Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./21.07.2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на тридесети юни
две хиляди и седемнадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16629/2016 г.
Производството е образувано по искова
молба на Н.С.И., ЕГН ********** и С.И.И., ЕГН **********
двете с адрес *** срещу И.Д.И., ЕГН ********** с адрес ***, с която е заявен
иск по чл. 34 ЗС за делба на І. Недвижим имот, представляващ апартамент
№ *, находящ се в гр. *, с площ 87,61кв.м., съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор
* съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *. на ИД на АГКК, състоящ се от: входно антре, кухня, две спални, два балкона,
тоалет, баня и дневна, при граници на самостоятелния обект по схема: на същия
етаж- обект с идентификатор № * и *од обекта- обект с идентификатор № * и над обекта- няма, заедно с прилежащото му избено помещение № * с площ от 10,97кв.м., както и 0,474% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавна земя- ПИ с ид. № *
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *. на ИД на АГКК на ИД на АГКК, основан на твърдения за възникване
на съсобствеността ¼ ид.ч. за ищцата С.И. по
силата на договор за дарение обективиран в НА № *., ¼ ид.ч.
за ищцата Н.И., придобити в режим на СИО по силата на договор за покупко- продажба обективиран в
НА № *. на нотариус с
район на действие ВРС и ½ ид.ч. за ответника И.И., придобити в режим на СИО по силата на договор за покупко- продажба обективиран в
НА № *. на нотариус с
район на действие ВРС. Предявен е и иск от Н.С.И., ЕГН ********** срещу И.Д.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, за делба на следните движими вещи: 1. Хладилник, марка „*”, модел *.; 2. Климатик
марка „*
1226”, 06.08.2010г.; 3. Аспиратор марка
„*.;
4. Готварска печка, марка „Терма 402”, 10.10.1996г.; 6. Автоматична пералня,
марка „*”, 03.09.1994г.
основан на твърдения за възникване на съсобствеността ½ ид.ч. за ищцата Н.И. и ½ ид.ч.
за ответника И.И., придобити в режим на СИО по силата
на договори за покупко- продажба, които се държат от
ответника.
В исковата молба се посочва, че ищцата
Н.И. и ответникът И.И. са бивши съпрузи, чийто брак е
бил сключен на 20.08.1994г. и прекратен с влязло в сила решение по гр.д. №
604/2015г. на РС Козлодуй. По време на брака си и поради това в режим на
семейна имуществена общност, двамата придобили с договор за покупко-
продажба процесния апартамент. С договор
за дарение и след развода, ищцата Н.И. прехвърлила ½ ид.ч.
от притежаваната от нея ½ ид.ч., т.е ¼ ид.ч. от имота на дъщеря си ищцата С.И.. Твърди се, че от
прекратяване на брака с ответника имотът и понастоящем се ползвал от ответника,
като по този начин той препятства ползването на ищцата С.И.. Затова и се прави
изявление, с което исковата молба да се счита за покана за плащане на
обезщетение за лишаване от ползване. Наред с това се сочи, че по време на брака
си ищцата Н.И. и ответникът И.И. са придобили с
договори за покупко- продажба и процесните движими
вещи, понастоящем намиращи се в апартамента и поради това в държане на
ответника. Отправят се и искания по реда на чл. 346 и чл. 349 ГПК, предмет на
разглеждане във втората фаза на делбата. Страните се сочи, че не могат
доброволно да уредят отношенията си, поради което ищцата иска извършване на
съдебна делба при равни квоти.
В
срока по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил отговор от ответника. Искът за делба на недвижимия имот се
сочи да е основателен, поради което и се иска делбата да бъде допусната при
посочените от ищците квоти. Искът за делба на движимите вещи се оспорва като
недопустим, доколкото с бракоразводното решение е било утвърдено постигнато
между страните споразумение, с което те са заявили, че движимите вещи придобити
по време на брака са извънсъдебно поделени помежду им и нямат взаимни претенции
от имуществен характер по отношение на тях. Затова и изключено е преуреждане на тези отношения с така заявения иск за делба.
Съдът
като се запозна с материалите по делото и приетите доказателства по същото
установява от фактическа страна следното:
От представеното писмено доказателство
– решение № 183/24.08.2015 г. по гр.д. № 604/2015 г. по описа на Районен съд,
град Козлодуй се установява, че сключеният на * г. в град * граждански брак между Н.С.И. и И.Д.И.,
е прекратен по взаимно съгласие на страните. В горецитираното решение е
посочено, че движимите вещи, придобити по време на брака, са разделени
извънсъдебно помежду им и съпрузите нямат претенции от имуществен характер по
отношение на тях.
Видно от представения нотариален акт №
* г. е, че по време
на съществуващия между Н.С.И. и И.Д.И. граждански брак, последния на * г. закупува от * и * И.Д. следния недвижим имот –
апартамент № *, находящ се в ж.к. „* г. Н.С.И. дарява на С.И.И.
¼ идеална част от гореописания недвижим имот, която разпоредителна
сделка е обективирана в нотариален акт № * г.
От представените фактура № * г. и касова бележка от същата дата,
издадени от „*
се установява, придобиването
от страна на Н.И. на един брой климатизатор на стойност 1400 лева. Видно е също
така, че на 06.08.2010 г. Н.И. е закупила електроуред, марка „*” модел *, на стойност 1129 лева, с оглед
представените касова бележка от *
г., издадена от магазин „Техномаркет”, град Варна и гаранционна карта също от
06.08.2010 г. От фактура № *
г. и гаранционна карта се установява осъществена придобиването на аспиратор с
фабричен номер *,
марка „Дипломат”, модел * на
стойност 109 лева, като за купувач е посочена Н.И.. Видно от фактура № * г. и от фактура № * г. и двете с получател Н.И. е закупуването
съответно на печка „*
на стойност 18 010 лева и на автоматична перална машина – „*”, модел *на стойност 28 545 лева.
Другите представени и приети писмени
доказателства не са относими и не следва да бъдат
обсъждани при произнасянето в първата фаза на делбата.
Водим
от гореизложената фактическа обстановка, настоящия състав на Районен съд, град
Варна приема следното от правна страна по отношение предявеният иск за делба на
недвижимия имот:
Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК
с решението по допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
Самото производство е особено исково производство, чрез което се установява и
принудително се осъществява потестативното право за
прекратяване на съсобствеността. С оглед особения характер на производството и
въпросите, които се разрешават в първата фаза, следва да се приеме, че
релевантно между страните по делото е дали между тях е налице съсобственост
върху процесния недвижим имот и посочените движими вещи.
Бракът между страните Н.С.И. и И.Д.И.
е сключен на 20.08.1994 г. и е прекратен с влизане в сила на съдебното решение,
постановено по гражданско дело № 604/2015 г. по описа на Районен съд, град
Козлодуй – 24.08.2015 г. С оглед датата на сключване на договора за
покупко-продажба на процесния недвижим имот – 24.10.1997 г., обективиран в нотариален акт № */* г., следва изводът, че същият е
сключен по време на брака, който факт не е спорен между страните. Независимо от
обстоятелството, че като страна по сделката е участвал само единият от
съпрузите – в настоящия случай И.Д.И., не се променя правния извод, че процесният
имот е станал съпружеска имуществена общност. Същата до прекратяване на брака е
бездялова, а след неговото прекратяване се
трансформира в обикновена съсобственост при равни дялове, аргумент от чл. 28 СК. Докато трае бракът, никой от съпрузите няма определен дял. Прекратяването
на общността има за последица това, че т.нар. бездялова
собственост се превръща в обикновена съсобственост, за която се прилагат общите
правила на вещното право. Прекратяването на брака прекратява и имуществената
общност на съпрузите, като в процесния случай тя настъпва по силата на влязлото
в сила на 24.08.2015 г. на съдебното решение, постановено по гр.д. № 604/2015
г. по описа на Районен съд, град Козлодуй. Следователно всеки от съпрузите Н.С.И.
и И.Д.И., след прекратяване на брака, притежава по ½ идеална част, от
придобития по време на брака им недвижим имот.
С оглед извършеното в полза на С.И.И. дарение от страна на Н.С.И., след прекратяване на брака
между нея и И.Д.И., първата придобива ¼ идеална част от процесния имот, въз
основа на което е станала съсобственик в него наред с Н.И. и И.И.. Притежаваната от Н.С.И. ½ идеална част от
недвижим имот – апартамент *
се в град *
след извършеното нея дарение е станала в размер на ¼ идеална част.
Въз основа на гореизложеното следва
правният извод, че е налице доказана съсобственост между Н.С.И., С.И.И. и И.Д.И. върху недвижим имот – апартамент № 27, находящ се в град * като притежаваната от всеки идеална част е съответно по
¼ идеална част за първите две лица и ½ идеална част за последния
от тях. С оглед гореизложеното предявеният иск за делба по отношение на процесния недвижим имот се явява основателен, поради което
и подлежи на уважаване.
Водим
от установената фактическа обстановка, настоящия състав на Районен съд, град
Варна приема следното от правна страна по отношение предявеният иск за делба на
движимите вещи:
Спорен между страните е въпросът дали искът
по отношение на тях е недопустим. Процесуалният представител на И.Д.И. твърди,
че по силата на постановеното съдебно решение по гр.д. № 604/2015 г. по описа
на Районен съд, град Козлодуй, в което е посочено, че движимите вещи, придобити
по време на брака, са разделени извънсъдебно помежду им и съпрузите нямат
претенции от имуществен характер по отношение на тях, съществуващата
съсобственост е прекратена, поради което искът за делба на същите е недопустим,
а в условията на евентуалност неоснователен с оглед липсата на установяване на
обстоятелството къде точно се намират тези вещи.
Искът за делба по чл. 34, ал. 1
ЗС на движимите вещи е допустим, тъй като одобреното от съда
споразумение, обективирано в решение по гр.д. № 604/2015 г., има само договорен
характер, а няма вещнотранслативно действие относно
движимите вещи, придобити по време на брака. Споразумението има прехвърлително действие от влизане на решението в сила, но
само ако с него е определено на кого са предоставени дадени вещи. В случая
липсва индивидуализация на движимите вещи по споразумението и в него не е
изразено постигнато между страните съгласие за това на кого да бъдат
предоставени същите, поради което при така утвърденото споразумение и при
отсъствието на доказателства за извършена доброволна делба между страните на
придобитите по време на брака движими вещи не е налице процесуална пречка за
предявяването на иска за делба.
Решението по допускането на делбата
има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата
по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост на всяко едно
от лицата върху вещите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и
частта им в съсобствеността върху тях, а когато предмет на делбата са движими
вещи е необходимо да бъде установено съществуването им и в държане на кого се
намират. Последният извод следва от систематичното тълкуване на нормата на чл.
34 ЗС и чл. 344, ал.1, изр. 2 ГПК.
От представените писмени доказателства
фактури, касови бележки и гаранционни карти се установява по реда на пълно и
главно доказване, че движимите вещи - Хладилник, марка „Либхер”,
модел * Климатик
марка „Фуджитсу 1226”; Аспиратор марка „Дипломат”; Готварска печка, марка „Терма
402” и Автоматична пералня, марка „Индезит 668 ХWD”,
са придобити съответно на 28.07.2011г., на 06.08.2010г., на 07.08.2009г., на
10.10.1996г., на 03.09.1994 г. чрез договори за покупко-продажба, по които
купувач е била Н.С.И.. Тези сделки,
с оглед датата им на сключване, са извършени по време на брака, с оглед на
което придобитата собственост върху тях е в режим на съпружеска имуществена
общност. По отношение на тях действа оборимата презумпция, че
вещните права, придобити от съпрузите по време на брака, в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос
се предполага до доказване на противното, аргумент от чл. 21, ал.1 СК и чл.19,
ал.1 СК /отм./. С прекратяване на брака се прекратява и имуществената общност
на съпрузите, като в процесния случай тя настъпва по силата на влязлото в сила
на 24.08.2015 г. съдебно решение, постановено по гр.д. № 604/2015 г. по описа
на Районен съд, град *.
Следователно всеки от съпрузите Н.С.И. и И.Д.И., след прекратяване на брака,
притежава по ½ идеална част, от придобитите по време на брака им движими
вещи.
За да се приеме, че искът да делба на движимите
вещи сочени е основателен, в тежест на Н.С.И. е да установи, че същите съществуват
към момента на приключване на съдебното дирене, както и в чие държане се намират
към същия този момент. Разпоредбата на чл. 344, ал.1, изр.2 ГПК съдържа императивно
изискване с решението по допускане на делбата да се посочи при кого се намират
движимите вещи. В този смисъл решение № 297/22.12.2014 г. по г.д. № 4004/2014г,
на ВКС, на I г.о., решение № 37/05.03.2015 г. по гр.д. № 4786/2014 г. на І г.о.
и решение № 64/22.07.2014 г. по гр.д. № 6757/2013 г. на ІІ г.о. на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК. След като законът изисква и задължава съдът да
постанови кой от съделителите държи движимите вещи,
то следва да бъде установено наличието и местонахождението им и към момента на
допускане на делбата, което е в тежест на претендиращия делбата. В този смисъл
Граждански процесуален кодекс, Приложен коментар, Проблеми на правораздаването
и анализ на съдебната практика, ИК „Труд и право”, 2017 г., стр. 864-865.
За установяване на обстоятелство, че
вещите се държат от ответника И.И., което би
установило и фактът на съществуването им към момента на приключване на
съдебното дирене, е поискано от Н.И. събирането на гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел, което доказателствено искане е уважено, видно от
постановеното определение по реда на чл. 140 ГПК. В с.з. на 30.06.2017 г. доказателственото искане не се поддържа като се заявява, че
свидетели ще се водят във втората фаза на делбата. Отказът от събиране на
гласни доказателства чрез разпита на свидетел, води до извод за недоказаност
както на осъществяваното държане от страна на ответника по отношение на
движимите вещи, така и на фактът, че същите съществуват, поради което искът за
делба на движимите вещи следва да бъде отхвърлен. Страната сама се е отказала от установяването на
релевантен за процесния случай факт, поради което и
няма как с оглед собственото си процесуално поведение да черпи благоприятни за
себе си последици. Още повече с оглед представените писмени доказателства, от
които е видно, че вещите са закупувани през периода 1994 г. – 2011 г., а искът
се предявява дълъг период след придобиването им и фактът, че същата живее в
град Плевен /а не в апартамента, където твърди, че се намират/, е следвало да
се установи по реда на пълно и главно доказване в чие държане се намират същите,
което пък от своя страна щеше да докаже и тяхното съществуване.
С оглед гореизложеното, настоящия
състав приема, че искът за делба по отношение на движимите вещи макар и
допустим, се явява неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне. На
основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК Н.И.
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на Районен съд, град
Варна в размер на 50 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. * А, ет. 10,
с площ 87,61кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
* съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от: входно антре,
кухня, две спални, два балкона, тоалет, баня и дневна, при граници на
самостоятелния обект по схема: на същия етаж- обект с идентификатор № * и *, под обекта- обект с идентификатор № * и над обекта- няма, заедно с прилежащото му избено помещение № * с площ от 10,97кв.м., както и 0,474% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавна земя- ПИ с ид. № *,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК на ИД на АГКК между съделителите: Н.С.И., ЕГН **********;
С.И.И., ЕГН ********** и И.Д.И., ЕГН ********** при следните квоти: ¼ идеална
част за Н.С.И., ЕГН **********; ¼ идеална част за С.И.И., ЕГН ********** и ½ идеална част за И.Д.И., ЕГН **********
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.И., ЕГН **********,
адрес *** срещу И.Д.И., ЕГН ********** с адрес ***, иск с правна квалификация
чл. 34 ЗС за делба на следните движими
вещи: 1. Хладилник, марка „Либхер”, модел СР
3526, придобит на 28.07.2011г.; 2. Климатик
марка „Фуджитсу 1226”, придобит на 06.08.2010г.; 3. Аспиратор марка „Дипломат”, придобит на 07.08.2009г.; 4. Готварска печка, марка „Терма 402”,
придобита на 10.10.1996г.; 5.
Автоматична пералня, марка „Индезит 668 ХWD”,
придобита на 03.09.1994г.
ОСЪЖДА Н.С.И., ЕГН **********, адрес *** да заплати по сметка на
Районен съд, град Варна сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна
такса за отхвърления иск за делба по отношение на движимите вещи, на основание
чл. 9 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: