РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 30.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1951 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът И.А.Д. чрез пълномощника си адвокат К. *** за заплащане на обезщетение в размер на 2 157,75 лв. за оставане без работа в периода от 27.09.2018 г. до 26.12.2018 г. в резултат от дисциплинарно уволнение, обявено за незаконно с влязло в сила решение по гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, както и за връщане на удържаното от работодателя в резултат от дисциплинарното уволнение обезщетение в размер на едномесечното брутно трудово възнаграждение в размер на 719,25 лв. поради отпадане на основанието за удържане. Сумите претендира ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба.

Претендира разноски.

Ангажира писмени доказателства и заключение на вещо лице.

         В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Община Пазарджик намира исковата молба за недопустима, тъй като искът за присъждане на обезщетение за оставане на ищеца без работа е бил предявен не като частичен и е уважен с влязло в сила решение, а искът за връщане на удържаната на отпаднало основание сума е следвало да бъде предявен в исковото производство по отмяна на уволнението, с което са уредени изцяло отношенията между страните, свързани с трудовото правоотношение.

         При условията на евентуалност намира исковете за неоснователни – искът за обезщетение за оставане без работа поради обстоятелството, че предявеният по гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик иск не е бил заявен като частичен, поради което съдът се е произнесъл по цялото вземане на ищеца, а искът за връщане на удържаната сума поради дисциплинарното нарушение – поради несвоевременното му предявяване.

         Ангажира писмени доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

          Между страните не е спорно, че ищецът е работил в ответната община като „озеленител“, а трудовото му правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Последното се установява и от приетата по делото Заповед № 68 от 21.06.2018 г., издадена от заместник кмета на Община Пазарджик.

         Не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че с влязло в сила на 05.02.2019 г. решение по гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, потвърдено с решение по в.гр.д. № 778/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, уволнението е обявено за незаконно и е отменено, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и е осъден работодателят да заплати обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода от 27.06.2018 г. до 26.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

         От приетото по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че последният пълен отработен месец преди уволнението на ищеца е месец април 2018 г., в който са отработени 19 работни дни и е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 719,25 лв., от които основна заплата в размер на 525 лв. и трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 194,25 лв. Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 27.09.2018 г. до 26.12.2018 г. е 2 157,75 лв. С приходен касов ордер № 869 от 02.07.2018 г. ищецът е внесъл в касата на Община Пазарджик сумата от 719,75 лв. – възстановена заплата. Към момента на извършване на проверката тази сума не е възстановена на ищеца.

         Установява се от извършената в съдебно заседание констатация на трудовата книжка на ищеца, че последният запис в нея е прекратяване на трудовото правоотношение с Община Пазарджик на 22.06.2018 г. Следващите записи са за възстановяване на ищеца на работа с Решение № 489 от 21.12.2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик и постъпване на работа в Община Пазарджик на 01.03.2019 г.

         От писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик се установява, че към 19.09.2019 г. И.А.Д. няма подадена декларация Окд-5 – за регистрация на самоосигуряващо се лице и няма внесени осигуровки като такова за цитирания период.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение, и за връщане на удържано обезщетение поради отпадане на основанието за удържане.

Искът за присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконно уволнение е допустим, тъй като правото на обезщетение за оставяне без работа се отнася до всеки отделен период от време в рамките на предвидения в нормата на чл. 225, ал. 1 КТ шестмесечен период след уволнението – виж Решение № 387 от 27.10.2011 г., постановено по гр.д. № 1317/2010 г. на ВКС, ІV г.о., според което основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се преценява за всеки отделен период от време (определен с начална и крайна дата) в рамките на шестмесечния период, за който се предвижда обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като се изследва осъществяването на предпоставките за уважаването му. Претенцията за обезщетяване на отделни части от шестмесечния период след уволнението може да бъде заявена в отделни производства, стига периодите да са ясно разграничени. Когато основанието на иска обхваща и определен период от време, предявяването на част от този период прави иска частичен и не формира сила на пресъдено нещо по отношение на непредявения период. В случая по гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик ищецът е претендирал обезщетение за първите три месеца след уволнението, като този период е ясно и конкретно посочен в исковата молба и в постановеното по делото решение. Предмет на настоящото дело е присъждане на обезщетение за следващите три месеца след уволнението, които не са били предмет на предходното съдебно производство и поради това не се обхващат от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по това дело.

Разгледан по същество искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен.

         Между страните не съществува спор за фактите, а и те се установяват от събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение.

         Материалноправните предпоставки за дължимост на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ са незаконност на уволнението, оставане без работа и причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Тези материалноправни предпоставки следва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца.

         Незаконността на уволнението на ищеца се установява с влязло в сила и ползващо се със сила на пресъдено нещо решение по гр.д. № 3116/2018 г. на Районен съд – Пазарджик. Оставането на ищеца без работа през процесния период – с констатацията в трудовата му книжка за липса на последващи трудови правоотношения, а причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и оставането без работа – от обстоятелството, че ако ищецът не беше незаконно уволнен, щеше да работи и да получава трудово възнаграждение.  

         Размерът на дължимото обезщетение, изчислен по правилата на чл. 228, ал. 1 КТ, се установява от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно, обосновано и обективно изготвено.

         По делото е установено чрез справка от ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, че през процесния период ищецът не е бил регистриран като самоосигуряващо се лице и не е реализирал доход като такъв. Дори и ищецът да беше реализирал доход като самоосигуряващо се лице, това обстоятелство би било ирелевантно за дължимостта на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото то се дължи заради неполучаване на трудово, а не на друг вид възнаграждение.

         Доколкото по делото се установи при условията на пълно и главно доказване дължимостта на обезщетение за оставането на ищеца без работа заради незаконното уволнение, този иск следва да бъде уважен изцяло.

         Вторият предявен от ищеца иск е процесуално допустим, а разгледан по същество основателен.

         Законът не задължава страните да предявят всички спорни права, произтичащи от едно правоотношение, било то и трудово, в рамките на едно съдебно производство и преклузия за по-късното им предявяване няма. Този извод не се променя от обстоятелството, че съществуващото между страните трудово правоотношение обуславя приложението на КТ като специален нормативен акт и изключва приложението на общия такъв – ЗЗД. Соченото от пълномощника на ответника решение на ВКС е неотносимо в случая, доколкото в него е разгледана хипотеза, в която поради дисциплинарно уволнение работодателят е удържал, не е заплатил на работника или служителя дължимото трудово възнаграждение, а в настоящия случай заради дисциплинарното уволнение ищецът е заплатил на работодателя – внесъл с ПКО в касата на общината, обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение, чието връщане поради отпадане на основанието за плащане претендира.

         Дори и да се приеме, че правната квалификация на иска следва да бъде по КТ, а не по ЗЗД, това не променя дадените на страните указания относно подлежащите на доказване факти, а именно: в тежест на ищеца е да установи удържането на претендираната сума, а в тежест на ответника – наличието на основание за удържане на сумата, респ. възстановяването й на ищеца.

Нормата на чл. 221, ал. 2 КТ вменява в тежест на работника или служителя, който е дисциплинарно уволнен, да заплати на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, но основанието за това отпада при признаване на уволнението за незаконно и отмяната му по реда на чл. 344, ал. 1 или ал. 2 КТ, в който случай заплатеното от работника или служителя обезщетение следва да му се възстанови.

         Ищецът установи по делото посредством заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза заплащането на ответника на сумата от 719,75 лв., равняваща се на брутното му трудово възнаграждение за последния отработен месец преди уволнението, а ответникът от своя страна не твърди, нито ангажира доказателства да е възстановил сумата на ищеца след обявяване на уволнението за незаконно и отмяната му. Напротив, от експертното заключение се установява, че тази сума не е възстановена на ищеца, което налага извода за основателност на този иск.

         При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените разноски в производство, както и да заплати в полза на съда дължимата държавна такса по всеки от исковете и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза.

         По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Пазарджик, ЕИК ********* с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от кмета Тодор Попов, да заплати на И.А.Д., ЕГН ********** *** обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 27.09.2018 г. до 26.12.2018 г. в размер на 2 157,75 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 719,25 лв., представляваща обезщетение, дължимо от работника или служителя при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2019 г., до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА Община Пазарджик, ЕИК ********* с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от кмета Тодор Попов, да заплати на И.А.Д., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв.

ОСЪЖДА Община Пазарджик, ЕИК ********* с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от кмета Тодор Попов, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 136,31 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 120 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: