Р Е Ш Е Н И Е
№………./06.07.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Н.И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1407 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано след като с Решение 141 / 02.10.2013г., постановено по в.гр.д 7 /
2012г. на Варненски Апелативен съд е обезсилено Решение 1152 / 13.10.2011г.,
постановено по гр.д 1763 / 2010г. на Варненски Окръжен Съд и
върнато за ново разглеждане от друг състав на
окръжния съд за произнасяне по предявения иск. С Определение No 373
/ 10.06.2014г. на ВКС, I ГО, постановено по
гр.д.2958 / 2014г. не е допуснато касационно обжалване на Решението на
Апелативен съд, постановено по в.гр.д 7 / 2012г.
С определение No 17/
18.01.2016г., постановено по ч.гр.д. 4567 / 2015г. по описа на ВКС, I
ГО е допуснато касационно обжалване на Определение No 234 на
Апелативен съд – Варна, постановено на 07.04.2015г. по в.ч.гр.д. 142 / 2015г.,
с което е потвърдено Определение No 3345 / 18.11.2014г.
по гр.д. 1407/ 2014г. по описа на Варненски Окръжен Съд, с което е оставено без уважение искането на Б.Д.Я.,
Н.С.Я., Г.Н.Я. и М.Н.Я. за главно встъпване по делото на основание чл. 225 от ГПК. Със своето определение ВКС е
отменил Определение No 234 на
Апелативен съд – Варна, постановено на 07.04.2015г. по в.ч.гр.д. 142 / 2015г. и
потвърденото с него Определение No 3345
/ 18.11.2014г. по гр.д. 1407/ 2014г. по описа на Варненски Окръжен Съд и е
ДОПУСНАЛ главно встъпване на Б.Д.Я., Н.С.Я., Г.Н.Я. и М.Н.Я. в производството
по гр.д. 1407/ 2014г. по описа на Варненски Окръжен Съд по реда на чл.225 от ГПК.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от 1/Р.С.Я.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 2/ М.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 3/ Н.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***; 4/ И.
И.И., ЕГН:**********, с адрес: ***; 5/ И.Г.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 6/ Е.Г.И.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 7/ А.Д.У.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 8/ Р.Б.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 9/ К.Й.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; 10/ П.С.В.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 11/ Е.С.К.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 12/ Ю.Н.Н.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 13/ И.Д.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***; 13/ М.Т.К., френска граждА., родена на ***г. с адрес: ******срещу „Варна Плод“ АД,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ак.Корчатов“ 1, вписано в
Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от А.Н.В.
– изпълнителен директор, с която е предявен ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 ЗС съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 4000 кв.м. в идеални части от поземлен имот с
площ от 80 601 кв.м. с идентификатор № 10135.3514.204 по кадастралната
карта на гр.Варна, Западна промишлена зона, одобрена със заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищците владението върху същия.
Ищците излагат, че са
собственици на имот от
4000 кв.м. в идеални части от поземлен имот с площ от
80 601 кв.м. с идентификатор № 10135.3514.204 по кадастралната карта на
гр.Варна, Западна промишлена зона, одобрена със заповед № РД-18-64/16.05.2008
г.пл.5097-324,
намиращ се в гр. Варна, кв."***", «Западна промишлена зона» с площ
4000 кв.м. Твърдят, че имотът са придобили по наследство от техния общ
наследодател Г.Я.Н., който го е закупил с нот. акт №193 т.1, дело №302/1951
год. на Варненски Нотариус. Ответникът по делото от своя страна, не е
собственик на описания имот и владее същия без правно основание като отказва да предаде владението на имота.
Предвид изложеното, ищците молят след като установят и докажат основателността
на предявеният от тях иск, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да им предаде владението и собствеността на описания
по-горе имот, както и да го осъди да им заплати направените по делото разноски.
Ответникът
“Варна-плод” АД оспорва изцяло иска, както и обстоятелството, че ищците са
собственици на процесния имот. Счита предявеният иск за неоснователен, поради
което моли да бъде отхвърлен. Излага, че ищците /респ. техният праводател/ не
се легитимират като собственици на недвижим имот от 4000 кв.м., представляващ
нива пл. № 324/стар/. Твърди, че този имот е бил отчужден, впоследствие
отреждан и преотреждан по регулация, поради което ищците не притежават правото
на собственост върху този имот. Твърди, че със Заповед № 4620/22.08.1955г. на
МКСБП по плана на "Индустриална зона" за утвърждаване на улична и
дворищна регулация на кв. 1 за отреждане на терен за Профкомбината - дърводелска
работилница е отчуждена част от имот №324. След това е съставен Протокол №
7/07.03.1957 г. по Заповед № 4620/22.08.1955г. на МКСБП за отчуждаване от
наследници на Г.Я.Н. имот № 324 — нива I категория, засята с фий и площ от 4250
кв.м. за придаване по регулация от съседни имоти с парично обезщетение. С
Протокол № 15/18.04.1958 г. 5100 кв. м. от имот № 324, идентичен на имот № 5097
са отредени за ОТП "Топливо", преотредени със Заповед № 1308/1963 г.
за ОТП "Плод и зеленчук" и преотредени със Заповед № 219/1980г. за
ДМЗ "В. Коларов". За същия имот пл. № 1159, идентичен с № 5097 по
плана на ЗПЗ е вече било инициирано производство по попълване в кадастъра. Тъй
като искането е било уважено и имота попълнен в кадастъра по жалба на "Варна
плод" АД, Заповедта за попълване № Р-262/17.08.2001г. на Кмета на Община
Варна е била отменена. Съдът е приел, че е налице спор за материално право. С
Решение № 10980/01.12.2003г. ВАС по адм.д. № 7550/2003г. е оставил решението на
ВОС в сила. На следващо място излага, че между П.С.В. *** плод" АД е
проведено и приключило исково гражданско дело № 1007/1999г. на ВРС, 14 с. и
въззивно гр.д.№ 287/2003г. на ВОС, г.о. Решението от 29.11.2002г. по гр.д.№
1007/1999г. е влязло в законна сила на 15.10.2003г. С това решение е отхвърлен
иска на П.С.В. *** плод" АД по чл. 108 от ЗС за предаване на владението
върху реална част от недвижим имот, бивш №324 с площ на частта 650 кв.м.,
индивидуализиран на приложената на л. 23 от първоинстанционното дело като
неоснователен. От приложената на л. 23 скица, неразделна част от Решението на
съда се вижда, че в кадастралния план имотът с актуален пл. № 1159 е попълнен
на "Варна плод" АД. По изложените съображения, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявени от ГЛАВНО ВСТЪПИЛИТЕ ЛИЦА 1/ Б.Д.Я., ЕГН ********** с адрес: ***/ Н.С.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19; 3/ Г.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19 и
4/ М.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19 срещу ОТВЕТНИЦИТЕ – СТРАНИ по
първоначално предявения иск 1/Р.С.Я.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 2/ М.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 3/ Н.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***; 4/ И.
И.И., ЕГН:**********, с адрес: ***; 5/ И.Г.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 6/ Е.Г.И.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 7/ А.Д.У.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 8/ Р.Б.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 9/ К.Й.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; 10/ П.С.В.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 11/ Е.С.К.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 12/ Ю.Н.Н.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 13/ И.Д.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 13/ М.Т.К., френска граждА., родена на ***г. с адрес: ******и 14/ „Варна Плод“ АД, седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ак.Корчатов“ 1, вписано в Агенция по
Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от А.Н.В. –
изпълнителен директор в условията на обективно и субективно съединяване са:
- установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено по отношение
на ответниците 1/ Р.С.Я., ЕГН:**********,***; 2/ М.Н.Д., ЕГН **********, 3/ Н.Д.Д., ЕГН **********,
3/ Д.И.Д.,
ЕГН:**********,***/ И. И.И.,
ЕГН:**********,***;
5/ И.Г.Д., ЕГН:**********,***; 6/ Е.Г.И.,
ЕГН:**********,***;
7/ А.Д.У.,
ЕГН:**********,***; 8/ Р.Б.Т.,
ЕГН:**********,***; 9/ К.Й.Т.,
ЕГН: **********,***; 10/ П.С.В.,
ЕГН:**********,***; 11/ Е.С.К.,
ЕГН:**********,***;
12/ Ю.Н.Н.,
ЕГН:**********,***;
13/ И.Д.Т.,
ЕГН:**********,***;
14/ М.Т.К.,
френска граждА., родена на ***г., че ищците
– главно встъпили лица са собственици на 1/12 ид. части или в условията на евентуалност на 1/36 ид.ч. от следния недв.
имот: реална част с площ от 4000 кв.м.
от поземлен имот целият с площ от 80 601 кв.м. с идентификатор №
10135.3514.204 по кадастралната карта на гр.Варна, „Западна промишлена
зона", при граници на реалната част: север – ПИ с идентификатор:
10135.3514.610; юг, изток и запад –
останалата част от ПИ с идентификатор 10135.3514.204, съобразно приложена на л.
111 от делото скица, на която с червен цвят е защрихована процесната реална
част;
-ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС да се приеме
за установено по отношение на ответника „Варна Плод“ АД, гр. Варна, че ищците – главно встъпили лица са
собственици на 1/12 ид. части или в условията на
евентуалност на 1/36 ид.ч. от следния недв. имот: реална част с площ от
4000 кв.м. от поземлен имот целият с
площ от 80 601 кв.м. с идентификатор № 10135.3514.204 по кадастралната карта на
гр.Варна, „Западна промишлена зона", при граници на реалната част: север –
ПИ с идентификатор: 10135.3514.610; юг, изток и запад – останалата част от ПИ с идентификатор
10135.3514.204, съобразно приложена на л. 111 от делото скица, на която с
червен цвят е защрихована процесната реална част, както и да
осъди същия да им предаде владението
на процесната реална част;
Направено по иска на ГЛАВНО –ВСТЪПИЛИТЕ ЛИЦА от страна на
ответника „Варна Плод“ АД при условие на евентуалност е и възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност за периода 1997 – 2000г.
ИЩЦИТЕ – главно встъпили лица твърдят, са
наследници на Г.Н.Я. и Н.Г.Я.. С решение от 19.07.2000г. по адм. д.
№ 597/1998г. по описа на ВОС, образувано по жалба, вкл. и на техния наследодател
Г.Н.Я. било признато правото на собственост и била
възстановена собствеността на А. Н. Т.и Ю.Н.Н. върху
следния недвижим имот: 4000 кв.м. с пл.н. 5097 /стар
пл.н.324/ по плана на промишлена зона гр.Варна така както било
отразено на скица № 3 л. 37 от делото, която скица да се смята за неразделна
част от решението. Административното дело било
приложено към настоящото гражданско дело. В диспозитива на решението по
административното дело била допусната очевидна фактическа грешка,
като не било записано името на наследниците на
жалбоподателя Г.Н.Я. –техен наследодател. Твърдят,
че решението по посоченото административно дело имало
сила на присъдено нещо и досежно техния наследодател
и те, молителите, черпели
права от посоченото решение, което ги
легитимирало като съсобствениции
с останалите ищци по гражданското дело на процесния недв. имот. Твърдят,
че реституционното решение, постановено по посоченото адм. дело, изцяло ги
легитимирало като съсобственици на имота по реституция и
това тяхно право на собственост било
противопоставимо и на ищците по гражданското дело, доколкото същите претендирали
права досежно целия процесен недв. имот. Претендират,
че те, ищците – главно встъпили лица са
собственици на 1/12 ид. части от процесния недв. имот, т.к. наследяването на
реституирания имот следвало да се извърши по колена, съгл. разп. на чл.8
ал.З от ЗН и по права линия в тяхното коляно, останало от Н. Я.Н.,
брат на Г.Я.Н.. Алтернативно,
твърдят, че се легитимират като съсобственици на
процесния недвижим имот на
основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален
акт 193, том 1, дело номер 302/1951 на нотариус при Районен съд -гр. Варна,
скючен между общия наследодател на главно встъпилите лица и на
ищците по първоначалната искова молба - Г.Я.Н. и Д. Д. Р., като сочат, че като наследници на Г.Я.Н. също притежават
право на собственост върху процесния недвижим имот. По силата на посочения
нотариален акт, общият им наследодател Г.Я.Н. бил придобил
на 24.04.1951г. собствеността върху нива с площ от 10 000 кв. м. (10 декара),
находяща се в землището на гр. Сталин (дн. гр. Варна), местност „Трошева
махала" при съседи К.В. С., път, А. С.и К.В. С.. 4000 кв. м. от тази нива понастоящем
били включени в имот с пл.н. 5097 по КП от 1956г.
по плана на „Западна промишлена зона", сега с идентификатор
10135.3514.204, целият с площ от 80 601 кв. м. Ако се приемело
за доказано твърдението на ищците по първоначалната искова молба, че процесния
недв. имот никога не е бил отчуждаван и одържавяван, то следвало
да се приеме, че до датата на смъртта на неговия собственик, имотът не бил
излизал от неговия патримониум и към датата на смъртта на Г.Я.Н. - 19.05.1956г.,
имотът е останал в наследствената маса. Видно било от
представеното удостверение за наследници, че Г.Я.Н. бил починал на
19.05.1956г. и е оставил за свои законни наследници: С. Я.Н. - брат, починал през 1957г., А. Н. Т., Я. Н.Я., Д.Н.Я. и Г.Н.Я.,
племенници, наследници по заместване от Н. Я.Н., брат, починал
през 1938г. и И. Д.Я., С. Д.Я. и Г.Д.Я., племенници,
наследници по заместване от Д.Я.Н., брат, починал през
1945г. и съпруга М.К.Н.. Твърдят,
че съгл.
разп. на чл. 8 ал.1 от ЗН и разп. на чл.10 ал.2 от ЗН в ред. й към датата на
откриване на наследството ( изм.ДВ бр. 275 от 22.11.1950г.) и съответно към
датата на призоваване към наследяване на наследниците по закон, когато
починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.
Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се
заместват само от своите деца или внуци. Съгл. разп. на чл.10 ал.З от ЗН
наследяването в тези случаи става по коляно. Съгл. разп. на чл.9 ал.2 от ЗН
съпругата, когато наследява заедно с братя и съсетри, наследява 2/3 от
наследството, когато наследството се е открило след навършване на 10 години от
датата на сключване на брака. Бракът между М.К.Н. и Г.Я.Н. бил
сключен преди 1946г. В този случай
претендират, че са
собственици на 1/36 ид. части от процесния недв. имот.
По-нататък поясняват,
че са наследници на Г.Н.Я., който пък бил наследник на общия наследодател Г.Я.,
но били заявили като основание за собственост освен
наследственото им
правоотношение и реституция на името лично на Г.Я. с решение по адм. д.№
597/1998г. по пописа на ОС-варна.
Родственото отношение с наследодателя им Г.Н.Я. било по пряка линия (Г.
и М. - внуци), по женитба ( Б. била съпруга), по сватовство първа степен (Н. - снаха).
Наследственото им
правоотношение минавало през Н.Г.Я., когото
наследявали М., Г. и Н. и който бил
починал след наследодателя Г.Н.Я. и бил негов син.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА „Варна Плод“
АД е постъпил отговор на исковата молба, предявена от главно встъпилите
лица, в който изразява становище, с
което оспорва изцяло исковете и моли да бъдат отхвърлени. Tвърди, че
главно встъпилите лица не се легитимират като собственици на процесния имот,
респ. на идеална част от него, поради липса на предпоставките, предвидени в
закона за реституиране на имота. Твърди, че e собствениk на имота, като част от
целия ПИ с площ от 80 601 кв.м. с ид. №1013514.204 по КК на гр. Варна, Западна
промишлена зона. Ще се ползва от оспорените доказателства-твърди, че
дружеството е собственик на имота и го владее като собственик. Твърди и че е
владял процесния имот, заедно с целия придобит от дружеството им имот през
периода 1998г-2016г и са го придобили и
по давностно владение.
Твърди, че не са
налице предпоставките за възстановяване на процесния имот:
1.Мероприятието,
за което бил отчужден имота било започнало преди подаване на искането за
възстановяване и било изпълнено: Извършеното възстановяване на имота по реституция
със съдебното решение по по адм. д. №597/1998г по описа на ВОС, било
незаконосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките в закона за
възстановяването му. В това производство, „Варна плод" АД не било
участвало и имало право да направи самостоятелни възражения в тази насока. С
това решение /влязло в сила на 19.07. 2000г/, съдът е отменил отказа на кмета
на Община-Варна, в частта, с която е отказано, на осн.чл. 2 от ЗВСОНИ
възстановяването на 4000 кв.м. нива с площ от 10 000 кв.м. с пл. № 324 /стар/ в
ЗПЗ на гр. Варна. Признал е правата на А. Н. Т.и Ю.Н. за възстановяване на
собствеността върху имот от 4000 кв.м.-имот пл. №5097 /стар 324/ по плана на
ЗПЗ, съобразно оцветеното в червено на скица 3 на стр. 37 от делото. Имот пл.
№324 /стар/, част от който били процесните 4000 кв.м. е бил отчужден, отреждан
и преотреждан по регулация, като са проведени валидни отчуждителни процедури,
собствениците са обезщетени и мероприятията били изпълнени, както следвало:
-със Заповед
№4620/22.08.1955г на МКСБП по плана на „Индустриална зона" за утвърждаване
на улична и дворищна регулация на кв. 1 за отреждане на терен за
Профкомбината-дърводелска работилница, била отчуждена част от имот №324.
Съставен бил протокол №7/7.03. 1957г по Заповед №4620/22.08.1955г на МКСБП за
отчуждаване от наследниците на Г.Я.Н. на имот №324-нива I категория, засята с
фий и 4250 кв.м. , като целта била придаване по регулация от съседни имоти към
парцел X в кв. 1, отреден за Промкомбинат-Дърводелска работилница по плана на
Индустриалната зона-Варна, срещу парично обезщетение. Отчуждени били от
съсобствениците Д. Р.и н-ци на Г.Я.Н., както следва: 1.5 дка и 2.75 дка /от
имот 324/ или общо 4. 250 дка, с оценка 1992.50лв.
-С протокол №15/18.04.
1958г 5 100 кв.м. от имот 324, идентичен на имот №5097 били отредени за ОТП
„Топливо", преотредени със Заповед №1308/1963 за ОТП „Плод и
зеленчук" и преотредени със Заповед №219/1980г за ДМЗ „В. Коларов",
по т. 7 от протокола , били отчуждени от Д. Р., Ек. Р. и М. К. -собственици на
имот 324 -място от 5 100 кв.м. /също част от имот 324/. С оценка 25 500лв.
-С АДС
11637/22.07.1972г били актувани сгради и земя на „Топливо", а с АДС
№6920/18.11. 1965г била актувана цялата площ и останалите сгради, като в площта
била включена и процесната земя.
-през 1964г е приет
Генерален план на ГТП „Плодзеленчук"-Варна, ведно с Обяснителна записка от
1962г, от които било видно, че генералния план предвиждал комплексно
мероприятие, включващо складове, открити площадки, паркинги, вътрешни улици и
пр., предвидени за основната дейност на това предприятие-съхранение и
преработка на плодове и зеленчуци. От самия план било видно, че територията му
включвала и процесния имот, при съпоставката му със скица на процесния имот.
-с писмо от 20.05.
1974г от ДП „Горивни и строителни материали" до ГНС-Варна, с приложени към
него скици, поискано допълване на данните по АДС на „Топливо" с нови
складове и земя, като видно от приложената скица и опис, било поискано включването
в АДС 6920/18.11. 1965г на складове и земя от 7 812 кв.м. незастроена площ /а
ведно със застрояването-8 000 кв.м./, включващи и процесния имот.
-със Заповед
№3849/2.12.1975г за отчуждаване на имот, на осн.чл. 95 от ЗТСУ на ДСО
„Булгарплод" се предоставял недвижим имот в Западна промишлена зона на гр.
Варна, собственост на СД „Горивни и строителни материали" /бивше
„Топливо"/ за предвиденото по застроителния и регулационен план
мероприятие „Площадка на ДСО „Булгарплод". Към заповедта бил приложен и
Оценителен протокол от 13.07. 1974г, от който било видно, че се предоставяло
дворно място от 27 392 кв.м., като именно там били включени процесните
квадратни метри, предмет на настоящия спор.
т. е., първоначално, процесния имот бил
отчужден и предаден в оперативно управление на „Топливо" /СД „Горивни и
строителни материали"/, като впоследствие същите, като част от имот с площ
от 27 392 кв.м били отстъпени и предадени в опративно управление на ДСО
„Булгарплод". Целта на това предаване е било именно осъществяване на
мероприята и по Генералния план-„плодово-зеленчукова борса", както и
мероприятие по ЗРП-площадка на ДСО „Булгарплод". Това се установявало от
приложените АДС за имоти, предадени в оперативно управление на „Топливо"
/СД „Горивни и строителни материали"/, както и горните заповеди за
отчуждаване и отреждане. С предаване на имота в оперативно управление и
ползване на ДСО „Булгарплод", същият впоследствие бил отразен в активите
на това държавно предприятие, като съставлявало част от целия му предоставен
имот с площ от 83 дка.
В решението си за
признаване на правото на наследниците на Г. Я.Н. за възстановяване на имота,
съдът по абсурден начин приемал, че процесният имот бил отреден за открита
площадка към складовата база на ОТП „Плод зеленчук"/ДСО „Булгарплод"/
по Генералния план от 1964г, а от друга-приемал, че „мепорпиятитето не е
изпълнено", като върху площадката бил разстлан чакъл, построен бил склад,
заемащ част от имота и свободни от застрояване останали 4000 кв.м. Следва да се
отбележи, че площадките за амбалаж и съхранение на щайги със зеленчуци,
разположени между складовете не се характеризирали с някакъв вид монументално
строителство, а било достатъчно да са покрити с чакъл и да се ползват за външно
съхранение на амбалаж и зеленчуци. Съдът неоснователно бил приел, че по
Генерален план били предвидени складове и открити площадки за ДП „Плод
зеленчук", а от друга страна-че в резултат на строителството на склад /по
СТЕ и скица към нея/, част от процесния имот била застроена, а останалата част-представляваща
открита площ, отредена за открита площадка за амбалаж към складовете, не била
осъществена. Разпоредбите на ЗВСНОНИ по благоустройствените закони предвиждат в
чл. 1 и чл. 2 -мероприятието да не е започнало, а в случая то дори било извършено
изцяло. Мероприятието било започнало като комплексно още през 1964г, а досежно
имота- продължило и през 1975г. Предвид предвиждането на Генералния план и ЗРП
, в имота отреден за ДП „Плод зеленчик" /ДСО „Булгарплод"/ било
извършено именно предвиденото мероприятие-открита площадка към складова база.
Дори да се приемело, че мероприятието не било съгласно генералния план, а по
ЗРП, то пак било осъществено, тъй като било предвидено едно и също мероприятие
на това място.
т. е. към
момента на влизане на горния реституционен закон в сила-24.02. 1992г,
мероприятието, за което бил отчужден имота е било вече изпълнено. Със Заповед
№1308/10.08. 1963г, бил одобрен регулационен план на ЗПЗ, като 5100 кв.м. от
имот №324 се преотреждали за ОТП „Плод-зеленчук". Със Заповед №219 от
20.11. 1980г на Председателя на ИК на ОбНС-Варна била изменена регулацията на
парцела на ДМЗ „В. Коларов". По Генералния план, одобрен от ГНС-гр. Варна,
на 2.12. 1964г, за терена били предвидени открити площадки за стифиране на
амбалаж, както и масивен склад за полуготов амбалаж. Видно от скицата по
горното административно дело /стр. 37 от него/, се установявало, че част от
имота, с площ от 4850 кв.м. не бил застроен. Следователно, към 1992г,
мероприятието, за което имотът е бил отчужден, е било реализирано.
По отношение на
скицата на л. 37 от гр. д. 597/1998г на ВОС и заключението на в.л. Й. В.,
включително скицата на л. 27 от същото дело, заявява, че оспорва същите, като
твърди, че няма категорични доказателства имотът на Г. Я.енв и Д. Р. от 10 дка
да е изцяло идентичен с имот пл. №324. Видно от скицата по това дело, пл. №324
частично попадал в границите на имот пл. №326, а на друга скица-приложена по
гр. д. №923 В/1993г /страница последна от делото/ имот пл. №324 изобщо не се
намирал там, а на това място бил единствено-имот пл. №326. Т. е.
местоположението на имот пл. №324 не било категорично установено с границите му
по плана, от който били правени тези извадки. Приетите и по настоящото дело
експертизи на в.л. Ш. Хаджиева установявали по категоричен начин съвпадението
по площ и граници на горните 10 дка с имот пл. №324, като в основното си
заключение сочела, че този план не бил запазен до наши дни /действалия до
изработване на Кп от 1956г/.
Счита, че не е налице
изискването за възстановяване на имота по горния закон, мероприятието да не е
започнало. То не само било започнало, но било и завършило, като
плодово-зеленчуковата борса и до момента съществувало като цялостен комплекс от
складове-плодохранилища, вътрешни улици, открити площадки за съхранение, на
площ повече от 83 дка.
2.Наследниците
не били възстановили паричното обезщетение: Според разпоредбата на чл. 6 ал. 1
от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони, когато на бившия
собственик е изплатено парично обезщетение, решението за отмяна на
отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично
обезщетение. Доказателства за връщане на паричното обезщетение не били
представени, а по горните оценителни протоколи били определени оценки на имота
-имот 324, които обезщетения били получени от наследодателя. Съгласно чл. 42
ал. 3 от ЗПИНМ, мероприятията на кооперациите и обществените организации се
осъществяват въз основа на улично-регулационните планове, като меродавни за
определяне на предназначението на имота са отбелязванията върху самия план.
Твърди, че този план има непосредствено отчуждително действие по отношение на
имотите, за които се предвиждат мероприятията по улично-регулационния план до
6.07. 1956г, а след тази дата, имотите се считали отчуждени, след изплащане на
обезщетение. Условие да се заеме имота било плащането на обезщетение по сметка
в ДСК, съгл. чл. 93, 96 и 97 от ППЗПИНМ.
В тази връзка, твърди, че ищците по главното
встъпване не са възстановили полученото обезщетение, получено от наследодателя
им: твърди, че същите респ. наследодателите им са получили такова, видно от
цитираните по-горе заповед и протокол за отчуждаване и обезщетяване, по делото
липсвали твърдения сумите да са възстановени. Същото обаче било задължителен
елемент от фактическия състав на реституирането по чл. 2 от закона. Счита, че
обезщетението било получено и не било възстановено, предвид посоченото по-горе,
а именно, че съгласно ЗПИНМ и Правилника за прилагането му, с цитираните
по-горе разпоредби, отчуждените имоти се „заемат" едва след обезщетяване
на отчуждените собственици. С оглед на обстоятелството, че към момента на
отчуждаване и съставяне на Протокола за обезщетяване на наследниците на Г. Я.Н.
чрез съпругата му, била действала именно тази разпоредба на закона, предвиждаща
имотът да се заеме след обезщетяването на правоимащите, като в случая, не било
спорно, че имотът бил зает от държавата и мероприятието-проведено, то следвало
да се приеме, че обезщетение е било заплатено и получено от правоимащите. Дори
да няма доказателства за плащане, щом имотът бил зает и мероприятието по
улично-регулационния план било изпълнено, то държавата била заела отчуждените
имоти. В този смисъл била налице константна съдебна практика на ВКС.
Отбелязва и
обстоятелството, че отчуждаването било проведено след смъртта на Г.Я.Н., като в
отчуждителните протоколи като наследник била посочена съпругата му М. /М./ К.,
поч. през 1968г, която именно участвала в отчуждителните процедури и е била
обезщетена. В тази връзка, оспорва представеното удостоверение от Областна
администрация-Варна, удостоверяващо, че обезщетение няма данни да е изплащано,
доколкото отчуждителните преписки се съхранявали в Община-Варна. Областната
администрация не съхранявала такива и областният управител не бил компетентен
да удостоверява факти, за които не съхраняват архив.
По отношение на
идеалните части в съсобствеността:
Твърди, че не се
спори, че имотът от 10 дка, придобит от Г. Я. и Д. Р. по покупко-продажба по
нот. акт № 193 том I дело №302/1951г. бил придобит при равни части, по ½
ид.ч. за всеки, доколкото друго не било указано в акта за собственост. Т. е. Г.
Я. респ. наследниците му биха могли да претендират за ½ ид.ч. от горните 10 дка и дори да се приемело,
че процесните 4000 кв.м. могат да се възстановят, а останалите 6000 кв.м.-не,
то наследниците на Г. Я.Н. биха могли да претендират единствено 2000 кв.м.
ид.ч. от горните 4000 ид.ч., тъй като и по отношение на евентуалната
възстановена собственост не биха могли да получат повече, отколкото като квота
бил притежавал наследодателят им, а именно ½ ид.ч. от 4000 кв.м. Другият съсобственик-Д. Р.,
нито бил искал възстановяване на отчуждената от него 1/2 ид.ч. от съсобствения
имот , нито бил наследодател на ищците. Те от своя страна , сочели като
придобивно основание -наследяване и реституция, а не някакво самостоятелно
основание за оригинерно или деривативно придобиване, така че да са придобили в
собственост и частта на Д. Р.. С оглед на това, моли да се има предвид, че претенцията им за идеални
части от 4000 кв.м. ид.ч., при посочени в СТЕ към реституционното дело като
реално обособен имот, следвала да се редуцира до 2000 кв.м. съответстващи на
частта в съсобствеността на наследодателя им.
Неясно било защо съдът при реституиране на имота по гр.д. №597/1998г на
ВОС изобщо не бил коментирал този въпрос, а едва ли не бил приел, че процесните
4000 кв.м. били отчуждени единствено от Г. Я. и следвало да се възстановят
изцяло на неговите наследници, а не притежаваната от него ½ ид.ч. в съсобствеността с Д. Р.. По отношение
на разпределяне на квотите им считат, че ищцата Б.Я.-съпруга на починал през
1993г племенник на Г. Я.Н., било силно да се нарече наследник, още повече при
твърдяното наследяване „по колена".
По отношение на
правоприемството и обстоятелството, че към момента на възстановяване на имота,
същият бил собственост на „Варна плод" АД, което дружество към него момент
било с капитал частна собственост.
Твърди, че не било
налице и още едно условие за реституиране на имота, а именно-към момента на
отмяната на отчуждаването и възстановяване на имота, с влязъл в сила акт,
имотът да е собственост на държавата, общините, обществени организации или на
техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ. Това обстоятелство, макар
да не е изрично записано в ЗВСНОИ по ЗНСУ и др. Закони, било условие за
реституция и по реда на този закон. Твърди, че правоприемник на ГП „Плод и
зеленчук" е ДСО „Булгарплод"-София, като със Заповед 159/5.03. 1990г.
от същото се обособили отделни структурни звена, като по т. б от тази заповед
се създавала „Изкупвателно-търговска база"-Варна /"ИТК“/ на
самостоятелен баланс, като бил съставен и Разделителен протокол към 31.05.
1990г, в който имуществото било посочено като балансова стойност. В Счетоводна
справка за площта на „Варна плод" АД, съгласно разделителен протокол и
Приложение 1 по Заповед №159/5.03. 1990г на обединението, стойността на земята
на база Варна била посочена като площ на 58 дка и отделно на 27 дка, оценени на
7 480 000лв. Видно от Счетоводна
справка, след преоценка съгласно ПМС 179/13.09. 1991г в т. 1 била включена земя
на дружеството с площ от 83 992 кв.м.
С Решение №197/19.12.
1990г на Министъра на МЗХП , на осн.чл. 11 ал. 3 т. 1 б. А от Указ №56 за
стопанската дейност и Постановление 0110 на МС от 14.11. 1990г. било
разпоредено да се образува фирма „Варна-плод" гр. Варна с държавно
имущество, съгласно Приложение 1. Последното предвиждало, фирма „Варна
плод" да получи уставен фонд от 4455 хил. лева-като правоприемник на
„Изкупвателно-търговска база" гр. Варна, към предприятие „Булгарплод"
гр. Варна от прекратеното СО „Булгарплод" София. Поема активите и пасивите
на предприятие „Булгарплод" гр. Варна по баланса му към 31.10.1990г. С
Решение на ВОС по ф.д. №5469/90г била вписана ДФ „Варна плод"-гр. Варна с
горния уставен фонд, като правоприемник нана „Изкупвателно-търговска база"
гр. Варна, към предприятие „Булгарплод" гр. Варна /от прекратеното СО
„Булгарплод" София/, като поемало активите и пасивите на предприятие
„Булгарплод" гр. Варна по баланса му към 31.10.1990г, съобразно горното
решение на принципала. С решение от 13.12. 1991г на ВОС по ф.д. № 9246/91г по
реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОЕТДДИ, горната държавна фирма била вписана като капиталово
търговско дружество с капитал-държавна собственост -„Варна плод" ЕООД, с
капитал 4455 хил. лева, разпределени в дялове, собственост на държавата. С
Решение на ВОС от 31.05. 1996г по ф.д. №2126/96г, същото било преобразувано в
ЕАД „Варна плод", като капиталът бил разпределен в акции. След продажба на
акциите от страна на държавата, с Решение от 23.04. 1997г, по ф.д. № 2126/1996г
на ВОС, дружеството от ЕАД било преобразувано в АД „Варна плод", с което
преставало да е с капитал, собственост на държавата. Т.
е. към 23.04. 1997г дружеството, притежаващо предадените му 83 дка земя,
включващи 27 дка, описани по-горе /сред които били и процесните 4 дка/, било с
капитал, собственост на лица, различни от държавата и общините. Решението на
ВОС по гр.д. №597/1998г на ВОС било влязло в сила през 2000г.
С АДС за частна
държавна собственост № 151 от 2.05.1997г. било констатирано, че недвижим имот в
гр. Варна, ЗПЗ-площадка „Варна плод" ЕАД, бил включен в капитала на ТД
„Варна плод" ЕАД с решение на ВОС от 15.01. 1991 г, решение на ВОС от
15.01. 1995г и решение на ВОС от 27.07. 1995г и решение на ВОС от 5.08. 1996г.
Земята по този АДС била с площ от 83 992 кв.м.
В резултат, твърди,
че ответното дружество е придобило по реда на пар. 15 и чл. 17а от
ЗППДОбП земята и сградите на ЕАД „Варна плод" в собственост, включително
процесния имот.
Твърди още,
че с приемане на TP №4/14.03. 2016г по т.д. 4/2014г на ОСГК по недвусмислен
начин се решило и спорното прилагане на закона по чл. 17а ЗППДОбПотм, по
отношение на въпроса доколко отразяването в баланса на един имот към момента на
преобразуване на държавното предприятие в капиталово дружество имало
вещноправно действие. В резултат, ВКС приел, че вещноправното действие не
произтичало от заприходяването или отразяването в баланса, а от акта на
принципала, с който се пребразувала държавната фирма в капиталово търговско
дружество, като предадените в оперативно управление и ползване имоти стават
собственост на дружеството. С оглед на това въпросът вкючен ли е процесният
имот в капитала и баланса на дружеството към различни моменти от съществуването
му, се явявал лишен от правна значимост. Въпреки това, ответникът бил
представили доказателства за отразяването му в капитала и баланса. В случая
било редно да се отбележи, че за разлика от земята, представляваща държавна
социалистическа собственост съгласно Конституцията на НРБ от 1971 г, която не
се отразявала в инвентарни книги, като имущество, процесната била отразена към
1990г. именно поради обстоятелството, че заедно с други имоти била отредена за
площадка към складовата база на държавното предприятие. Т. е. имала била
определен производствен статут и предназначение.
Предвид изложеното,
моли съда, с оглед възражението за материална незаконосъобразност на
постановеното по-горе решение на ВОС по адм. д. №597/1998г, да упражни правото
си на косвен съдебен контрол, съгласно т. 4 от TP №6/2005г на ОСГК на ВКС, след
преценка на горното решение, да отхвърли предявеният иск за собственост по
отношение на този имот. Не са налице елементите от фактическия състав за
възстановяване на имота по реда на горния закон, като следва да са налице:
право на собственост върху недвижим имот, отчужден по нормативните актове,
посочени в чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.; дворното място да отговаря на
изискванията на самостоятелен парцел; мероприятието, за което е бил отчужден
имота, фактически да не е започнало; искане за възстановяване на собствеността
му от бившия собственик или неговите наследници в съответния преклузивен срок и
позитивно решение на органа по реституция; връщане на полученото обезщетение
при отчуждаването и към момента на влизане в сила на акта за реституция имотът
да е собственост на държавата, общините или техни дружества.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ Р.С.Я., Д.И.Д., И. И.И.,
И.Г.Д., Е.Г.И., А.Д.У., Р.Б.Т., К.Й.Т.,П.С.В.,
Е.С.К., Ю.Н.Н., И.Д.Т. и М.Т.К., е
постъпил общ писмен отговор на исковата молба, предявена от
главно встъпилите лица, в който изразяват
становище, с което сочат, че предявеният иск е допустим и основателен. Не оспорва принадлежността на правото
на собственост върху процесния имот досежно заявената от главно встъпилите лица
квота /идеални части/. Не оспорват и
заявените с исковата молба придобивни основания: -признато
и възстановено право на собственост по силата на Решение от 19.7.2000 год. по
адм.д. №597/1998 г. на ВОС върху недвижим имот от 4000 кв.м. с пл.№5097 /стар
пл. №324/ по плана ЗПЗ Варна, съгл. скица №3 /л.37 от делото/ - неразделна част
от решението; - алтелнативно, по наследство от общия им
/на тях и главно встъпилите лица/ наследодател Г.Я.Н.,
а от него по силата на нот.акт за
покупко-продажба №193, т.1, дело №302/1951 год. на недвижим имот от 4000 кв.м.,
съставляващ реална част от поземлен имот с площ от 80 601 кв.м. с идентификатор
1013514.204 по КК на гр.Варна, ЗПЗ, така както е обозначен на приложената
с исковата молба скица. Твърдят,
че това са и техните основания, на които са
придобили собствеността върху имота, предмет на настоящото производство. В
исковата си молба са поддържали, че
правото им на собственост било придобито по
наследствено правоприемство от общия наследодател Г.Я.Н., който бил
придобил имота с нотариален акт за покупко-продажба №193/1951 год. На
23.02.2011 год. Чрез процесуалния си представител посочили,
че на основание влязло в сила решение по адм.дело №597/1998 год. последните били
въведени във владение на имота, но към момента ответникът "Варна
плод" АД отказвал да им го предаде. Въз основа на това
изявление ВОС бил посочил в доклада си, че правото на
собственост ищците извеждат от договора за
покупко продажба на общия им наследодател и от
влязлото в сила решение по адм.д. №597/1998 год. на ВОС, т.е. това придобивно
основание било прието за разглеждане от съда наред с
първоначално заявеното и при неоспорване на доклада по делото от страните, който
станал окончателен. С решението по адм.д. №597/1998 год. било
постановено, че скицата на вещото лице на л.37 от делото била
неразделна част от решението - в настоящото производство било
приложено адм.д. №597/1998 год. Искането
за ревандикация на реална част от имот било
допустимо, тъй като съгл. разясненията, дадени в т.2 на TP №8/2016 год. по
тълк.д. №8/2014 год. ОСГК на ВКС, допустими били искове за
собственост на реална част от имот когато тази реална част била
част от бивш имот възстановен но реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ, ЗТСУ
и др. Имотът, който претендирали бил част от
по-голям имот /като площ/, в този смисъл претендираме 4000 кв.м. - част от имот
с площ от 80601 кв.м., която час обаче била реално
определена част, достатъчно индивидуализирана с площ и граници, нанесени, както
на скицата на л.130 от делото, така и на скицата представена с исковата молба
на главно встъпилите лица.
Предвид, това, че в
диспозитива на решението по адм.д. №597/1998 год. не било
записано името на наследодателя на главно встъпилите лица, считат,
че не са били причина за предявенето на иска срещу тях. Ако
съдът приемел, че не била налице
хипотезата на съвместно разглеждане на претенцията им
на двете заявени придобивни основания - 1/. договор за покупко-продажба и
наследствено правоприемство и 2/. реституционно, решение и наследствено
правоприемство, то правят искане за изменение на иска си с правно
основание чл. 214 от ГПК.
С уточняваща молба вх. No 7323 / 13.03.2017г. уточняват,
че след смъртта на общият наследодател Г.Я.Н., б.ж. на гр. Варна,
поч. 15.5.1984 год. не бил оставил за свои наследници възходящи и
низходящи. Съгласно Удостоверение за наследници
№64319/1010 г. на Общ.Варна общият наследодател имал трима братя, които от своя
страна, съгласно представените по делото 15 броя Удостоверения за наследници,
са оставили за свои наследници както следва:
I. С. Я.Н.,
от гр.Варна, поч. 02.12.1957 г. и оставил за наследници своите деца -племенници
на общия наследодател:
I.1. Е. А. Н.
/съпруга/, поч. 11.11.1965 год.;
I.2.А. С.Т., от
гр.София, поч. 14.2.1998 год. и оставила за наследници децата си
I.2.1.И.Д.Т.
- внук на брат на общия наследодател;
I.2.2.М.Д.Т.-К.
***;
I.3. П. С.
***5.1986 год. и оставила за
наследник детето си
I.3.1. К.Й.Т. - внук на брат на общия наел.
I.4. А. С.
В., от с.Каравелово, поч. 01.6.1991 год. и оставила за наследници децата си:
I.4.1.Е.С.К. - внук на брат
на общия наследодател.;
I.4.2.П.С.В. - внук на брат
на общия наследодател;
II. Н. Я.Н.,
от гр.Варна. поч. 22.2.1938г. и оставил за наследници съпруга и своите деца -
племенници на общия наследодател:
II.1.
А. Ф. Л./съпруга/, от гр.Варна, поч. 24.11.1975 г.;
II.2.
А. Н. ***, поч.21.3.2005 год. и оставила за свои наследници децата си
II.2.1. Р.Б.Т. - внук на брат на общия наследодател
II.3.Я. Н.Я., от гр.Варна,
поч.02.4.1997 год. и оставил за
наследници децата си:
II.3.1.Н.Я.Н., поч. 28.5.1979 год./преди наследодателя си/;
II.3.2.Ю.Н.Н.- внук на брат
на общия насл.;
II.4.Д. ***, поч. 10.12.1984 год.
и оставил за наследници съпруга и дете:
II.4.1.В. П.Я. /съпруга/, поч. 28.10.1995 год.;
II.4.2.А.Д.У. - внук на брат
на общия наследодател.
II.5.Г.Н.Я.,
от гр.Варна, поч.04.9.1993 год. и оставил за
наследници съпруга и дете:
II.5.1. Б.Д.Я. - съпруга
II.5.2.Н.Г.Я. - син, поч. 01.5.2007 год. и оставил за
наследници съпруга и деца:
II.5.2.1. Н.С.Я. - съпруга;
II.5.2.2. Г.Н.Я. - син
II.5.2.3. М.Н.Я. - дъщеря
III. Д. ***,
поч.08.7.1945 год. и оставил за
наследници съпруга и своите деца - племенници на общия наследодател:
III. 1. М. З.Я., поч. на 21.1.1976 гд. /съпруга/;
III.2.И. Д.Я., поч. 02.6.1990 г. и оставил за наследници
съпруга и своите деца:
III.2.1. Ц. М. Я./съпруга/, поч. 16.2.2009 год.;
III.2.2. Д.И.Д. - внук на
брат на общия наследодател;
III.2.3.И. И.И. - внук на
брат на общия наследодател;
III.3.С. Д. ***, поч. 13.6.1973 г. и оставил за
наследници съпруга и дете:
III.3.1. М.С. Я./съпруга/,
поч.25.5.1991 год.;
III.3.2. Р.С.Я. -внук на брат
на общия наследодател;
III.4. Г.Д.
***, поч.30.3.1991 год. и оставил за наследници съпруга и своите деца:
III.4.1. Я. И.Я. /съпруга/ поч. 23.1.2000 г.;
III.4.2.Е. Г. И. - внук на
брат на общия наследодател;
III.4.3.И.Г.Д. - внук на брат
на общия наследодател;
Всички ищци
се явявали внуци на тримата братя на общия наследодател
- С. Я.Н., Н. Я.Н. и Д.Я.Н.. Предвид на това, че в случая наследяването било
по колена квотите им в съсобствеността са различни и за всеки един от тях били
както следва: И.Д.Т. - 1/18 ид.част или 2/36 ид.части; М.Д.Т.-К. - 1/18 ид.част или
2/36 ид.части; К.Й.Т. -
1/9 ид. част или 4/36 ид.части; Е. С. К. - 1/18 ид. част или 2/36 ид. Части; П.С.В. - 1/18 ид.част или
2/36 ид.части; Р.Б.Т. - 1/12 ид. част или
3/36 ид.части; Ю.Н.Н. - 1/12 ид.част или
3/36 ид.части;
А.Д.У. - 1/12 ид.част 3/36 ид.части; Д.И.Д. - 1/18 ид.част или 2/36 ид.части; И. И.И. -1/18 ид.част или
2/36 ид.части;
Р.С.Я. - 1/9 ид.част или 4/36 ид.части; Е.Г.И. -1/18 ид. част или 2/36 ид.части; И.Г.Д. - 1/18 ид.част или 2/36 ид.части. Твърдят, че отчитат правото в съсобствеността на главно встъпилите
лица, които общо притежавали 1/12 ид.част или 3/36 ид.части от процесния
имот.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото НА №193, том 1, дело №302/1951г., се установява, че на 24 април 1951г., Г.Я.Н. и Д. Д. Р.
закупуват нива от 10 дка, находяща се в землището на гр. Сталин, в местността
“Трошева Махала” при съседи К.В. С., път, A. С.и К.В. С. за сумата от 180 000
лв.
От заключението
на в.л. Хаджиева, изслушано в с.з. на 06.04.2011г. /при първото разглеждане на делото – гр.д. 1763 / 2010г. по описа на ВОС/,
за
тази територия към момента на сключване
на сделката /обективрана в НА №193, том 1, дело №302/1951г./, е действал
кадастрален план изработен между 1936-1946г. /цитираният имот №324 по наличните
документи към делото/, който е действал до изработването на КП-1956г., но той
не е запазен до наши дни. В кадастралния план от 1956г. за тази територия,
имотът по НА №193/1951г. съответства на №5097 и в разписния лист е записан на Д.
Д. Р., при съседи: имот №5087-записан на К.В. Н.; имот №5098-записан на К.В. Н.;
имот №5096-записан на П. А. С.и път.
От приетия като
доказаталство протокол
№7 от 07.03.1957г., се установява, че за нуждите на
„Промкомбинат"-дърводелска работилница, се отчуждават части от имоти в
индустриална зона –Варна, като от имот №324 -собственост на н-ци на Г.Я.Н. и
н-ци на Д. Д. Р. се отчуждават 4250 кв.м. В последствие площадката е отредена
на ДНП "Сава Ганчев ", а в по късен етап на кооперация „ Свобода
".
С протокол
№15 от 18.04.1958г., с който за парцела отреден за ГТП "Топливо" в
индустриална зона -Варна, се отчуждават части от имоти. От имот №324
собственост на Д. Д. Р. се отчуждават 5100 кв.м., като впоследствие
площадката е преотредена на „Варна-плод "AД.
Видно от приложената
комбинирана скица към допълнителното заключение на в.л. Хаджиева, изслушано в
с.з на 08.06.2011г., имотът отразен със зелен цвят с №252/стар/ по ПКП на
Западна промишлена зона, съответстващ по КП - 1956г. на пл.№5097/стар №324/ по
плана на ЗПЗ, отговаря на имота по НА № 193/1951г./. На изготвената скица,
представляваща неразделна част от заключението /стр. 145 от гр.д. 1763 / 2010г. по описа на ВОС /, със светло син
цвят е отбелязана площта от 4250 кв.м, представляваща частта на имот №252 /от
ПКП на ЗПЗ/, попадаща в отредената площадка на
„Промкомбинат"-дърводелска работилница, отчуждена с протокол №7/1957г., и
попадаща в имот с идентификатори 10135.3514.610, 10135.3514.609 и 10135.3514.633
по КК. С червен цвят - с площ 5100 кв.м, частта на имот №252 /от ПКП на ЗПЗ/,
попадаща в отредената площадка на ГТП
„Топливо", отчуждена с протокол №15/1958г., и попадаща в имот, с
идентификатор 10135.3514.204 по КК, в който с жълти наклонени линии е отразен
процесния имот от 4000 кв.м.. Със синя щриховка - площта от 650 кв.м по искането по гр.дело
№1007/1999г.на ВРС и по решение от
31.07.2003г. на ВОС за предаване на владение от „ Свобода Варна" АД; с
жълта щриховка /с кръстчета/ - попълнен имот №1750 със заповед
№РМ-39/26.07.2005г. на Кмета на район Младост, с площ от 1132 кв.м, върху
КП-2002г. Според вещото лице, мероприятията, по протоколите за отчуждаване на
имота по НА№193/1951г. към настоящия момент са изпълнени.
От изслушаното в
о.с.з, проведено на 22.03.2018г. заключение на вещото лице инж. А., което съдът
кредитира, се потвърждава и допълва заключението на в.л. Хаджиева. Инж. А. сочи, че по КП от 1956 имот с пл.№5097/ записан в разписният
лист на Дончо/ е с площ от 9 800 кв.м. Граници на ПИ 5097 по КП са имоти с
пл.№№5096, 5098, път, 5086, 5087, 5088. В разписния лист към плана от 56г. като
съседи са записани съответно Петър Анастасов Станков, К.В. Н., Н. Вълчев Н., К.В.
Н., A. С.Н.. В нотариален акт №193 т.1 д.302 от 1951г. за имот, представляващ нива от 10 дка находяща се в
землището на гр.Сталин, м-ст „Трошева махала" собственици са Г.Я.Н. и Д.
Д. Р.. За съседи са записани Купен Вълев Свинаров, път, А. С.и К.В. С..
Съгласно заповед №4620/22.08.1955г. е утвърдена дворищна и улична регулация на
кв.1 и е отреден терен за Промкомбинат -дърводелска работилница по плана на
индустриална зона Варна. С протокол №7/07.03.1957г. е взето решение , че на
основание гореописаната заповед на Д. Д. Р. и н-ци на Г.Я.Н. собственици на
имот с пл.№324 да се заплати за 4.25дка. От протокол №15/18.04.1958г за ДТП
„Топливо" да се заплати на Д. Р., Е. Р. и М. К. , собственици на имот
пл.№324-място от 5100 кв.м.
От скица на терена за
„промкомбинат, дървообработване, строителни материали" в „Индустриална
зона" съхраняваща се в дирекция Общинска собственост е видно, че имот с
пл.№324 попада в кв.1 с отреждане „За промкомбинат и дървообработване",
Индустриална зона.
Вещото лице сочи, че
северната част от имот с пл.№5097=324 с площ 4250 кв.м.(по прот.
№7/07.03.1957г.) попада в границите на ДИП Сава
Ганчев(Промкомбинат-дървообработваща работилница), а южната част с площ
5100кв.м.(по прот. №15/18.04.1958г.) в площадката за „ГТП Топливо".
Процесният
имот с площ 4000 кв.м. се намира в границите на ПИ10135.3514.204 по действащата
кадастрална карта и представлява южната част от ПИ с пл.№5097 по КП 1956г.,
като имотите, предмет на решението по адм.д. №597/1998г. и предмет на
настоящата искова молба са идентични. Квадратурата на процесния имот,
реституиран по съдебно решение, замерена на място от вещото лице е 4055 кв.м.
На Комбинираната скица към заключението му процесният имот е показан в синя
щриховка. От останалата част на ПИ по КП от 1956 с пл.№5097/324-стар/, намираща
се в рамките на ПИ 10135.3514.204,
746кв.м.-обозначени на Комбинираната скица с червена щриховка попадат
под сграда с идентификатор 10135.3514.204.2 и
225кв.м.-обозначени с жълта щриховка в прилежащата земя към същата
сграда.
Предвижданията на
Генералния план на "Плодзеленчук" от 1964г. са за изграждане на
плодохранилище, ледогенератор, склад за трушии, трапезария и мост кран, склад -
навес, склад, портиерна, битова сграда, складове за плодове и зеленчуци,
площадка за приготвяне на трушии, склад- бункери за зеле, складове за плодове и
навес. Съгласно този Генерален план поземлен имот с
пл.5097=324 попада в отредени петна за изграждане на склад - бункери за зеле,
площадка за приготвяне на трушии и складове за плодове/Комбинирана скица-2/.
Мероприятието по Ген.
план от 1964г. е комплексно. Предвижданията на Генералният план са за
изграждане на складове , открити площадки и битова сграда, които да обслужват
целия процес на съхраняване на плодове и зеленчуци за нуждите на ДП
„Плодзеленчук".
Имот с пл.№324=5097
попада в площадки отредени за „Промкомбинат и дървообработване" и „ГТП
Топливо", кв.1 от Индустриална зона съгласно заповед №4620/22.08.1955г.
Със заповед №1308/10.08.1963г. на председателя на ДКСА е одобрена регулацията
на Западна промишлена зона, гр.Варна, като имот с пл.№324=5097 попада в
площадка за ОТП „Плодзеленчук". Със заповед №219/20.11.1980г. е изменена
регулацията като се преотрежда разширение на площадка на ДМЗ
„В.Коларов"/завод за дизелови двигатели/. С решение №196-13, протокол
№8/28.01.2004г. на ОС гр.Варна е одобрен ПУП ПРЗ на ЗПЗ, като процесният имот
попада в УПИ III 106 -„За тържище Варна плод АД"иУПИ XVIII.
Мероприятието „Промкомбинат и
дървообработване" е изпълнено като в КП от 1956г. има отразени сгради на
ДИП „Сава Ганчев". Мероприятието за отреждане на площадка за ОТП
„Плодзеленчук" е изпълнено като в КП на ЗПЗ от 1985г. е отразен поземлен
имот записан на ОП „Булгарплод", отразени са масивни складове и площадка.
Площадката отредена
за ДМЗ „Васил Коларов" е частично изпълнена като не засяга процесния имот.
Регулацията от 2004г. в частта на УПИ III-106 за тържище Варна - плод" АД
от 2004г. е приложена, имотът е отразен в действащата кадастрална карта.
След
справка в Община Варна, дирекция „Общинска собственост", вещото лице не открива налични данни за
заплащане на дължими обезщетения на М. /М.К.-съпруга на Г.Я.Н., като наследник
на лице , посочено като наследник и правоимащ.
С влязло в сила
решение от 19.07.2000г., постановено по адм. дело №597/1998г., съдът е отменил
решение №1736/16.04.1993г., на Кмета на Община Варна, в
частта, с която е отказано на осн. чл. 2 от ЗВСНОИ възстановяването на 4000
кв.м. от нива с площ 10 000 кв.м. с пл. №324/стар/, находящ се в Западна
промишлена зона на гр. Варна. Със същото решение, съдът е ПРИЗНАЛ правата на А.
Н. Т.и Ю.Н.Н. за възстановяване на собствеността върху имот от 4000 кв.м.,
представляващ имот пл. 5097/стар 324/ по плана на Западна промишлена зона, така
както е очертана с червен цвят на скица 3, на стр. 37 от делото, която е
неразделна част от решението.
Видно от
удостоверение изх. №АИ-9400-31/1/14.07.2011г. /стр.159 от гр.д. 1763 / 2010г. по описа на ВОС /, издадено от
областния управител на Област Варна, че административната
преписка, послужила за съставянето на акта за държавна собственост няма данни
за изплащано обезщетение на бивши собственици.
По
делото са представени удостоверения за наследници, от които по безспорен начин
се установява, че ищците и главно встъпилите лица се явяват наследници
по закон на Г.Я.Н..
С НА №146,
том 2, рег. No 3796, дело №315 / 2005г. ответникът „Варна плод“ АД е признат за собственик на поземлен имот,
находящ се на ул. *****, представляващ имот пл. No 106, по КП на Западна Промишлена зона на гр. Варна, с площ на имота по АЧДС
No
151 от 02.05.1997г. – от 83 992 кв.м., а по скица –
80 924 кв.м. с посочени в нотариалния акт съседи, ведно с изградените в
имота постройки.
С АЧДС No 151 /
02.05.1997г. земя с площ от 83 992 кв.м., ведно с описаните в
акта постройки, находящи с в гр. Варна – Западна Промишлена зона, площадка на
Варна плод ЕАД са актувани на основание „построен от държавно юридическо лице
върху държавна земя – Заповед No 3849 / 02.12.1975г..,
пар. 34 от ПЗР и чл. 17а от ЗППДОбП – 1975г.“
С АДС No 6920 /
18.11.1965г., съставен на основание т.7-ма от Закона за
собствеността, са одържавени всички покрити и непокрити недвижими имоти, водени
като основни средства по счетоводните книги на предприятието, упоменати
подробно в описа, приложен към писма No 1568 от 08.07. и No 1536 от 05.07.1965г., намиращ се към досието, като имотът е отстъпен за
ползване на ОТП „Топливо“.
С АДС Nо 10298 / 25.04.1970г., съставен на основание чл.6 от Закона за собствеността,
е одържавен склад в местността „Максуда“, кв. „*****.“, застроена и незастроена площ общо 70 000 кв.м., само застроена
площ, навеси и др. 1227,5 м3 в Западна Промишлена Зона пл. No 5522,
5523, 5524 и 5525 по плана на гр. Варна, като имотът е отстъпен за
ползване на ДОП „Булгарплод“.
С АДС Nо 11637 / 22.07.1972г., съставен на основание чл.21 от Правилника за
държавните имоти е одържавена канцелария за автотранспорта, канцелария за
монтьорите, ремонтна зала с канали, склад за авточасти, дърводелска
работилница, застроена площ – 324 кв. м.; с акт No 6920 актувана цялата площ и останалите сгради, като имотът е отстъпен за
ползване на Топливо склад No 1.
Със заповед No 3849 /
02.12.1975г., издадена от Варненски Градски Народен Съвет –
Изпълнителен комитет е отчужден от СД „Горивни и строителни материали“
недвижимият имот в Западна промишлена зона и е предоставен на ДСО „Булгарплод“
за предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие „Площадка на ДСО „Булгарплод““.
С решение No 198 /
19.12.1990г., издадено от Министъра на земеделието и хранителната
промишленост е разпоредено да се образува фирма “Варна плод“ гр. Варна с държавно имущество, като съобразно приложение No 1 към решението фирма „Варна плод“
поема съответна част от активите и пасивите, както и другите права и аздължения
на предприятие „Булгарплод“ гр.Варна по баланса му към 31.10.1990г. Представени са и 4бр. решения на ВОС – от
1991г., 1996г. и 1997г. за вписването и преобразуването на дружеството
ответник, установяващи правоприемственост.
Приета по делото е и заповед No 159 / 05.03.1990г., ведно с разпоределителен протокол
и инвентарна книга към 31.05.1990г., счетоводна справка, както и писма
от министерство на земеделието и хранителната промишленост до областен
управител и отговор на писмото, от които се потвърждава, че процесните имоти са
включени в баланса на дружеството – ответник.
На л. 490 до л. 525 от
делото са приети доказателства – справки, удостоврения, банкови извлечения,
платежни нареждания, от които се установява, че за периода 1998г. – 2017г.
Варна плод АД е заплащало данък върху процесните недвижими имоти и такса за
битови отпадъци.
На л. 529 до л. 545 от
делото са представени доказателства, че ищците и главно-встъпилите лица са
декларирали процесната част от недвижимия имот по реда на ЗМДТ през 2009г.
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ответното
дружество, както и от главно-встъпилите лица. От разпита на свидетелите Т. И.
С.и К. И.Н. се установява, че целият имот около 89 дка. е ограден от външна
страна, като вътре в имота няма ограждения, но има система за контрол за достъп
до изградените от ответното дружество в имота складове, площадка и
административна сграда. В процесната част от имота са изградени складове за
съхранение на плодове и зеленчуци и площадка за паркинг, които ответникът
отдава под наем. Свидетелите сочат, че не им е известно и не са ставали
свидетели на скандали или някой да е идвал на място и да е предявявал претенции
за собствеността на процесния имот.
От ангажираните гласни
доказателства, посредством разпита на свидетелите Н. В. Т.– А.и Т. Д. Щ.,
водени от главно встъпилите лица, се установява, че на свидетелите им е
известно,че ищците са имали претенции за собственост върху процесната част от
имота и са водили дела, които са спечелили. Декларирали са имота в Дирекция „Местни
Данъци и такси“ към Община Варна, но не са въведени във владение. За
начислените им и дължими данъци и такси им бил съставен акт.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Правна регламентация
и защита на правото на всеки собственик да иска собствената си вещ от всяко
трето лице, което я владее или държи без основание, законодателят е уредил
изрично в чл. 108 от ЗС. Именно това е и правната квалификация, дадена от съда
при разглеждането на настоящия спор. Съответно на указанията на горната инстанция
– Апелативен съд – Варна, при първоначалното разглеждане на делото предявеният
иск е бил по отношение на идеални части от имота и основан на твърденията на
ищците, че правото на собственост е придобито по силата на договор за
покупко-продажба и наследствено правоприемство. При повторното разглеждане на
производството е недопустимо изменение едновременно на основанието и петитума,
поради което и настоящото производство продължава за произнасяне по така
предявения първоначално иск.
Претенцията на главно
встъпилите лица е за реални части от имота – така, както са ги
индивидуализирали, както и твърденията им за придобиване на правото на
собственост са им основани на допълнително правно основание – реституция.
По първоначално
предявения иск съдът намира следното:
С оглед на обсъдените по-горе писмени доказателства, съдът приема за установено, че към 1951 г.,
наследодателят на ищците - Г.Я.Н. се легитимира като собственик на ид. част от недвижим имот,
представляващ нива, от 10 дка находяща се в землището на гр. Варна, с №324 по действащия КП в периода
1936-1946г. В последствие, обаче,
имотът е отчужден. Първоначално с протокол №7 от 07.03.1957г. от имот
№324 -собственост на н-ци на Г.Я.Н. и н-ци на Д. Д. Р. за нуждите на
„Промкомбинат"-дърводелска работилница, се отчуждават 4250 кв.м., като по-късно
площадката е отредена на ДНП "Сава Ганчев ", а в по късен етап на
кооперация „ Свобода ". Отчуждаването
на останалата част от процесния имот е извършено с
протокол №15 от 18.04.1958г., от имот №324
собственост на Д. Д. Р., с който се отчуждават 5100
кв.м за парцел, отреден за ГТП "Топливо" в индустриална зона –Варна, а впоследствие
площадката е преотредена на „Варна-плод "AД. Вследствие на изложеното ищците не се легитимират като
собственици на сочените идеални части от имота, доколкото имотът е бил отчужден
от техния наследодател и не е бил в неговия патримониум към датата на откриване
на наследството.
Предвид изложеното
съдът намира, че ищците не успяха да установят първата предпоставка за
уважаването на предявения ревандикационен иск - правото си на собственост върху
вещта, описана в исковата молба, като съдът само на това основание следва да
отхвърли исковата претенция на ищците.
По
исковете на главно встъпилите лица:
Главно
встъпилите лица основават претенциите си за собственост срещу ищците и срещу
ответното –дружество на основание реституция и наследствено правоприемство.
Реституционните
си претенции главно встъпилите лица основават на твърдението, че с решение от
19.07.2000г. по адм. д. № 597/1998г. по описа на ВОС, образувано по жалба, вкл.
и на техния наследодател Г.Н.Я. било признато
правото на собственост и била възстановена собствеността на А. Н. Т.и Ю.Н.Н. върху следния недвижим
имот: 4000 кв.м. с пл.н. 5097 /стар пл.н.324/ по плана на промишлена зона
гр.Варна, така както било отразено
на скица № 3 л. 37 от делото, която скица да се смята за неразделна част от
решението. В диспозитива на решението по
административното дело била допусната очевидна фактическа грешка,
като не било записано името на наследниците на
жалбоподателя Г.Н.Я. –техен наследодател. Твърдят,
че решението по посоченото административно дело имало
сила на присъдено нещо и досежно техния наследодател
и черпели права от
посоченото решение, което ги легитимирало
като съсобствениции с
останалите ищци по гражданското дело на процесния недвижим
имот.
Съдът
намира за недоказани твърденията на главно-втъпилите лица. Диспозитивът на
съдебното решение легитимира като собственици единствено А. Н. Т.и Ю.Н.Н., но
не и наследодателят на главно встъпилите лица Г.Н.Я.. Доказателства за
твърдението, че била допусната очевидна фактическа грешка, която да е
констатирана по съответния допустим от процесуалния закон ред не се
представиха. Само на това основание
съдът приема, че исковете на главно втъпилите лица са неоснователни и следва да
се отхвърлят.
За
пълнота на изложението, обаче, дори и да се приеме, че посоченото решение легитимира
като собственици главно встъпилите лица в следствие на реституционен ефект и
наследствено правоприемство, то от ответното дружество е отправено искане за
упражняване на косвен съдебен контрол на постановеното решение, след като са
оспорени предпоставките за настъпване на реституционния ефект, по което съдът
дължи произнасяне. Съдът следва да
извърши преценка за наличието на предпоставките
за възстановяване правото на собственост в полза на ищците, респективно на
техния праводател -към момента на отнемане на имота.
Условията,
които трябва да са налице за възстановяването на собствеността по реда на
ЗВСВНОИ по ЗТСУ са следните: 1/ застроен
или незастроен имот да е отчужден до 21.04.1990г., както е в процесния
случай и съдът приема за установено от представените и обсъдени по-горе писмени
доказаталства; 2 / отчуждаването да е по някой от посочените в чл.1 от закона
закони, както е в процесния случай; 3/
сградите да съществуват към деня на
влизане на закона в сила, а ако не съществуват
-дворното място да може да се урегулира самостоятелно; 4/ мероприятието, за което е отчужден имотът, да не е фактически
започнало към 24.02.1992г;
В тази връзка и от
събраните доказателства съдът констатира, че не е налице условието по т.4. Както се установи от заключенията на двете
вещи лица, които съдът намира за компетентни и безпристрастни, като ги
възприема и основава решението си на тях, мероприятието, за
което отчуждаването е извършено е изпълнено. В
тази насока са събрани и множество писмени доказателства: АДС №3742 / 16.01.1963г., АДС
№4453 / 13.08.1964г., АДС No 6916 / 18.11.1965г., подробно обсъдени по-горе.
С оглед на всичко гореизложено
и претенции на главно встъпилите лица сса неоснователни и недоказани. След като
не успяха да установят по безспорен начин придобивното си основание, съдът не е
длъжен да изследват противопоставените
права на ответника, а следва да отхвърли претенциите.
С оглед изхода на делото, в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени, направените от същото
разноски, съобразно представения списък, находящ се на л. 689 от делото.
Доколкото в приложения договор за правна защита и съдействие не е посочено по
кой от предявените искове е договореното възнаграждение, съдът приема, че
същото следва да се поеме по равно между
ищците и главно встъпилите лица. Същото
разпределение следва да се направи и по отношение на заплатения депозит за вещо
лице.
На ищците, които по иска на главно втъпилите лица се явяват ответници, също
се дължат разноски, които следва да се понесат от главно встъпилите лица. Съдът
следва да присъди на ищцата Р.С.Я. заплатения от нея адвокатски хонорар, посочен
в списъка с разноски на л. 687 от делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от 1/Р.С.Я., ЕГН:**********,
с адрес: ***; 2/ М.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 3/ Н.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***; 4/ И.
И.И., ЕГН:**********, с адрес: ***; 5/ И.Г.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 6/ Е.Г.И.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 7/ А.Д.У.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 8/ Р.Б.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 9/ К.Й.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; 10/ П.С.В.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 11/ Е.С.К.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 12/ Ю.Н.Н.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 13/ И.Д.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 13/ М.Т.К., френска граждА., родена на ***г. с адрес: ******срещу „Варна Плод“ АД,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ак.Корчатов“ 1, вписано в
Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от А.Н.В.
– изпълнителен директор, ревандикационен
иск с правно основание
чл. 108 ЗС съдът да
признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 4000 кв.м. в идеални части от поземлен имот с
площ от 80 601 кв.м. с идентификатор № 10135.3514.204 по кадастралната
карта на гр.Варна, Западна промишлена зона, одобрена със заповед №
РД-18-64/16.05.2008 г., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищците владението върху същия, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГЛАВНО
ВСТЪПИЛИТЕ ЛИЦА 1/ Б.Д.Я., ЕГН **********
с адрес: ***/ Н.С.Я., ЕГН **********
с адрес: ***, гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19; 3/ Г.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19 и
4/ М.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19 срещу ОТВЕТНИЦИТЕ –ИЩЦИ по първоначално
предявения иск: 1/Р.С.Я.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 2/ М.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 3/ Н.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***; 4/ И.
И.И., ЕГН:**********, с адрес: ***; 5/ И.Г.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 6/ Е.Г.И.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 7/ А.Д.У.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 8/ Р.Б.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 9/ К.Й.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; 10/ П.С.В.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 11/ Е.С.К.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 12/ Ю.Н.Н.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 13/ И.Д.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 13/ М.Т.К., френска граждА., родена на ***г. с адрес: Kolarov
Marguerite, 42 Rue Sibuetq 75012 Paris, France, установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено по отношение
на посочените ответници, че
ищците – главно встъпили лица са собственици на 1/12 ид. части или в условията на евентуалност на 1/36 ид.ч. от следния недвижим
имот: реална част с площ от 4000 кв.м.
от поземлен имот целият с площ от 80 601 кв.м. с идентификатор №
10135.3514.204 по кадастралната карта на гр.Варна, „Западна промишлена
зона", при граници на реалната част: север – ПИ с идентификатор:
10135.3514.610; юг, изток и запад –
останалата част от ПИ с идентификатор 10135.3514.204, съобразно приложена на л.
111 от делото скица, на която с червен цвят е защрихована процесната реална
част, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГЛАВНО
ВСТЪПИЛИТЕ ЛИЦА 1/ Б.Д.Я., ЕГН **********
с адрес: ***/ Н.С.Я., ЕГН **********
с адрес: ***, гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19; 3/ Г.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19 и
4/ М.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19 срещу ОТВЕТНИКА – ОТВЕТНИК по
първоначално предявения иск - „Варна Плод“ АД, седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Ак.Корчатов“ 1, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски
регистър с ЕИК *********, представлявано от А.Н.В. – изпълнителен директор, ревандикационен иск с правно основание
чл. 108 от ЗС да се приеме за установено по отношение на ответника „Варна Плод“ АД, гр.
Варна, че ищците
– главно встъпили лица са собственици на 1/12 ид. части или в условията на евентуалност на 1/36 ид.ч. от следния недв.
имот: реална част с площ от 4000 кв.м.
от поземлен имот целият с площ от 80 601 кв.м. с идентификатор №
10135.3514.204 по кадастралната карта на гр.Варна, „Западна промишлена
зона", при граници на реалната част: север – ПИ с идентификатор:
10135.3514.610; юг, изток и запад –
останалата част от ПИ с идентификатор 10135.3514.204, съобразно приложена на л.
111 от делото скица, на която с червен цвят е защрихована процесната реална
част, както и да осъди същия да им предаде владението на процесната реална част, като неоснователен.
ОСЪЖДА 1/Р.С.Я.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 2/ М.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 3/ Н.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***; 4/ И.
И.И., ЕГН:**********, с адрес: ***; 5/ И.Г.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 6/ Е.Г.И.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 7/ А.Д.У.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 8/ Р.Б.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 9/ К.Й.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***; 10/ П.С.В.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 11/ Е.С.К.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 12/ Ю.Н.Н.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 13/ И.Д.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: ***; 13/ М.Т.К., френска граждА., родена на ***г. с адрес: Kolarov
Marguerite, 42 Rue Sibuetq 75012 Paris, France, да заплатят на „Варна Плод“ АД, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Ак.Корчатов“ 1, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски
регистър с ЕИК *********, представлявано от А.Н.В. – изпълнителен директор,
сумата от 1 400 лв. / хиляда и четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски от ответника – възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА 1/ Б.Д.Я., ЕГН ********** с
адрес: ***/ Н.С.Я., ЕГН ********** с
адрес: ***, гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19; 3/ Г.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19 и
4/ М.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19, да заплатят на „Варна Плод“ АД,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Ак.Корчатов“ 1, вписано в
Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, представлявано от А.Н.В.
– изпълнителен директор, сумата от 1 400 лв. / хиляда и четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски от ответника – възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА 1/ Б.Д.Я., ЕГН ********** с
адрес: ***/ Н.С.Я., ЕГН ********** с
адрес: ***, гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19; 3/ Г.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19 и
4/ М.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19, да заплатят на Р.С.Я.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 1 500 лв. / хиляда и петстотин
лева/, представляваща направените по
делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по
първоначално предявения за разглеждане иск е постановено при участието на ГЛАВНО ВСТЪПИЛИТЕ
ЛИЦА 1/ Б.Д.Я., ЕГН ********** с
адрес: ***/ Н.С.Я., ЕГН ********** с
адрес: ***, гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19; 3/ Г.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19 и
4/ М.Н.Я., ЕГН ********** с адрес: ***,
гр. София, жк. Дружба II, бл.511, вх. Г, ап.19,
които имат качеството на трети лица помагачи на страната на ответника по същия
иск Варна Плод“ АД, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Ак.Корчатов“ 1, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК
*********, представлявано от А.Н.В. – изпълнителен директор.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: