РЕШЕНИЕ № 385
гр. Монтана,
12 юни 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Димитрана
Димитрова, в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 338 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, представляван от Елвис И*** – Началник, адрес град Монтана, ул. „И*** “ № * против Решение № 74/15.03.2023 г. по АНД № 6/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0996-002389/28.11.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Монтана, Сектор „ПП“, с което на К.К.К. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, като незаконосъобразно и ОД на МВР – Монтана, Сектор „ПП“ е осъдено да заплати на К.К.К. ***, направените по водене на делото разноски в размер на 1000 лв.
Касационният
жалбоподател не споделя изводите на въззивния съд, като ги счита за неправилни и
необосновани, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства затова,
което твърди административнонаказаният – няма доказателства, че МПС – самоходна
косачка, е била без светлини /в действителност на същата са светели два фара с
бяла светлина светещи назад, а не както е по закон червени стопове, за което на
водача е съставен АУАН/, което е видно и от свидетелските показания по делото.
Също така се твърди, че самоходната косачка е изникнала внезапно на пътното
платно, а в действителност същата се е движела по пътното платно, в същата
посока, в която се е движел и жалбоподателят, което е видно и от свидетелските
показания по делото, според които самоходната машина е изглеждала на пътя само
като „черно петно“, което не е известно дали се движи, а в действителност на
същата е имало два светещи фара назад с бяла светлина. На следващо място
касаторът заявява, че при посещение на въпросното ПТП служителите на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана са установили единствено водача на
катастрофиралото МПС, като други свидетели – очевидци не са били установени или
свидетелят Р.Д. (Р*** Д*** ) не е очевидец на инцидента, а в своите показания
същият заявява, че наказаният е предприел спасителна маневра. Излагат се
доводи, че от административнонаказаното лице няма подадени възражения и в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Така постановеното въззивно решение, касаторът счита
за неправилно и поради това, че съдът приема в мотивите на съдебния си акт, че
не е доказано извършеното нарушение от К.К. на чл. 20, ал. 2 с наказващ чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, а отменя цялото наказателно постановление като
незаконосъобразно. Моли касационната инстанция, да приеме, че от събраните
доказателства безспорно се установява, че на визираната в АУАН дата е извършено
посоченото административно нарушение от наказаното лице и че е извършено
виновно. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно и
законосъобразно е приложен и материалния закон – посочени са точно нарушените
правни норми и санкционните такива. Правилно са наложени съответните
административни наказания, съобразени изцяло с нормата на чл. 27 от ЗАНН. Обжалва
решението и в частта, с която е осъден сектор „ПП“ към ОДМВР – Монтана да
заплати на К.К. сумата в размер на 1000 лева, представляваща разноски по делото,
като счита, че така присъденият размер не съответства на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Поради това, ако не бъде уважена
касационната жалба и решението на въззивния съд бъде оставено в сила, то моли
да се намали размерът на глобата. С оглед на изложеното, моли касационната
инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на МРС по АНД №
20231630200006/2023 г. като неправилно и незаконосъобразно и да потвърди изцяло
издаденото Наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован,
касаторът се представлява от юрк. Димитрова, с пълномощно по делото, която
поддържа касационната жалба по изложени в нея мотиви.
От ответника
по касационната жалба К.К.К., адрес ***, чрез адв. Н.Г. – АК Благоевград,
съдебен адрес ***, по електронна поща е постъпило становище по касационната
жалба с вх. № 2854/26.05.2023 г., с което оспорва същата като я счита за
неоснователна, а обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Заявява,
че споделя извода на съда, че административнонаказващият орган не е провел
пълно и главно доказване за установяване на административното нарушение. По
същество на спора излага твърдение, че катастрофирането на водача е в резултат
на внезапно появило се на пътя без светлини МПС - самоходна косачка, което не е
от категорията предвидими препятствия, относими към факторите на пътната
обстановка, съобразно установените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП критерии. Оспорва
изложената в Наказателното постановление фактическа обстановка, касаеща
причината и механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие,
визирано в обжалвания акт. Изложеното там счита, че не отговаря на обективната
истина, а полицейските служите не са положи усилия, за да разкрият каква е
причината на настъпването на същото. Водачът на тежкотоварния автомобил
предприел действия по спиране, но самоходната машина била много близо до него,
което го принудило да завие вляво и да се опита да изпревари същата. В посока,
противоположна на движението на водача на тежкотоварния автомобил, идвали
насрещно движещи се автомобили, което възпрепятствало и този опит за маневра.
За да не се удари в насрещно движещите се автомобили и да избегна удара в
самоходната машина, водачът направил маневра надясно и излязъл от пътната лента
в банкета, като последвал и удара. Пътнотранспортното произшествие счита за настъпило
само и единствено по вина на водача на самоходната машина, който без да се
огледа навлязъл на пътното платно и предизвикал с поведението си настъпване на
произшествието. Нещо повече, водачът на самоходната машина дори не спрял, а
продължил да се движи, въпреки че възприел удара на тежкотоварния автомобил.
Излага мотиви, че наложеното административно наказание се основава на
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща налагане на
санкция на водач на ППС, който поради движение с несъобразена скорост причини
пътнотранспортно произшествие. Следователно, причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за
квалифицирането му като административно нарушение по чл. 179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление
фактическа обосновка е непълна, като непълнотата касае обстоятелства, свързани
с обективни признаци от състава на нарушението, които не само, че са основен
елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното
обвинение от фактическа страна. Описанието на нарушението не съдържа всички
факти и обстоятелства от съставомерен характер - не е изрично посочено в какво
точно се изразява ПТП по смисъла на легалната дефиниция на понятието по § 6, т.
30 от ДР на ЗДвП. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за
наличието на съставомерните елементи на деянието има за последица фактическа
необоснованост на административнонаказателното обвинение. Недопустимо е тези
фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или
житейската логика – същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието
на наказателното постановление при описанието на нарушението. С презумптивната
материална доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е обвързан
единствено административнонаказващият орган, като в съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Описанието на нарушението
следва да е сторено от актосъставителя и наказващия по такъв начин, че пълно точно
и ясно да се посочат всички съставомерни от обективна и субективна страна
признаци на деянието, т.е. подробно да се индивидуализира осъщественото от
нарушителя противоправно деяние в съответствие със съвкупността от признаци
характеризиращи нарушението като такова. Това изискване към съдържанието на
АУАН и НП е свързано с гарантиране правото на защита на нарушителя - да даде
възможност на последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за
което му е наложено административно наказание, като същевременно по този начин се
определя и предметът на доказване по делото. В конкретният случай в АУАН и респ. в НП, деянието е
описано аналогично, а именно, че на посочените дата и място административнонаказаното
лице като водач на тежкотоварен автомобил, поради движение с несъобразена
скорост губи контрол над управлявания от него автомобил и излиза от ляво на
посоката си на движение от пътното платно и се блъска в крайпътно дърво. Това
описание на нарушението е непълно и неконкретизирано. Не е посочено, с каква
точно скорост е управлявал тежкотоварния автомобил водачът, за да се прецени,
че същата е несъобразена. Липсва посочване и с кой/кои точно от визираните в
нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП условия на пътя и характера на движението, не
е била съобразена избрана от водача скорост - с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост. При липсата на описание на всички елементи на състава от обективна
страна, счита за невъзможно да бъде осъществен адекватен съдебен контрол за
законосъобразност на санкционният акт, вкл. по отношение на това осъществено ли
е съответното деяние от обективна и субективна страна или не, т.е. дали ПТП е
настъпило именно поради виновно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от
санкционираното лице, а същевременно наказаното лице се поставя в невъзможност
да организира в пълен обем защитата си. Величината на скоростта трябва да бъде
в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е
такава, че да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко
препятствие, стига то да е
предвидимо, т.е. при пътни условия и ситуации, когато движението
дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно
произшествие. В случая излизането на самоходната косачка е напълно непредвижимо.
На следващо място, счита че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице - К.К.. Съгласно трайната съдебна практика, както АУАН, така и НП следва
да съдържат ясно и недвусмислено описание на обективните признаци на
осъщественото нарушение, които имат съставомерен характер. От друга страна
между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон следва
да съществува единство. В конкретния случай такова единство липсва, като самото
нарушение е бланкетно описано по начин, който не позволява да се установи какво
конкретно нарушение се твърди, че е осъществило дружеството. С оглед изложеното
моли касационната инстанция да постанови решение, с което потвърди решение №
74/15.03.2023 г. по АДН № 20231630200006 на РС – Монтана. Претендира присъждане
на съдебни разноски пред касационна инстанция, като представя Договор за правна
защита. В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Прокурор от ОП – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Монтана правилно и законосъобразно. В хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение не е доказано по
несъмнен и категоричен начин, поради което на наказаното лице е вменено
нарушение, което не е доказано, че е извършило. Това прави издаденото
наказателно постановление незаконосъобразно и същото правилно е било отменено
от районния съд. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано и предлага
да бъде потвърдено.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално
допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Монтана е отменил Наказателно постановление № 22-0996-002389/28.11.2022 г. на Началник група към ОД на МВР - Монтана,
Сектор „ПП“ , с което на К.К.К. *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, като
незаконосъобразно и е осъдил ОД на
МВР - Монтана, Сектор „ПП“ да заплати на К.К.К. направените по водене на делото разноски в
размер на 1000 лв. Въззивният съд е възприел, че безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се
спори и между страните, че на 14.11.2022 г. К.К. е бил водач на МПС - влекач с прикачено
полуремарке. Безспорно е и обстоятелството, че по същото време, в тъмната част
на деня, на пътя се е движела самоходна косачка, която е била с опасна
техническа неизправност - не е имала стоп светлини отзад. Безспорно е и обстоятелството,
че самоходната машина е изглеждала на пътя само като „черно петно“, което не е известно дали се
движи – аргумент от показанията на свидетеля Р***
Д*** . За да избегне непосредствен сблъсък със самоходната машина, водачът напуска пътното платно и
реализира ПТП в крайпътно дърво. Няма спор и по факта, че за виновното
поведение на водача на самоходната косачка са съставени два АУАН за допуснати
нарушения на ЗДвП – аргумент от показанията
на актосъставителя Ц*** И*** . Спорно по делото е дали К.К. е извършил деяние, което да съставлява административно
нарушение по чл. 6 от ЗАНН, правилно ли му е реализирана административнонаказателната
отговорност, както и правилно ли е определен видът и размерът на
всяко от наложените наказания. Районният съд приема, че не може
да се направи несъмнен и обоснован извод, че единствено
несъобразената скорост е причина за станалото ПТП. Законосъобразното налагане на
административно наказание, за неизпълнение на
установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължение, е обусловено в конкретния
случай от доказването на факта, че нарушителят в качеството му на водач на ППС, при избиране на скоростта на
движението, не се е съобразил с
пътните условия и пътната настилка. Изискването за съобразяване на скоростта
има за цел да обезпечи възможността на водача да спре пред всяко предвидимо
препятствие, т.е. следва да е налице възможност за субекта на задължението да
управлява ППС със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно
предвидимо препятствие, съобразно конкретната
пътнотранспортна обстановка. От възприетата фактическа обстановка по делото,
залегнала и в обстоятелствената част на двата административни акта, районният съд е установил, че катастрофирането на водача
е в резултат на внезапно появило се на пътя, без светлини, МПС - самоходна косачка, което не е от категорията предвидими препятствия,
относими към факторите на пътната обстановка, съобразно установените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП критерии. В
конкретния случай, от обективна страна съдът
счита, че не са осъществени признаците от състава на нарушението, предмет
на обжалваното НП. Хипотезата на
„несъобразена скорост“ е изключена от
наличието на причинна връзка между внезапно появилото се на пътя без светлини
превозно средство и настъпилото произшествие. Отрицателна материалноправна
предпоставка за извършване на твърдяното нарушение е обстоятелството, че настъпването на процесното
ПТП е обусловено от внезапно появилото се превозно средство. Съответно и
„препятствието“ по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, с което следва да бъде съобразена скоростта на движение, не е
„предвидимо“. Самият актосъставител И*** в
показанията си в съдебно заседание заявява, че фаровете на самоходната машина
са били разположени така, че подвеждат другите водачи, като създават
впечатлението, че са в далечината. Наличието на съмнение по извършеното нарушение изключва
и правомощието на административнонаказващия орган да ангажира отговорността на
нарушителя. След като самоходната
косачка е била без светлини, то не може да се приема, че водачът на
МПС е имал възможността да я
възприеме. Изложеното дава основание да се приеме, че административнонаказаното лице не е
нарушило чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като опасността за
движението е възникнала внезапно и непредвидено, поради което по-скоро е налице
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Съдът отбелязва, че несъобразената скорост, както е посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен
извод, до който се достига след преценка на установените факти и събраните по
делото доказателства. На следващо място дори и да се презюмира, че движещата се без светлини самоходна
косачка е била предвидима, то с действията си К.К. е избегнал директния сблъсък с нея и е предпочел да отбие в
друга посока и самокатастрофира. Изменение посоката на движение в определени
случай е допустимо при така наречените „спасителни маневри“. Тя не е правно регламентирана и
по начало е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от
праволинейното му движение може да създаде рискова ситуация застрашаваща живота
на останалите участници в движението. Водачът на МПС, обаче може да извърши спасителна
маневра, само ако се е намирал в
състояние на крайна необходимост, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК, тоест
възникналата опасност да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и не е допуснал
причиняване на смърт или увреждане на хора /ТР № 106/31.10.1983 г. на ОСНК/. Въззивният съд е
приел, че по несъмнен начин се установява, че ако не е действал така, че да самокатастрофира, то да е
настъпило ПТП между двете МПС, което не би
завършило само с
материални щети. Доказателства обаче, които да сочат, че ПТП е станало в резултат
на загуба на управлението и то поради несъобразена скорост с конкретно препятствие по делото, районният съд счита, че липсват.
Предмет на касационен контрол е
постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон,
евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.
Настоящият
касационен състав споделя изцяло направените, въз основа на установената по
делото фактическа обстановка, правни изводи на районния съд, без да счита за
необходимо да ги преповтаря в настоящото решение, поради което и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.
Въззивният съд
задълбочено е обсъдил доказателствата по делото, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност и с оглед действащата правна уредба е постановил правилно и
обосновано решение.
По отношение възраженията в касационната жалба за свидетеля Р.Д. (Р*** Д***
), то видно от неговите показания същият е минавал от там и то два пъти, като е
имал непосредствена възможност да възприеме фактическата обстановка като
показанията му касаят единствено неговите възприятия.
С оглед този изход на делото, искането на пълномощника на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски по делото, се явява основателно. В
тази връзка, решението е обжалвано и в частта за присъдените разноски като
както пред въззивната инстанция, така и пред настоящата се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ - Ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата - За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при
интерес до 1000 лв. – 400 лв.
В случая се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
спрямо наложено административно наказание в размер на 200 лева, което е за едно
деяние и за фактическа обстановка, която като цяло е безспорна с едно
единствено спорно обстоятелство, дали препятствието или създадената опасност са
предвидими. С оглед предмета на делото, размерът на наложеното административно
наказание, спорните и безспорните факти и обстоятелства, възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно и същото
следва да бъде намалено към минимално установения такъв, както и да бъде
заплатено от юридическото лице - ОД на МВР Монтана.
От гледна точка на валидността и допустимостта на съдебния акт, съдът
приема, че същият има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение
№ 74/15.03.2023 г. по АНД № 6/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Монтана, В
ЧАСТТА, с което е отменено Наказателно постановление №
22-0996-002389/28.11.2022 г. на Началник група към ОД на МВР – Монтана, Сектор
„ПП”.
ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана ДА ЗАПЛАТИ
на К.К.К.,*** 400 лева адвокатско възнаграждение, представляващи разноски за
касационното производство.
ИЗМЕНЯ Решение № 74/15.03.2023 г. по
АНД № 6/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Монтана, В ЧАСТТА, с което ОД на
МВР Монтана, сектор ПП е осъден да заплати на К.К.К.,***, адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева, като:
ОСЪЖДА ОД на МВР
Монтана ДА ЗАПЛАТИ на К.К.К.,*** 400 лева разноски за въззивното производство,
представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: