№ 435
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Капка Павлова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000500027 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за разглеждане на допустима въззивна жалба на М. Д. Д. срещу
решение № 260370 от 19.06.2024 г. на ОС Благоевград по гр.д. 1112/2023 г., с което е
отхвърлен предявеният от М. Д. Д. против Апелативен съд Пловдив, с осъдителен иск – за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за нарушаване правото на ЕС,
поради непроизнасяне по жалба срещу отказа на първоинстанционният съд за отвод по
НОХД № 236/2020 г. на ОС Пловдив в размер на 26 666 лв., предявен като частичен иск от 3
500 000 лв., както и обезщетение за неимуществени вреди за нарушаване правото на ЕС за
сумата от 26 666 лв., предявен като частичен иск от 3 500 000 лв., ведно със законната лихва
върху всяко от обезщетенията, считано от подаване на иска до изплащането. С решението е
отхвърлен и предявеният от М. Д. Д. против Окръжен съд Пловдив, осъдителен иск – за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за нарушаване правото на ЕС
при разглеждане на НОХД №236/2020г. по описа на съда в размер на 26 666 лв., предявен
като частичен иск от 3 500 000 лв., както и обезщетение за неимуществени вреди за
нарушаване правото на ЕС за сумата от 26 666 лв., предявен като частичен иск от 3 500 000
лв., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от подаване на иска до
изплащането.
Подадени са отговори на въззивната жалба на ищеца от страна на АС Пловдив и ОС
Пловдив.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е
събирала нови доказателства.
В съдебно заседание от 06.03.2025 г. жалбоподателят поддържа жалбата.
Прокуратурата оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
1
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предявен е иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за осъждане на ОС Пловдив и АС
Пловдив всеки от тях да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на
26 666 лв. частично от 3 500 000 лв. със законната лихва от завеждане на исковата молба,
както и обезщетение за неимуществени вреди от 26 666 лв. частично от 3 500 000 лв. със
законната лихва от завеждане на исковете.
Фактическите твърдения, на които се основава искът срещу ОС Пловдив, са следните:
ищецът имал качеството на подсъдим по нохд № 236/2020 г. по описа на ОС Пловдив, по
което докладчикът съдия В. Е., заедно с двамата съдебни заседатели са отказали да се
отведат. С това на ищеца не бил осигурен безпристрастен и независим процес, съобразно
директиви и решения на Европейския съюз и решения на Европейския съд. Съдията е
следвало да се отведе, тъй като са били заведени дела срещу него и заседателите, както и
срещу съда, в който работи, заради нарушения, както и че по друго дело срещу РС Пловдив
съдията се бил отвел. На следващо място, съдията разрешил на телевизионен екип и
журналистката В. А. да снимат ищеца, след което този филм, както на български, така и на
английски език бил гледан от милиони зрители. След филма ищецът получил заплахи, а
снимането и допускане от съда на журналист да присъства и прави записи и в съдебната зала
било в нарушение на законите на страната и правата на човека. По делото са ползвани като
доказателства две изпълнителни дела, иззети по неправомерен начин, в нарушение на чл.22
ЗЧСИ, без за това съдията да сезира прокуратурата, както и самоволно назначаване на
разпити на определени хора. С всички тези действия съдия Е. била нарушила принципа за
публичност на съдебния процес при строго спазване и гарантиране на справедлив такъв,
поради което с описаните действия от съда е допуснато нарушение на чл.32, ал.2, чл.31, ал.3
от Конституцията на РБългария,презумпцията за невиновност и чл.16 НПК, КЗПЧ, чл.6,
чл.8, чл.46 и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл.14 от
Международния пакт за граждански и политически права и чл. 11 от Всеобщата декларация
за правата на човека.
По отношение на Апелативен съд Пловдив ищецът посочва, че е сезирал Апелативен
съд Пловдив с искане да отведе съдия Е., но състав от Апелативен съд Пловдив е оставил
жалбата му без разглеждане съзнателно и без мотиви в нарушение на закона. И това е грубо
погазване на европейското право, на законите на страната, на НК и НПК.
Неимуществените вреди се изразяват в подронване на чест, достойнство, добро име,
поради липса на безпристрастен и справедлив съд, влошено здравословно състояние.
Имуществените вреди се изразяват в загуба на клиенти, тъй като преди този случай г-н Д.
имал клиенти за водене на търговски дела по ЗЗД, по чл.410 и чл.417 ГПК.
Ответниците оспорват исковете срещу всеки от тях.
По делото се установяват следните факти. В протокол от с.з. на 09.06.2021 г. по НОХД
№ 236/2020г. на ОС Пловдив г-н Д. е участвал като подсъдим. Протоколът е воден от
председателстващия съдебния състав и докладчик по делото съдия В. Е.. В протокола е
отразено изявление на ищеца, че поддържа искането си за отвод на съдебния състав. С
мотивирано определение съдебният състав е оставил без уважение искането на ищеца за
отвод на състава. В мотивите е отразено, че липсва основание за отвеждане на състава,
независимо от твърденията на страната за заведени дела срещу членове на състава и на ОС
Пловдив „по повод присъствие на журналист в едно от първите заседания по делото“.
Съставеният по надлежния ред протокол от съдебно заседание е доказателство за верността
на отразените в него изявления, осъществили се факти и обстоятелства, поради което следва
да се приеме за установен отразеният в мотивите относно отвода факт, че на предходни
заседания по НОХД № 236/2020г. по описа на ОС Пловдив е присъствал журналист. Отказът
на съдебния състав по цитираното наказателно дело по описа на ОС Пловдив да се отведе е
бил обжалван от ищеца пред АС Пловдив. С определение № 132/25.06.2021 г. по в.ч.н.д.№
325/2021 г. АС Пловдив е оставил без разглеждане частни жалби, подадени от ищеца, с вх.№
2
№ 2777219 и 277359 от 15.06.2021 г., както и жалба с вх.№ 1313/14.06.2021 г. срещу отказа
на съдебния състав на ОС Пловдив по НОХД № 236/2020 г. да се отведе от разглеждане на
делото с протоколно определение в проведено на 09.06.2021 г. съдебно заседание.
Отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по
смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС, респ. по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, е специална деликтна
отговорност, която може да бъде ангажирана по съдебен ред при наличието на определени
материалноправни предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС. В тази насока от
практиката на СЕС (т. 51 от Решение на СЕС по съединени дела С 46/93 и С 48/93 (Brasserie
du pecheur SA и Bundesrepublik Deutschland), Тълкувателно решение от 19.11.1991 г. по
съединени дела С- 6/90 и С-9/90 - Francovich и Bonifaci и др.), могат да бъдат изведени
следните елементи на фактическия състав, обуславящ отговорност на държавата за вреди от
нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 4, § 3 от ДЕС, а именно: 1. нарушена
правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на съюза; 2.
нарушените правни норми на общностното право да предоставят права на частноправни
субекти; 3. нарушението да е достатъчно съществено и 4. нарушението, респ.
неизпълнението на задължението на държавата, да е в причинно-следствена връзка с
настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат (вреди). Посочените материалноправни
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата.
Първият спорен въпрос е дали отказът на съдията и съдебните заседатели от ОС
Пловдив да се отведат от наказателното дело срещу ищеца, представлява нарушение на
норма от правото на ЕС. Член 29, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)
предвижда, че съдията трябва да се отведе от разглеждането на наказателно дело, ако са
налице обстоятелства, които пряко или косвено могат да породят съмнение в неговата
безпристрастност. Исканията за отвод трябва да бъдат разгледани незабавно от съдебния
състав, който трябва да мотивира решението си (чл. 31, ал. 3 и 4 от НПК). НПК не
предвижда възможност за оспорване на тези решения отделно от решението по съществото
на наказателното дело. Именно затова частните жалби на г-н Д. са оставени без разглеждани
от АС Пловдив, но в актовете са изложени мотиви. Съгласно практиката на ВКС липсата на
безпристрастност на наказателния съд се счита за съществено процесуално нарушение,
което обосновава отмяната на оспореното решение по реда на касационното обжалване и
последващото връщане на делото на по-долната инстанция за ново разглеждане (Решение №
245 от 8.05.1996 г. по н. д. № 545/1995 г., I н. о.; Решение № 523 от 13.07.2005 г. на ВКС по н.
д. № 988/2004 г., II н. о., НК; Решение № 43 от 13.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 51/2019 г., III
н. о., НК).
Основания за отвод, извън изрично посочените в ал. 1 на чл. 29 НПК, са факти, които
поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния състав - такива, които
указват на пряка или косвена заинтересованост на целия съдебния състав или отделен негов
член от изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието на конкретни
обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастността на съда, не може да се презумира
неправилно осъществяване на процесуалната му функция. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК
е приложима, когато обективно липсват законови пречки един съдия да участва в състава,
разглеждащ конкретно съдебно производство, но поради негови лични, субективни
преживявания той може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от
изхода на делото. Дали да уважи искането за отвод или дали сам да си направи отвод зависи
от преценката на съдебния състав. Субективното мнение на подсъдимия или на неговата
защита, че съдията е заинтересован от изхода на делото само по себе си, защото е
процедирал по определен начин или се е произнесъл по доказателствено или друго
процесуално искане на страната, с която тя не е съгласна, не би могло да обуслови извод, че
е налице хипотеза на чл. 29, ал. 2 НПК. Това е така, защото е необходимо съмнението да
бъде подкрепено с доказателства, съществуващи в делото и да се касае до обоснован
обективен извод, че с поведението си съдебния състав е проявил пристрастие или
3
заинтересованост от изхода на делото.
Според практиката на ЕСПЧ национална процедура, при която, както е в настоящия
случай, съдията лично се произнася по молба за отвод, е в съответствие с чл. 6 § 1 от
Конвенцията в изключителни случаи, по-специално когато основанията, представени от
страните, са злоупотребяващи или неуместни, т.е. когато са общи и абстрактни по своя
характер и не се отнасят до конкретни и специфични елементи, които биха могли да
разкрият наличието на предубеденост от страна на съдията (Пастьорс с/у Германия, №
55225/14, §§ 62 и 63, 3 октомври 2019 г., и М. М. с/у Русия, № 58138/09, §§ 36 и 37, 6
октомври 2020 г.). Въззивният състав намира, че основанията, изтъкнати от г-н Д. по
наказателното дело, са именно такива – абстрактни и неосновани на конкретни факти.
Същото искане за отвод г-н Д. направи и в съдебно заседание по повод настоящия състав,
като посочи, че съдията-докладчик се е отвеждал по негови дела в СГС, а съдията-
докладчик никога не е бил съдия в този съд. Подобно искане ищецът е направил по
отношение на съдията, постановил сега обжалвания акт, като във въззивната жалба се
поддържа, че съдия В. К. е следвало да си направи отвод. Отделно от това, ако всички съдии
от ОС Пловдив си направят отвод въз основа на исканията на г-н Д., това би забавило
значително съдебното производство, което неминуемо ще наруши правото на г-н Д. на
разглеждане на наказателното дело срещу него в разумен срок съгласно чл. 6, ал. 1 от
ЕКЗПЧОС.
Отделно от това, при обжалване на акта на ОС Пловдив по същество, неотвеждането на
съдебния състав, в случай че е имало основание за такъв, би представлявало съществено
процесуално нарушение и би довело до отмяна на акта. Ето защо, доколкото актът,
постановен от ОС Пловдив по НОХД № 236/2020 г., не е окончателен, правото на
справедлив процес срещу г-н Д. не е нарушено.
Вторият спорен въпрос е дали поведението на АС Пловдив, който съзнателно и без
мотиви по твърденията на ищеца, е оставил без разглеждане жалбите на ищеца, е в
нарушение на правото на ЕС. Установява се, че по частни жалби срещу действия на съдията-
докладчик и съдебните заседатели по НОХД № 236/2020 г. по описа на ОС-Пловдив в
Апелативен съд – Пловдив е образувано ЧНД № 325/2021 г. По посоченото дело е
постановено Определение № 132/25.06.2021 г., с което е отменено разпореждане № 263694
от 12.05.2021 г. на съдията-докладчик при Окръжен съд – Пловдив за връщане на жалба с
рег. № 273971 от 29.04.2021 г. на М. Д. Д. и М. А. Г. - Д. срещу протоколно определение на
първата инстанция, постановено на 23.04.2021 г. по НОХД № 236/2020 г. на Окръжен съд –
Пловдив, с което се е произнесъл по искане за отвод, като вместо това е оставена без
разглеждане цитираната жалба с рег. № 273971 от 29.04.2021 г. срещу протоколно
определение на първата инстанция, постановено на 23.04.2021 г. по НОХД № 236/2020 г. на
Окръжен съд – Пловдив, както и са оставени без разглеждане и следните частни жалби: вх.
№ № 277220 и 277357 - и двете от 15.06.2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като и
частна жалба с вх. № 1314/14.06.2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, всички
насочени срещу протоколно определение за отказ на решаващия съд да отправи
преюдициално питане до СЕС по НОХД № 236/2020 г. с протоколно определение в
проведеното на 09.06.2021 г. съдебно заседание по делото; с вх. № № 277219, 277359 – и
двете от 15.06.2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, както и жалба с вх. №
1313/14.06.2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, като всички са насочени към
отказа на съдебния състав на Окръжен съд – Пловдив по НОХД № 236/2020 г. да се отведе от
разглеждане на делото с протоколно определение в проведеното на 09.06.2021 г. съдебно
заседание. Следва да се приеме, че АС Пловдив е изпълнил задължението си да се произнесе
по депозирани пред него частни жалби. Оставянето им без разглеждане е в изпълнение на
предвидената в НПК процедура и не нарушава норми на правото на ЕС.
Третият спорен въпрос е дали, като е допуснал присъствие на журналист в съдебната
зала, ОС Пловдив е нарушил правата на обвиняемия, като с това му е причинил описаните
от него вреди.
Съгласно чл. 20 НПК съдебните заседание са публични. Основанията за ограничаване
4
на публичността са уредени в разпоредбата на чл.263 НПК - когато това се налага за
запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т.
2 – за запазване самоличността на защитен свидетел, когато е необходимо, за да се
предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите, при разпит на
малолетен или непълнолетен свидетел - пострадал от престъпление. Само по себе си фактът
на присъствие на журналист в съдебната зала по време на разглеждане на процеса не
представлява основание да се иска отвод на съдебния състав, нито нарушаване на принципа
за невиновност. Няма доказателства, че по време на разглеждане на НОХД № 236/2020 г.
пред ОС Пловдив някоя от страните е поискала разглеждане на процеса или част от него при
условията на чл.263 НПК – при закрити врати. Не е налице някоя от хипотезите на чл. 263
НПК, за да се допусне разглеждане на делото при закрити врати и въпреки това съдебния
състав да е отказал приложението на тази разпоредба. Ето защо за съдебния състав не е
съществувало задължение да ограничи публичността и да не допусне присъствието на
журналиста В. А..
Разрешаване присъствие на журналисти по съдебни дела, по които няма данни за
изнасяне на чувствителна лична информация от интимния и личен живот на гражданите,
която да е държавна или друга тайна, представлява и е едно от проявленията на принципа на
публичността, който от своя страна гарантира, както на гражданите, така и на обществото
безпристрастен и независим съд.
Правилно ОС Благоевград се е позовал на практика на СЕС (Решение по дело Axel
Springer AG v.Germany на ЕСПЧ), в което са изведени критериите за балансиране на правото
на свобода на изразяване и правото на зачитане на личния живот. Медиите имат задача да
разпространяват информация и идеи, но същевременно и самата публика, общественост има
право да ги получава. Обосновано е прието от първата инстанция, че ако разпространяването
на информация от журналиста действително е довело до нарушаване на баланса между
правото на информация и правото на личен живот, достойнство и добро име на ищеца, той
може да се защити срещу съответния журналист, но не и срещу съда, осигурил публичност
на процеса за осигуряване на възможност за обществен контрол върху дейността му като
правораздавателен орган. На следващо място, допускането на журналист в съдебната зала не
може да бъде основание за отвод на съдебния състав.
Следва да се посочи също така, че не се установява твърдяните нарушения на правни
норми от правото на ЕС или нарушени принципи да са достатъчно съществени. Могат да се
посочат следните стандарти, въз основа на които се извършва преценката дали едно
нарушение на правото на ЕС представлява достатъчно съществено нарушение. Съгласно
Решения на СЕС от 28.06.2015 г. по дело С- 168/15 и Решение от 30.09.2003 г. по дело С-
224/01, за да се определи дали е налице достатъчно съществено нарушение, следва да се
отчитат всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния
съд. Елементите, които следва да съобразят при преценката за характера на нарушението, са:
степента на яснота и прецизност на нарушеното правило; обхватът и степента на свобода на
преценка, която нарушената норма оставя на националните органи; съзнателният характер
при извършването на нарушението или при причиняването на вредата; извинимият или
неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото; обстоятелството, че
действия на институция на Съюза може да са допринесли за приемане или запазване на
национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза. Според СЕС, при всички
положения нарушението на правото на Съюза, е достатъчно съществено, когато то е
извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (Решение от
30 септември 2003 г., Kobler, С-224/01 и Решение по дело М. Т., С-168/15), както и при
неизпълнението от националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, на
задължението й за отправяне на преюдициално запитване по относим за главния спор въпрос
относно тълкуване правото на ЕС, за да предотврати установяването на национална съдебна
практика, която не е в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС.
Не е доказана и твърдяната връзка между нарушението и претендираните вреди.
Липсват доказателства М. Д. да е получил увреждания на здравето си точно в резултат на
5
поведението на съдебния състав от ОС Пловдив, отказал да си направи отвод по
конкретното дело, както и на АС Пловдив, който е оставил без разглеждане частните жалби
срещу този отказ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е имал поети
договорни ангажименти или че изобщо преди това е осъществявал дейност по
представителство по дела по ТЗ, по ЗЗД, по заповедни производство и в тази връзка е
получавал доходи. От свидетелските показания на г-жа Г. би могло да се заключи, че
заболяванията и негативните преживявания на ищеца са във връзка с водене на наказателен
процес, който не е приключил, а е висящ, във връзка с произнесена присъда, за която няма
данни да я влязла в сила и във връзка с предаване на журналист. Всички тези обстоятелства
обаче са основание за други искове, различни от настоящия. В тази насока са и въззивните
оплаквания. Описани са неправомерни според ищеца прояви на г-жа А. и „медийно
правосъдие“, които без съмнение могат да представляват основание на друг иск. Неотносимо
е изтъкнатото в жалбата поведение на журналистката към другата подсъдима – г-жа Г., която
не е страна по настоящото дело.
По изложените съображения не е налице основание за ангажиране на отговорността на
държавата чрез ОС Пловдив и АС Пловдив по чл. 2в от ЗОДОВ за вреди от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Изводите на двете инстанции
съвпадат и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви, Апелативен
съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260370 от 19.06.2024 г. на ОС Благоевград по гр.д.
1112/2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6