РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Ямбол, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330101665 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от ЗД „Бул инс" АД- гр.С., представлявано от адв. ., срещу
Н. А. А. от гр.Я. В нея се твърди, че на 13.04.2016 в гр. Я, на *** ответникът е причинил
ПТП, управлявайки лек автомобил „Опел Вектра“, движейки се на недостатъчно разстояние
зад намаляващите скоростта и спиращи автомобили, при което не е могъл да спре и ги е
блъснал. Така е причинил увреждане на лек автомобил „Дачия“, модел „Лоджи“,
собственост на Д. Н. Н.. Виновният водач е управлявал лекия автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон. По отношение на лек автомобил „Опел ”
ищецът е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие, поради което е
заплатил обезщетение в размер на 11025,31 лв. на собственика на увредения автомобил.
Поради това има право да получи от ответника тази сума, ведно с ликвидационни разноски
от 15 лв.. Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 1987,62 лв. за периода от
13.10.2018 г. до завеждане на иска на 22.07.2020 г. От съда се иска да постанови решение, с
което да осъди ответника по делото да заплати на ищеца сумите, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие..
1
В срока за отговор ответникът оспорва иска, като възразява, че не е управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Позовава се на
изтекла погасителна давност за вземането за лихви. В с.з. процесуалният представител
пледира за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 238 ал.2 от ГПК, ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. Тъй като предпоставките за допустимост на
искането са налице, съдът следва да го разгледа. Разпоредбата на чл. 239 ал.1 гласи, че съдът
постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2.
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства. Ал.2 разпорежда, че неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В случая на ищеца са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание с призовката за заседанието. Същевременно
исковете са вероятно неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предявени са обективно съединени искове с правно осн. чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 500 ал.1 т.1 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие
е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
С разпоредбата се урежда регресното право на застрахователя да иска от причинителя на
вредите това, което е платил на пострадалия. Фактическият състав, от който възниква това
право на застрахователя, включва деликтна отговорност на водача на автомобила по
отношение на пострадалия поради причиняване на застрахователното събитие, управление
на моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
2
кръвта над допустимата по закон норма; плащане на дължимото застрахователно
обезщетение от застрахователя.
Вероятната неоснователност на исковете произтича от представените с отговора
документи- Наказателно постановление от 20.04.2016 г. на ОД на МВР, с-р Пътна полиция-
Я., с което е постановено прекратяване на наказателното производство за нарушението по
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, тъй като деянието не е нарушение съобразно установената в Протокол
от 18-04.2016 г. на НТЛ кръвна проба-0,33 промила; Удостоверение от 04.08.2016 г. от ОД
на МВР-Я. относно прекратяването на наказателното производство след дадена и
анализирана кръвна проба. Същевременно ищецът не е взел становище по указанията на
съда, дадени с оглед оспорването от ответника на твърдението, че е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, че са необходими специални знания за установяване на
твърдения факт. Не е внесъл депозитите и за допуснатите автотехническа експертиза и
гласни доказателства, довело до отмяна на определението на съда за допускането им.
С оглед отхвърлянето на исковете, искането на ответника за присъждане на разноските е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК (100 лв. адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „Бул инс" АД- гр.С., ***, ЕИК***, срещу Н. А. А. от
гр.Я., ***, ЕГН **********, искове- да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 11040,31 лв., представляваща заплатеното от него обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за причиненото на 13.04.2016 г. в гр. Я. ПТП и
ликвидационни разноски, както и мораторна лихва в размер на 1987,62 лв. за периода от
13.10.2018 г. до 22.07.2020 г..
ОСЪЖДА от ЗД „Бул инс" АД- гр.С. да заплати на Н. А. А. от гр.Я. направените по
делото разноски в размер на 1980 лв..
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението-на страните!
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3