време на изпълнението на вече сключен договор. Това е така, тъй като по този начин тя защитава освен интересите на длъжника-кредитополучател, също и тези на кредитора (кредитодател), доколкото търсенето и предоставянето на информация относно текущото състояние на дълга, стимулира длъжника да изпълнява добросъвестно и точно. Поради тази причина, кредитодателят няма никакво разумно стопанско основание, а и законово, да отказва да дава информация на кредитополучателя относно условията на договора, в които са инкорпорирани личните данни на кредитополучателя, доколкото същото противоречи не само на принципа на добросъвестността в гражданския оборот – чл. 63 от ЗЗД, но и на принципа за „отговорно поведение“, заложен в чл.2 от ЗПК. Отговорното поведение изисква от кредитодателя не само да действа в свой интерес и да не пречи на другата страна да изпълнява (грижата на добрия стопанин), но дори и да й съдейства при изпълнението, доколкото тя се ползва със специална закрила, тъй като е по-слаба икономически. Именно с оглед на това на общо основание приложение намира и Закона за защита на потребителите като общ закон, регламентиращ потребителското право. Съгласно чл.2 от ЗЗП потребителят има правото да бъде информиран за предоставяната стока или услуга, както и на защита на неговите икономически интереси във връзка с предоставяната стока или услуга - вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. В противен случай, както най-често се случва на практика, потребителят би могъл добросъвестно да се лиши от документа на дълга по невнимание или лекомислие, с оглед на което да пропусне дължимо плащане, респективно да изпадне в забава с всички произтичащи от това обстоятелство последици (предсрочна изискуемост на кредита; мораторна лихва за забава). Такъв неблагоприятен ефект законът се стреми да не допусне, именно с правилото на чл. 11, ал. 3 от ЗПК. Макар от буквалното тълкуване на това правило да следва извода, че се касае за задължение за предоставяне на информация относно извършените и предстоящите плащания, то следва да бъде тълкувано разширително на осн. § 1 от ДР на ЗЗП вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като по този начин се осигурява по-голяма защита на потребителя. Всичко това показва, че предоставянето на личните данни, инкорпорирани в документа на дълга (договора за потребителски кредит) се явява не само задължение по ЗЗЛД и Регламента, но и на двойно основание - пряка последица от прилагането на потребителското право в отношенията между страните по договора за потребителски кредит, което от своя страна има императивен характер. Доколкото обаче тези частноправни отношения са извън предмета на настоящото съдебно производство, а и на първоинстанционното, съдът не дължи изрично произнасяне в тази насока. В този смисъл е и Решение №1159/11.02.2025 год. по адм. дело №9474/2024 год. по описа на ВАС на Република България.

Не съответстват на смисъла на закона твърденията, че параметрите на договорите не попадат в обхвата на заявеното право на достъп до личните данни. От тях се правят изводи за съдържанието на съществуващите между страните договорни отношения, включително и за финансовото състояние на жалбоподателят. Аналогични са съображенията и за исканите документи и изразените доводи за неприложимостта им в случая, доколкото е налице право на лицето да получи във всеки един момент извлечение от погасителния план, направените плащания и остатъка по кредита. В случая се искат копия от документи, които се съхраняват при ответника и който ги обработва – договора за кредит, стандартния европейски формуляр и т.н. същите са задължителни от пред договорните отношения при отпускането на кредита и следва да се налични при ответника, за да може същият да удостовери при евентуална проверка от страна на БНБ за спазването на Закона за потребителския кредит. Не на последно място, не отговаря на истината и че не е наличен платежен документ – същият следва да удостовери банковия превод на стойността на отпуснатия кредит от страна ответника по сметка на жалбоподателят.

По изложените съображения оспореният отказ да бъдат предоставени на М. Е. А. копия на носителите на лични данни – договори и др. документи, въз основа на които се обработват личните му данни, обективиран в писмо от 28.02.2025 год. на длъжностното лице по защита на личните данни при „Кредирект“ЕООД, се явява незаконосъобразен и се следва неговата отмяна. Делото като преписка следва да се върне на „Кредирект“ЕООД за ново произнасяне по искането на жалбоподателят за предоставяне на носителите на лични данни - договорите за заеми и др. документи, въз основа на които се обработват данните й, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Същите се констатираха в размер на 10.00 лева за платена държавна такса. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от адв. М. на жалбоподателят М. А., на оказалия безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат се следва определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8, ал.2, т.10 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела по ЗЗЛД, възлиза на 900.00 лева. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с §2а от ДР на Наредба №1/2004 год. следва да включва ДДС, поради което на адв. М. се следва присъждане на сумата от 1 080.00 лева с вкл. ДДС.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал. 2, във връзка с чл.173 ал. 2 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. Е. А. с постоянен адрес [населено място], изричен отказ да му бъдат предоставени носителите на лични данни, въз основа на които се обработват данните му, обективиран в писмо от 28.02.2025 год. на длъжностното лице по защита на личните данни при „Кредирект“ЕООД.

ВРЪЩА делото като преписка на „Кредирект“ЕООД за произнасяне по подаденото от М. Е. А. искане от 03.02.2025 год., в частта му относно изрично заявеното желание за предоставяне на всички носители на лични данни /договори, стандартни европейски формуляри и др./, въз основа на които се обработват данните й, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

На основание чл. 174 от АПК определя 14-дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА „Кредирект“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], район Младост, [улица], ет.5, представлявано от управителя Н. П., да заплати на М. Е. А., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица]сумата от 10.00 лв. /десет лева/ - направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кредирект“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], район Младост, [улица], ет.5, представлявано от управителя Н. П., да заплати на да заплати на Еднолично адвокатско дружество М. с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, офис 42, представлявано от адвокат М. В. М., сумата от 1 080.00 лв. (хиляда и осемдесет лева) с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.