№ 14675
гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110136535 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I ГПК, чл. 235
ГПК.
Образувано е по искова молба на М. И. М. и В. И. М., чрез адв. С. М., с
която срещу [юл] са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ
се в [адрес], целият с площ от 298 кв.м., представляващ съгласно действащите
КККР поземлен имот с идентификатор [номер], на построената в същия жилищна
сграда с идентификатор [номер].1 със застроена площ от 70 кв.м. и на гараж с
идентификатор [номер].2 със застроена площ от 18 кв.м., при съседи: ПИ с
идентификатори: [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], [номер], при равни
дялове, а именно всеки от тях по 1/2 идеална част от процесните имоти.
Ищците твърдят, че право на собственост върху имота са придобили на
основание давностно владение и наследствено правоприемство. Поддържат, че за
същия на 21.01.1949 г. е бил сключен предварителен договор за покупко-
продажба между наследодателя на ищците - М. Б.Г., намирал се в брак с М.С.Г.,
като купувачи, и В.А.В., като продавач, собственик на имота. Поддържат, че от
деня на сключване на договора фактическата власт върху имота е била предадена
на техните наследодатели, като владението върху имотите никога не им е било
отнемано. След смъртта на М. Г. и М. Г.а ищците са продължили да владеят
имота, с оглед което и считат, че са собственици на същия. Уточняват, че
придобивната давност е изтекла още през 1959 г., но фактическата власт е
продължила да се упражнява и владението върху имотите никога не е било
отнемано и след този момент. При опит да се снабдят с констативен нотариален
1
акт за собственост установили, че имотът първоначално е бил актуван с акт за
държавна собственост, като стар общински имот, а впоследствие е бил актуван с
акт за частна общинска собственост. Отричат [юл] да има права върху имота, с
оглед придобИ.ето му по давност от праводателите на ищците и ищците, които са
продължили владението. Молят за уважаване на предявените искове и за
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Със становище, депозирано преди приемане на доклада по делото,
ответникът е заявил, че оспорва предявените искове, като противопоставя
самостоятелни права на собственост върху имотите. Поддържа, че за процесния
поземлен имот са били съставени във времето акт за държавна собственост №
[НОМЕР]/1964 г., а впоследствие имотът е бил актуван като общински с акт №
[НОМЕР]/2015 г. Оспорва по силата на предварителния договор за покупко-
продажба на имот праводателите на ищците да са придобили материални права –
липсвала нотариална заверка на подписите в договора, а освен това имотът не бил
надлежно индивидуализиран в същия. Счита, че е била налице хипотезата на чл. 6
ЗС, с оглед което и държавата е придобила правото на собственост върху имота на
това основание. Поддържа, че актовете за държавна собственост се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в тях
обстоятелства. Оспорва да са налице елементите на фактическия състав на
придобивната давност за праводателите на ищците. Обръща внимание на факта,
че ищците през 2014 г. са поискали от ответника да закупят поземлен общински
имот с идентификатор [НОМЕР]. Подаването на заявление за закупуването на
имота изключвало намерението за упражняване на фактическа власт върху същия
като собственици. След като за имотите са били съставени актове за държавна,
респ. за общинска собственост, то и не е било възможно същите да бъдат
придобити по давност.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира
за установено следното от фактическа страна:
Приложен към исковата молба и приет като доказателство по делото е
писмен договор за продажба на недвижим имот от 21.01.1949 г., сключен между
В.А.В., като продавач, и М. Б.Г., като купувач, за недвижим имот с площ от 300
кв.м., находящ се в землището на село [АДРЕС]“, при съседи: С.Н., Т.С., Е.К. и
улица, ведно с намиращата се в имота постройка от една стая и кухня, за сумата от
230 000 лева. Съгласно вписването в договора продажната цена е била изплатена
на купувача напълно, а владението върху имота е било предадено на купувача в
деня на сключване на договора.
От страна на [юл] също е представен екземпляр от договор за продажба на
недвижим имот от 21.01.1949 г., сключен между В.А.В. и М. Б.Г., съгласно който
В. е продал на Г. собственото си место от 300 кв.м., находящо се в замлището на с.
[АДРЕС]“ при съседи: С.Н., Т.С., Е.К. и улица, ведно с намиращата се в същото
място постройка от една стая и кухня, за сумата от 230 000 лева. При сключването
на договора на купувача е предадено владението върху имота. На гърба на
договора се съдържа писмено изявление на втори нотариус при Софийски
2
областен съд, че подписите в договора са положени от страните по него на
21.01.1949 г., като самоличността е била потвърдена от присъствалите свидетели,
познати на нотариуса.
От приетото удостоверение за наследници на М. Б.Г., изх. №
[НОМЕР]/16.02.2021 г., издадено от [юл], [АДРЕС], съдът приема за доказано, че
лицето е починало на 17.04.1984 г., като е оставило за свои наследници по закон
съпругата си – М.С.Г., починала на 04.02.2012 г., и сина си И.М.Б., починал на
18.11.2013 г., оставил за свои наследници по закон низходящите си М. И. М. и В.
И. М. /ищците по делото/. Потвърждава се от представеното удостоверение за
наследници на М.С.Г., че единствен нейн наследник е синът й И.М.Б..
Представено е и удостоверение за наследници от 06.01.2014 г. на И.М.Б., от което
е видно, че същият е починал като разведен и единствени негови наследници по
закон са ищците.
С молба от 06.11.1957 г. М. Б.Г., с посочен адрес: [АДРЕС], е поискал да му
се разреши да построи едно жилище от две стаи, кухня и антре, върху закупения
от него с нотариално заверен договор от 21.01.1949 г. имот от 300 кв.м., находящ
се в землището на с. [АДРЕС] [АДРЕС], заедно с една недовършена постройка,
която е довършил през 1949 г. и в която живее със семейството си. Върху молбата
е поставена резолюция, че лицето има договор с достоверна дата 21.01.1949 г.,
застроил е имота и не притежава други недвижими имоти, както и че сградата е
била заснета през 1949 г.
Прието е удостоверение № [НОМЕР]/26.11.1957 г., издадено от СГНС
относно това, че М. Б.Г. има съпруга М. и син И., като на негово име има записано
място и къща на ул. [АДРЕС], оценени за 10 000 лева. Отбелязано е, че
семейстовото не притежават.
През 1962 г. Димитровски районен народен съвет е издал удостоверение №
[НОМЕР]/18.08.1962 г., съгласно което М. Б.Г. има записан на негово име
недвижим имот – къща с дворно място на [АДРЕС].
По делото е прието удостоверение от 24.08.1962 г., издадено от ГСНС,
съгласно което НС в гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО] на основание чл. 4 ЗУПЛЗПДДМ
удостоверява, че М. Б.Г. е признат за собственик на постройки и подобрения,
направени в държавно дворно място, парцел XIII, кв. 164- Модерно предградие:
жилищна сграда на един етаж с една стая и една кухня със застроена площ 59
кв.м. и къща на един етаж застраоена на 59 кв.м. с барака и лятна кухня, изградени
в същия имот.
Като писмено доказателство по делото е приет акт № [НОМЕР], съставен
през м.февруари 1964 г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в
гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС], съставен на основание чл. 6 ЗС и чл. 21 от
Правилника за държавните имоти, съгласно който за държавен имот е обявен
недвижим имот, находящ се в гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] – стар
общински имот от [юл] по данни на технически отдел, съставляваш дворно място
парцел XIII, кв. 164, имот пл. № [НОМЕР] с площ 319 кв.м., находящ се на ул.
[АДРЕС] със забележка, че имотът се ползва от М. Б.Г..
С молба от 18.03.1967 г. М. Б.Г. е поискал да му се даде разрешение да
направи основен ремонт на жилищната си сграда, находяща се в парцел XIII, кв.
3
164, м. [АДРЕС], както и да му се разреши да изгради постройка около 40 кв.м.
към съществуващата в имота сграда.
С молба от 05.04.1968 г. М. Б.Г. е поискал да му бъде дадено строително
петно за пристройка от южната страна на къщата му в кв. 164, парцел XIII по
плана на гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], м. [АДРЕС].
Приета по делото е молба от М. Б.Г. до [юл], подадена на 05.04.1968 г.,
съгласно която през месец август 1962 г. Г. е закупил чрез СГНС, отдел [юл],
дворно място с жилищна сграда на адрес гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС] от
лицето В.А.В.. от гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], но е загубил издаденият му документ
за собственост, като е помолил след извършена проверка да му се издаде нов
такъв.
Представена е молба до началника на [юл]при [юл], подадена на 08.07.1968
г. от М. Б.Г., с която представя проект за пристройка към жилищната му сграда на
[АДРЕС] с молба за одобрение и разрешение за строеж. Посочено е, че се
прилагат нотариален акт за мястото, скица, застроително петно и копия от
архитектурни планове. На гърба на молбата е вписана забележка, че не е
представена декларация от съседите.
Представена е декларация за строеж в съсобствен имот от С.П.В., с която е
заявено съгласие съседът му М. Б.Г. да построи на два метра от парцела му
жилищна постройка.
С молба, подадена на 28.10.1971 г., М. Б.Г. е поискал да му бъде разрешен
строеж на гараж в имота на [АДРЕС].
Прието като доказателство е удостоверение, изх. № [НОМЕР] г., издадено
от слуба [юл], съгласно което масивна жилищна сграда със застроена площ 66,40
кв.м. на етаж и половина /позволителен билет № [НОМЕР]/1968 г. и № 165/1972
г./ в имот пл. № [НОМЕР], кв. 23, по плана на гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО],
[АДРЕС] е на стойност 99 198 лева, масивна сграда – гараж с площ 15 кв.м. е на
стойност 8418 лева. Като забележка е вписано, че дворното място не се оценява,
защото е държавна собственост.
Представен е акт за частна общинска собственост № [НОМЕР]/28.01.2000 г.,
съставен на основание чл. 2, ал. 8, т. 5 ЗОС, стар общински имот, за имот с пл. №
[НОМЕР], кв. 23, м. [АДРЕС], с площ от 317 кв.м., за който е бил съставен АДС №
[НОМЕР]/1964 г. с адрес на имота: гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС], [АДРЕС]
Установява се на следващо място, че ищцата В. М. е подала на 12.03.2014 г.
молба до ответника, чрез [АДРЕС], в която е посочила, че притежава по
наследство къща със застроена площ от 59 кв.м., находяща се на [АДРЕС],
построена при отстъпено право на строеж върху общинско място и е поискала да
бъде уведомена за възможността да закупи същото. Молба с аналогични
съдържание и искане е била подадена и на 16.05.2014 г.
На 28.07.2014 г. ищците са декларирали пред ответника писмено съгласието
си да закупят имота.
От събраните хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция гласни
доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите В.С. и Д.Х., съдът
приема за установено следното:
4
В показанията си св. С. установява, че познава ищците, тъй като били
съседи. Живеели на [АДРЕС], а свидетелката живеела на [АДРЕС] от 1979 г., след
като се омъжила. Тогава на [АДРЕС] живеел М. Г. със съпругата си, сина им И. и
децата им - М. и В. /ищците/. Свидетелства, че семейството имало имот там.
Описва имота с площ около 360 кв.м с къща на един етаж около 70 кв.м застроена
площ. Имотът бил ограден. М. Г. починал някъде към 1980 г., а съпругата му по-
скоро починала - преди 5-6 години. Сивдетелката знае от разкази на родителите на
съпруга си, че М. Г. и съпругата му живеели в имота много отдавна. някъде от
около 1950 г., и никога не са се местили да живеят другаде. Ищците
продължавали да живеят там и към настоящия момент. На свидетелката е
известно, че М. Г. (дядото на ищците) е строил къщата. Оградата никога не е била
местена и винаги семейството на М. Г. се е грижило за имота. На свидетеля не е
известно някой да е оспорвал собствеността на имота или да ги е гонил да
напуснат имота. Не знае ищците да са имали искания към [юл] във връзка с имота.
Не й е известно с какви строителни книжа са строени постройките.
Свидетелят Х. също е съседка на ищците – живее на [АДРЕС] от 1973 г.
Когато отишла да живее там, на [АДРЕС] живеел М. Г. със съпругата си и синът
им И.. На свидетелката е известно от родителите на съпруга й, че М. Г. със
семейството си отишли да живеят в този имот около 1946 г. - 1947 г. В имота
имало построена една къща около 60-70 кв.м. застроена площ, на един етаж с
таванско помещение. Когато Х. отишла да живее в квартала, къщата на Г.и вече е
била построена. Съгласно показанията, къщата са я строили М. Г. и съпругата му.
Свидетелят знае, че имотът е на семейство Г.и. В двора засаждали градина –
зеленчуци, чушки, домати, цветя и дървета. Имали кокошки и петел. Сега в имота
живеели В. и М. /ищците/. Имотът бил ограден отвсякъде с телена мрежа. Откакто
свидетелката е в квартала не е местена оградата. Тя си била същата, която е била,
още като са били живи М. Г. и съпругата му. Свидетелката има впечатления, че
имотът е бил собствен на М. Г., а ищците са го придобили по наследство. Не й е
известно някой да им е оспорвал собствеността, както и ищците да са подавали
заявление до [юл] с искане за закупуване на имота.
По делото е прието заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Л. Г., на което съдът дава вяра, като изготвено
компетентно и безпристрастно от специалист, притежаващ съответните знания от
областите на техническите науки. Въз основа на същото съдът приема за
установено, че процесният имот е бил нанесен на стар кадастрален план отпреди
1956 г. с пл. № [НОМЕР]. Първият регулационен план на м. [АДРЕС] е бил
одобрен със заповед № [НОМЕР]/09.06.1956 г., съгласно който процесният имот е
в кв. 164, парцел XIII-[НОМЕР]. Архивният кадастрален план е бил изработен
през 1973 г. и е действал до одобряването на КККР. Процесният имот е с пл. №
[НОМЕР], к.л. 218 с графична площ 318 кв.м. Съгласно действащия регулационен
план процесният поземлен имот попада в УПИ II-459, [НОМЕР], 464, 465, 466,
467 от кв. 54а с графична площ 318 кв.м. За [АДРЕС] кадастралната карта е била
одобрена със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. Процесният имот е нанесен с
идентификатор [номер] с пло 298 кв.м.
Съгласно заключението в стария кадастрален план отпреди 1956 г.
процесният имот е бил записан с пл. № [НОМЕР] и пло 319 кв.м. и е бил отразен
5
на разписния лист на В.А.В. при съседи: от изток: имот пл. № [НОМЕР] на Т.С. Д.
и имот пл. № [НОМЕР], без вписан собственик, от север: имот пл. № [НОМЕР],
записан на Е.К. Д., от запад: имот пл. № [НОМЕР], без вписан собственик и от юг:
улица. При извършения оглед вещото лице е установило, че имотът е идентичен с
описания в договора за продажба. Съседните имоти в разписния лист към стария
кадастрален план съвпадали с описаните в договора за продажба съседи. В АДС
№ [НОМЕР]/1964 г. е записано, че имотът е дворно място, находящо се в
местността [юл] и се ползва от М. Б.Г.. Вещото лице е акцентирало, че в
съставения акт за държавна собственост от 1964 г. имотът е актуван като стара
общинска мера по данни от [юл] но без наличието на данни за отчуждаване и акт
за собственост. Вещото лице е заключило, че описаният в акта за дуржавна
собственост имот е идентичен с процесния имот, но същият не граничи с ул.
[АДРЕС], както е отбелязано в акта. Процесният имот граничи с една улица от
южната страна на имота – [АДРЕС] преди [АДРЕС]. Съгласно заключението в акт
за частна общинска собственост № [НОМЕР]/28.01.2000 г. имотът е описан с пл.
№ [НОМЕР] и този имот съвпада с парцел XIII, кв. 164, от стария регулационен
план от 1956 г. В акта за частна общинска собственост № [НОМЕР]/27.11.2015 г. е
описан поземлен имот с проектен идентификатор [НОМЕР], който е с 19 кв.м. по-
малък от описаните в предходните актове имоти, тъй като от имота е отделена
част, попадаща в улица по регулация с проектен идентификатор [номер]. Вещото
лице не е открило преписка за отчуждаването на имота и данни за изплащане на
обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищците по исковете за признаване за установено в отношенията
им с ответника, че са собственици на процесните имоти е да докажат, че са
придобили същите на заявеното правно основание, а именно изтекла в тяхна полза
придобивна давност, с оглед което и следва да установят, че техният
наследодател, а и те след неговата смърт са упражнявали явна, необезпокоявана и
непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за период в
продължение на поне десет години с намерението да го своят.
В тежест на ответника е да установи, че е собственик на недвижимите
имоти на основанието, на което се легитимира като собственик съгласно
съставения през 1964 г. акт за държавна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
За да се придобие правото на собственост върху имот на основание
давностно владение, то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнено. Владението трябва да е постоянно и да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят имота. Действията на владелеца следва да
сочат, че той счита имота за свой. Не е достатъчно само манифестирането на
собственическо отношение към имота пред трети лица, а е необходимо владелецът
да си служи с недвижимия имот по предназначението му, да го посещава и да
извършва действия по стопанисването му, като тези действия трябва ясно, явно и
несъмнено да сочат на това, че владелецът счита имота за свой, а не за
6
собственост на трето лице.
Според трайно установената практика на ВКС по института на
придобивната давност владението трябва да бъде установено явно спрямо
собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е
установено владението, трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед
начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва
преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин,
дали е установено и поддържано с насилие и т.н. (решение № 280 от 24.10.2011 г.
по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на ВКС). Начинът на установяване на
фактическата власт има значение също и при извършването на преценка дали
владението е установено върху чужд имот без знанието на собственика или е било
доброволно предадено, дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго.
Моментът на установяване на фактическата власт е пряко свързан с установената
в чл. 79 ЗС продължителност на владението като предпоставка за придобИ.е
правото на собственост върху имота по давност. Претендиращият несобственик
следва да е упражнявал фактическата власт върху конкретната вещ в период, по-
дълъг от 10 години след нейното установяване, при което да е демонстрирал по
отношение на невладеещия собственик на същата вещ поведение, което
несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си, респ. приложение да намери установената в чл. 69 ЗС
презумпция. И само ако елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са
налице по отношение на претендиращото собствеността лице и са установени при
пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна
давност за конкретен недвижим имот може да бъде уважено. В този смисъл са
решение № 445 от 21.07.2012 г. по гр. д. № 283/2010 г. на I г. о. на ВКС, Решение
№ 61 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2020 г., I г. о., ГК и др.
Както се посочи и по-горе, владението върху чужд имот не трябва да е
скрито, а трябва да е установено явно и по начин, че да може да бъде възприето и
от действителния собственик на вещта. Лицето, което поддържа, че е установило
самостоятелна фактическа власт върху един имот, владяло го е в продължение на
период поне 10 години и е придобило правото на собственост по давност, следва
да докаже по делото кога и как е установило фактическата власт върху имота за
себе си. Ако се твърди, че правото на собственост върху недвижим имот е
придобито по давност към определена дата, доказването на момента, в който е
установена самостоятелната фактическа власт е необходимо с цел извършването
на преценка дали придобивната давност е изтекла към твърдяния момент, особено
в хипотеза, при която се поддържа наличие на конкуриращи различни основания
за придобИ.е на собствеността, доколкото правото на собственост може да бъде
придобито само на едно правно основание.
В аспекта на така направените разяснения и релвантната съдебна практика,
настоящият съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството
доказателства ищците са установили, че са собственици на процесния недвижим
имот на соченото от тях основание, като съображенията за това са следните:
В случая по несъмнен начин по делото е установено, че наследодателят на
ищците М. Г. е сключил на 21.01.1949 г. договор за продажба на недвижим имот с
достоверна дата, доколкото подписите на страните по същия са били заверени от
нотариус на същата дата. По силата на сключения договор М. Г. е придобил
фактическата власт върху имота, след като е заплатил продажната цена за същия
съобразно уговорката на страните, обективирана в съглашението. Следва да се
посочи, че към датата на сключване на договора действащ е бил отмененият Закон
7
за задълженията и договорите, съгласно разпоредбата на чл. 219 от който
договорите, с които се прехвърля право на собственост върху недвижим имот
също е следвало да се съставят във формата на нотариален акт. Ето защо и
липсата на изискуемата от закона форма води до конверсия на сключения договор
в предварителен такъв, като съгласно договореното между страните купувачът по
предварителния договор е придобил владението върху същия от посочения
момент /21.01.1949 г./. Обсъжданият договор съдът приема, че е противопоставим
на ответника, доколкото същият е бил представен на общинските служби още
преди съставянето на първия акт за държавна собственост през 1964 г., като в
последния дори е отбелязано, че имотът се ползва от наследодателя на ищците,
купувач по предварителния договор от 1949 г.
От събраните в хода на настоящото производство писмени и гласни
доказателства съдът приема за установено, че в периода от 21.01.1949 г. до
21.01.1959 г. М. Г. и съпругата му, придобили фактическата власт върху същия по
силата на сключения договор за продажба, са живеели в него със съзнание, че
държат имота и построената в него сграда като свои, с оглед което и с изтичането
на изискуемия от закона давностен срок, са придобили правото на собственост
върху земята по давност. От показанията на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира, като обективни, безпристрастни, последователни и пресъздаващи
спомените на разпитаните лица, които макар да не са били преки свидетели на
момента, в който М. Г. и съпругата му са се установили да живеят в процесния
имот през 1949 г., си спомнят разказите на техните родственици, преки свидетели
на тези събития, че владението върху имота, упражнявано от М. Г. и съпругата му
в периода 1949 г. – 1959 г., е било трайно, явно, необезпокоявано, несмущавано и
не е било отнемано от владелците, а след смъртта им – от техните наследници.
Следва да се посочи също така, че изхождайки от разпоредбата на чл. 70,
ал. 3 ЗС, константната практика на ВКС приема, че фактическа власт,
упражнявана въз основа на сключен със собственика предварителен договор за
продажба на недвижим имот, съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС
/в този смисъл Решение № 83 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 2978/2019 г., Г. К., ІІ Г.
О. на ВКС, Решение № 2384 от 3.12.1969 г. по гр. д. № 1816/1969 г. на ВС, І г.о.,
Решение № 1343 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 4391/2007 г. на ІV г.о. на ВКС и
Решение № 1619 от 14.12.2000 г. по гр. д. № 640/2000 г. на ІV г.о. на ВКС,
Решение № 101 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 891/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и
др./. Определяйки купувача по предварителния договор като владелец,
законодателят е съобразил целта, с която се сключва такъв договор – придобИ.ето
на правото на собственост върху конкретен имот. Като признава на купувача по
сключен със собственика предварителен договор за продажба качеството
„владелец“, едновременно с това законодателят държи сметка за дължимото
правомерно поведение на страните, произтичащо от облигационно-правната им
връзка. Този подход е свързан именно с целта на сключването на предварителния
договор – той не размества собствеността, нито дори създава за купувача
„основание“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС (поради което и придобИ.ето по
давност изисква упражняване на владение в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС), но обвързва
страните със задължението да сключат окончателен договор с вещно-
транслативно действие. Възприетият подход е причината, поради която изначално
наличната у купувача субективна представа, че упражнява фактическа власт
върху чужд имот, при това при съществуваща облигационно-правна връзка със
собственика, не изключва наличието на намерение за своене. В конкретния случай
фактическата власт е установена със сключването на договора и след като е
платена цялата продажна цена за имотите, предмет на сделката. Че имотът е
8
владян от М. Г. със съзнанието, че е собственик на същия, се установява не само
от събраните по делото гласни доказателствени средства, но и от писмените
такива. Видно е от съдържанието на многобройните отправяни от Г. молби да му
се разреши да построи сграда в имота, че същият е сезирал компетентните органи
с искания да му се разреши да строи в имота, който е закупил през 1949 г., т.е.
явно е намерението на наследодателя на ищците, че е закупил и е придобил
недвижим имот, в който иска да построи жилищна сграда.
На следващо място следва да се акцентира, че от данните от заключението
на съдебно-техническата експертиза съдът приема за установено, че в стария
кадастрален план отпреди 1956 г. и съставен разписен лист се съдържат данни, че
процесният имот е бил записан като собствен на продавача по договора за
продажба – В.А.В.. Ето защо и съдът приема, че са налице всички предпоставки,
включени във фактическия състав на придобИ.ето на правото на собственост по
давност чрез упражняването на явно, спокойно, непрекъснато, несмущавано
владение от страна на М. и М. Г.и в продължение на период от повече от 10
години, който е изтекъл през м. януари 1959 г.
По отношение на възраженията на ответника, че не наследодателят на
ищците, а държавата е била собственик на процесния недвижим имот, във връзка с
което е бил съставен Акт за държавна собственост през 1964 г. съдът намира за
необходимо да посочи следното:
С решение № 321/14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на ВКС, I
Гражданско отделение, решение № 269/03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г., I
Гражданско отделение и други е консолидирана трайната и безпротиворечива
практика на ВКС по въпросите за действието и доказателствената сила на
актовете за държавна и общинска собственост. Със същите е възприето
разрешението, че
актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални
документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се
удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната,
съответно на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото
местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и
фактическото, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/
собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /общинска/ собственост
нямат правопораждащо действие, а само констатира придобитото по някой от
предвидените в чл. 77 ЗС способи за придобИ.е правото на собственост.
С Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК
е посочено също, че основанията за придобИ.е от държавата и [юл] на право на
собственост следва да бъдат посочени в АДС, респ. в АОС. Когато основанието
изисква настъпването на конкретен юридически факт или реализиране на сложен
фактически състав - завещание, дарение, отчуждаване, реституция, които не
настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи и фактическото
основание освен правното. АДС и АОС се ползват с доказателствена сила, съгл.
чл. 5, ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото
самият акт не създава права за държавата, респ. за [юл] - чл. 5, ал. 3 от ЗОС.
Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно
основание за придобИ.е правото на собственост, което при оспорване, подлежи на
доказване от държавата, респ. от [юл].
Тъй като [юл] не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е
имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва
констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост е да установи,
9
че към момента на актуването, имотът е имал собственик. Ако успее да докаже
това, имотът не се придобива от държавата, респ. от [юл] и за него не действа
забраната за придобИ.е по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във
всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46
от 2006 г.).
В случая в съставения през 1964 г. акт за държавна собственост е посочено,
че основанието за съставянето на акта, респ. за правото на собственост върху
имота е обстоятелството, че имотът е стар общински имот – бивша [юл] по данни
от [юл] Записано е още, че имотът е стар държавен имот, както и че се ползва от
М. Б.Г.. В хода на производството пред настоящата инстанция не се установи на
какво основание имотът е актуван като държавен и въз основа на какви конкретни
данни от [юл] Обратно, установено от представените по делото писмени
доказателства, в това число и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че към момента на съставяне на акта за държавна собственост имотът
в разписния лист към стария кадастрален план е бил записан на В.А.В., а пред
държавните институции М. Г. се е легитимирал като купувач въз основа на
договор за продажба с нотариална заверка на подписите, като дори съгласно
удостоверение № [НОМЕР]/26.11.1957 г., издадено от СГНС на името на М. Г.
има записано място и къща на ул. [АДРЕС], а съгласно удостоверение №
[НОМЕР]/18.08.1962 г., издадено от [юл] М. Г. има записан на негово име
недвижим имот – къща с дворно място на [АДРЕС]. В представения по делото
акт за общинска собственост № [НОМЕР]/2000 г. е посочено, че имотът се актува
като стар общински имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС. Посочено е също
така, че преди това имотът е бил актуван като държавен с АДС № [НОМЕР]/1964
г. Съгласно тази разпоредба на ЗОС съгласно редакция ДВ бр. 44/1996 г.
общинска собственост стават "недвижимите имоти на територията на [юл], чийто
собственик не може да бъде установен". От страна на ответника в производството
не е установено на какво основание имотът първоначално е бил актуван като
държавен с оглед установеното от събраните в хода на производството
доказателства. По отношение на основанието, записано в акта за частна общинска
собственост от 2000 г., следва да се посочи, че ищците са опровергали да са били
налице предпоставките за актуване на имота като държавен, респ. общински, тъй
като друг собственик не е бил установен. Както се посочи и по-горе, отразеното в
тези актове се явява опровергано в настоящото производство, доколкото още към
съставянето на първия акт за държавна собственост не са били налице
предпоставките за това – имотът не е бил стар общински имот, нито е бил
безстопанствен. От данните от СТЕ става ясно, че имотът в разписния лист към
най-стария кадастрален план е бил записан на продавача по предварителния
договор, както и че с договора за продажба от 1949 г., макар да не са спазили
изискуемата от закона форма, страните са постигнали съгласие за продажбата на
този имот, а фактическата власт е предадена на купувача от конкретен момент.
Не се установява по отношение на същия да е била приложима забраната за
придобИ.ето му по давност, с оглед липсата на установяване през периода 1949 г.
– 1959 г. имотът да е имал статут на общинска или държавна собственост на
каквото и да било основание.
С оглед всичко изложено по-напред, съдът достигна извод за основателност
10
на предявените от ищците искове. За пълнота и във връзка с възраженията на
ответника, че с подадените от ищците през 2014 г. заявления, с които са
отправили искания да закупят процесния поземлен имот, се изключвал анимусът
на владението, следва да се посочи, че съгласно т.2 от ТР №4/2012 г. по т.д.
№3/2012 г. на ОСГК, позоваването на изтекла придобивна давност не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани и настъпващи към момента на изтичане на законовия
срок. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение. Правната последица
– придобИ.е на вещното право – е нормативно свързана само с тези
юридически факти. Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда
волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални
средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни
процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. При наличие на
позоваване правните последици – придобИ.е на вещното право – се зачитат от
момента на изтичане на законово определения срок, поради което и следва да
се приеме, че фактическият състав е завършен с изтичането на изискуемия от
закона десетгодишен срок през м.януари 1959 г. Следователно правото на
собственост следва да се счита включено в наследството на М. Г. и съпругата
му М. Г.а, което е преминало към единствения им наследник синът им И. Б.,
наследен от ищците. Ето защо и без правно значение в случая са отправените
от ищците до ответника изявления, че желаят да купят поземления имот,
актуван като общински, доколкото същите са придобили правото да се
позоват на придобивната давност, изтекла в полза на наследодателите им.
Упражнявайки същото, последиците настъпват от момента на изтичането на
давностния срок. В този аспект ищците са придобили правото на собственост
върху процесните имоти по силата на наследственото правприемство от
техния баща И. Б., който пък е придобил същото по наследство от М. Г. и М.
Г.а.
С оглед обстоятелството, че исковете са предявени освен за поземления
имот, а също и за построените в имота сгради, следва да се посочи, че
независимо от останалите основания и доколкото ответника не е установил
самостоятелни права, противопоставими на ищците както върху земята, така
и върху постройките. по силата на разпоредбата на чл. 92 ЗС следва да се
приеме, че искът е основателен и по отношение на същите.
Предявените искове следва да се уважат в цялост.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат ищците.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да им се присъдят внесената
държавна такса /311,30 лева/, депозитът за изготвяне на заключението на СТЕ от
11
вещото лице Л. Г. /500 лева/ и заплатеното в полза на адвоката им възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.09.2022 г., от
съдържанието на който може да бъде установено заплащането на сума в размер на
1500 лева. Ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
приема за неоснователно. С оглед цената на предявените искове и броя на
проведените открити съдебни заседания минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно правилата на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения надвишава сумата, която съдът установява, че е
била заплатена от ищците на адвоката им. Ето защо и в тежест на ответника
следва да се възложи сумата от общо 2311,30 лева – разноските, сторени от
ищците в първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. И. М., ЕГН
**********, и В. И. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. [НАСЕЛЕНО
МЯСТО], [АДРЕС], срещу [юл], ЕИК [НОМЕР], чрез [АДРЕС], с адрес: гр.
[НАСЕЛЕНО МЯСТО], б[АДРЕС] установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че М. И. М., ЕГН **********, и В. И. М., ЕГН **********1, са
собственици на недвижим имот, находящ се в [адрес], целият с площ от 298 кв.м.,
представляващ съгласно действащите КККР поземлен имот с идентификатор
[номер], на построената в същия жилищна сграда с идентификатор [номер].1 със
застроена площ от 70 кв.м. и на гараж с идентификатор [номер].2 със застроена
площ от 18 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори: [номер],
[номер], [номер], [номер], [номер], [номер], при равни дялове, а именно всеки от
тях по 1/2 идеална част на основание изтекла придобивна давност и наследяване.
ОСЪЖДА [юл], ЕИК [НОМЕР], чрез [АДРЕС], с адрес: гр. [НАСЕЛЕНО
МЯСТО], б[АДРЕС] да заплати на М. И. М., ЕГН **********, и В. И. М., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. [НАСЕЛЕНО МЯСТО], [АДРЕС], на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 2311,30 лева – разноски за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12