Р Е Ш
Е Н И Е № 145
гр. Бургас, 31 януари 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С. А. и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ,
изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2885/2019 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от ИААА-Областен отдел“Автомобилна Администрация“
гр.Бургас, против решение № 1281/ 22.10.2019г., постановено по НАХД № 3641/2019г.
по описа на Районен съд Бургас.
С решението е отменено
наказателно постановление № 22-0000222 от 05.08.2019г., издадено от началника
на Областен отдел в „Автомобилна администрация”-гр.Бургас, с което за нарушение
на чл.139 ал.1 т.2 предложение второ от ЗДвП във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.„а”
от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на основание чл.177 ал.3, предл. второ от ЗДвП, на П.Г.Д.,
ЕГН **********, е наложена „Глоба” в размер на 3000 лева.
Касаторът иска
отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
В съдебно заседание,
представител на касатора не се явява.
Ответникът по
касационната жалба не се явява и не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния
съд, следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан
интерес от обжалването.
Разгледана по
същество е основателна.
За да отмени
наказателното постановление, първоинстанционният съд е преценил, че в
производството по издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - актът за установяване на нарушението и обжалваното
наказателно постановление, са издадени от материално некомпетентни органи.
Съдът се е
аргументирал с разпоредбата на чл.139 от ЗДвП и прилаганите във връзка с нея,
правила на Наредба №11/03.07.2001 г. Посочил, че „ съгласно чл.139 ал.3 от ЗДвП, движението на пътни превозни средства с размери, маса и натоварване на
ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал.1, т.2, както и движението на
пътни превозни средства, превозващи опасни товари се извършват по ред,
определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано
с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи.
Определянето на нормите за размери, маса и натоварване на ос, както и редът за
движението на такива превозни средства, и в частност с маса, по-голяма от
максимално допустимата, е сторено с Наредба №11/ 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн.ДВ,бр.65/24.07.2001
г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството на
основание чл.139 от ЗДвП. Съгласно чл.36 от същата наредба, контролът на
извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция „Пътна
инфраструктура” със съдействието на съответната служба за контрол при МВР, а в
граничните контролно-пропускателни пунктове - от Агенция "Митници".
По силата на чл.37 ал.1 т.1 от наредбата,
във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция „Пътна инфраструктура” спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, когато при проверката се
установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без
разрешително или документ за платена такса. Аналогична контролна компетентност
е възложена на съответните митнически органи, ако движението предполага
напускане пределите на страната. Очевидно се касае за специална детайлизирана
правна уредба, регламентираща движението на извънгабаритни и тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване. Видно от цитираните норми, за
установяване на нарушения като настоящото, не е предвидена компетентност на
органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”-гр.София,
респективно на териториалното й поделение Областен отдел „АА” - гр.Бургас, и
следователно служителите в тези органи за контрол не могат валидно нито да
установят, нито да санкционират такова нарушение. Изричното посочване в
наредбата на компетентните контролни органи и изчерпателното изброяване на
правомощията им изключват приложението на общите норми, уреждащи правата и
задълженията на службите за контрол в чл.165-чл.170 от ЗДвП. На още по-силно
основание в случая може да се счита, че с приложената по делото Заповед
№РД-08-249 от 15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, от която черпи правомощията си по ЗДвП
административнонаказващият орган, на практика е направен опит да се дерогират
обсъдените по-горе специални компетентности на службите за контрол при МВР и
Агенция "Пътна инфраструктура" за този тип нарушения, което не е
възможно да бъде сторено с административен акт, какъвто несъмнено представлява
заповедта на министъра“.
Настоящият
състав на съда намира, че преценката за материална компетентност е направена
при неправилно приложение на закона.
В случая
наказателното постановление е издадено за нарушение по чл. чл.177 ал.3, предл.
второ от ЗДвП.
Според
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на текста, наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
Нормата на чл.
166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" контролира спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и
всички документи, свързани с извършването на превоза.
Ал. 2, т. 8 на
чл. 166 от ЗДвП, регламентира правото на определените от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, при изпълнение на
функциите си по този закон, да ползват технически средства за измерване на
размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата
изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за
превоз за собствена сметка на пътници и товари.
Следователно,
ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като служба за контрол
по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани
с извършването на превоза, поради което длъжностните лица на агенцията
разполагат с правото да съставят АУАН.
Предвид
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му правомощия с т. I. 6
от Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспортна,
информационните технологии и съобщенията, началникът на ОО "АА" гр. Бургас
е надлежно оправомощен, респ. е компетентен да издава наказателни постановления
по ЗДвП.
Поради
изложеното съдът намира, че служителите на ИА "Автомобилна администрация"
са компетентни да съставят АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
съответно да издават наказателни постановления, с които да налагат наказания на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в случаите на извършено административно
нарушение по цитирания текст.
Квалифицирането
на процесното нарушение, като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във
вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ не води автоматично до приложението на чл. 36 и чл. 37 от последната. С цитираният подзаконов нормативен се
определят съгласно чл. 1: т. 1 - допустимите размери, маса и натоварване на ос
на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от
Закона за движението по пътищата, наричани за краткост "ППС", които
не представляват опасност за участниците в движението; т. 2 - условията и редът
за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено
ползване. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на наредбата, по смисъла на същата
извънгабаритни ППС " се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3. В конкретния случай съдът очевидно е отчел, че
управляваното от П.Д. превозно средство попада в хипотезата на чл. 3, т. 1 –
"тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална
маса, по-голяма от стойностите по чл. 6". Легалната дефиниция за допустима
максимална маса е дадена в § 1, т. 11, а именно: "допустими максимални маси"
са максималните маси, използвани за ППС, посочени в чл. 6.
Наредба №
11/03.07.2001 г. е издадена на основание законовата делегация на чл. 139, ал. 3
от ЗДвП, според който движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос,
надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2 от чл. 139, както и
движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари, се извършва по
ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
съгласувано с министъра на транспорта, министъра на околната среда и водите и
министъра на вътрешните работи. Посочената норма и разпоредбата на чл. 1 от
наредбата, предпоставят извод, че законодателят не е делегирал възможност на
съответния министър с подзаконов нормативен акт да определя органите, компетентни
да извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по който се
извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи
регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи опасни товари.
Безспорно, относно контрола на извънгабаритните и тежки ППС, предвидената с Наредбата уредба/контролът се осъществява от
Агенция "Пътна инфраструктура" със съдействието на съответните служби
за контрол при МВР, а на територията на ГПП контролният орган е Агенция
Митници/, е различна от тази по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - министърът на
транспорта информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.
По аргумент от
чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДВП, Агенция "Пътна инфраструктура" и
Агенция "Митници" в частност, осъществяват контрол в случаите, когато
се охраняват обществени отношения свързани с правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване.
Нормата на чл.
177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е наложено наказанието на жалбоподателя,
регулира защитата на друг вид обществени отношения – безопасността на
движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на
определена допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално
разрешение. Доколкото в конкретния случай се касае до извършване на превоз за
собствена сметка с МПС, чиято допустима максимална маса надвиша нормативно
установените, то служителите на ОО "АА" гр. Бургас са компетентни да
съставят АУАН, респ. началникът на областния отдел да издаде НП, с което да
наложи съответното наказание по ЗДвП, за констатираното нарушение.
В заключение,
дори и да се приеме, че е налице колизия между определените с Наредба №
11/03.07.2001 г. контролни органи и тези, посочени в ЗДвП, то на основание чл.
15, ал. 3 от ЗНА, се прилага уредбата, регламентирана в закона.
Правилно в обжалваното
решение съдът е намерил за доказано,че П.Д.
действително е извършил нарушението по чл.139 ал.1 т.2 предложение второ от ЗДвП във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.„а” от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ,бр.
65/24.07.2001 г.). Субект на което нарушение може да бъде само физическо лице-
водач, който управлява...
При
установяване на нарушението не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
защото измерването е извършено с техническо средство, проверено по реда на
чл.38 от Закона за измерванията.
Съдът намира
обаче, че след като отмени обжалваното решение, по същество следва да измени
наказателното постановление, тъй като наложеното с него наказание, е явно
несправедливо.
Разпоредбата на
чл.27, ал.1 и 2 от ЗАНН сочи, че административното наказание се определя
съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
В случая
приложената санкционна норма предвижда наказание глоба от 500 до 3000лв.
Наказващият
орган е определил наказанието в неговия максимален размер само въз основа
преценка тежестта на нарушението без да изследва и отчете имотното състояние на
нарушителя и липсата на данни за извършени други нарушения по ЗДвП.
Поради това,
съдът счита, че наложеното наказание следва да бъде намалено и определено в
размер на 800лв.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2 и
чл.222, ал.1 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1281/ 22.10.2019г., постановено по
НАХД № 3641/2019г. по описа на Районен съд Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 22-0000222 от 05.08.2019г., издадено от началника на Областен
отдел в „Автомобилна администрация”-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.139
ал.1 т.2 предложение второ от ЗДвП във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.„а” от Наредба
№ 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
на основание чл.177 ал.3, предл. второ от ЗДвП, на П.Г.Д., ЕГН **********, е
наложена „Глоба” в размер на 3000 лева,
като намалява този размер на 800лв.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: