Определение по дело №31930/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 април 2025 г.
Съдия: Михаела Касабова-Хранова
Дело: 20211110131930
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16206
гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-

ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20211110131930 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от З. К. С. против Прокуратура на Република
България за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, изразяващи се в тревожност,
влошаване на здравословното състояние, чувство за огорчение, безсилие и
разочарование от работата на ответника, страх да не пострада от престъпни деяния,
страх за живота си, в резултат на отказа от страна ответника да отправи искане за
възобновяване на пр.пр. № ****** г. по описа на ВКП.
В исковата молба и в уточняващите молби ищецът твърди, че с молба с вх. №
***** от 25.05.2021 г. сезирал ВКП за влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
******* г. по описа на РС – Пловдив, с което по безспорен начин се установявало ОПГ
с цел увреждане на ищеца посредством опит за кражба на описания в решението имот,
във връзка с образувана по искане на ищеца пр.пр. № ****** г. по описа на ВКП. На
отправеното искане получил отговор от ВКП, че е налице резолюция на главния
прокурор от 17.10.2018 г. и въпросът за прокуратурата е приключен. Твърди, че се
страхува за живота си, тъй като определено лице, което направило опит за кражба на
имота на ищеца, разчитайки на бездействието на прокуратурата, се домогвало до
имота, в който ищецът живеел. Излага твърдения, че били налице достатъчно
доказателства за възобновяване на прокурорската преписка. Периодът на бездействие
от страна на ответника от 10.06.2010 г. до предявяване на иска се отразил на
здравословното състояние на ищеца, довело до заболяване от миастения гравис, не
можел да спи, получил сърцебиене, диабет, задух, невъзможност да води нормален
живот. Налице било противоправно поведение от страна на ответника, като с
постановения отказ била ограничена възможността на ответника да предприеме
действия за защита на своите права. Сочи, че живее в страх за живота си, в която
връзка излага подробни съображения. С исковата молба са представени копия от
писмени доказателства, направени са доказателствени искания за допускане на
експертиза и за събиране на гласни доказателствени средства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Прокуратурата на Република България. Ответникът оспорва изцяло
исковата претенция като неоснователна. Прави възражение за погасителна давност.
1
Излага съображения, че отказът да се образува наказателно производство не попада
сред посочените от законодателя хипотези на разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ. Оспорва
твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и размера на претендираното
обезщетение. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на деликта.
Прави възражение по чл. 5 ЗОДОВ. Излага подробни съображения. Отправя искане за
отхвърляне на предявения иск.
С уточняваща молба от 22.10.2024 г. ищецът е добавил ново основание на
претендираните неимуществени вреди – незаконно прекратяване на пр.пр. № ****** г.
с отказ от образуване на досъдебното производство и внасяне на обвинителен акт, като
сочи, че законността на извършените действия ще уточнява допълнително.
С молба от 31.10.2024 г. З. С. заявява окончателно оформяне на исковата молба,
като поддържа, че сезира съда с обективно съединени искове в общ размер на 10200
лв., както следва: за сумата от 5100 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и
сумата от 5100 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати
ползи от невъзможността да получи полагащата му се финансова подкрепа от
организацията предоставяща помощ за пострадалите от престъпления. Отправя се
искане за допускане на направеното увеличение на иска.
Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба или друг начин
за доброволно уреждане на спора.
Съдът намира, че по същество с молбата от 22.10.2024 г. представлява добавяне
на ново основание на предявения иск за неимуществени вреди по реда на чл. 214 ГПК.
По същата съдът ще се произнесе след изслушване становището на ответника в
съдебно заседание.
По отношение на молбата от 31.10.2024 г. в частта относно заявените
имуществени вреди съдът намира, че същата представлява последващо обективно
съединяване на исковете, което в случая е недопустимо. Това е така доколкото ищецът
нито в исковата молба, нито в последващите уточняващи молби до процесната не е
поддържал претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, за което
не е навеждал и обстоятелства по същество. Като допълнение съдът не е давал
указания на ищеца, с оглед на които да е било необходимо твърдяното от ищеца
„окончателно оформяне на исковата молба“, доколкото съдът още при проверката по
реда на чл. 131 ГПК и изпращането за отговор на ответника е счел исковата молба за
редовна. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК ясно сочи, че съединяването на искове от
ищеца следва да се извърши още при предявяване на исковата молба, а последващо
съединяване на инцидентен установителен иск в първото по делото съдебно заседание,
е допустимо само относно правоотношение, което е преюдициално по отношение на
предявения главен иск, съгласно чл. 212 ГПК, какъвто не е настоящият случай. Тъй
като иск с предмет имуществени вреди изначално не е бил предявен, а ищецът З. С. е
заявил, че поддържа такъв с молбата от 22.10.2024 г., то следва да се приеме, че е
налице последващо обективно съединяване на искове, предприето извън условията по
чл. 210 ГПК, което е недопустимо. Този иск ищецът може да предяви по общия исков
ред, сезирайки гражданския съд с нова искова молба, с оглед което и не е накърнено
правото му на защита на същите субективни права. Същият по волята на ищеца може
да бъдат предмет на друго исково производство.
Наред с горното съдът намира, че следва да даде указания на ищеца да уточни
претенцията си за неимуществени вреди, а именно дали поддържа същата за сумата от
5100 лв., съгласно искането от 31.10.2024 г., като този случай следва да посочи дали
2
оттегля или прави отказ от иска над тази сума до първоначално предявения размер от
10000 лв., или поддържа първоначално заявената искова сума от 10000 лв.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е иск с правно основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при
условията на пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние – в случая бездействие, вреда – неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа,
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС №
9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основана възраженията.
По релевираното от ответника Прокуратурата на Република България
възражение за изтекла погасителна давност в доказателствена тежест на ищецът
следва да докаже съществуването на факти, имащи за последица спиране или
прекъсване на погасителната давност.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства следва да
бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на
спора.
Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени
средства чрез разпит на едни свидетел при режим на довеждане за установяване на
сочените в молбата от 06.02.2024 г. (идентично и в молбата от 22.10.2024 г.)
обстоятелства е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да се уважи искането на страните за изискване в цялост за послужване
на пр.пр. № ****** г. по описа на ВКП.
По искането на ищеца за приемане на приложените към молбата от 01.11.2024 г.
документи като доказателства по делото съдът ще се произнесе в о.с.з. след
изясняване на относимостта им към процесния спор.
По искането на ищеца за допускане на експертиза съдът ще се произнесе в
първото по делото заседание с оглед изясняване на спорните обстоятелства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.05.2025
г. от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
уточни размера на претендираните неимуществени вреди с оглед изложените по-горе
мотиви, като изрично посочи дали поддържа същата за сумата от 5100 лв., съгласно
искането от 31.10.2024 г., като този случай следва да посочи дали оттегля или прави
отказ от иска над тази сума до първоначално предявения размер от 10000 лв., или
поддържа първоначално заявената искова сума от 10000 лв.
Указва на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че
е сезиран с искова претенция за неимуществени вреди в размер на 5100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. К. С. заявено с молба от 31.10.2024
г. за приемане за съвместно разглеждане на иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
срещу Прокуратура на Република България за сумата от 5100 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от невъзможността да получи
полагащата му се финансова подкрепа от организацията предоставяща помощ за
пострадалите от престъпления.
Определението не подлежи на обжалване по арг. за противното от чл. 274, ал. 1
ГПК.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба и отговора.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ищеца при режим на довеждане за датата на първото открито съдебно заседание по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване пр.пр. № ****** г. по описа на ВКП в цялост.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца за
о.с.з.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
4
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5