Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С присъда № ... от 15.02.2011г. по НЧХД № .../2010г. Великотърновски районен съд е признал подсъдимият В. Д. Д. за невиновен в това, че на 28.02.2010г. в гр. В. да е причинил на И. И. З. лека телесна повреда- кръвонасядане в дясната половина на брадичката с диаметър от 4 см. и кръвонасядане с кръгловата (петнисто) форма с диаметър от 3 см по вътрешната повърхност на лявата мишница в средната трета, изразяваща се в причинени болки и страдания без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК районният съд го е опрвдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал.2 НК. Отхвърлени са гражданския иск, предявен от И. З. против подсъдимия за сумата от 200,00лв., представляваща обезщетение за претърпени от извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2010г. до окончателното изплащане, за сумата от 800,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2010г. до окончателното изплащане. З. е осъдена да заплати направените по делото разноски. Недоволна от присъдата останала И. З., като моли подсъдимият да бъде признат за виновен като автор на престъплението, като съдът не е съобразил констатациите на разпитаните свидетели. В съдебно заседание се явява лично жалбоподателката с повереника си, която заявява, че поддържа подадената жалба и моли настоящата инстанция да вземе предвид показанията на св. Р. П. На това основание се пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която Д. да бъде изцяло оправдан и да се отхвърли изцяло гражданския иск. Подсъдимият не се явява, защитата му моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована. Въззивната жалба е подадена срещу невлязла в сила присъда. Със същата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Правото на жалба е надлежно и срочно упражнено. Жалбата изхожда от страна в наказателния процес, упражняваща процесуална функция на защита. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност, визирани в чл. 320 НПК, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По отношение основателността на жалбата: Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди инвокираните с жалбата фактически и правни основания и като взе предвид доводите на страните възведени по реда на съдебните прения и обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост събраните по делото по реда на НПК доказателства, и след като извърши на основание чл. 314 НПК, цялостна проверка на невлязлата в сила присъда досежно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното със същата наказание и присъден размер на обезщетение, намира за установено следното: Подсъдимият В. Д. Д. е роден на 30.09.1961г. в гр. В. Т., живущ в същият град, ул. „М. п.”№ 34, .5, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан. Подсъдимият В. Д. работи като таксиметров шофьор към фирма „Ситиинвест 1” ООД, като управлява лек автомобил „Ш. Ф.” с рег. № .... НР. Частната тъжителка И. И. З. работи в гр. В. Т. като таксиметров шофьор към фирма „Т. – т.”, като управлява лек автомобил „ Д.”. На 28.02.10г., сутринта, около 08,30 ч., тъжителката била на работа с управлявания от нея таксиметров автомобил в гр. В. Т.. По това време се намирала в района на Окръжна болница Д-р С. Ч. и решила да отиде на находящата се пред болницата, на ул. Н., стоянка за таксиметрови автомобили, където да изчаква клиенти. Предприела действия за паркиране пред редицата от стоянката на таксиметрови автомобили. На стоянката били паркирали свидетелите П. Б. и Г. В., а подсъдимия бил малко по-назад в редицата. Свидетелите Б. и В. били заедно в колата на П. Б. След като З. паркирала в началото на редицата св. П. Б. излязъл от автомобила си и се отправил към колата на З., за да й направи забележка да не се прережда, а да спазва реда на колоната. Направената забележка била във връзка с неписаното правило в средите на таксиметровите шофьори, а имено всяка кола пристигаща на предназначената стоянка следва да застане на края на редицата от спрени автомобили. След като П. тръгнал да разговаря със З. към него се присъединил и св. В., който също се опитал да обясни на З., че установените правила следва да се съблюдават и от нея. Подсъдимият В. Д. се присъединил към свидетелите Б. и В. Подсъдимият започнал да разговаря със З. на висок глас, като при техния разговор З. била седнала в колата , а Д. е стоял до предната врата на колата й. Двамата са разговаряли през смъкнатия прозорец на колата. След като разговорът межди тях е приключил подсъдимият Д. потеглил с клиент. З. се обадила в полицейското управление, при което на място пристигнали дежурните полицаи- свидетелите И. и А. На полицаите З. посочил св. П. Б.ов, като човека който я е ударил. Полицейските служители изписали предупредителни протоколи на З. и на св. П. Б.в, при което им отправили полицейски разпореждания да не влизат в пререкания помежду си, да не извършват самоуправни действия, а възникващите между тях спорни въпроси да решават по съдебен ред. При извършване на горните действия св.Иванов не забелязал наличието на наранявания по лицето на тъжителката. На същият ден на З. е изготвен първичен консултативен лист при посещение в Спешно отделение на МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ”-В. Т.. От съдържанието на приобщения като доказателство по делото първичен консултативен лист с амб. № 3009 се установяват анамнестични данни за тъжителката, изразяващи се в наличие на лек оток със зачервяване и болка при полпация, както и че не са налице обективни данни за загуба на съзнание от З. при твърдения от нея факт на нанесен удар с юмрук в лицето, в зоната на долната челюст – отдясно. На З. е издадено съдебно – медицинско удостоверение №9 от 08.03.10г. от началника на съдебномедицинско отделение при МОБАЛ д-р Ст. Черкезов - В. Т.- д-р Г.. От съдържанието на същото се установява, че при проведения преглед на тъжителката било установено кръвонасядане по брадичката и кръвонасядане по лявата мишница. Изготвена е съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. От заключението на вещото лице д-р Д. Г., е установено, че на З. били причинени: кръвонасядане в дясната половина на брадичката с диаметър от 4 см. и кръвонасядане с кръгловата (петнисто) форма с диаметър от 3 см по вътрешната повърхност на лявата мишница в средната трета. Вещото лице е посочило, че констатираните травматични увреждания отговарят да са получени по начин посочен от тъжителката при удар (притискане) със или върху твърд тъп предмет с ограничена площ, каквито могат да бъдат юмрук, или удряне в кормило, врата, арматурно табло. По отношение на кръвонасядането в областта на мишницата е констатирано, че може да бъде получено от притискане на врата или при стискане с човешка ръка. Вещото лице е приело, че причинените увреждания са довели до промяна на клиничното здраве на тъжителката, като са и причинили болки и страдания без разстройство на здравето, със срок на оздравителния процес около 6-8 дни. В съдебно заседание пред първа иснтанция вещото лице потвърждава изготвеното заключение. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на подсъдими, от показанията на свидетелите П. Н. Б., Г. И. В., Й. Д. И., А. А., писмени доказателства- първичен консултативен лист при посещение в Спешно отделение на МОБАЛ „Д-Р СТЕФАН ЧЕРКЕЗОВ”-В. Т., съдебно – медицинско удостоверение №9 от 08.03.10г., издадено от началника на съдебномедицинско отделение при МОБАЛ д-р Ст. Черкезов - В. Т.- д-р Г., от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д. Г. Преки доказателства свързани с изясняване на основния факт, налице ли е изпълнително деяние и съответно участие на подсъдимия- са показанията на свидетелите очевидци- П. Б. и Г. В. Същите са били на близко разстояние, имали са добра видимост и са възприели непосредствено разговора между З. и Д.. Последните не са забелязали подсъдимият да посяга на З., като и двамата свидетели са възприели само реплики между двамата / З. и Д./ отправени на висок глас. Двамата свидетели не са забелязали наранявания по лицето на З.. Съдът изцяло кредитира показанията на посочените свидетели, като депозирани от лица, очевидци на събитието, за което свидетелстват, без съмнения за тяхната обективност и непредубеденост, изложени в пълна логическа и хронологична последователност. Всеки един от тези свидетели е възприел случващото се. Показанията на тези двама свидетели се подкрепят и от свидетелските показания на полицейските служители, който констатират, че подсъдимият отсъства, както и обстоятелството, че З. е посочила св.Пламен Борисов, като лицето което я е ударило. Заявеното от З. е станало причина да бъдат съставени протоколи за предупреждение на Б. и З.. Двамата полицейски служители не са забелязали наранявания по З.. Обясненията на подсъдимия В. Д. се припокриват с показанията на горепосочените свидетели. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Р. Е. П., доколкото същите остават изолирани по отношение на показанията на разпитаните свидетели- очевидци. Този свидетел заявява, че е минавал с колата си през мястото на деянието. Настоящата инстанция счита, че за шофьор, който следи управлението на автомобила си и правилата за движение, преминавайки през седянката на такситата е изключително трудно да забележи с точност случващото се. Ето защо няма как преминавайки с автомобила си през редицата на такситата св. Петков да отчете и представи с такава точност и детайлност видяното от него. По тези съображения ВТОС счита, че не следва да се кредитират свидетелски показания на св. Р. П. Съдът следва да се отчете и обстоятелството, че съгласно първияния консултативен медицински лист, отбелязаната дата е 9.00. В същият лист е констатирано, че З. е пристигнала в центъра по Спешна помощ преди половин час тоест часа, в който З. е посетила спешна помощ е 08:30 часа. Подсъдимият, двамата преки свидетели – очевидци –Б. и В. сочат час между девет и десет часа, като и самата И. З. посочва час около 10:00 часа. Така установената фактическа обстановка почива на събрания от първата инстанция доказателствен материал. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на всички събрани от него доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност от настоящата инстанция, налагат следните правни изводи: От правна страна: В. Д. Д. не следва да бъде признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 130, ал.2 НК за това на 28.02.2010г. в гр. В. да е причинил на И. И. З. лека телесна повреда- кръвонасядане в дясната половина на брадичката с диаметър от 4 см. и кръвонасядане с кръгловата (петнисто) форма с диаметър от 3 см по вътрешната повърхност на лявата мишница в средната трета, изразяваща се в причинени болки и страдания без разстройство на здравето. Настоящата инстанция подкрепя изводите на първа инстанция, че на З. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130,ал.2 НК на 28.02.2010г. в периода до 09:00 часа, както е отразено в първични консултативен лист. Отразения час в медицинската документация ведно с показанията на свидетелите очевидци за часа/ межу 9:00 и 10:00 часа/ изклчват отговорността на подсъдимия. Анализирани поотделно и в своята съвкупност на всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, същите не установяват по безспорен и несъмнен начин, че именно подсъдимият е осъществил соченото от З. деяние. Факт, констатиран от преките свидетели-очевидци. Съмнения относно авторството на деянието е внесла и самата З., доколкото пред полицейските служители същата е посочила като автор на деянието св. Пламен Борисов. Липсата на категорични и несъмнени доказателства относно авторството и субективната страна на деянието са мотивирали първоинстанционният съд да постанови своята оправдателна присъда. Липсват безпорни доказателства именно подсъдимия да е извършил деянието. По гражданският иск. С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от З. граждански иск за обезщетение за причинените от деянието вреди. По разноските Пред въззивна инстанция е направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на подсъдимия в размер на 750 лв./адвокатски хонорар/. С оглед изхода на делото следва И. И. З. да бъде осъдена да заплати на В. Д. Д. направените пред въззивна инстанция разноски, в размер на 750 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № ... на ВТРС-11-ти състав,постановена на 15.02.2011 година по ЧНХД № .../2010 година. ОСЪЖДА И. И. З., ЕГН:* от гр.В. Т., живуща в с. Б., ул.” В населеното място” № 369 ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Д. сумата в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляващи разноски по делото, направени във въззивното производство пред Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |