Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен,
15.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛЕВЕН,
втори граждански състав, в публичното
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря
Анета Христова,
като разгледа докладваното от съдия В.Николова
гр.
дело ***г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба на ***, представлявано от С.А.Г. - ***, чрез пълномощник *** с ЕИК ***,
представлявано от Р.И.М. – Т. – ***, чрез *** В.Й., съдебен адрес:***, сграда ***,
***, против М.Т.Д. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***. Посочва се
в исковата молба, че на ***. между
страните бил сключен договор за кредит без обезпечение, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на *** лв. за
потребителски нужди. Твърди се, че
сумата е преведена на посочена от длъжника банкова сметка, ***рху главницата в размер на 9% годишно, ГПР в размер на
9,92%, поради което общата дължима сума към датата на сключване на договора
била определена в размер на *** лв. Посочва се още в исковата молба, че в чл.7, ал.1 от договора било уговорено при
забава на плащането на главницата, банката да олихвява просрочените суми с
наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия, а в ал. 2 била
предвидена неустойка при друго неизпълнение на задълженията. Твърди се, че
кредитът следвало да бъде издължен на 120 месечни анюитетни
вноски включващи главница, лихва и
съответната част от таксата за управление в размер на ***лв., считано от ***.
на ***. Посочва се, че при сключена застраховка „Живот“ размерът на месечната
вноска, заедно със застрахователната премия, е в размер на ***лв. Твърди се, че
крайният срок за издължаване по договора
бил ***. на основание чл.11 от
договора. Иска се от съда да признае за
установено, че в полза на ***против М.Т.Д. с ЕГН ********** съществуват вземания и последната дължи
следните суми: сумата от ***лв.-главница, сумата от ***.- договорна лихва за
периода ***., сумата от ***. – наказателна лихва от ***. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК (***.) до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед ***за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. ***. по описа на РС Плевен. Претендират
се и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
С
Определение ***. за особен представител
на ответника на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначен адв.
Е.П. ***. По делото е депозиран отговор
с ***на особения представител, в което взема становище за недопустимост,
неоснователност и недоказаност на исковете. Особеният представител оспорва
допустимостта на исковете като прави възражение за липса на процесуална власт
на *** при ***. Адв.П. взема становище за
неоснователност на исковете по основание
и размер като прави възражение за изтекла давност, за обстоятелството, че длъжника не е уведомен по
надлежния ред за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, противоречие на
клаузи в договора за кредит със ЗЗП И ЗПК и неравноправност на клаузите относно
санкционните и възнаградителните лихви, възражение за
прекомерност на ***ското възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се представлява.
Ответникът се представлява от адв. Е.П., който моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недоказани, като прави възражение за
недействителност на договора и изтекла погасителна давност.
Съдът, след като направи повторна
проверка за редовност на исковата молба
и с оглед приобщените доказателства по делото, намира за установена
следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ***. описа на РС-Плевен, че на
***. ***подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против
М.Т.Д., както и че
в хода на производството била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ***по ч.гр. д. ***.
по описа на РС Плевен, с която РС – Плевен
разпоредил длъжникът М.Т.Д. да заплати на кредитора ***сумата от ***лв.-главница,
сумата от ***.- договорна лихва за периода ***., сумата от ***. – наказателна
лихва от ***., законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***.) до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото ***лв.
внесена държавна такса и сумата от ***лв. адвокатски хонорар. Заповедта била
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Бил издаден и изпълнителен лист от ***.
за процесните суми. С разпореждане ***. заявителят бил уведомен за
възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си, както и е
спряно на основание чл.415, ал.2 ГПК изпълнението по образуваното изпълнително
дело ***по описа на ЧСИ Т.К., с район на действие ОС-Плевен. Съобщението било получено на ***.
С искова молба ***. в
законовия месечен срок е инициирано
настоящото гражданско дело ***г. по описа на ПлРС.
Установява се от
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от ***., че ***предоставила
на М.Т.Д. кредит в размер на *** лева, като съгласно раздел II т.3
кредитът се усвоявал еднократно на ***.
и от тази дата започвало олихвяване
с лихва в размер на 9% годишно, което олихвяване се извършвало месечно.
Бил уговорен ГПР в размер на 9,92 %. Съгласно раздел II т. 5 (2) от договора,
общата дължима сума към датата на
сключване на договора била определена в размер на *** лв. В раздел III т. 10 било уговорено между
страните, че кредитът следвало да се издължи на ***вноски, включващи главница,
лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, в
размер на ***лв. , считано от ***. на ***. В случаите, когато
кредитополучателят е сключил застраховка „Живот“ съгласно раздел VI от
договора, дължимите застрахователни премии в размер на ***. месечно следвало да се издължават заедно с дължимите
месечни вноски. Общият размер на месечната погасителна вноска била определена
на ***лв. съгласно чл. 11 от договора крайният срок за погасване на
задълженията е ***. Установи се още, че в чл.15, т.4 от договора
кредитополучателят се задължил да уведоми незабавно банката при промяна на
адреса си, посочен в договора, както и при всяка следваща промяна , като при
неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция , изпратена от
банката до последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно
връчена в деня на изпращането й. В случай на неизпълнение на задължение от
страна на длъжника, банката на основание чл. 20, т.2 има право да обяви кредита
предсрочно за изискуем, без да е необходимо да бъде уведомен кредитополучателят.
Съгласно чл.21 при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,
кредитът ставал автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо
кредитополучателят да бъде уведомяван.
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение,
погасени ли са вземанията срещу ответника поради изтекла давност,
действителен ли е договора и отговаря ли на изискванията на ЗЗП и ЗПК , обявен
ли е договора за предсрочно изискуем, на какво основание, кога е бил падежът на
неизплатените от ответника погасителни вноски, на коя дата е настъпила
предсрочната изискуемост, уведомен ли е ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост преди датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.***. по описа на РС Плевен.
За установяване на спорните по делото
обстоятелства е назначена съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението
на вещото лице, размерът на кредита е ***
лв., като сумата е била преведена на ***. Ответникът е заплатил сума в размер на *** лв.
, като оставащата главница е ***лв. Последната
вноска, заплатена от ответника е преведена на дата ***., като след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са правени вноски. Видно от заключението на ***ответникът е погасил и задължения за лихва в размер на ***. и вноски за застраховки ***. или общо заплатена сума в размер на ***. ***е
установило закъснение в изплащането на вноските от първата до вноска 21. Лихвеният процент, по който са начислявани
сумите по кредита е в размер на 9,5 %,
съгласно посоченото в погасителния план ( при посочен в договора 9% годишно). Останали са
дължими следните суми: ***лв. главница, сумата от ***. лихва и сумата от ***.
застраховки. Видно от заключението на ***уговорената възнаградителна
лихва по погасителен план за периода от ***. възлиза на ***., а наказателната лихва за
този период при 14 % лихва на основание
чл. 7, ал.1 от договора възлиза на сумата от ***.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на ***като обективно и
безпристрастно, компетентно изготвено и съответно на доказателствения материал
по делото вкл. заверено
копие на договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от ***.,
справки извлечения и др.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с обективно
съединени искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца против ответницата на сумата от ***лв.-главница,
сумата от ***.- договорна лихва за периода ***., сумата от ***. – наказателна
лихва от ***. , както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК ***по ч.гр.
д. ***. по описа на РС Плевен.
От твърдяното в
исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява
активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са
процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Плевен
като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и
специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
По допустимостта
на исковете с правно основание чл.422 ГПК.
Съдът приема за
неоснователно наведеното възражение от особения представител на ответника, че
исковата молба е подадена от лице без представителна власт. По делото е
представено пълномощно, от което е видна представителната власт на ***. Същевременно видно от пълномощно на л.16
от делото *** В.Й. е оправомощена от дружеството да представлява
***. С молба с ***. и удостоверение ***.
и ***потвърждава представителната власт
на ***а на *** и валидира всички извършени
процесуални действия по делото.
Неоснователно е и
възражението на особения представител относно
срока по чл.422 ГПК, като съдът приема, че исковата молба е подадена в
законовия месечен срок. Видно от
материалите по ***. по описа на РС-Плевен, заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е била връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане ***. съдът указал на заявителя правото
по чл.415, ал.1 т.2 ГПК и е спрял изпълнението по изп.дело
№661/20г. по описа на ЧСИ Т.К.. Съобщението е получено на 28.102.2020г. , като
в месечния срок по чл.422 ГПК е подадена исковата молба (***.) , въз основа на
която е образувано настоящето производство.
Ето защо съдът
приема исковете с правно основание
чл.422 ГПК за допустими.
По същество
исковете са частично основателни.
За успешното
провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение
На първо място,
от доказателствата по делото съдът обуславя извод, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, породено от Договор за кредит без
обезпечение, сключен на ***Съдът приема за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ответника за недействителност на договора поради
несъответствие с разпоредби от Закона за потребителския кредит (чл. 10, ал.1 ,
чл.11 – т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1 т.7-9
от ЗПК ),
както и наличие на неравноправни
клаузи по смисъла на Закона за защита на
потребителите (чл.22) вкл. относно
договорната и възнаградителната лихва. Действително правната уредба на договора за
потребителски кредит в ЗПК, която действа понастоящем, в чл.10, ал.1 предвижда,
че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Тази норма и изискването за вида формата и размера на
шрифта е приета от законодателя и обнародвана през
2014г., поради което няма обратно приложение. Към датата на
сключване на договора – ***.
единственото изискване съгласно ЗПК е договорът да е сключен
в писмена форма, да е на хартиен или
друг траен носител и в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. При съобразяване на останалите разпореди от ЗПК,
действали към датата на споразумението между страните, съдът установи, че
договорът включва задължителните реквизити по чл.11, т.1- 27. Той съдържа срока на споразумението между
страните, общият размер на кредита и усвояването му, лихвеният процент по
кредита, условията за прилагането му, периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ГПР и общата дължима сума от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора. Не е налице липса и на
погасителен план към договора, като съдът приема, че в чл. 10 ал.1 и ал.2 от
договора страните изрично са посочили деня, в който са платими отделните вноски
– 29-то число на всеки месец, всяка месечна анюитетна
вноска в размер на ***лв. респ. сумата
от ***лв. с включена застраховка „живот“. Съгласно чл. 10, т.12 от ЗПК към ***.
във всеки един момент потребителят е имал право да изиска извлечение за
извършените и предстоящите плащания с разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи. Този
погасителен план обаче, който е приложим към договора за кредит съобразно
действащата нормативна уредба, съгласно
чл.10, ал.2 от ЗПК (
преди изменението в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) се е прилагал само при поискване от
потребителя.
По
отношение на възражението за неспазване на чл.5, ал.2 от ЗПК, в сила към ***.,
и липса на доказателства по делото за предоставяне на ответника на екземпляр от
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити по
образец, то неспазването на изискването за предоставяне на преддоговорна
информация на клиента не дерогира факта на подписване на споразумението между
страните и не обуславя извод за нищожност на договора поради противоречие със
ЗПК. От представените по
делото писмени доказателства се установява, че на 18.08.2014г.
между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит /представен в заверен препис на *** от делото/, за сумата от ***
лв., и общо задължение от *** лв., при ***, всяка в размер на ***лв. със
застраховката, ГПР 9,92 лв.,ГЛП 9%, и дата на погасяване 29 то число
на месеца. Договорът е двустранно подписан и никоя от страните по делото
не е оспорила неговата автентичност. Подписването на договора от лицата,
които са го сключили свидетелства за съвпадане на насрещните волеизявления, обективирани в клаузите на договора, като по делото не
са представени доказателства, които да опровергават този извод. Тъй като
договорното правоотношение между страните по процесния договор за потребителски
кредит е възникнало преди *** г., то за него е приложим чл.10 и чл.22
от ЗПК в редакцията преди изменението,обнародвано в Д.В. бр.35
от ***г., което следва от параграф 13 от ПЗР на ЗПК, съгласно който
законът в новата му редакция, в сила от *** г., не се прилага за
договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в
сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки. Нормата на
чл.22 от ЗПК, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр.18 от
2010 г., предвижда, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 – да е
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. По делото не
са представени доказателства, които да дават основание да се приеме, че
обективираното в договора волеизявление от страните
не отговаря на действително уговорените между тях условия за сключване на
договор за потребителски кредит.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че
длъжника има качеството потребител по смисъла
на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител",
според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. На
длъжника , в качеството на физическо лице
е предоставена финансова услуга – разрешен и усвоен кредит. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им особено в случаите
на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти
от дадена клауза или някоя
отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3
от Директивата към останалата част на договора,
ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик
твърди, че клауза от договор
с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи
този факт.
В тази връзка следва да
се даде отговор
на въпроса при какви условия
е сключен процесния договор
и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока по-горе доказателствена съвкупност,
съдът приема, че процесният договор
не е сключен при общи
условия, а при
индивидуално уговорени параметри, поради което не е налице нарушение на добрите
нрави като критерии за норми
на поведение, установени в обществото.
Съдът приема, че с договора не е накърнено накърнява договорното равноправие между страните, клаузите в него не противоречат на добрите нрави и не
са в разрез
с принципа на добросъвестността при договарянето. Ето защо съдът
приема, че договора не е нищожен на това основание и поражда совето действие.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че е налице доказано от ищеца при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение между
страните, на основание процесния договор
за потребителски кредит.
По отношение на
възражението на особения представител
относно липсата на доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
то съдът констатира, че действително по
делото липсват доказателства относно надлежно уведомяване на ответника длъжник
за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията на банката срещу него. Срокът за издължаване на дълга по
кредита от кредитополучателя обаче съгласно
чл.11 от договора е ***. т.е. към датата на подаване на исковата молба е
изтекъл, поради което като обстоятелство настъпило в хода на процеса следва да
бъде съобразено от състава. Съгласно
Тълкувателно решение №8/2017г. на ВКС съществуването на вземането не може да
бъде отречено, както и обстоятелството, че е
налице неизпълнение на задълженията по отношение на падежиралите
вноски. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуема
главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от
всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е
възможността на кредитора да иска изпълнение.
Ето защо искът по чл.422 ГПК за вземането по договора за банков кредит
при претендирана от ищеца предсрочна изискуемост
следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж т.е. всички падежирали вноски по договора към датата на формиране на
силата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК.
По възражението на
особения представител относно изтекла давност, съдът приема същото за частично основателно.
Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски
кредит. За вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата
петгодишна давност предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. В този
смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение №28 от
05.04.2012г. на ВКС по гр.д***., ІІІ г.о., ГК, при договора за заем е налице
неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора, поради което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. В същото решение е прието
и, че за разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения,
въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на
самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части.
Независимо
от това безспорен е фактът, че всяка анюитетна вноска
е със самостоятелен отделен падеж, с настъпването на който вноската става
изискуема. А съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. В този смисъл е и съдебната практика. В решение ***от
***. на ВКС по т.д***., II т. о., ТК, се приема, че при разсрочено плащане
на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на
съответния падеж. В Решение
***. на ВКС по гр.д***., IV г.о., ГК, изрично се сочи, че давността тече
отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на банката. Предвид
изложеното, съдът приема, че вземанията
на кредитора за вноските в периода ***. до ***. са дължими от ответника, а
останалите са погасени по давност.
Погасени
по давност са и вземанията за договорната лихва и наказателната лихва за
периода ***., претендирани с исковата молба, предвид обстоятелството,
че е изтекла кратката тригодишна давност за тях.
С оглед на
горното, съдът приема, че е налице
погасителна давност настъпила за част от вноските за главница, като дължима от
ответника е сумата от *** лв., вноски по чл. 10, ал.2 от договора, изчислена
служебно от съда.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените разноски
в размер на *** по ***. по описа на РС-Плевен, както и сумата от *** лв. общо
държавна такса, възнаграждение на особения представител и за вещо лице по гр.д.№ 5894/2020г. по описа на РС-Плевен.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на ***, представлявано от С.А.Г. - ***, съществуват вземания против М.Т.Д. с ЕГН **********,
настоящ адрес: ***,
за сумата от *** лв. – главница по договор за потребителски кредит от ***.,
представляваща незаплатени месечни анюитетни вноски за
периода ***.-***., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба (***.) до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед № ***/***. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.***. по описа на РС-Плевен, като отхвърля исковете за разликата
до ***лв.-главница,
сумата от ***.- договорна лихва за периода ***., сумата от ***. – наказателна
лихва от ***., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***.) до датата
на подаване на исковата молба (***.) като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.Т.Д. с
ЕГН **********, настоящ адрес: *** да заплати на ***, представлявано от С.А.Г. - ***, направените деловодни разноски в размер на ***
по ***. по описа на РС-Плевен, както и сумата от *** лв. държавна такса,
възнаграждение на особения представител и за вещо лице общо по гр.д***. по описа на РС-Плевен, или
общо сумата от *** лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати по ***. описа на
РС-Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: