Номер 289112.08.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен назателен състав
На 22.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
Секретар:Елена В. Костова
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
Георги Василев Мадолев (22445 ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20201200600396 по описа за 2020 година
С решение №195/24.06.2020 год. по н.д. №539/2020 год. на Апелативен съд – София е
отменено по реда на възобновяването решение №1184/10.03.2020 год. по в.н.о.х.д.
№453/2019 год. на БлОС и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
В изпълнение на указанията на горната съдебна инстанция, настоящият съдебен
състав при новото разглеждане на делото констатира следното:
С присъда № 5422/13.11.2019 год., постановена по н.о.х.д. № 297/2018 год. на
Районен съд – Разлог, подсъдимият А. Г. А. е признат за виновен в това, че на 16.08.2017
година, около 10:15 часа, по асфалтов път от местността „К.“, землището на град Разлог, към
път от републиканската пътна мрежа “II-19“ в района на кръстовището, образувано от
посочените два пътя, находящо се в местността „П.“, землището на град Разлог, е
транспортирал с товарен автомобил марка и модел „Ф.Д.“ с ДК № РР 79-91 АТ незаконно
добит от другиго дървен материал – 3.00 куб. метра широколистни дърва от бук на стойност
117.00 /сто и седемнадесет/ лева – престъпление по чл. 235, ал. 2 пр. III от НК, поради което
и на основание посочената разпоредба във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК ефективното изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане
на присъдата в сила.
С посочената присъда е постановено предмета на престъплението да се отнеме в
1
полза на държавата на основание чл. 235, ал.7 НК.
Съобразно чл.189, ал.3 от НПК първостепенният съд е възложил в тежест на
осъдения А. разноските от досъдебното производство в размер на 187,68 лв./сто осемдесет и
седем лева и шестдесет и осем стотинки/, които да бъдат заплатени на ОД на МВР –
Благоевград, както и сторените разноски в съдебната фаза на процеса в размер на 142, 11/сто
четиридесет и два лева и единадесет стотинки/, които да бъдат заплатени по сметка на РРС,
както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на А., с която се оспорва
законосъобразността и обосноваността й. Конкретни съображения не са изтъкнати, но в
пледоарията си пред въззивната инстанция адвокатът е посочил, че иска отмяната й, тъй
като се касае за административно нарушение по чл.213 от ЗГ. Акцент се поставя върху
нормативно оП.ените вреди за горското стопанство, които възлизат на 45 лв. Стойността на
предмета на престъплението е именно тази, а не оП.ените в експертизата 117 лв., който са
пазарната цена на 3 куб. дърва за огрев. Не се касае за маловажен случай на престъпление по
чл.235, ал.6 от НК, защото в отменени текстове на ЗГ се е предвиждало ясно разграничение
между административно нарушение и престъпление на база на причинените вреди. Когато
те са надхвърляли 2 000 лв. се е касаело за престъпление, а във всички останали случаи за
простъпка, санкционирана по ЗГ. Независимо от отмяната на посочените разпоредби,
вредата от 45 лв. е такава, че не може да има съмнение, че се касае за административно
нарушение, още повече, че от представеното разрешително за сеч се установява, че
дървеният материал е законно добит.
Жалбоподателят А. в предоставената му последна дума е посочил, че не се чувства
виновен, защото дървата са законно добити, а е сгрешил с това, че е не е дочакал горските
служители да ги маркират. Иска да бъде оправдан по повдигнатото му от прокуратурата
обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград смята въззивната жалба за
неоснователна, тъй като в случая от значение са данните за личността на дееца и
демонстрираното от него поведение, които оП.ят завишената му степен на обществена
опасност. Това изключва възможността да се коментира дали не се касае за административно
нарушение, а по същите съображения не се касае и за маловажен случай по смисъла на
чл.235, ал.6 от НК. Пледира за цялостното потвърждаване на атакуваната присъда.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В мотивите към проверяваната присъда първата съдебна инстанция е изложила ясни
аргументи в подкрепа на обвинителна теза, приемайки за достоверни показанията на
разпитаните свидетели, но без да ги анализира поотделно. Коментирано е значението и на
2
приобщените писмени доказателства, и най-вече на представените от подсъдимия
позволително за сеч на друго име и протокол за освидетелстване на сечище, които
опровергават защитната му теза, тъй като се отнасяли за друг вид дървесина и с отбелязване
на номер на друго превозно средство за транспортирането й. Приемайки за безспорно
установени обстоятелства липсата на горска марка върху процесните дърва от бук, както и
на изискуемите се превозни документи за тяхното транспортиране, съдът е заключил, че е
налице осъществен състав на чл.235, ал.2 от НК. В отговор на направените от защитника
възражения за маловажност на случая или пък за административно нарушение, а не
престъпление, РРС е изложил своите аргументи, защо отхвърля подобен подход. Те са
свързани с възприетото и от константната съдебна практика, че от значение за приложението
както на чл.9, ал.2 от НК, така и на подвеждането на деянието като такова по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, са от значение не само данните за причинените щети, но и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съобразно конкретните данни по случая.
Миналите осъждания на А., както и множеството му нарушения по ЗГ, и бягството му от
контролните органи, очевидно завишават тези опасности, поради което и не може да се
говори за възприемане на хипотеза, различна от поддържаната от държавното обвинение.
А възприетата фактическа обстановка възпроизвежда на практика отразеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт и следва от кредитираните писмени и гласни
доказателства, както и от заключенията по изпълнените лесотехнически експертизи. В
изпълнение на задължението си за собствен прочит на доказателствената съвкупност,
въззивната съдебна инстанция намира, че жалбоподателят А. Г. А. е лице, многократно
санкционирано по административен ред и осъждано за нарушения във връзка с незаконния
добив и транспортиране на дървесина. Отделно от това, деянието по последната му влязла в
сила присъда по н.о.х.д. №221/2017 год. на Районен съд – Разлог, е в условията на
съвкупност с деянието по настоящият казус, като в първият случай е санкциониран за
извършено престъпление по чл.235, ал.1 от НК.
На инкриминираната дата 16.08.2017 год., в района на местността „П.”, в землището
на гр. Разлог, свидетелите Н.П. и А.Д., в качеството им на полицейски служители,
патрулирали със служебен автомобил с ясни обозначения в тази посока. И двамата били
обличени с полицейски униформи. Към 10.15 часа на посочената дата подсъдимият А.
управлявал товарен автомобил марка и модел „Ф.Д.“ с ДК № РР 79-91 АТ по асфалтов път
от местността „К.“, землището на град Разлог, към път от републиканската пътна мрежа “II-
19“ в района на кръстовището, образувано от посочените два пътя, находящо се в
местността „П.“. В кабината на товарния автомобил, заедно с А., пътували и две
неустановени по делото лица. След като видял полицейския автомобил, подсъдимият отбил
управляваното от него МПС и спрял на уширението на самото кръстовище. О дясната му
страна слезли двете неизвестни лица и побягнали, като единият от тях държал в ръцете си
моторен трион. От своя страна, А. слязъл от лявата врата на автомобила и също започнал да
бяга след другите две лица. Полицаите забелязали и познали подсъдимия, включително и
3
когато управлявал МПС, след което се приближили и установили, че е натоварен с отрязани
дървета. Веднага сигнализирали РДГ – Благоевград и на място пристигнали свидетелите
В.Д. и М.М.. Двамата огледали дърветата и установили, че са от бук и прясно отсечени.
Липсвала и задължителната при законен добив на дървен материал, поставена върху
отсечените дървета, горска марка. По случая бил изготвен констативен протокол от
17.08.2017 год., а автомобилът и незаконно траспортирания дървен материал били оставени
на отговорно пазене в склад на ТП „ДГС” – Разлог. Веднага след това и с цел установяване
самоличността на правонарушителя, А. бил призован и му били съставени два бр. актове за
извършени административни нарушения от 17.08.2017 год., които той подписал с
възражения. По същите впоследствие не са били издавани наказателни постановления от
административно наказващия орган.
В хода на образуваното досъдебно производство е била назначена лесотехническа
експертиза, изпълнена от вещото лице инж. М.К.. От заключението по същата е видно, че
незаконно транспортираната широколистна дървесина е от бук в количество от три куб.
метра, чиято пазарна стойност е възлизала на 117 лева. Според експертът е невъзможно да
бъдат оП.ени мястото на отсичане на процесните дървени материали, както и давността на
това действие. Стойността на вредата, причинена на горския фонд съобразно ПМС
№86/2004 год., е в размер на 45 лв.
По време на съдебното следствие е била поставена допълнителна задача на
лесотехническата експертиза, която е посочила, че дървесината от бук по процесното дело е
в по-малко количество от разрешената за сеч дървесина от същия вид в представеното по
делото разрешително за сеч на името на И.П..
Установената и възприета и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка е
подкрепена от събрания по делото доказателствен материал. Независимо от обобщените
разсъждения на първата съдебна инстанция относно достоверността на посоченото от
разпитаните свидетели, според БлОС не са налице основания, които да налагат критичен
подход към заявеното от полицейските служетили А.Д. и Н.П., както и към показанията на
служителите в РДГ – Благоевград В.Д. и М.М.. Двамата полицейски служители са
категорични, че ясно са възприели управлявания от подсъдимия А. товарен автомобил в
района на местността „П.”, а него самият познавали от по-рано като криминално проявен.
Очевидно е, че подсъдимият също е успял да ги възприеме, което може да бъде обяснено с
незабавната му реакция да спре превозното средство и да избяга, заедно с придружаващите
го две лица. Възприетото от свидетелите поведение на А. може да бъде свързано само и
единствено с установения в автомобила му незаконен дървен материал, който същият е
транспортирал. В известна степен този факт не се отрича и от подсъдимия, доколкото
изтъкваната от защитника му версия е, че е материалът е бил законно добит и с
позволително за сеч на името на И.П.. Последното не може да бъде споделено, защото,
както е посочил в мотивите си и първостепенният съд, липсва контролна горска марка,
удостоверяваща съблюдаването на въведените в бранша изисквания за законност. Отделно
4
от това, по делото не е установено, че А. е разполагал и с превозен билет, с описание на
добитата дървесина, което също е задължителен елемент от правомерните действия за
нейното транспортиране. Едно от най-демонстративните доказателства за наличието на ясно
осъзнаване от страна на А. за осъщественото от него неправомерно поведение, са действията
му след като е забелязъл полицейските служители. Същият е спрял МПС и веднага е
побягнал, заедно с двамата си съучастници. Едининят от тях е носел моторен трион, което
свидетелства за това, че лицата вероятно са го използвали за неканонен добив на
дървесината, поради което и са го взели със себе си, за да не бъде конфискуван от
контролните органи.
Показанията на служителите в РДГ – Благоевград В.Д. и М.М. също следва да бъдат
кредитирани. Те са възприели след пристигането си на място посоченото и от полицейските
служители – изоставения от подсъдимия товарен автомобил и натоварената в него дървесина
от бук, по която липсвали задължителните при законна сеч и транспортиране горски марки.
И двамата свидетели са категорични, че даже и да са добити от района на сечището на П.,
процесните дървета от бук отново са незаконни, защото не са маркирани съобразно
изискванията на законодателството. Отделно от това, Дункин е посочил, че дърветата са
били прясно отрязани, кето си личало по вида им. В този смисъл за въззивната инстанция не
възникват съмнения, че незаконно транспортираната дървесина от А. е и незаконно добита,
за което обаче липсва съответно обвинение. Изтъкнатите от защитника възражения за
наличието на вероятност дърветата да са отсечени от сечището на И.П., за което
свидетелства и представеното пред първата съдебна инстанция позволително за сеч и
документ за освидетелстване на сечището, по никакъв начин не променят извода за
неправомерност в действията на подсъдимия. Обстоятелството, че е разрешен добив на
дървен материал от оП.ен район и наличието на разрешение за това, не освобождават
съответния субект да маркира по предвидения в закона ред отсечените дървета и да оформи
съответния превозен билет за транспортирането им. В конкретният казус е безспорно, че
това не е било сторено, защото такива документи от А. не са били представени. Очевидно е,
че същият е бил наясно със задълженията си в тази посока, защото тръгнал да бяга с двамата
си съучастници, веднага щом забелязали патрулиращия полицейски автомобил. За БлОС по-
подробно обсъждане на възраженията за евентуален законен добив на процесния дървен
материал са напълно излишни, защото той се удостоверява еднозначно само с поставена
върху дърветата горска марка и задължително се траспортира след описването му в превозен
билет. Липсата на посочените елементи води до оП.янето на съответните дейности като
извършени в нарушение на изискванията на действащото законодателство, с произтичащите
от това последици. В тази връзка без съществено значение са показанията на свидетеля Г.К.,
който в качеството си на охранител – лесничей, не е открил мястото на незаконния добив на
дървесината от бук. На първо място, големината на района и признанието на свидетеля, че
наблюдението е водено в движение при обхода му с автомобил, не изключват категорично
възможността да не са успели да идентифицират района, в който процесните дървета са
отсечени. На второ място, както се изтъкна и по-горе, липсата на горска марка върху
5
отсечените дървета, означава, че същите са незаконно добити, включително и ако се приеме,
че това е станало в района на сечището на разполагащия с разрешително за добива им И.П..
В разглежданият казус основното възражение на защитника на подсъдимия е относно
наличието на предпоставките по чл.9, ал.2 от НК, които оП.ят извършеното от последния
като административно нарушение, санкционируемо по ЗГ, а не като престъпление,
включително и представляващо маловажен случай по смисъла на чл.235, ал.6 от НК. В този
смисъл се изтъква, че нанесената щета на ДГФ е в размер на 45 лв. съгласно ПМС №86/2004
год., а посочената пазарна стойност от 117 лв. на отсечените дървета от бук е без правно
значение.
На първо място, въззивната инстанция категорично не се съгласява с твърденията на
защитника на подсъдимия, че с правно значение е само щетата, причинена на ДГФ, която е
нормативно оП.ена на 45 лв. съгласно ПМС №86/2004 год. Престъпленията по чл.235 от НК
са такива на формално извършване и за оП.яне на това дали се касае за осъществен основен
или привилегирован състав, или пък за административно нарушение поради наличието на
предпоставките по чл.9, ал.2 от НК, са от значение не само причинените щети, които в
случая не са съставомерни, а и множество данни, свързани с личността на дееца, начина,
времето и мястото на извършване на деянието, подготовката за това и др. подобни. В
съвкупност те позволяват да се оП.и степента на обществена опасност на извършеното, а и
на самия деец, за да се прецени точната правна квалификация. А нормативно опеделената
щета за ДГФ не изключва установяването на пазарната стойност на незаконно добития
дървен материал, още повече, че в пазарните общества именно тя е основен критерий, за да
се оП.ят действително причинените вреди.
На следващо място, разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК декриминализира деянията,
които формално осъществяват признаците на дадено престъпление, когато същите не са
обществено опасни или пък обществената опасност е явно незначителна. В разглежданият
казус не може да се приеме, че е налице нито една от посочените две хипотези. Съдебната
практика многократно е потвърждавала разбирането, че липсата на вредни последици от
деянието не води до автоматичния извод, че същото е малозначително. От съществено
значение е доказателствено установеното поведение на подсъдимия и данните за личността
му, както и поведението му по време на деянието и непосредствено след това. Безспорно е
установено, че А. многократно е санкциониран по ЗГ за нарушения на законовите
изисквания за добив и транспортиране на дървесина. Отделно от това същият е осъждан,
включително и за престъпление по чл.235 от НК, деянието по което се явява в условията на
съвкупност с разглежданото по настоящето дело. Като се прибави и установеното поведение
на дееца в момента, в който го забелязали полицейските служители, от които той побягнал,
може да се оП.и и завишената степен на обществената му опасност. Към тези данни може да
се прибави и установеното участие на още две лица, които избягали заедно с А., едното от
които носело със себе си моторен трион, в потвърждение на съмненията за съпричастност
към незаконния добив и транспортиране на дървесината.
6
От друга страна, характерът на защитените от нормата на чл.235 от НК обществени
отношения, свързани с опазването на горския фонд на страната, оП.ят този вид
посегателства като типично обществено опасни, поради което малозначителността на такъв
род деяния е поначало изключение /виж решение №134 от 27.11.2018 год. на ВКС по н.д.
№525 за 2018 год./. Затова и въззивната инстанция категорично не споделя възраженията на
защитника на подсъдимия за това, че се касае за административно нарушение, изхождайки
само и единствено от размера на причинените вреди.
Неправилно обаче първата съдебна инстанция при приетите фактически
обстоятелства е заключила, че се касае за престъпление по чл.235, ал.2 от НК. Размерът на
причинените вреди, които и като пазарна стойност, и като щета за ДГФ по смисъла на ПМС
№86/2004 год., са незначителни и оП.ят по-ниската степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с други от същия вид. Пазарната стойност на дръвесината в размер на
117 лв., както и щетата от 45 за горския фонд са далеч под минимално оП.ената за момента
работна заплата, затова и въззивната инстанция преквалифицира извършеното от А. като
престъпление по чл.235, ал.6 от НК. В този смисъл налагащият се правен извод е, че от
обективна и субективна страна подсъдимият е виновен в това, че на 16.08.2017 година,
около 10:15 часа, по асфалтов път от местността „К.“, землището на град Разлог, към път от
републиканската пътна мрежа “II-19“ в района на кръстовището, образувано от посочените
два пътя, находящо се в местността „П.“, землището на град Разлог, е транспортирал с
товарен автомобил марка и модел „Ф.Д.“ с ДК № РР 79-91 АТ незаконно добит от другиго
дървен материал – 3.00 куб. метра широколистни дърва от бук на стойност 117.00 /сто и
седемнадесет/ лева, като извършеното е маловажен случай – престъпление по чл.235, ал.6
във вр. с чл. 235, ал. 2 пр. III от НК. От обективна страна е установено, че А. е
транспортирал процесната дървесина, без да разполага с необходимите превозни документи
и без тя да бъде маркирана, а от субективна страна е действал с пряк умисъл, свързан с
ясното разбиране за обществено опасния характер на деянието си и последиците от него, и
целейки тяхното настъпване, свидетелство за което е бягството му от полицейските
служители.
По отношение на конкретното наказание, което следва да понесе за стореното и с
оглед възприетата различна правна квалификация, БлОС намира следното.
Разпоредбата на чл.235, ал.6 от НК предвижда три алтернативни санкции –
„лишаване от свобода” до една година, „пробация” или „глоба” от 100 лв. до 300 лв.
Изхождайки от установените данни за личността на дееца и конкретиката на разглеждания
казус, най-справедливо и адекватно на извършеното се явява второто по тежест наказание
„пробация”. „Лишаването от свобода” би се явило прекалено засилена репресия с оглед
установеното, а и оказаното, макар и на по-късен етап съдействие от страна на подсъдимия,
а „глобата” – проява на неадекватна снизходителност, отчитайки множеството подобни
нарушения от негова страна.
7
Конкретният размер и видовете пробационни мерки съдът оП.я при отчитане на
изтъкнатото по-горе относно начина на извършване на деянието и данните за личността на
дееца. В този смисъл му се налага наказание „пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, свързана с
явяването и подписването на подсъдимия пред пробационен служител 2 /два/ пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца;
- безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 /сто/ часа годишно в рамките на една
година.
С налагането на „пробация” в трите посочени по-горе мерки за въздействие, съдът
намира, че се постановява една справедлива и адекватна на извършеното престъпление
наказателна санкция. Фиксирането на мерките за въздействие в предвидения от закона
минимум са съобразени с данните по случая и позволяват заключението,че по този начин
могат да бъдат постигнати целите, посочени от заканодателя в чл.36, ал.1 от НК.
В частта за сторените по делото разноски е съобразена разпоредбата на чл.189, ал.3
от НПК, поради което и присъдата в тази й част следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.3 и т.1 от НПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 5422/13.11.2019 год., постановена по н.о.х.д. № 297/2018
год. на Районен съд – Разлог, като преквалифицира извършеното от подсъдимия А. Г. А.
по чл.235, ал.6 във вр. с чл.235, ал.2, пр.3 от НК и във вр. с чл.54 от НК му оП.я наказание
„пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца, свързана с
явяването и подписването на подсъдимия пред пробационен служител 2 /два/ пъти
седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/
месеца;
- безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 /сто/ часа годишно в рамките на
една година.
8
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта за разноските.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9