Определение по дело №47/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на пар.2 ал.1 от ПЗР на ГПК, във вр. с чл.196 и сл. ГПК/ отм./ и е образувано по въззивна жалба на адв. Ц. Т. -САК ,като процесуален представител на В. И. Т. , с адрес в гр.Г. Д., ул." Д. Г." № * и на Ю.И. Т. -Д. ,с адрес в гр.П., ул." О." № *, против решение № 63 от 27.02. 2009 г.по гр.дело № 714/ 2006 г. на районен съд гр.Г. Д., в частта с която е допусната делба между страните по делото на двуетажна жилищна сграда и навес, построени върху УПИ ХVІІІ -641 в кв.174 по плана на гр.Г. Д. ,при квоти 1/2 ид. част за ищците и по 1/4 ид. част за ответниците по иска, отменен е нот. акт № 119 том VІ рег. № 10688 дело№ 1069/ 2006 г. по описа на натариус В. Б. с рег. № 507 на НК , обжалвано е и в частта с която е отхвърлен предявения от ответниците В. Т. и Ю. Т. установителен иск за собственост върху 1/2 ид. част от двата гаража построени в същия урегулиран поземлен имот.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила . Твърди се, че процесната жилищна сграда се състои от два самостоятелни жилищни етажа , всеки от които представлява самостоятелен апартамент ,със самостоятелни входове за всеки от тях, като още при строителството на сградата връзката между тях по вътрешното стълбище е била прекъсната . Изградена е стена която изцяло прегражда достъпа от първия етаж и мазетата към втория етаж и тавана на сградата. Изложени са съображения за упражнявано от наследодателите на страните владение явно и спокойно с намерение за своене в много дълъг период , поради което същите са станали самостоятелни собственици върху етажите , на основание давностно владение. Поради това няма съсобственост на процесната жилищна сграда ,която да е основание за допускане на делбата . По отношение на допуснатата делба на тавана и мазетата на процесната жилищна сграда също са изложени съображения в насока за липса на съсобственост тъй като при самото построяване на сградата наследодателите на страните са поделили и тези помещения, като складови площи към обособените жилища. Направено е оплакване за необоснованост на изводите на съда направени в обжалваното решение ,които не кореспондират със събраните по делото доказателства и в частта с която е допусната делба и на навеса построен в имота ,за който е направено възражение , че е еднолична собственост на ответниците , на основание наследство и давностно владение. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението и в частта с която първоинстанционният съд е отменил нот. акт № 119 том VІ рег. № 10688 дело№ 1069/ 2006 г., по описа на натариус В. Б.с рег. № 507 на НК , с който ответниците са признати за собственици по наследство и давност на втори жилищен етаж от процесната двуетажна жилищна сграда , на тавана в жилищната сграда, както и на навеса построен в урегулирания поземлен имот, както и в частта с която съдът е отхвърлил предявения от въззивниците установителен иск за собственост върху 1/2 ид. част от двата гаража . По искане на жалбоподателите по делото пред въззивния съд са събрани гласни доказателства и е назначена съдебно- техническа експертиза.

В писмено становище и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Р. Б., въззиваемите - ищци по предявения иск за делба оспорват жалбата . Излагат подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на постановения съдебен акт и искат да бъде потвърден. Представят у-ние № 94-00520 от 20.03. 2009 г. на общинска администрация гр.Г. Д..

Въззивният съд ,като обсъди доводите на въззивниците и становището на въззиваемите и взе предвид доказателствата по делото намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима ,като подадена в преклузивния законов срок от надлежни страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване ,валиден и допустим съдебен акт .

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба от Д. А. Т. и съпругата му И. А. Т. , срещу ответниците В. И. Т. и Ю. И. Т.-Д. , за делба на УПИ ХVІІІ / осемнадесети/ - пл.№ 641 в кв. 174 по плана на гр.Г. Д. , ведно с построените на него двуетажна жилищна сграда , състояща се от два етажа ,зимник и таван , както и на построен в имота навес , при квоти 1/2 ид. част за ищците и по 1/4 ид. част за ответниците. В исковата молба ищецът Д. Т., за да обоснове претенцията си сочи ,че през 1962 год закупил процесния урегулиран поземлен имот, а през 1963 г с нот. акт № 67 т.І д.№ 160/ 1963 г. на районен съд гр.Г. Д. продал 1/2 ид. част от него на брат си И. А. Т. Твърди, че през 1963 год. двамата с брат си И. Т. построили процесната жилищна сграда, като веднага се разбрали първият етаж да владее той - ищецът Д. Т. със семейството си, а вторият- брат му И. Т. със семейството си . След смъртта на неговия брат И. Т., починал на 09.12. 2001 г. и съпругата му Ц. Т. ,починала през 1976 г., вторият етаж се ползва и досега от наследниците му . Твърди ,че мазетата в жилищната сграда са преградени ,като едната част владее той ,а другата неговия брат, респективно неговите наследници- ответниците по делото. Тавана на сградата представлява общо помещение . Във връзка с ползването на тавана между двете семейства възниквали проблеми, но до смъртта на И. Т. ги уреждали доброволно. След неговата смърт ответницата В. Т. ,която живее на втория етаж от сградата отказва да ги допусне до тавана през общото стълбище, както и да ползват част от навеса.Представени са с исковата молба и в съдебно заседание гласни и писмени доказателства.

Ответниците В. Т. и Ю. Т.-Д. , единствени наследници на И. Т. ,видно от представеното у-ние за смъртта и наследниците му , не оспорват факта ,че от построяването на жилищната сграда до сега техните родители, а след тях те като наследници ,владеят втория жилищен етаж и тавана на сградата . Твърдят ,че след построяване на сградата двамата братя са разпределили ползването на двата етажа , тавана и мазето на сградата, като тавана се ползвал от наследодателите им И. и Ц. Т., а мазето от ищците. Освен това твърдят, че навеса чиято делба претендират ищците ,е построен от техния баща и само те са го ползвали от построяването му досега . Легитимират се като собственици на посочените обекти с нот. акт № 199 том VІ ,рег. № 10688, дело№ 1069/ 2006 г. по описа на натариус В. Б. с рег. № 507 на НК, и район на действие Районен съд гр.Г. Д. , с който ответниците са признати за собственици по наследство и давност на втори жилищен етаж , на тавана в жилищната сграда ,както и на навеса построен в урегулирания поземлен имот.В хода на производството с нарочна молба ответниците на основание чл. 278 ал.2 ГПК/ отм./ , в първото по делото заседание са поискали да бъдат включени в делбената маса и УПИ ХVІІІ / осемнадесети/ - пл.№ 641 в кв. 174 по плана на гр.Г. Д., ведно с построените на него от южната страна на жилищната сграда от към ул. "Д. Г." два масивни гаража , които изцяло се владеели от ищците, при квоти 1/2 ид. част за ищците и по 1/4 ид. част за ответниците. По повод на направеното искане за включване в делбената маса на двата гаража ,ищците са направили възражение ,че същите са построени и са собствени на синовете им- А. Д. Т. и съпругата му М. Г. Т. на едния гараж , а вторият е собствен на сина им Г. Д. Т.. Представили са като доказателство нот. акт № 268 т.ІІ дело № 597/ 93 г. за собственост на името на Г. Д. Т. , на гараж построен в УПИ ХVІІІ -641 кв.174 , от към съседа Г. Б. ,издаден по обстоятелствена проверка от районен съд гр.Г. Д. и нот. акт № 269 т. ІІ дело № 598/ 1993 г. за собственост на гараж построен в същия урегулиран поземлен имот , от към съседа Н. Х. , издаден от районен съд гр.Г. Д. по обстоятелствена проверка на А. Д. Т. и М. Г. Т. / л. 64 и л.65 от делото/ . Във връзка с представените нотариални актове , с които трети лица- синовете на ищеца са признати за собственици на гаражите на основание давностно владение , ответниците В. Т. и Ю. Т.- Д. , на основание чл.118 ГПК / отм./ , са предявили инцидентен установителен иск по отношение на А. Т., М. Т. и Г. Т., за съвместно разглеждане с иска за делба , с който са поискали установяване неверността на нотариалните актове за собственост на гаражите , както и установяване правото им на собственост общо върху 1/2 ид. част от същите по приращение- чл.92 ЗС, като собственици на 1/2 ид. част от урегулирания поземлен имот. В исковата си молба В. Т. и Ю. Т.- Д. твърдят,че преди построяването на гаражите , между братята И. А. Т. и Д. А. Т. , като съсобственици на мястото имало устна уговорка Д. Т. да построи двата гаража срещу обещанието да разреши на брат си И. Т.- техният наследодател да ползва единия гараж. След построяването на гаражите Д. Т. не изпълнил обещанието си и отказвал на И. Т. да ползва гаража. Инцидентен установителен иск е предявен от ответниците по първоначалния иск за делба - В. Т. и Ю. Т. -Д. , срещу Д. Т. и съпругата му И. Т. , с която се иска установяване, че ищците по инцидентния установителен иск са собственици по приращение на общо 1/2 ид. част от двата гаража . Предявените установителни искове са приети от съда за съвместно разглеждане. Като страни в процеса са конституирани А. Д. Т., М. Г. Т. и Г. Д. Т.. В хода на делото ищецът Д. А. Т. е починал, видно от представеното удостоверение за наследници/ л. 255/ . На основание чл. 120 ГПК/ отм./ производството по делото е продължило в лицето на наследниците му А. Д. Р., Е. Д. Р. и Г. Д. Т..

