№ 182
гр. П. 01.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20231230200342 по описа за 2023
година
И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила жалба от "С.-М." ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление /населено място/, представлявано от М.Й.К., против Наказателно
постановление (НП) № 01-2200492 от 23.03.2023 г., издадено от Директора на
Дирекция „И.т.“ гр. Б.. Иска се отмяната на същото, като се излагат оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и за недоказаност
на нарушението.
Наказващият орган чрез процесуалния си представител поддържа становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура - Б., ТО - П. редовно уведомена за воденото производство,
не взема отношение по жалбата и не изпраща процесуален представител.
Съдът, основавайки се на събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
С обжалваното наказателно постановление на дружеството -жалбоподател, на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева). Видно от обжалваното
наказателно постановление, нарушението, за което е наложена санкцията се заключава
в това, че "С.-М." ООД гр. Б., в качеството си на работодател по смисъла на §1 , т. 1 от
ДР към Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като
на 16.11.2022 г. не е сключил писмен трудов договор със С. Й. М. за предоставяната от
него работна сила на изпълнявания от търговеца строителен обект - „Преустройство и
смяна предназначението на административна сграда за обособяване на арест и
1
пробационна служба в град П.“, находящ се в УПИ XLVI, кв. 53 по плана на град П. -
имот с идентификатор *** по КККР на град П. с административен адрес: град П. ул.
"Г.Т." № ***.
При проверката е прието от проверяващите, че в обекта работи лицето С. Й. М., с
ЕГН **********. Попълнена е в хода на проверката по работни места декларация от С.
Й. М., в която същият удостоверява извършване на трудова дейност от него с
определено работно място, в изпълнение на определена длъжност „Помощник“, с
определено работно време с продължителност „от 09:00 ч. до 14:00 ч.“. В т. 4 и 5 от
същата декларация е извършено отбелязване, че М. не е сключил трудов договор със
"С.-М." ООД гр. Б. и не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от
сключен писмен трудов договор, като е посочил, че работи на обекта от „16.11.2022г.“.
След приключване на проверката по работни места търговеца е призован по реда на чл.
45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д „ИТ“ гр. Б. с Призовка с изх.
№ 22091830 от 18.11.2022 г. Част от изисканата с горепосочената призовка вътрешно-
фирмената документация на търговеца е представена в Д „ИТ“ гр. Б. на 15.12.2022 г.
от законния представител на дружеството. Относно правоотношението със С. Й. М. не
е представен писмен трудов договор за извършваната от него работа, нито са
направени възражения в смисъл, че такъв не съществува, както и не е представен и по
друг ред в Д „ИТ“. При извършена служебна справка в регистъра на трудовите
договори на ТД на НАП от Информационната система на ИА „ГИТ“ е установено, че
"С.-М." ООД гр. Б. не е изпращало уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистриране
на трудов договор сключен със С. Й. М., за полаган от него труд на 16.11.2022 г. От
извършените при проверките констатации е прието, че на тази дата лицето С. Й. М. е
полагало труд на работна площадка, осигурена от "С.-М." ООД гр. Б., в определено от
търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под
негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за
търговеца. Поради това ДИТ преценил, че са налице условия за съществуване на
трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от С. Й. М. работна сила, с
него да бъде сключен трудов договор в писмена форма, по силата на който
горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях като трудови. В тази
връзка за предоставяната от М. работна сила в нарушение на разпоредбата на чл. 1, ал.
2 от Кодекса на труда е обявено трудово правоотношение между "С.-М." ООД гр. Б. и
С. Й. М., с Постановление с Изх. № 22096777/15.12.2022 г. След което в Д „ИТ“ гр. Б.
бил съставен от свидетелката М. Л. С. приложения по делото акт за установяване на
административно нарушение на дружеството жалбоподател. Това станало в
присъствието на законния представител на дружеството и свидетелите Т. Г. К. и Б. В.
И.. След това актът бил предявен на законния представител на дружеството, който го
подписал без възражения и получил копие от него. В законоустановения срок в ДИТ
гр. Б. са постъпили възражения срещу съставения АУАН, в които са изложени доводи
за незаконосъобразност на издадения АУАН. В последствие е издадено и атакуваното
наказателно постановление.
