РЕШЕНИЕ

№ 261

гр.Бургас, 19.02.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 28 януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2300 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Български Пощи ЕАД ЕИК:*** със съдебен адрес *** ***. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – юрисконсулт Янка Д..

Орган, издал административния акт (АО), е кметът на община Царево. Същият  взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат Георги Н. от АК Бургас.

Предмет на оспорване е заповед № РД-01-416/27.07.2018г. на АО с която на основание чл.195 ал.6 ЗУТ е разпоредено да се премахне сграда с идентификатор 48619.502.201.3, представляваща „сграда за гараж“, намираща се в поземлен имот с идентификатор 48619.502.201 по кадастралната карта на гр.Царево. Определен е срок за доброволно изпълнение на заповедта по чл.196 ал.3 ЗУТ до 10.08.2018г. Определен е срок за принудително изпълнение до 24.08.2018г. за сметка на Български Пощи – Бургас. Посочено е, че заповедта подлежи на предварително изпълнение на основание чл.217 ал.1 т.9 ЗУТ.

В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за установено, че процесният гараж е с площ 20.40 кв.м., масивен, с ограждащи стени, представляващи стоманобетонни панели, без под. Северната и източната фасада били обрасли с бръшлян, сглобката на панелите била компрометирана – имало отворени фуги. При тези обстоятелства АО приел, че сградата е грозяща, негодна за експлоатация, опасна за минаващите в близост лица. Прието е, че сградата е естествено износена и в това състояние не може да се ползва по предназначение като гараж.

В жалбата се правят няколко оплаквания. Жалбоподателят счита, че са необосновани фактическите изводи на АО, сочещи сградата като негодна за експлоатация и застрашаваща живота и здравето на гражданите, т.е. не са били налице тези материалноправни предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Счита, че АО не е изпълнил задължението си да изследва възможността за поправяне или заздравяване на сградата. Прави и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита – преди съставянето на констативния протокол, назначената от кмета комисия по чл.196 ал.1 ЗУТ не е изслушала жалбоподателя като заинтересовано лице. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Административният орган оспорва жалбата. Счита, че заповедта е издадена при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания за това. Излага подробни доводи за неоснователност на направените от жалбоподателя оплаквания. Иска оспорването да бъде отхвърлено от съда. Иска присъждане на разноски. Представя доказателства, включително и преписката по проведеното пред него производство.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед № РД-01-416/27.07.2018г. на АО, от който се установява издаването и.

Представени са преписи от писмени доказателства, сочещи наличието на процесната сграда (преди изпълнението на заповедта за премахването и), местонахождението и и собствеността на жалбоподателя. Тези обстоятелства не са спорни по делото, поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда подробно събраните в тази връзка доказателства.

Представен е препис от заповед № РД-01-62/14.02.2018г., 9с която кметът на община Царево е назначил по реда на чл.196 ал.1 ЗУТ комисия със задача извършване на оглед на процесната сграда с идентификатор 48619.502.201.3 и да състави констативен протокол за състоянието и.

Представен е препис от констативен протокол на назначената комисия, съставен на 14.02.2018г., в който е посочено, че длъжностните лица са посетили процесния гараж и са се запознали със състоянието му. Констатациите за състоянието на гаража са идентични с тези по оспорената заповед на кмета. Отново е посочено, че „в това състояние“ сградата не може да се използва по предназначение. Както в заповедта, така и в констативния протокол не е обсъдена възможността за поправяне или заздравяване на сградата. Комисията „решила“ сградата да бъде премахната, като разпоредила препис от протокола с обективираното в него решение да бъде изпратен на Български Пощи ЕАД за сведение и изпълнение на доброволно премахване в 7-дневен срок. Предложено е на кмета на общината след изтичането на дадения срок за доброволно премахване да издаде заповед за премахване на сградата. Препис от констативния протокол е изпратен на жалбоподателя, който на 19.02.2018г. е внесъл в деловодството на община Царево писмено становище, с което е оспорил констатациите и предложението на комисията по чл.196 ал.1 ЗУТ.

По делото е назначена съдебна строителнотехническа експертиза, извършена от вещото лице Ч.А.. При посещението си на място вещото лице е констатирало, че заповедта за премахване е изпълнена и процесния гараж е премахнат. При това обстоятелство вещото лице е заключило, че не може да се установи какво е било техническото и експлоатационното състояние на сградата към момента на издаване на оспорената заповед. Вещото лице е констатирало и това, че е невъзможно да се установят съществувалите възможности за поправяне или заздравяване на сградата.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от кмета на община Царево, който е компетентен орган по смисъла на чл.195 ал.6 ЗУТ.

Заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, но фактическите основания не са съобразени с изискванията на закона.

Приложимата законова разпоредба в случая е тази на чл.195 ал.6 ЗУТ, според която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Възприетата от законодателя формулировка сочи, че дори да са налице визираните в процесната заповед опасност за здравето и живота на гражданите и негодност за ползване, те биха били основание за премахване на сградата само ако няма възможност за заздравяването и или поправянето и. Разглежданата липса на възможност е предпоставка за законосъобразно издаване на заповедта и от тази гледна точка обсъждането и следва да е част от мотивите на административния акт. Липсата на мотиви в тази насока представлява неспазване на установената форма по чл.59 ал.2 т.4 АПК и е самостоятелно основание за оспорването му по чл.146 т.2 АПК. Отделно от това необсъждането на съществени предпоставки за издаването на акта е довело и до неправилно приложение на материалния закон – основание за оспорване по чл.146 т.4 АПК.

Неоснователен е направения от ответната страна довод, че от подробното описание на процесната сграда, което е налично в мотивите на заповедта, може да се направи обоснован извод, че са налице всички предпоставки по чл.195 ал.6 ЗУТ и в частност – че е била налице невъзможност за поправяне или заздравяване на гаража. Съдът приема, че такъв извод не следва от текста на заповедта най-малкото затова, че в нея изрично издателят и е описал сградата като негодна за експлоатация и опасна „в това състояние“, т.е. не е обсъдил възможността за ремонт.

Основателно е и оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила – основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 АПК.

Приложимата в случая разпоредба, регламентираща процедурата по издаване на заповедта, е тази на чл.196 ал.2 ЗУТ. Според нея комисията, след надлежното и назначаване от кмета на общината по реда на чл.196 ал.1 ЗУТ, действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като извършва две категории подготвителна дейност – (1) събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и (2) изслушва заинтересованите лица. Констатациите си комисията отразява в протокол, като няма пречка да бъдат съставени два отделни протокола – за данните относно строежа и за данните, събрани при изслушването на заинтересованите лица. Въз основа на надлежно събраните данни, обективирани в протокол, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат (което отново предполага обсъждане на въпроса относно възможностите за поправяне или заздравяване на строежа).

При така регламентираната от законодателя процедура пред комисията, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е следвало да му бъде предоставена възможност да присъства на огледа на имота, както и че е следвало да бъде изслушан преди съставянето на протокола за оглед. Независимо от това е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила.

Изискването на закона е преди да формулира предложението си до кмета, комисията да вземе становището на заинтересованото лице, за да му осигури по този начин правото да защити собствеността си. Това изискване в случая не е било спазено. Комисията първо е предложила на кмета премахването на процесната сграда и след това е разпоредила препис от предложението и да се връчи на заинтересованото лице. Нещо повече – надхвърляйки дадените и от закона правомощия комисията си е позволила да разпореди на собственика да премахне сградата и в тази връзка е отправила предложението си до кмета за издаване на оспорената заповед условно – ако жалбоподателя доброволно не премахне гаража си. След като комисията не е основала предложението си на надлежно събрани данни, включително и такива, съдържащи се в становището на заинтересованата страна, кметът не е следвало да издава заповед по отправеното предложение, а да върне преписката на комисията за отстраняване на допуснатото от нея нарушение. Произнасяйки се вместо това по същество, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Предвид констатираните по-горе нарушения на материалния и процесуалния закон, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и по повод подадената жалба следва на основание чл.172 ал.2 АПК да се отмени от съда.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 АПК, община Царево следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-01-416/27.07.2018г. на кмета на община Царево, по жалба на Български Пощи ЕАД ЕИК:*** със съдебен адрес *** ***.

ОСЪЖДА община Царево да заплати на Български Пощи ЕАД, 450лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :