Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2414
13.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХV
граждански състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при участието на секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6441 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от ****** Н.Т.С. и М.Д.Д. против Т.Х.С.-П., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 чл. 92 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2017 г. било
подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата **** г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за кредит „****“ № **** от дата **** г., сключен между
„Аксес Файнанс“ ООД и Т.Х.С.-П. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания“ АД, сега „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
ЕИК *********.
С изрично пълномощно законният представител на „Аксес
Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от **** г. да уведоми длъжниците за извършената цесия
от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника от „Аксес Файнанс“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо с изх. № ****/****/****** г. за
извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне на
посочения постоянен/настоящ адрес в Договора за кредит. Писмото се върнало в
цялост, като в известието за доставяне било отбелязано, че писмото не е
потърсено от получателя. Ищцовото дружество изпратило повторно до ответника
Уведомително писмо с изх. № ****/****/**** г. чрез **** на постоянния/настоящ
адрес на длъжника, посочен в Договора за кредит. Видно от обратна разписка към
товарителница № ****, писмото отново се върнало в цялост, т.к. получателят не е
намерен на посочения адрес.
Към исковата молба ищецът представил и моли съда да
приеме копие от Уведомително писмо за извършената цесия с изх. № ****/****/****
г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения
по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за заем, не е погасено, моли съда
да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника
е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока сочи и Определение № 987/18.07.2011
г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004 г. на ВКС
по гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърди, че на **** г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като
Кредитор и Т.Х.С.-П. като Кредитополучател бил сключен договор за кредит „****“
с № ****, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил и
е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е
задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 800,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта ****, а Кредитополучателят се задължава да го
ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното
от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които
надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с
подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на
Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № ****, издадена от
„Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН
кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло
максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в
сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение №
2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта ****,
които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта ****.
Съгласно договореното от страните, Кредитополучателят
получава от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата
транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на
Кредитополучателят на следната интернет страница: www.bialakarta.bg, който
Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване
на договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка
с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния
акаунт на Кредитополучателя, който се задължава да архивиpa получените
документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на
информацията. Така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния
си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването
на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към
договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за
транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата,
съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.
Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя кредит
при следните условия: вид на предоставения заем - револвиращ потребителски
кредит; срок на договора – 2 години; фиксиран годишен лихвен процент по заема -
43,2 %. Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената
и непогасена главница, като за изчисляването й се приема, че календарният месец
е с продължителност 30 дни, същата има характер на възнаградителна лихва;
годишен процент на разходите /ГПР/ на заема – 45,9 %; обща сума, дължима от
Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и
непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница,
такси за ползване на картата, съгласно Тарифата; заплащане на текущото
задължение, дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от усвоена и
непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена
и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение,
лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през
текущия месец/ - до всяко 2 - ро число на месеца.
Твърди се, че кредитополучателят усвоил заемни суми по
дати, както следва: 300 лв. на 08.04.2015 г.; 200 лв. на 10.04.2015 г.; 100 лв.
на 14.04.2015 г.; 100 лв. на 20.04.2015 г.; 80 лв. на 04.05.2015 г.; 100 лв. на
08.06.2015 г.; 50 лв. на 11.06.2015 г.; 10 лв. на 14.06.2015 г., или обща сума
в размер на 940,00 лв. Страните договорили, че върху усвоената сума по кредита,
Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се
начислява ежедневно.
На посочените по-горе основания и поради забава при
заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя е начислена договорна
лихва в размер на 449,36 лв., за периода от 09.04.2015 г. до 06.08.2016 г.
В случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си
задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните са
договорили задължение на Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в
срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между
Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30
дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква
при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на
Кредитополучателя, същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10%
от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на
следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на
Кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 1219,03 лв., за периода от 09.05.2015 г. до 06.08.2016 г.
Разпоредбите на договора за кредит предвиждат, че в
случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в
договора падеж, същият е длъжен да предостави на Кредитодателя както
обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава
за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на
сумите. В настоящия случай, на Кредитополучателят е начислена такса разходи за
събиране в размер на 407,50 лв. за периода от 06.07.2015 г. до 06.08.2016 г.
Съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че
Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в
рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по
договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се
съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на
описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя
за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично на 6.10.2016 г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи
заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер
на задължението си.
На длъжника е начислена лихва за забава в размер на
209,53лв. за периода от 6.10.2016 г./датата, на която вземането е станало
автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на задължението в
съда. тя представлява законна лихва за забава, дължима поради неплащане в срок
на дължимите по договора суми.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се
е съгласил, че след настъпване на предсрочна изисуемост дължи на Кредитодателя
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на
Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя.
Така общият размер на всички плащания, договорени от
страните при подписването на договора за кредит, който Кредитополучателят се е
задължил да върне на Кредитодателя е сбор от: усвоения размер на кредита, ведно
с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на
задълженията по договора, за който същата се дължи съгласно условията на договора,
и разходи за събиране, дължими съгласно договора и Общите условия.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1695,00
лв., с която са погасени както следва: такса разходи за събиране – 327,50 лв.,
неустойка – 981,94 лв.; договорна лихва – 235,83 лв., главница – 149,73 лв.
За неплатените суми ищецът се снабдил със заповед по
чл. 410 ГПК № 10783/07.12.2018 г. по ч.гр.д. № 19449/2018 г. на ПдРС, І гр.с.,
връчена редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното се моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо
1650,42 лева, от която главница: 790,27 лв., договорна лихва: 213,53 лв.,
неустойка: 237,09 лв., такса разходи събиране: 80,00 лв., такса разходи за
дейност на служител: 120,00 лв. и законна лихва за забава в размер на 209,53
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендира
разноските, направени в хода на заповедното производство, както и разноските,
направени в хода на настоящото производство и юрисконсулстско възнаграждение в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез
особения си представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, като
оспорва предявените искове. Заявява, че договорът за заем е реален, което е
елемент от фактическия състав на неговото сключване и изпълнение чрез
действително предаване на сумата. Ищецът твърди, че на кредитополучателя е
предоставена „****“ и той е теглил суми, но то не съдържа подписи на страните и
не ангажира ответника. Сочи, че силата на частните документи е такава, каквато
е предвидена в чл. 180 от ГПК, а именно за авторството на изявлението, но не и
за другите страни. Следователно, не е доказано получаването на отпуснатия
кредит.
От друга страна, от представените документи на хартиен
носител не е видно спазени ли са условията на договора, фиксирани в Раздел ІІ,
чл. 10, ал. 1, Раздел ІV, т. 2 и 3. Твърди, че посочените лихвени проценти при
неизплщане на задълженията, са значителни, което навежда на унищожаемост по чл.
33 от ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 19449/2018 г. по описа на ПдРС, І гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед
№ **** от 07.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 790,27
лева, представляваща дължима главница по договор за кредит **** № **** от **** г.
между „Аксес Файнанс“ ООД и длъжника, прехвърлено с приложение № 1 от
12.05.2017 г. с цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е кредиторът; договорна
лихва в размер на 213,53 лева за периода 26.12.2015 г. – 06.08.2016 г.;
неустойка от 237,09 лева за периода 06.06.2016 г. до 06.08.2016 г.; такса
разходи за събиране в размер на 80 лева; такса за разходи за дейност на
служител от 120 лева; обезщетение за забава от 209,53 лева за периода
06.10.2016 г. – 05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.12.2018 г. до
окончателното погасяване. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на
ищеца било указано да предяви настоящите искове за установяване на вземането,
което той направил в предвидения срок, поради което се явяват допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По делото са приети като писмени доказателства:
Договор за кредит „****“ от **** г.; Приложение № 1 към договор за кредит „****“,
с КИД **** от **** г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от **** г.; Потвърждение за сключване на цесия на основание чл. 99, ал.
3 ЗЗД; Приложение № ******* г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД от **** г.; Уведомително писмо от ***** г., с изх. № ****/**** за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/, адресирано до ответника, известие за
доставяне с дата на връщане – 05.06.2017 г., с отразяване, че пратката е
„Непотърсена“; Уведомително писмо от 26.03.2019 г. за извършената цесия, ведно
с товарителници от „****“ и обратна разписка, върху която е отразено, че „няма
връзка с получателя“; справка за извършени транзакции по процесния кредит за
периода 08.04.2015 г. – 28.01.2016 г.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че отпуснатата сума по
кредитната карта на ответника в размер на 800 лева за периода 08.04.2015 г. –
16.12.2015 г. /последно внесена вноска/, е усвоявана многократно, чрез
осъществени няколко броя транзакции, а също така револвирана чрез извършване на
вноски от страна на ответника. Остатъчното задължение по Договор за кредит „****“
№ ****/**** г. към 06.12.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл.
410/, е както следва: 790,27 лева – главница; 213,53 лева – договорна лихва за
периода 26.12.2015 г. – 06.08.2016 г.; 237,09 лева – неустойка за периода
06.06.2016 г. – 06.08.2016 г.; 80 лева – такса разходи за събиране на
просроченото вземане; 209,53 лева – обезщетение за забава за периода 06.10.2016
г. – 06.12.2018 г.; 120 лева – такса разходи на служител или общо сумата от
1650,42 лева. Дължимата лихва за забава за периода 06.10.2016 г. – 06.12.2018
г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ за процесния
кредит е в размер на 209,53 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Доколкото заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19449/2018 г. по описа на ПдРС, І гр.
с. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то и установителните
искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК и имат за предмет същите вземания.
От събраните по делото
доказателства, се установи, че между „Аксес файнанс“ ООД и ответницата на ****
г., е сключен договор за кредит „****“, по силата на който на последната е
предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта.
Съобразно чл. 2, ал.
4 от договора – валидността на картата е 2 години, при фиксиран годишен лихвен
процент от 43,2%, като върху усвоения размер се дължал и дневен лихвен процент
от 0,12; общата сума, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от договора, включва
главница, договорна лихва и такси за ползване на картата, посочени в тарифа. В
чл. 4, ал. 1, т. 4 е посочен ГПР на заема в размер на 45,9%. Съгласно чл. 16 от
договора – в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на
падежа, съгласно условията на договора, същият се задължава в срок от 3 дни
след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение –
поръчител, като съгласно чл. 21 от договора – в случай, че кредитодателят не
предостави допълнителното обезпечение в посочения по чл. 16 срок, дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Неустойката се
начислява на 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на
следващия месец текущото задължение. Съгласно чл. 22 от договора, в случай че
кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично
задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от
одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в
поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен
лимит, кредитодателят има право да обяви цялото задължение по договора за
предсрочно изискуем. В чл. 2, ал. 2 от договора, е посочено, че заедно с
подписване на договора, кредитодателят предоставя на кредитополучателя платежен
инструмент – кредитна карта с № **** /картата/, издадена от „Интеркарт Файнанс“
АД /картоиздател/, във връзка с което между страните е подписано и Приложение 1
към договора Условия за ползване на международна платежна карта, които съдържат
и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта. В чл. 2, ал. 3 от
договора, е посочено, че заедно с картата, кредитополучателят удостоверява, че
е получил отделен запечатан плик, който съдържа ПИН-код за ползване на картата.
С оглед изложеното съдът
приема, че между ответницата и третото лице – „Аксес файнанс“ ООД, е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит „****“ от ****
г., като не се споделя възражението на особения представител на ответника, че
по делото не е представен валиден документ, даващ основание да се предположи
получаването на отпуснатия кредит. Документът носи подпис за ответника, като не
е оспорен откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл.
чл. 193, ал. 1 ГПК/, освен това в самия договор е посочено, че с подписването
му на ответницата е предоставена кредитна карта и ПИН-код /чл. 2/.
От представения по делото
рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г. и приложение № ****
г. към него, се установява, че между „Аксес файнанс“ ООД и ищцовото дружество е
сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по
договора за кредит, при което е кредитор относно непогасените задължения.
От приложеното по делото
пълномощно от 24.08.2015 г., се установява, че цедента изрично е упълномощил
цесионера да уведоми от негово име длъжника за извършената цесия. По делото са
приложени уведомителни писма, съответно
от 15.05.2017 г. и от 26.03.2019 г., с изх. № ****/****, с които длъжникът е
уведомен за извършената цесия. Съдът намира, че ответникът следва да се счита
редовно уведомен за извършената в полза на ищцовото дружество цесия на
вземането, тъй като е узнал за цесията в хода на процеса, с получаване на
приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в рамките на
производството, който е от значение за спорното право и на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. Следва да се
посочи, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по
чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния е
назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Ето
защо, съдът намира, че с връчване на уведомлението за извършената цесия, като
приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията.
И в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и в исковата молба, ищцовото дружество се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на вземането. Действително, по делото не се установи
ответницата да е уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането преди подаване заявлението по чл. 410 ГПК, съгласно т. 1 от ТР №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, обаче искът би могъл да бъде уважен за вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/
с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Съобразно чл. 2, ал. 4 от договора за кредит, валидността на картата е 2
години, като след изтичане валидността на картата, се подписва анекс към договора
за предоставяне на нова карта. В чл. 3, ал. 2 от договора, е посочено, че
кредитополучателят се задължава да заплаща до всяко второ число на месеца
текущото си задължение за предходния месец, което съгласно ал. 3, представлява
сбор от усвоената главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение, лихва
за забава и разходи за събиране. С оглед изложеното, съдът намира, че
претендираните от ищцовото дружество вземания за главница, договорна лихва,
неустойки, лихва за забава и разходи за събиране са с настъпил падеж към датата
на подаване на заявлението за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По основателността на предявените искове, съдът намира
следното:
От приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че отпуснатата сума по
кредитната карта на ответника в размер на 800 лева за периода 08.04.2015 г. –
16.12.2015 г. /последно внесена вноска/, е усвоявана многократно, чрез
осъществени няколко броя транзакции, а също така револвирана чрез извършване на
вноски от страна на ответника. По делото няма спор, а и сам ищецът твърди в
исковата молба, което се установява и от приложената по делото справка за
извършени транзакции по процесния кредит за периода 08.04.2015 г. – 28.01.2016
г., че ответницата е извършила плащания по договора за кредит в общ размер на
сумата от 1695 лева, с която са погасени както следва: 327,50 лева – такса
разходи за събиране; 981,94 лева – неустойка; 235,83 лева – договорна лихва и
149,73 лева – главница. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза остатъчното задължение по Договор за кредит „****“ № ****/**** г.
към 06.12.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410/, е както
следва: 790,27 лева – главница; 213,53 лева – договорна лихва за периода 26.12.2015
г. – 06.08.2016 г.; 237,09 лева – неустойка за периода 06.06.2016 г. –
06.08.2016 г.; 80 лева – такса разходи за събиране на просроченото вземане;
209,53 лева – обезщетение за забава за периода 06.10.2016 г. – 06.12.2018 г.;
120 лева – такса разходи на служител или общо сумата от 1650,42 лева. Дължимата
лихва за забава за периода 06.10.2016 г. – 06.12.2018 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ за процесния кредит е в размер на 209,53
лева.
По отношение на
твърдения за сключен между страните и обективиран в приложените към исковата
молба писмени доказателства договор за кредит
„****“,
следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Процесният договор има характер на
потребителски такъв по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие
за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени
в Закона за потребителския кредит.
Съгласно трайната практика на ВКС, за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да
се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не
/съгласно т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т.о., възражението на потребителя за
неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на
срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК/, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. Ето
защо следва да се извърши проверка за спазване на императивните изисквания на ЗПК,
доколкото за тях съдът следи служебно. Горното положение произтича
и от разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се има предвид и това, че разпоредбите,
уреждащи правата на потребителите по ЗЗП и изискванията относно съдържанието и
някои клаузи по потребителските договори са от императивен характер. Съдът
намира, че исковите претенции за сумата от 237,09 лева – неустойка за периода 06.06.2016 г. – 06.08.2016 г.; 80 лева – такса разходи за събиране за периода
06.07.2016 г. – 06.08.2016 г. и 120 лева – такса
разходи за дейност на служител, са неоснователни по следните съображения:
клаузите на договора, уреждащи дължимостта на посочените суми, съдът намира да
са нищожни. Клаузите на договора,
уговарящи неустойка за неизпълнение на задължението в посочения размер, са
неравноправни клаузи. Неустойката за неизпълнение, заобикаля забраната на чл.
19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 2,
т. 5 вр. с ал. 1 от ЗЗП. По отношение клаузите в договора, уреждащи заплащане
на такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител, съдът
намира, че в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено
изпълнение. Начинът на уговарянето им като фиксирани суми, без връзка с и
независимо от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат
направени за дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията, говори, че
тези суми не представляват разходи, а отнапред уговорени задължения на
потребителя към заемодателя при забавено изпълнение. По начина, по който са
уговорени, клаузите от тарифата предвиждат всъщност неустойки за забавеното
изпълнение на договорните задължения. При това положение, действителността на
клаузите за разходи при забавено изпълнение следва да бъде преценена съобразно
присъщите за неустойките характеристики. Посочените
клаузи в договора са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото
задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. По този
начин реално се заобикаля забраната на
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП. Ето защо съдът намира, че
исковите претенции за сумата от 237,09 лева – неустойка за периода 06.06.2016
г. – 06.08.2016 г.; 80 лева – такса разходи за събиране за периода 06.07.2016
г. – 06.08.2016 г. и 120 лева – такса разходи за дейност на служител, са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че исковете за 790,27 лева – главница и
213,53 лева – договорна лихва за периода 26.12.2015 г. – 06.08.2016 г., са неоснователни,
тъй като извършените от ответницата плащания по договора за кредит
в размер на 1695 лева надхвърлят размера на усвоената от същата
главница и дължимата договорна лихва.
Доколкото съдът не формира извод за
наличие на главен дълг, то и искът за акцесорното вземане за сумата от 209,53
лева – обезщетение за забава за периода 06.10.2016 г. – 05.12.2018 г., следва
да се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива
са претендирани от особения представител на ответника в отговора на исковата
молба, но доколкото по делото не са представени доказателства каквито и да било
разноски да са направени по делото от страната, то и такива не следва да й
бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ******
Н.Т.С. и М.Д.Д. против Т.Х.С.-П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр.
с чл. 240, ал. 1 и 2 чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника Т.Х.С.-П., че дължи на ищеца сумата от 790,27 лева – главница по
договор за кредит **** № **** от **** г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и
длъжника, прехвърлена с приложение № 1 от **** г. с цесия на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, чийто правоприемник е ищецът; договорна лихва в
размер на 213,53 лева за периода 26.12.2015 г. – 06.08.2016 г.; неустойка от
237,09 лева за периода 06.06.2016 г. до 06.08.2016 г.; такса разходи за
събиране в размер на 80 лева; такса за разходи за дейност на служител от 120
лева; обезщетение за забава от 209,53 лева за периода 06.10.2016 г. –
05.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 06.12.2018 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена заповед № **** от 07.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19449/2018 г. по описа на ПдРС, І гр.
с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ Владимир Руменов
Вярно
с оригинала!
КЯ