В хода на административно-наказателното производство, на АНО са представени
и приобщени към административно-наказателната преписка Договор №
6745/15.06.2022 година, сключен между ГД „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към
Министъра на правосъдието и "М.В.***" ДЗЗД със седалище и адрес на управление
град Б. ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 8б, ет. 1, БУЛСТАТ: ***. От договора е
видно, че на основание чл. 112 от ЗОП въз основа на проведена процедура публично
състезание за възлагане на обществена поръчка и Решение № Л-1793/04.05.2022 г. на
2
главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за класиране на участниците и
за определяне на изпълнител, строителството на обект „Преустройство и смяна
предназначението на административна сграда за обособяване на арест и пробационна
служба в град П.“, находящ се в УПИ XLVI, кв. 53 по плана на град П. - имот с
идентификатор *** по КККР на град П. с административен адрес: град П. ул. "Г.Т." №
*** е възложено на обединението "М.В.***" ДЗЗД в качеството му на изпълнител на
обществената поръчка, обявен по надлежния ред. От договора за учредяване на
обединението „МВ-22“ ДЗЗД пък е видно, че същото е неперсонифицирано дружество
- консорциум, учредено при условията на чл. 357 и сл. ЗЗД и чл. 275-276 от ТЗ и се
състои от два равноправни партньора - всеки с по 50 % дялово участие, а именно "С.-
М." ООД (жалбоподател в настоящето производство) и "И.***" ЕООД, ЕИК: ***, като
страните по договора за обединение изрично са договорили и разпределение на
дейностите в обединението, като "С.-М." ООД е приел да отговаря за изпълнение на
строителството, а другият партньор "И-***" ЕООД е приел да отговаря за
административното подпомагане на обединението, предоставяне на техника и работна
ръка.
За извършената проверка е съставен протокол № ПР2239060/15.12.2022 г., в който
са отразени нарушенията, направени от работодателя във връзка с организацията на
работата. В съставения протокол не фигурира името на С. Й. М.. Единственото име,
вписано на проверено за трудов договор лице е това на свидетеля А. Д. С..
Предписанието е обжалвано по реда на АПК, но до приключване на съдебното дирене
не е приключило с окончателен съдебен акт. Представено е по делото решение по
административно дело № 7436/2023 г. на ВАС, с което е потвърдено решението на
административния съд, с което е отменено Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение с И.С.М. – друго от заварените на място
лица, за което е образувано отделно административно-наказателно производство.
В административната преписка е налично Заявление от "С.-М." ООД от
14.11.2022 г. /лист 38/, с което дружеството в качеството на партньор с изпълнителя
"М.В.***" ДЗЗД на възложения с обществена поръчка от ГДИН строителен обект е
поискало разрешение за премахването на три броя дървета, находящи се на
строителната площадка, които възпрепятстват ремонтните дейности.
От писмо рег. № 5822 от 01.12.2022 г. на Началника на ОСИН - гр. Б. до Д „ИТ“
гр. Б. /приложено на лист 75 от делото/ е видно, че на 15.11.2022 г. при полагане на
подпис съгласно чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК в офиса на пробационна служба - град П. от
осъдения А. Д. С., същият е станал свидетел на проведен по телефона разговор от
свидетеля А. В. - мл.инспектор в пробационната служба, от който разбрал, че ще бъдат
отрязани дървета от двора на сградата, в която ще се премести службата след
преустройство и ремонт (строителния обект, на който е извършена проверката),
находяща се в непосредствено съседство с имота, стопанисван от ГД „Гранична
полиция“, в който се намира ГПУ - П.. А. С. поискал от свидетеля А. В. да отреже
дърветата и да прибере същите в дома си за огрев през зимата, за което получил устно
разрешение от свидетеля В.. На 16.11.2022 година, около 9:00 часа А. Д. С., придружен
със свои познати от квартала, в който живее отишли на обекта на ул. "Г.Т." № *** и
отрязал дърветата безвъзмездно, след което транспортирал същите до дома си.
Заявеното в писмото се подкрепя от събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства.
От разпитания по делото свидетел Х. А., който е имал договорни отношения със
"С.-М." ООД се установява, че същият е бил на датата на проверката, но не му е
3
възлагана работа по рязане на въпросните дървета. Същият дава сведения, че група
роми го е помолила да събори един клон, като свидетелят е категоричен, че не познава
тези лица и не знае каква дейност същите са извършвали в района.
От приобщената по делото справка от Гранична полиция се установява, че
лицето С. Й. М. не фигурира като такова заявено от изпълнителя на строителството и
от дружеството-жалбоподател за достъп до строителната площадка.
В показанията си проверяващите приели, че С. Й. М. е предоставял работна сила
на дружеството-жалбоподател, тъй като в обекта имало контролиран достъп, имало
табела на "С.-М." ООД, както и че от лицето била попълнена декларация. С. М. е
записал имената си, ЕГН, има или няма договор, от кога е на обекта. Горното не се
опровергава. Това, че лицата са били викнати от М.К., който бил потвърдил в
телефонен разговор това, се опровергава от всички събрани доказателства,
включително от обясненията на законния представител на жалбоподателя, който
действително се е намирал в чужбина и не е имало как да знае в телефонния разговор
поименно кои негови работници се намират на 16.11.2022 г. на строителния обект.
Установи се, че макар и с пропускателен режим, в обекта е имало и друг вход/изход,
откъдето са минавали камионите и строителната техника, т.е. влизането на С. М. в
обекта не е било контролирано. Освен това в декларацията липсва и информация за
трудово възнаграждение, което е основен реквизит на трудовото възнаграждение, а
обяснението, че лицата не знаели как и кога ще им се плати, води на извода, че се
касае до престиране на трудов резултат, а не на работна сила, за което е необходимо да
има и продължителност, непрекъснатост и повтаряемост в определен период от време,
за което не са събрани доказателства.
От разпита на свидетелката Д.Д., главен счетоводител на дружеството
жалбоподател става ясно, че същата е правила възражения пред проверяващите от
ДИТ в горния смисъл. Научила за проверката от управителя М.К. и лично провела
разговор със служителката от ДИТ в деня на проверката, в който заявила, че
въпросното лице не е в трудово правоотношение със "С.-М." ООД, както и че от
дружеството не са наемали лица за рязане на въпросните три броя дървета.
Показанията на тази свидетелка се потвърждават и от обясненията на управителя на
жалбоподателя, който към момента на проверката се намирал в чужбина и не бил
запознат с конкретната обстановка в строителния обект към момента на проверката.
От разпита на свидетеля А. С. се установи, че същият след като е получил устно
разрешение да отреже дърветата, е отишъл в ромската махала и е повикал няколко
момчета да му помогнат, за да отреже дърветата. Същото потвърждава и С. М., който е
бил помолен от А. С., заедно с още няколко лица, едно от които е попълнило не само
своята, но и декларациите на цялата група „помощници“, които били неграмотни.
Съдът намира, че освен по заявеното в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ
декларация, няма спор за фактите между страните, и всички доказателствени
източници подкрепят установената по-горе фактическа обстановка и дават пълна
картина за процесните събития.
Ето защо съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена
съвкупност, изключая декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от наказаното по административен ред
лице в определения от закона срок.
4
Разгледана по същество и след като извърши цялостна служебна проверка по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери
жалбата за основателна.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали същото
отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл, следва да се
отбележи, че наказателното постановление е издадено от материално компетентно
лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността му - Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. /лист 10/ на изпълнителния
директор на ГД „И.т.“. Същевременно, наказателното постановление е издадено при
съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок. Съдът
служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, коректно е
посочена и нарушената законова норма.
От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика
са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е намерила проявление в обективната действителност, а с
това правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирана в пълна
степен.
Ето защо, при извършената служебно цялостна проверка по законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения имащи за последица отмяната на последното.
Нарушението, за което е наказан жалбоподателя с атакуваното наказателно
постановление се изразява в това, че същият като работодател по смисъла на §1 , т. 1
от ДР към Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото законодателство,
като на 16.11.2022 г. не е сключил писмен трудов договор със С. Й. М. за
предоставяната от него работна сила на изпълнявания от търговеца строителен обект -
„Преустройство и смяна предназначението на административна сграда за обособяване
на арест и пробационна служба в град П.“, находящ се в УПИ XLVI, кв. 53 по плана на
град П. - имот с идентификатор *** по КККР на град П. с административен адрес: град
П. ул. "Г.Т." № ***. В настоящия случай обаче трудово правоотношение между
жалбоподателя и С. Й. М., не се установи да е било налице. При формиране на извод,
съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа
по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне
между тях по основните елементи на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 КТ - място и
характер на работата, времетраене на работата, продължителност на работния ден,
почивки, отпуски, основно и допълнително трудово възнаграждение с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В хода на проведеното
административно производство не са изяснени и недоказани останаха съществени
факти и обстоятелства относно твърдяното правоотношение между лицето С. Й. М. и
дружеството жалбоподател - предмет на административното обвинение, а тежестта на
доказване на тези факти и обстоятелства е на административно-наказващия орган. Не
се установи, че именно дружеството -жалбоподател "С.-М." ООД е наело лицето С. Й.
М. за извършване на конкретна работа по трудово правоотношение, което води до
извода за недоказаност на административното обвинение. Административно-
наказващия орган е бил длъжен да установи с всички допустими от закона средства
наличието на трудово-правна връзка между лицето С. Й. М. и дружеството
жалбоподател и да докаже при условията на пълно и главно доказване както наличието
5
на такава връзка, което би придало на дружеството - жалбоподател качеството
„работодател“ по смисъла на §1 т. 1 от ДР на КТ. Вместо да направи това,
административно-наказващия орган се е задоволил да приеме безрезервно
декларираното от трето лице в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и да основе
цялото си обвинение на същото. А този извод на административно-наказващия орган е
в разрез с всички събрани в хода на административно - наказателното производство
доказателства, включително и със съдържанието на въпросната декларация, видно от
която в същата няма информация за съществени елементи на трудовия договор,
каквито се явяват уговореното трудово възнаграждение и периодичността му на
изплащане, което съобразно всички събрани в хода на производството доказателства
води до извод, че не е налице трудово правоотношение между С. Й. М. и дружеството
-жалбоподател "С.-М." ООД. Без да анализира доказателствата, които сам е събрал,
административно-наказващия орган е основал правните си изводи на предположения,
което е недопустимо в това производство. Недостатъчно задълбоченият анализ на
събрания доказателствен материал в производството е довел до неправилния извод на
административно-наказващия орган, че е налице трудово правоотношение и че
дружеството жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на §1 т. 1 от ДР
на КТ. До приключване на съдебното следствие не се установи по какъв начин АНО е
насочил административното обвинение именно към "С.-М." ООД, който се установи
категорично, че не е изпълнител по възложената обществена поръчка за строителство
и ремонт, осъществявана на проверявания обект „Преустройство и смяна
предназначението на административна сграда за обособяване на арест и пробационна
служба в град П.“, находящ се в УПИ XLVI, кв. 53 по плана на град П. - имот с
идентификатор *** по КККР на град П. с административен адрес: град П. ул. "Г.Т." №
***. Изпълнител е дружеството по ЗЗД с наименование "М.В.***" ДЗЗД, на което това
е възложено от ГДИН по силата на договор № 6745/15.06.2022 г. Не се установи по
случая "С.-М." ООД да има и качеството подизпълнител на възложената обществена
поръчка, но пък се установи, че това дружество е участник в обединението-
изпълнител, наред с друго такова „ИНВЕСТ- 14“ ЕООД, комуто при разпределение на
дейностите е възложено осигуряването на работната сила. Тези установени по делото
факти обосновават въпроса по кой начин проверяващите органи установиха, че именно
"С.-М." ООД, а не останалите два субекта "И-***" ЕООД и "М.В.***" ДЗЗД
(неперсонифицираното дружество е данъчно и трудово-правно приравнен на ЮЛ-
стопански субекти, в това число и досежно възможността да има качеството
„работодател“ по смисъла на §1 т. 1 от ДР на КТ) е съпричастен към твърдяното
нарушение.
На следващо място с оглед заявеното, че А. С. е извикал свои приятели да му
помогнат да се отрежат няколко дървета, то очевидно не се касае за трудови
правоотношения, а за граждански – уговорено е престиране на определен трудов
резултат. Освен това извършената на 16.11.2022 г. дейност по отсичане на дървета,
като еднократно и инцидентно действие, не характеризира правоотношението по
извършването й като трудово. За определянето му като трудово най - малко е нужно
дейността да предполага повтарящо се изпълнение. От една страна дейностите по
премахване на дървета от площадката са извършени еднократно на 16.11.2022 г., а от
една страна не е доказано, че са извършени със средства, по възлагане и на риск на
санкционираното дружеството. Затова не може да се предполага дори, че почистването
на обекта от дървета е извършено от свидетеля М. в изпълнение на задължения по
трудово правоотношение /в този см. Решение № 3605/11.11.2024г. постановено по
КНАД № 997/2024г на Административен съд – Б./.
6
Предвид изложеното, съдът приема, че процесното наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени. В този
смисъл, настоящият съд приема, че административно-наказващия орган е презюмирал
наличието на административно нарушение въобще, както и съпричастността на
дружеството-жалбоподател към предполагаемото нарушение, което от своя страна е
довело до неправилно и незаконосъобразно налагане на административна санкция на
жалбоподателя.
С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, които
по аргумент от чл. 63д ЗАНН се присъждат по реда на АПК. В тази връзка, съгласно
чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
случая, доколкото е направено искане от процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, искането е направено своевременно
и същото е подкрепено с доказателства за размера и заплащането му (видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие, в който освен
размерът на договорения адвокатски хонорар - пункт 2.2 от договора, в същия е
удостоверена и заплатената като възнаграждение сума - пункт 2.5 от договора), то
такива следва да се присъдят в претендирания от жалбоподателя размер от 450 лева,
който настоящият съдебен състав преценява за справедлив и обоснован по смисъла на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно сторените действия по процесуално
представителство на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2200492/23.03.2023 г., издадено от
Директора на Дирекция „И.т.“ гр. Б., с което на "С.-М." ООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление /населено място/, представлявано от М.Й.К., на основание чл.
416, ал. 5 от Кодекса на труда във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 62,
ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, като неправилно
и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ГД „И.т.“ да заплати на "С.-М." ООД, вписано в с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от М.Й.К., сумата
от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева - сторени разноски по делото за адвокатски
хонорар на процесуалния представител.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- Б. в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението за изготвянето му на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8