Не се спори между страните ,че наследодателите Д. А. Т. и И. А. Т. , по силата на покупко- продажба са съсобственици на УПИ ХVІІІ - 641 в кв.174 по плана на гр.Г. Д. още от 1963 г. Не се спори още,че на същия УПИ през 1963 г. двамата братя са построили заедно двуетажна жилищна сграда, със зимнични помещения и таван . След построяване на сградата двамата са разпределили ползването на етажите, като Д. Т. и семейството му се настанили и владеели първия жилищен етаж ,а И. Т. и семейството му - втория жилищен етаж . Сградата се ползва така и досега .През 1970 год. двамата братя построило в имота заедно и навес видно от представеното по делото строително разрешение № 148 от 26.08. 1970 г. издадено от ГОбНС гр.Г. Д.. / л. 7 от делото/. Не се спори между страните ,а и от приложения като доказателство архитектурен проект на двата етажа и зимника се установява, че всеки от етажите има самостоятелен вход , а връзката между етажите , мазето и тавана се осъществява с общо вътрешно стълбище . Във въззивното производсто е назначена съдебно-техническа експертиза ,заключението по която не е оспорена от страните.В заключението си в. лице инж. Х. Г./ л.52/ сочи,че по одобрен архитектурен проект процесната жилищната сграда е с два етажа , мазе и таван -общо подпокривно простратство. Връзката между етажите се осъществява от двураменно стълбище което е с два входа .При оглед на място е установил ,че на ниво стълбищна площадка на първи жилищен етаж, предвидената по проект втора врата с размери 90/ 200 см. е зазидана с тухлен зид , с дебелина половин тухла / 12 см./ , поради което подхода за първи жил. етаж и мазето се осъществява през подход - от към северната фасада на сградата на ниво едно стъпало над терена и входна врата, а подхода към втори жилищен етаж и тавана се осъществява само през първи подход от към северната фасада на сградата , през външно стълбище с шест стъпала и входна врата.Така със зазиждане на вратата на първата стълбищна площадка , таванът функционално е свързан само с втория жилищен етаж.

От показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели В. Т., П.Т. и Д. Б. , както и от разпитаната пред въззивния съд св. М. Х.- сестра на Д. и И. Т. и леля на страните по делото , също е установено, че тавана на сградата не е преграден на отделни помещения, а е общо подпокривно пространство , с покрив -дървена конструкция. Същите свидетели установяват, че мазето е разделено на помещения ,като едната част се е ползвала от Д. Т., а другата част И. Т. не е ползвал. Разпитана свидетелката В.Т. сочи ,че навеса построен в дворното място е строен от двамата братя преди повече от 20 години и че двамата го ползвали ,а след смъртта на И. Т., неговата дъщеря В. Т. не позволявала на чичо си Д. Т. и семейството му да ползват навеса. Друга група свидетели- М. Х. и А. П. - леля и братовчет на страните по делото ,разпитани пред въззивния съд установяват ,че навеса е построен само от И. Т. и само той го ползвал от построяването му до сега. От приложеното строително разрешение № 148 от 26.08. 1970 г. / л. 7 от делото на Районен съд гр.Г. Д./ се установява , че същото е издадено за строителството на навес с площ 15 кв.м. на двамата съсобственици на парцела Д. и И.Т. Страните спорят и относно собствеността на построените в процесния урегулиран имот два гаража . Пред районният съд е представено като доказателство разрешение за строеж на гаражи № 215 от 12.10. 1982 г., издадено от началник управление при ОбНС гр.Г. Д., на името на Д. Т. и А. Д. Т. , съобразно одобрени проекти на 12.10. 1982 г. В строителното разрешение обаче не е посочен недвижимия имот на който ще се построят гаражите. Разпитаните по делото свидетели С. П. , Л. П. установяват, че двата гаража са строени от Д. Т. и синовете му, че в гаражите коли не са паркирани, а се ползват за складиране на дърва за огрев и др. вещи. Свидетелите М. Х. и А. П.- родственици на страните установяват ,че двата гараж са строени от наследодателите И. и Д. Т., като за строителството пари давал И. , но се ползвали от построяването до сега само от Д. Но и двамата свидетели знаят за тези обстоятелства от самия И.Т. и майка му. В исковата молба / л. 191/ на В. Т. и Ю. Т.І д. , с която са предявили срещу д Т. и И. Т. инцидентен установителен иск за солственост на 1/2 ид. част от процесните гаражи , същите са признали че наследодателят им И. Т. и ответника по иска им д. Т. се разбрали последния да изгради сам гаражите но тъй като с тях отнемал по-голяма част от лицето на парцела да предоставе единият гараж на него за ползване. Това признание на ищците В. и Ю. Т. ,направено в исковата молба , е в противоречие с показанията на свидетелите М. Х. и А. П. , поради което съдът не дава вяра на показанията им относно факта , че в строежа на гаражите е участвал и И. Т. .

При така установените фактически обстоятелства , съдът намира от правна страна следното:

По първоначалния иск за делба на Д. Т. и И. Т. на УПИ ХVІІІ - пл.№ 641 в кв. 174 по плана на гр.Г. Д. , на двуетажната жилищна сграда и навеса.

Установено е по делото ,че процесната двуетажна жилищна сграда е разпределена на самостоятелни жилища между двамата съсобственици- наследодатели на страните веднага след построяването й през 1963 г., поради което е образувана етажна собственост ,при която с принадлежащите им в отделна собственост обекти- жилищни етажи , съществуват и общи части . Урегулирания поземлен имот е съсобствен на наследодателите и в него има построена сграда, в която етажите принадлежат на различни собственици, поради което делбата на имота е недопустима , извод направен от първоинстанционния съд, който настоящият съдебен състав напълно споделя. Недопустима е и делбата на двуетажната жилищна сграда , тъй като вече се посочи, че след разпределянето на етажите, които имат характера на самостоятелни обекти- жилища , между съсобствениците се е образувала етажна собственост ,като всеки от наследодателите на сдтраните е владял етажа си повече от 40 години, обстоятелство което не се оспорва от страните. Придобивната давност е способ за придобиване право на собственост, или други вещни права посредством фактическо упражняване на непрекъснато владение през период от 10 години, определен в чл.79 ал.1 ЗС.Безспорно е установено по делото , че наследодателите на страните са построили сградата през 1963 г. когато са разпределили етажите помежду си и от тогава те и наследниците им повече от 40 години необезпокоявано ги владеят , поради което са придобили самостоятелно правото на собственост върху тях на основание изтекла придобивна давност. Основателно ответниците В. Т. и Ю. Т. позовавайки се на придобивна давностса се снабдили с нотариален акт за собственост на етажа по обстоятелствена проверка № 119 том VІ ,рег. № 10688, дело№ 1069/ 2006 г. , по описа на натариус В. Б.,с рег. № 507 на НК, и район на действие Районен съд гр.Г. Д. .Недопустимо е обаче придобиване по давност на избено или таванско помещение, което не е самостоятелен обект , а представлява обща част на сградата. В случая тавана на процесната жилищна сграда е обща площ, която не е разделена на отделни помещения и както сочи вещото лице представлява подпокривно пространство , поради което се явява обща част на сградата.От обстоятелството ,че преди време вратата на първата стълбищна площадка е зазидана от наследодателя И. Т. или от наследниците му, за да се прекъсне достъпа до тавана от първия жилищен етаж ,не го превръща в самостоятелен обект на прехвърлителни сделки, съдебна делба , нито да се придобива по давност. Установено е по делото от вещото лице ,че тавана представлява общо подпокривно пространство и докато по общо съгласие на етажните собственици не бъде променено предназначението му, не може да се придобива по давност. Посочения по-горе констативен нотариален акт ,в частта с която В. Т. и Ю. Т.- Д. са признати за собственици на тавана на сградата , на основание давностно владение е неправилен и следва да се отмени в тази му част , на основание чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ .Неприложим е оргинерния придобивен способ и относно стопанската постройка- навеса с площ 15 кв.м., построен в съсобствения УПИ , поради несамостоятелния си , обслужващ характер по отношение на земята върху която е построен . Поради това следва да се игнорира възражението на ответниците В. Т. и Ю. Т. - Д., за придобиване собствеността му по давност , като се отмени посочения по-горе нот. акт№ 119 том VІ ,рег. № 10688, дело№ 1069/ 2006 г. , по описа на натариус В. Б.,с рег. № 507 на НК, и район на действие Районен съд гр.Г. Д. и в тази му част. Поради изложеното по-горе , решението на районния съд в частта с която е допусната делба на двуетажната жилищна сграда следва да се отмени, а предявеният иск да се отхвърли. Следва да се отмени решението на районният съд и в частта с която е отменен нот. акт№ 119 том VІ ,рег. № 10688, дело№ 1069/ 2006 г. , по описа на натариус В. Б. ,с рег. № 507 на НК, и район на действие Районен съд гр.Г. Д. с който В. Т. и Ю. Т.- Д. са признати за собственици по наследство и давност на втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда .

По инцидентния установителен иск, предявен от В. Т. и Ю. Т. -Д., срещу А. Д. Т., М. Г. Т. и Г. Д. Т. за собственост по приращение на общо 1/2 ид. част от два гаража построени в процесния УПИ ХVІІ - пл.№ 641 в кв. 174 по плана на гр.Г. Д..

Установено е по делото ,че строителното разрешение за двата гаража е издадено на името на наследодателя Д. Т. и неговия син А. Д. Т.. Установено е ,че строителството на гаражите е започнало през 1982 г. когато е било издадено това стр. разрешение. От показанията на свидетелите, а и по признание на ищците по инцидентния установителен иск и двата гаража са строени от Д. Т. и синовете му А. и Г. . Пак по признание на ищците В. Т. и Ю. Т.- Д., направено в исковата молба, от построяването на гаражите и до сега същите са владяни и се владеят само от Д. Т. и от синовете му , макар и да не сие ползват по предназначение -за паркиране на леки автомобили в тях и да ги ползват като складови помещения. За периода от издаване на разрешението за строеж на гаражите през 1982 г., целящо построяването им, за период от 25 години владение върху тях са осъществавали само Д. Т. и синовете му А. Т. и Г. Т.. По силата на чл.55 от ЗС по давност може да се придобие не само правото на собственост, но и ограничено вещно право каквото е правото на строеж. Ищците по инцидентния установителен иск претендират собственост върху процесните гаражи по приращение на основание чл.92 ЗС, съгласно който собственикът на мястото е собственик и на намиращите се върху него постройки и насаждения. Разпоредбата на чл.63 ЗС обаче изрично предвижда разделяне на собствеността върху мястото и постройката, като се допуска собствеността върху мястото да бъде на едно лице, а собствеността върху постройката на друго . В чл.63 е посочено, че собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху негова земя , като стане собственик на постройката. В закона не е указано в каква форма може да стане отстъпването, поради което следва да се приеме ,че това отстъпване може да стане и чрез търпими действия- като собственика допусне третото лице да построи за себе си сграда и не му пречи да я владее в продължение на десет години. В този случай строителят който е построил сградата за себе си ще стане неин собственик по давностно владение, какъвто е и процесният случай с гаражите. Ответниците по инцидентния установителен иск са построили двата гаража като наследодателят на ищците В. Т. и Ю. Т. - И. Т. е търпял строителството без възражение. За периода от 1982 г. до сега само ответниците по този иска са владяли гаражите отблъсквайки владението на съсобствениците И. Т. и наследниците му. Поради това А. Т. и Г. Т. , всеки един от тях по отделно ,са придобили собствеността на по един гараж . Ответникът Г. Т. е признат за собственик на основание давностно владение с нот. акт № 268 т.ІІ дело № 597/ 93 г. , на гараж със застроена площ 24.50 кв.м., построен в УПИ ХVІІІ -641 кв.174 , по плана на гр.Г. Д. ,от към съседа Г. Б. ,издаден по обстоятелствена проверка от районен съд гр.Г. Д. , а А. Д. Т. и съпругата му М. Т. са признати за собственици по давност с нот. акт № 269 т. ІІ дело № 598/ 1993 г. на гараж с площ 24.50 кв.м., построен в същия урегулиран поземлен имот , от към съседа Н. Х. / л. 64 и л.65 от делото/ . При тези данни решаващият съд намира ,че обжалваното решение на районен съд гр.Г. Д., в частта с която е отхвърлен инцидентния установителен иск на В. Т. и Ю. Т.- Д. ,за собственост по приращение на общо 1/2 ид. част от двата гаража , и е отхвърлено искането за допускане на делба на същите гаражи ,като е отхвърлено и искането за отмяна ,на основание чл.431 ал.2 ГПК на посочените по-горе нотариални актове за собственост, правилно и законосъобразно .

По изложените по-горе съображения Благоевградският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 63 от 27.02. 2009 г., постановено по гр.дело № 714 / 2006 г. по описа на районен съд гр.Г. Д. , в частта му с която е допусната съдебна делба между И. А. Т., А. Д. Т., Е. Д. Р. , Г. Д. Т., В. И. Т. и Ю. И. Т. на ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и НАВЕС ,построени в урегулиран поземлен имот ХVІІІ / осемнадесети/ , пл.№ 641/ шестотин четиридесет и първи/ в кв.174/ сто седемдесет и четири/ по сега действащия план на гр.Г. Д. , целият с площ 380 кв.м. , при съседи на имота: изток- УПИ ХVІІ - 640, от запад- УПИ ХІХ-642, от север- УПИ ІІІ-646 и от юг-улица , при дялове общо 1/2 ид. част за И. А. Т., А. Д. Т., Е. Д. Р. и Г. Д. Т. и по 1/4 идеална част за В. И. Т. и Ю. И. Т., както и в частта му с която е отменен нот. акт № 119 , том VІ ,рег. № 10688, дело№ 1069/ 2006 г. , по описа на натариус В. Б.,с рег. № 507 на НК, и район на действие Районен съд гр.Г. Д. ,с който В. Т. и Ю. Т. са признати за собственици по наследство и давност на втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда , построена в УПИ ХVІІІ - 641 кв.174 по плана на гр.Г. Д. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на И. А. Т. , А. Д. Т. , Е. Д. Р. и Г. Д. Т., предявен срещу В. И. Т. и Ю. И. Т. , за съдебна делба на ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и НАВЕС ,построени в урегулиран поземлен имот ХVІІІ / осемнадесети/ пл.№ 641/ шестотин четиридесет и първи/ в кв.174/ сто седемдесет и четири/ по сега действащия план на гр.Г. Д. , целият с площ 380 кв.м. , при съседи на имота: изток- УПИ ХVІІ - 640, от запад- УПИ ХІХ-642, от север- УПИ ІІІ-646 и от юг-улица , при дялове : общо 1/2 ид. част за И. А. Т., А. Д. Т., Е. Д. Р. и Г. Д. Т. и по 1/4 идеална част за В. И. Т. и Ю. И. Т. , като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ искането на И. А. Т. , А. Д. Т. , Е. Д. Р. и Г. Д. Т.,за отмяна на нотариален акт № 119 , том VІ ,рег. № 10688, дело№ 1069/ 2006 г. , по описа на натариус В. Б. ,с рег. № 507 на НК, и район на действие Районен съд гр.Г. Д. ,с който В. И. Т. и Ю. И. Т., са признати за собственици по наследство и давност на втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда , построена в УПИ ХVІІІ - 641 кв.174 по плана на гр.Г. Д..

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: