ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263120 17.12.2020г. град Бургас
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Йорданова
като разгледа гражданско дело № 2844 по описа за 2020 година
докладваното от съдия Дарина
Йорданова
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ж.к. Чайка, вх. А, ет. 3, ап. 4, представлявано от управителя Маринела Валентинова Мюлер, чрез адв. Ж.С., срещу „ОПТИМАКС ТУР“ ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Цар Симеон І No 59, вх. 1, представлявано от управителя Елена Маринова Иванова, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7353.84 лв., с която неоснователно се е обогатил и представляваща стойността на сумата за изработката и монтаж на алуминиев предпазен парапет по РАЛ, остъклен със защитно стъкло тип “триплекс” и алуминиева дограма за конструкция във фоайето на хотел „Империал“, стопанисван от ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е водено гр.дело № 5793/2018 г. на БРС за установяване дължимостта на процесната сума на договорно основание, като предвид отхвърляне на иска сумата се търси като неоснователно обогатяване на ответното дружество. Сочи се, че дължимостта на сумата се основава на разменени електронни писма между страните, като ищецът изпълнил по заявка на ответника сочените СМР, но не е получил стойността за изработката и монтажа им. Затова счита, че ответникът неоснователно се е обогатил със стойността на тези СМР.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който претенциията се оспорва като
неоснователна. Не се оспорва съществуването на търговски отношения между
страните във връзка с извършването на СМР-та в собствения на ответника хотел
„Империал“, к.к. Слънчев бряг, но се твърди, че всички извършени и приети дейности
са издадени съответни фактури, които са заплатени. Не се спори относно воденото
гр.дело и фактът, че искът е бил отхвърлен, тъй като е недоказано извършването
на СМР въз основа на договор от 15.12.2016 г. Твърди се, че за процесните
дейности няма издадена данъчна фактура, а представената по делото про-форма
фактура не установява дължимост на сумите. Направено е евентуално възражение за
прихващане на главното вземане със сумата от 6 000 лева, представляваща дължима
наемна цена за периода май-септември 2017 г., въз основа на сключен между
страните устен договор за наем за летния сезон на 2017 г., за обект собственост
на ответника, представляващ бар-салон /пиано бар/ с площ от около 200 кв.м. и
тераса около 100 кв.м., находящи се на партерния етаж до рецепцията на хотел
„Империал“. При условията на евентуалност, в случай че не бъде установено
договорното основание на наемните отношения, възражението за прихващане се
заявява на плоскостта на неоснователното обогатяване, поради ползването на обектите
от ищеца в посочения период. Ангажирани са доказателства.
Бургаски
районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, депозирания писмен
отговор и като съобрази закона намира, че предявеният иск е недопустим по
следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Според чл.59, ал.2 ЗЗД това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Не се спори между страните, че с решение по гр.д. № 5793/2018 г. на БРС е отхвърлен предявеният иск от „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД, с ЕИК *, срещу „ОПТИМАКС ТУР“ ООД, с ЕИК *, за заплащане на сумата от 7 353, 84 лева, представляваща задължение по договор от 15.12.2016 година за изработка и монтаж на алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ, остъклен със защитно стъкло тип триплекс и алуминиева дограма за конструкция във фоайето на хотел „Империал“ с предназначение „Валутно бюро“, съгласно проформа фактура №17 от 26.04.2016 година.
Предмет на настоящото производство е същата сума от 7 353, 84 лева, представляваща стойността на извършените СМР, заявена на плоскостта на неоснователното обогатяване и основаваща се на изпратени оферти и разменени електронни писма между търговците, като се твърди признание за извършените дейности от страна на ответника, направено с писмо от 16.05.2018г.
След запознаване с мотивите на постановеното решение по гр.д. 5793/2018 г. на БРС се констатира, че съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че не са установени основните елементи на договора за изработка – нито обема на възложената работа, нито уговорената между страните цена. Съдът е обсъдил разменената електронна кореспонденция и е приел, че същата не установява извършената работа предмет на изследване по делото.
При тези факти, настоящият състав намира за недопустима заявената от ищеца претенция за заплащане на сумата, представляваща стойността на извършените СМР, като такава, с която ответникът неоснователното се обогатил. Това е така от една страна поради съвпадение на твърденията за фактите, от които черпи своята претенция ищеца. Същият е разполагал с възможността да предяви иск за изпълнение на договорното задължение и с упражняването на това свое право е реализирал защитата на своите интереси. Фактът, че претенцията на договорно основание е отхвърлена не създава право на защита по реда на чл. 59 ЗЗД. Съгласно дадените задължителни указания с постановление № 1/ 28.05.1979г. по гр.д. № 1/ 1979г. на Пленума на ВС, с иска по чл. 59 ЗЗД разполагат само тези ищци, които изобщо не разполагат с друг иск. Върховният съд е изтъкнал, че щом законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск /в случая по чл. 79 ЗЗД/, то недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същото важи и когато другият иск е предявен, но отхвърлен като неоснователен, поради недоказаност (решение № 737/ 29.12.2010г. по гр.д. № 181/ 2010г., III г. о., ГК на ВКС). Това още повече е валидно за настоящия случай, предвид повторното заявяване на едни и същи обстоятелства /разменена електронна кореспонденция свързана с изпълнение на СМР/, които вече са били предмет на разглеждане по гр.д. № 5793/2018 г. на БРС.
С оглед изложеното предявеният иск се явявя недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход от спора и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени и направените от ответника разноски в настоящия процес, възлизащи на 100 лв. –възнаграждение на вещо лице и 840лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 вр. чл. 129 ГПК, Бургаски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 2844/2020 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ж.к. Чайка, вх. А, ет. 3, ап. 4, представлявано от управителя Маринела Валентинова Мюлер, да заплати на „ОПТИМАКС ТУР“ ООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Цар Симеон І No 59, вх. 1, представлявано от управителя Елена Маринова Иванова, сумата от 940 лв. /деветстотин и четиридесет лева/ - разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Бургаски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. Йорданова
Вярно
с оригинала!
С.
Добрева